М
О Т И В И:
Производството е по реда на чл. 375 и
сл. НПК, във вр. чл. 78а НК и е образувано по повод внесено от страна на РП -
Плевен постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на основание чл. 78а от НК от прокурор при Районна
прокуратура – гр. Плевен на 09.07.2019 г., който е установил, че са налице
основанията на чл. 78А от НК по образуваното срещу Л.Г.К., с ЕГН: ********** ***
производство за извършено престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК и е направил предложение пред Районен съд – гр. Плевен за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност чрез налагане на административно
наказание.
РП – Плевен, редовно призована, не се
представлява.
Обвиняемият Л.Г.К. редовно призован се
явява лично в съдебно заседание и с адв. Д.В. ***.
Обвиняемият Л.Г.К. не признава вината
си по така повдигнатото му обвинение от страна на РП – Плевен и моли съда да
бъде оправдан.
В тази насока са и доводите на
защитника на обвиняемия Л.К., адв. Д.В., тъй като подаването на процесната
молба в РС – Плевен става със съгласието на свидетеля М..
Моли съда да оправдае подзащитния му по
така повдигнато от страна на РП – Плевен обвинение по чл. 316, във вр. с чл.
309, ал. 1 от НК.
Във
внесеното в РС – постановление с мнение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на осн. чл. 78а от НК,
наблюдаващият делото прокурор е изнесъл следната фактическа обстановка:
Обвиняемият Л.Г.К.
***. До 02.09.2018 година обвиняемият К. бил председател на Потребителна
кооперация „***“ село ***.
На 02.09.2018
година било проведено извънредно общо събрание на кооперацията. На събранието
член- кооператорите взели решение за предсрочно прекратяване правомощията на
председателя на Потребителна кооперация „***“ село ***- обвиняемият Л.Г.К..
Недоволен от
решенията на извънредното общо събрание обвиняемият Л.Г.К. решил да предприеме
действия чрез които да атакува решенията на общото събрание на кооперацията.
На 07.09.2018
година, в град Плевен, област Плевен, неустановено по делото лице съставило
неистински частен документ- Молба за обезпечение на бъдещ иск от името на
свидетеля Д.А.М., с ЕГН **********,***.
Свидетелят Д.А.М.
също бил член на Потребителна кооперация „***“ село ***, като нямал никаква
представа, че от негово име е съставен горопосоченият документ. В молбата било
направено искане за допускане обезпечаването на бъдещ иск за отмяна на решения
на Общото събрание на Потребителна кооперация „***“ село ***, взети по т.2, 3,
4 и 5 от дневния ред на извънредното общо събрание на кооперацията, проведено
на 02.09.2018 година и заявени за вписване в Търговския регистър със заявление
с вх.№ ***по партидата на Потребителна кооперация „***“ село ***.
На 07.09.2018
година, в град Плевен, област Плевен, обвиняемият Л.Г.К. *** 2 на банка „Райфайзенбанк
България“ ЕАД. Там обвиняемият внесъл сумата от 40 лева по сметка на Районен
съд - град Плевен. Посочената сума представлявала дължимата държавна такса по
исковата молба за обезпечение на бъдещ иск. Било съставено Платежно
нареждане/Вносна бележка с наредител обвиняемия Л.Г.К., в която като задължено
лице бил вписан свидетелят Д.А.М.. Обвиняемият Л.Г.К. лично положил подписа си
в графата „Подпис на наредител“.
След внасяне на
дължимата държавна такса, обвиняемият лично отишъл в сградата на Съдебната
палата на град Плевен. В регистратурата на Районен съд-град Плевен обвиняемият Л.Г.К.
подал неистинския частен документ- Молба за обезпечение на бъдещ иск от името
на свидетеля Д.А.М., с ЕГН **********,***, като представил и Платежното
нареждане/Вносна бележка за платена държавна такса. Документите били приети и обработени
от свидетелката ***- съдебен деловодител в регистратурата на Районен съд-град
Плевен. Молбата за обезпечение на бъдещ иск била входирана с вх. № 22739 от
07.09.2018 година.
Свидетелката ***познавала
лично обвиняемия Л.Г.К..
С това си деяние
обвиняемият Л.Г.К. съзнателно се ползвал пред Районен съд град Плевен от
неистинския частен документ- Молба за обезпечение на бъдещ иск от името на
свидетеля Д.А.М., с ЕГН **********,***, като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност. Обвиняемият Л.Г.К. знаел и съзнавал,
че свидетелят Д.А.М. не е подписал молбата и не е давал съгласието си за
нейното подаване.
Впоследствие, след
като свидетелят Д.А.М. разбрал, че от негово име е подаден неистински документ,
сезирал за случилото се органите на полицията.
В хода на
проведеното досъдебно производство са били разпитани в качеството на свидетели лицата
- ***, Д.А.М., *** и ***.
Проведена била и
очна ставка между свидетеля Д.А.М. и Л.Г.К..
В хода на
досъдебното производство била назначена съдебно-почеркова експертиза, от която
е видно:
1.Подписът след
текста „С уважение“ в Молба за обезпечение на бъдещ иск с Вх. Рег. № 22739/
07.09.2018 година, НЕ Е положен от лицата: Д.А.М. и Л.Г.К..
Подписът след
„Подпис на наредител“ в Платежно нареждане/ Вносна бележка в полза на РС-
Плевен с основание за плащане- ДТ по Молба за обезпечение на бъдещ иск със
задължено лице Д.А.М. и наредител Л.Г.К. Е положен от обвиняемия Л.Г.К..
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
В хода на съдебното следствие
обвиняемият Л.Г.К., в обясненията си дадени, както в хода на досъдебното
производство, така и в хода на съдебното следствие е, че не се признава за
виновен в извършване на вменените му от РП - Плевен обвинения по чл. 316, във
вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.
Оспорва изложената в постановлението на
РП - Плевен фактическа обстановка, като категорично заявява, че не е извършил
престъплението, което му е вменено.
Обвиняемият Л.Г.К. в хода на съдебното
следствие в предоставената му възможност за даване на обяснения по отправените
му обвинения, излага фактологията по случилото се, която е различна от тази,
визирана в обстоятелствената част на постановлението на РП - Плевен.
Обвиняемият Л.К., че е подал исковата
молба в РС – Плевен със знанието и съгласието на свидетеля Д.А.М.. Същият не
отрича, че той е внесъл държавната такса. Данните на свидетеля Д.А.М. са му
били продиктувани лично от свидетеля М. по телефона.
В хода на предоставената му възможност
за лична защита обвиняемият Л.Г.К. категорично отрича да е извършвал престъплението
за което е предаден на съд. Твърди, че е невинен и моли съда да го оправдае по
отправените му от РП-Плевен обвинения.
В процеса обвиняемият Л. Г.К. се представлява от
упълномощен защитник – адв. Д.В. ***.
В хода на съдебните прения адв. Д.В. излага доводи, че
от събраните по делото доказателства не е установено по безспорен и категоричен
начин, че подзащитният му е извършил както от обективна, така и от субективна
страна вменените му престъпление. Акцентирайки на обстоятелството, че в
наказателния процес тежестта за доказване на обвинението, е на представителят
на РП-Плевен, се изтъква, че не се доказа от субективна страна възведения на обвиняемия
Л.Г.К. умисъл, като в тази насока се обръща внимание на дадените показания на
свидетеля С.Д. П.в хода на съдебното следствие, както и от дадените показания
на свидетелката ***.
Съдът, за да постанови съдебния си акт формира
вътрешното си убеждение, като извърши преценка и анализ на обясненията на самия
обвиняем, дадени в хода на досъдебното производство в качеството му на
обвиняемо лице с тези, които изложи в хода на съдебното следствие, като при
тази съпоставка не се констатираха каквито и да е противоречия и разминавания в
твърденията на обвиняемия Л.Г.К..
В хода на съдебното следствие обвиняемият Л.Г.К. твърди,
че е подал исковата молба в РС – Плевен със знанието на Д.А.М., както и че е
внесъл държавната такса, след като е провел разговор със свидетеля Д.А.М..
При изрично зададен въпрос от страна на съда, кой е
подписал исковата молба внесена в РС – Плевен, обвиняемият К. завява, че той е
поставил буква „Д“, но със съгласието на свидетеля Д.М..
От показанията на свидетелката ***дадени в хода на
съдебното следствие е видно, че действително е проведен телефонен разговор
между обвиняемия Л.Г.К. и Д.А.М., като последният е продиктувал личните си
данни по телефона на обвиняемия К..
От показанията на свидетеля С.Д. П., дадени в хода на
съдебното следствие е видно, че е проведен разговор между обвиняемия Л.Г.К. и Д.А.М.,
като последният му се е обадил, за да му се извини, като е заявил на обвиняемия
К., че си е спомнил след разговор с жена си, че е дал съгласие да бъде подписан
от обвиняемия К..
Въз основа на гореизложеото съдът направи извод, че
фактологията, съпътстваща инкриминираното деяние, е именно тази, описана в
настоящите мотиви.
В тази връзка са както обясненията на обвиняемия, така
събраните в хода на съдебното следствие и в хода на досъдебното производство
писмени и гласни доказателства.
РП – Плевен е внесла постановление с предложение за
освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК обвиняемия Л.Г.К.
за престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК за това, че на
07.09.2018 г., в гр. Плевен, пред Районен съд – гр. Плевен, съзнателно се
ползвал от неистински частен документ – молба за обезпечение на бъдещ иск от
името на Д.А.М., с ЕГН: ********** ***, като от него за самото съставяне не
може да се търси наказателна отговорност.
Съдът прие
за недоказано от обективна и субективна страна извършеното от обвиняемия Л.Г.К.
престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК, поради следните съображения:
Съгласно чл.303
ал.2 НПК съдът признава обвиняемия/подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. Когато не се установи, че деянието е извършено, че
е извършено от обвиняемия/подсъдимия или че е извършено от него виновно, както
и когато деянието не съставлява престъпление, съдът признава обвиняемия/подсъдимият
за невинен /чл.304 НПК/.
Въз основа на
изложената фактология по-горе, при извършения детайлен анализ на събраните
доказателства по делото, съдът прие, че липсват убедителни доказателства за
това, че обвиняемият Л.Г.К. е осъществил от обективна и субективна страна
съставът на вмененото му престъпление, субсумирано от правната норма на чл. 316,
във вр. с чл. 309, ал.1 от НК, за които е предаден на съд.
Посредством
разпоредбата на чл.102 от НПК законодателят е очертал кръга от факти и
обстоятелства, които следва да бъдат доказани в процеса, като на първо място е
поставено „доказване на извършеното престъпление и участието на обвиняемия/подсъдимия
в него”, като това доказване следва да бъде извършено по правилата и способите,
предвидени в НПК и изведените въз основа на него правни изводи бъдат единствено
възможни и да не почиват на предположения.
В този
контекст, в хода на проведеното съдебно следствие, съдът отчита наличие на
абсолютно противоположна версия относно извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в осъществяването му - от една страна това е тезата на обвинението,
която остава изолирана и неподкрепена от анализираните по-горе доказателства, а
друга страна - версията на обвиняемия в с.з., надлежно обоснована и получаваща
убедителна доказателствена подкрепа на базата на недоказване на обвинението.
Предметът на
документно престъпление, каквото е вмененото на обвиняемия Л.Г.К., е този
документ, който представлява конкретно писмено изявление и съдържа факти и
обстоятелства, или твърдения за съществуването или несъществуването на факти
или обстоятелства, които имат правно значение.
За правилната
правна квалификация на документното престъпление, следва да се анализира
предмета на престъплението - вида на документа, дали е официален или частен и
дали се касае за неистински, преправяне на съдържанието на истински документ
или е налице лъжливо документиране.
Инкриминираният
състав на чл.316 от НК представлява една от най-разпространените форми на
т.нар. престъпно ползване на документ.
От обективна
страна деецът използва неистински или подправен документ с невярно съдържание,
при условие, че не отговаря за съставянето на използвания документ.
В случая
вмененото на обвиняемия Л.Г.К. престъпно поведение – ползване от неистински
частен документ – процесната молба, не осъществява според съда вмененото му
документно престъпление по чл. 316, във вр.с чл. 309, ал. 1 от НК, както и
който и да е друг състав на документно престъпление.
Този анализ на
доказателствата напълно разколебава обвинението срещу обвиняемия, защото води
до изводи, на които не може да почива една осъдителна присъда/решение, „…която
трябва да се основава на вътрешното убеждение на съда, почиващо на факти, които
по категоричен начин изясняват авторството и механизма на извършване на
деянието по начин, изискуем от чл. 303, ал. 2 от НПК” /р.№ 108/28.02.2011 г. по
н.д. №1/2011 г. ІІІ н.о./.
От субективна
страна престъплението по чл.316 от НК
може да се извърши само при пряк умисъл.
В предвид на
гореизложеното съдът намира за ненужно да анализира субективната страна на
деянието, тъй като същото не е осъществено безспорно от обективна страна.
Въпреки това, съдът намира да отбележи, че обвинението не доказа и този
съставомерен субективен елемент от вмененото на обвиняемият Л.Г.К.
престъпление. При неустановеност на ползването на процесния неистински
документ, не би могло да се направи какъвто и да е извод, че обвиняемият е имал
каквито и да е познания за тези обстоятелства, а още повече – да е съзнавал
неистинския характер на ползвания документ.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението не е
доказано по един несъмнен и безспорен начин, така както го изисква нормата на
чл.303, ал.1 от НПК, поради което обвиняемият е признат за невинен и на
основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 316, във вр. с чл.309, ал.1 от НК.
След като съдът
призна обвиняемия Л.Г.К. за НЕВИНЕН и го оправда по повдигнатото му обвинение,
на същите не следва да бъдат възлагани разноските по наказателното
производство.
По изложените
съображения и с оглед вътрешното убеждение и съобразявайки закона, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: