Мотиви
кьм Пр. № 260014/28.01.2021 г. по НОХД № 732/2020 г.:
ЯРП е
предявила обвинение против подсъдимия С.С.К. ***, за извършено престъпление по чл.194,
ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Пострадалите Д.И.
и К.Л., редовно призовани и уведомени за правата на пострадали не се явяват.
Родителят на
подсъдимия – С.С. - взе участие при разглеждане на делото.
В
разпоредителното заседание по делото защитникът на подсъдимия, подсъдимият и
неговият родител, на основание чл.371, т.2 от НПК, поискаха делото да продължи
по реда на Гл.27 от НПК-Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция. Прокурорът изрази становище, че делото може да се разгледа по реда,
поискан от защитата.
Сьдьт, след
като изслуша страните, прие, че може производство по Гл.27 от НПК да продължи
по реда на чл.372, т.2 от НПК, като на основание чл.372, ал.1 и ал.4 от НПК, разясни
на подсъдимия, че няма да му бъде провеждан разпит. Разясни му също, че всички
гласни и писмени доказателствени
средства, както и заключения на в.л. по изготвените експертизи, ще бъдат
ползвани при постановяване на присъдата.
Подсъдимият,
неговият родител и защитника му заявиха пред съда, че признават изцяло фактите,
изложени в обвинителния акт и не желаят да бъдат събирани доказателства за тези
факти.
Сьдьт, след
като установи, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в
досьдебното производство доказателства, с определение по чл.372, ал.4 от НПК обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Участващият
по делото прокурор заяви, че поддържа обвинението предявено против подсъдимия
като счита, че същото е доказано от обективна и субективна страна, съобразно събраните
по делото доказателства. Държавният обвинител пледира подсъдимия, който е
непълнолетен да бъде признат за виновен по предявеното обвинение, като му бъде
наложено минимално наказание „пробация“ при условията на чл.55 от НК, отчитайки
младата му възраст, чистото съдебно минало, оказаното съдействие за изясняване
на обективната истина по делото и възстановяване на по-голямата част от
отнетото имущество.
Подсъдимият
участва лично в с.з. със служебно назначен от досъдебното произвоство/ДП/ адвокат
и своя родител. Признава се за виновен по предявеното обвинение, без да оспорва
фактите, изложени в обвинителния акт. При последната си дума изразява съжаление
за извършеното деяние и поднася своите извинения и разкаяние за стореното. Чрез
защитника си пледира за налагане на минимално наказание „пробация“ при
условията на чл.55 от НК, поради чистото му съдебно минало, младата му възраст,
извършеното било изолиран случай в неговия живот, проявена е незрялост и недомислие.
Сьдьт, за да
постанови присъдата си, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.С.К., решил да си набави парични
средства, като извърши кражба на каквито вещи намери в съблекалните в Спортна
зала „*** - гр.Я***. В изпълнение на така взетото решение в неустановен час за
времето от 17.00 часа до 19.00 часа на 03.03.2020 г., подс. Ст.К. отишъл до залата. Влязъл през
централния вход и се насочил към съблекалните. През незаключената врата на една
от тях влязъл в същата и взел 1 брой мобилен телефон „*** 11", на стойност
1385 лв. и протектор за мобилен апарат „*** 11", на стойност 8 лв.,
собственост на свидетеля К.Л. ***. Взел също така: 1 брой мобилен телефон „***",
на стойност 620 лв., със силиконов гръб, на стойност 9 лв. и протектор, на
стойност 7 лв.; 1 брой портфейл от естествена кожа „***", на стойност 38
лв.; 120 български лева; 800 евро, на стойност 1.95583 лв. за едно евро, на
обща стойност 1564,66 лв.; 130 сръбски динара, на стойност 0,017 лв. за един
динар, на обща стойност 2,21 лв., собственост на Д.А.И. от гр. ***. Излязъл от
залата заедно с вещите и се насочил към общежитието на Спортно училище „***"
- гр. Я***, където живеел. По пътя извадил и взел намиращите се в портфейла
парични суми в български левове, евро и сръбски динари, а самият портфейл
изхвърлил. Изпуснал мобилния телефон „*** 11" и тъй като същият се счупил,
изхвърлил и него в близост до РУ – Т***. На следващия ден обменил отнетата
парична сума от 800 евро, в български левове, в обменно бюро, находящо се на
ул. „***", където отишъл заедно със свой познат - свидетелят А* Д*. На
последния казал, че парите му били изпратени от вуйчо му. След това внесъл 1
000 лева от получената сума в банковата си сметка в **** - Филиал гр.Я*.
След проведени в хода на разследването ОИМ, било установено, че
извършител на деянието е подсъдимият Ст.К.. Същият предал с протоколи за
доброволно предаване на служители в РУ – Я*: 1 брой мобилен телефон „***"
със силиконов гръб и протектор, общо сумата от 1 380 лева, сумата от 130
сръбски динара и вносна бележка от 04.03.2020 г. до Общинска банка - клон Я* на
негово име. Освен това подсъдимият се върнал на мястото, на което изхвърлил
мобилен телефон „*** 11", намерил и предал доброволно и два броя силно
увредени части от същия, с батерия с лого на „***". Мобилен телефон „***"
със силиконов гръб и протектор, сумата от 1 380 лева и сумата от 130 сръбски
динара били върнати срещу разписки от водещия разследването разследващ полицай
на свидетеля Д.И..
От заключението на изготвената по делото Оценителна
експертиза/ОЕ/ е видно, че общата стойност на отнетите от обвиняемия вещи собственост
на свидетеля К.Л. е 1 393 лева, а тази на отнетите вещи собственост на
свидетеля Д.И. е 2 360.87 лева. Общата стойност на всички отнети от обвиняемия
вещи е 3 753.87 лева.
Видно от изготвената по делото Видеотехническа
експертиза/ВТЕ/, дискът обект на експертизата е „CD -
R" диск, марка „***", със сребрист цвят, без други надписи върху него. Дискът съдържа 5 броя
видеофайлове, записани във формат „DAF - file". Съгласно данните от наименованията на петте на брой
видеофайлове, същите са регистрирани във времеви интервал от 17:11:02 часа до
17:15:35 часа на 03.03.2020 г. от пет статични камери с№5, 13, 14, 15и16, монтирани
от външната и вътрешната страна на спортна зала „***" -гр.Я***. Записаните
изображения са цветни, без звук, с резолюция 1920 х 1080 и са с вкопирани в
кадър данни за дата и часово време. При прегледа на записите не били установени
следи от манипулация /намеса/ върху записаната информация. В изследователската
част на Протокола били експортирани кадри, визуализиращи подсъдимия, както и
били описани подробно неговите действия.
Към момента на осъществяване на престъплението подс. С.С.К.
е бил в
непълнолетна възраст - 15 години, роден на *** г., но е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Същият не е осъждан
и не се води на отчет в Детска педагогическа стая, поведението му не е
разглеждано пред МКБППМН - гр. С* и няма наложени мерки по ЗБППМН. Не е
настаняван в СПИ и ВУИ.
Подсъдимият
С.С.К. е неосьждан към момента на извършване на деянието.
Изложената обстановка се
установява от самопризнанията на подсъдимия от ДП и от с.з. и от показанията на
свидетелите Д.И., К.Л., А*Д*, С.С. и Г* К*, дадени в хода на ДП.
Самопризнанията и показания са логични, последователни и безпротиворечиви, кореспондиращи
с кредитираните от съда писмени и доказателствени средства, приложени по делото
и заключението на в.л. по ОЕ и ВТЕ на основание чл.372, ал.4 и чл.373, ал.2 и 3
от НПК.
Фактическата
обстановка се установява и от събраните в ДП писмени доказателства, кореспондиращи
с приетите за достоверни обяснения и показания на подсъдимия и свидетелите,
както и от веществените доказателствени средства/фотоснимки към албум за оглед
на веществени доказателства и ВТЕ/ и веществените доказателства по делото/1 бр. полиетиленов плик, съдържащ части от мобилен телефон „***",
с батерия с лого на „Епъл" и надпис „*** и 1 брой вносна
бележка с № *** до Общинска банка - филиал гр.Ямбол, ул. *** в полза на С.С.К./,
прочетени и предявени на страните по чл.283 и чл.284 от НПК. Посочените
доказателства бяха ползвани при постановяване на присъдата на основание чл.373,
ал.3 от НПК.
От
така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Подс. С.С.К.
*** с деянието си от обективна и субективна страна е осъществили състава
на чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, т.к. в неустановен час, за времето
от 17.00 часа до 19.00 часа, на 03.03.2020 г., в гр. Я***, от съблекалня в
Спортна зала „***“, е отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен
телефон „*** **", на стойност 1385 лв. и протектор за мобилен апарат „***
11", на стойност 8 лв., всичко на обща стойност 1393 лв., от владението на
собственика им К.Л. ***, както и 1 бр. мобилен телефон „*** на стойност 620
лв., със силиконов гръб, на стойност 9 лв. и протектор, на стойност 7 лв.; 1
бр. портфейл от естествена кожа „***", на стойност 38 лв., пари: 120
български лева; 800 евро, на стойност 1,95583 лв. за едно евро, на обща
стойност 1564,66 лв.; 130 сръбски динара, на стойност 0,017 лв. за един динар,
на обща стойност 2,21 лв., всичко на обща стойност 2360,87 лв., от владението
на собственика им Д.А.И. от гр. Самоков, или всички вещи на обща стойност
3753,87 лв., без съгласието на собствениците Л. и И., с намерение
противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
От обективна
страна предмет на престъпно посегателство са чужди движими, непотребими вещи с
определена стойност, годни да бъде употребявани по предназначението си. Подсъдимият
е извършил кражбата без се е сговарял предварително с друго лице.
Изпълнителното деяние е започнало с взимането на вещите от съблекалнята на
спортната зала и е приключило след напускане на залата. С напускане на
местопрестъплението подсъдимият е успял да установи трайна фактическа власт
върху отнетото. В случая, не се касае за „маловажен случай“, имайки предвид
времето, мястото, механизма на осъществяване на престъплението, както и
високата стойност на отнетото имущество и високата степен на обществена
опасност на деянието.
Подсъдимият не е имал
правно основание да владее процесните вещи или основание, което го прави или е
годно да го направи собственик на тези вещи. Не е давано съгласие от
собствениците на вещите същите да бъдат отнемани или предоставяни за временно
ползване от подсъдимия. В хода на съдебното следствие не се установи подсъдимият
да е имал съучастници при осъществяване на престъплението - сьизвьршители,
подбудители, помагачи.
От субективна
страна кражбата е извършена от подсъдимия с пряк умисъл, т.к. той е искал
настъпването на инкриминирания резултат, воден от користна цел, а решението да
се извърши деянието е взето непосредствено преди неговото извършване.
Подсъдимият е разбирал свойството и значението на извършеното и е можел да ръководи
постъпките си, макар да е бил непълнолетен. Той е разбирал противоправния и
общественоопасен х-р на деянието и е съзнавал всички елементи от състава на
престъплението, стремейки се към постигането на престъпните последици. От
събраните гласни и писмени доказателствени средства, веществени доказателствени
средства и веществени доказателства се установява, че подсъдимият е съзнавал, че
с положените от него усилия ще осъществи престъпната си цел - ще прекъсне
владението на собствениците на вещите и ще установи свое владение. Подсъдимият
е действал с намерение противозаконно да присвои процесните вещи, предмет на
кражбата. След извършване на деянието той се е разпоредил фактически и
юридически с вещите. В тази връзка, съдът споделя доводите на страните, касаещи
обективната и субективната страна на процесното инкриминирано деяние, както и
това, че от доказателствените материали е установено безспорно, че извършител
на инкриминираното деяние е именно подсъдимия.
Желанието на подсъдимия да
се облагодетелства по неправомерен начин и тежкото му социално положение са го
подтикнали кьм извършване на престъплението.
Съобразно гореизложеното
сьдьт прие, че подсьдимият е извършил кражбата и го призна за виновен по
предявеното му от ЯРП обвинение.
При определяне на вида и
размера на наложените наказания, сьдьт взе предвид следното:
Извършеното
от подсъдимия престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като с
него се засягат пряко обществените отношения свързани с упражняване правото на
собственост и този вид престъпления бележат висок ръст през последните години в
нашето общество.
Личността на подсъдимия е с невисока степен на обществена
опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието,
начина на неговото извършване и това, че подсъдимият е неосьждан и не са му
налагани мерки по ЗБППМН.
Сьдьт,
след като взе предвид изложеното и това, че към момента на осъществяване на
престъплението стойността на процесните вещи, предмет на кражбата е висока, предназначението на вещите, това, че
значителна част от имуществените вреди са възстановени на един собствениците на
вещите със съдействието на дееца, тежкото социално и семейното положение на
подсъдимия, преди, по време и след извършване на деянието, направените искрени
самопризнания и оказано активно съдействие за установяване на обективната
истина по делото, младата възраст на дееца и добрите характеристични данни за
неговата личност, наложи при многобройни смекчаващите отговорността обстоятелства
на подс. С.К., на основание чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК
наказание „пробация” със следните пробационни мерки: 1.ЗРНА и подписване на
осъдения пред пробационен служител два пъти седмично за срок от 2/две/год., 2.ЗПСПС за срок от 2/две/год.
Съдът прие правните съображения на
страните за налагане на наказание „пробация“ при визираните по-горе пробационни
мерки, изхождайки от това, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на
дееца обстоятелства и най-лекото предвидено от закона наказание ЛС би било
несъразмерно тежко, но не прие за основателно, че размерът на наказанието
„пробация“ трябва да бъде на минимума, предвиден в закона, защото следва да се
отчете и начина на извършване на престъплението, значението на процесните вещи
за двамата пострадали, значително високата стойност на отнените вещи, това, че
пострадалият К.Л. не е овъзмезден за отнетите вещи и отзвука сред обществото от
извършената кражба и то на 03.03.2020 г. Поради това съдът определи размера на
всяка една от пробационните мерки над средния размер, предвиден в НК.
Сьдьт счита, че с така определеното наказание
ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и върху личността
на подсъдимия ще се окаже необходимото поправително и превъзпитателно
въздействие.
При този
изход на делото, съдът на основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, постанови
веществените доказателства: 1 бр. полиетиленов плик, съдържащ части от
мобилен телефон „***", с батерия с лого на „Епъл" и надпис „Li-on ****, да се върнат
на собственика им К.Л. ***, а вещественото доказателство: 1 брой вносна бележка
с № ***до Общинска банка - филиал гр.Я***ул. *** № 7 в полза на С.С.К., се отне
в полза на държавата и същото следва да остане по делото до неговото
унищожаване.
Граждански
искове по делото не бяха предявени.
Причини за извършване на
престъплението са незачитането на установения в страната обществен ред, както и
недоброто социално и семейно положение на подсъдимия и настъпилата тежка
икономическа криза.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК, сьдьт осъди подсъдимия да заплати направените по
делото разноски в р-р на 363,64 лв. по сметката на ОД на МВР-Я***, в приход на
Републиканския бюджет.
По тези
съображения сьдьт постанови присъдата си.
Районен съдия: