№ 1707
гр. Плевен, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ана Ив. И.
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело №
20214430107478 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Р. Д. Д. ЕГН
**********, с постоянен адрес *** искове с правно основание чл. 240 ЗЗД,
и чл.86 ЗЗД за осъждане на С. А. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес в ***
да заплати на ищеца сумата от общо 2000 лева, представляваща неизпълнено
задължение по ***; сума в размер на ***, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.05.2020 г. до датата на депозиране на ИМ в съда, ведно със
законната лихва считано от датата на завеждането на настоящето дело до
окончателното изплащане на сумата.
В обстоятелствената част на ИМ се излага, че между страните по делото
на ***. е сключен договор за заем, въз основа на който ищецът е предоставил
на ответника процесната сума в заем. Сочи, че до 15.05.2020 г.ответникът е
следвало да върне процесната сума, което не е сторил. Твърди, че на *** с
писмо с обратна разписка е поискал от ответника да му върне процесната
сума, каквото изпълнение до този момент не било настъпило. Сочи, че с оглед
характера на сключения между страните договор не е нужно спазването на
форма, а е достатъчно да се постигне съгласие между страните и да се
предаде процесната сума. Поради изложеното моли съда да уважи предявения
иск.
1
В проведеното по делото о.с.з. ищецът лично и процесуалния у
представител молят съда да уважи предявения иск като основателен и
доказан.
В нарочни писмени бележки процесуалния представител на ищеца моли
съда да уважи предявения иск. Излага, че от събраните по делото
доказателства безспорно се е доказало, че ищецът е предал сумата на
ответника и, че същия не е я върнал до уговорената дата. Твърди, че дори и
след отправената покана ответникът не му е върнал сумата. Сочи, че
ответникът не е доказал връщането на ответната сума, поради което моли
съда да уважи предявения иск.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, особеният
представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Счита
предявения иск за допустим. Предвид изложените в обстоятелствената част
на ИМ факти счита предявеният иск за неоснователен и макар по отношение
на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, а
именно неосъществяване на дължимо поведение като престиране на заемната
сума, е достатъчно твърдението на ищеца приема така предявеният иск и за
недоказан.
В проведеното по делото о.с.з. особения представител на ответника
моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че по делото не е доказано, нито кога е сключен договора, нито
кога да бъде върната сума. Излага, че по делото не е доказано как е предадена
сумата и на колко части.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е *** в който е записано, че „Р. е дал на С. *** за
период от 1 месец“.
Установява се от приложената по делото прокурорска преписка ***, че
във връзка с преписката е образувана проверка, при която е: дадено обяснение
от ищеца по делото за това, че на *** е предоставил на ответника сума от ***,
като *** /***/ предложила да удостоверят това писмено и, че се задължава да
му върне сумата за 1 месец; че ден или два след това дал на ответника още
500 лева, тъй като щял да заминава за чужбина; че чрез телепоща от ***
поканил ответника в седемдневен срок да възстанови дадените му в заем
2
суми; че *** е свидетелствал, че ищецът е дал на ответника в негово
присъствие сумата от ***, като ответникът се задължил да върне заема в
двумесечен срок. Свидетелствал е и, че договора е написан от *** ***; че ***
е свидетелствал, че знае, че ищеца е дал заем на ответника, но че не знае каква
сума точно; че *** *** е свидетелствала, че С. е получил от Р. сумата от ***,
както и, че тя е написала на лист, че Р. е дал на С. *** и се подписала.
Свидетелствала е и, че малко по – късно ищеца дал на ответника и сумата от
500 лева; че ответника е дал сведение пред ***, че дължи сумата от 2000 лева
на ищеца, но че в момента няма възможност и не може да се ангажира със
срок и, че при първа възможност ще му ги върне. Видно е, че с постановление
от *** е отказано да се образува ДП по образуваната прокурорска преписка,
доколкото се касае за гражданско правни отношения.
Видно е от приложеното по делото *** по ***, че е потвърдено
Постановлението на ***, с което е прекратено производството по преписката.
От представеното по делото *** по ***, че е потвърдено ***, с което е
потвърдено постановление на *** с което е прекратено производството по ***
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на ***,
който твърди, че ищецът е дал на ответника сумата от 2000 лева. Излага, че не
си спомня датата, на която е станало предаването на парите, нито на колко
части е станало. Твърди, че е присъствал в момента, в който ищеца е дал
сумата на ответника в брой. Излага, че е присъствал по време на разговора,
при който ответникът е поискал заем на ищеца.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да
докаже наличието на валидно договорно правоотношение между него и
ответника по договор за заем, по силата на което претендираната сума е
предадена от ищеца на ответника, че последният се е задължил върне
процесната сума в претендирания размер, настъпването на изискуемост на
задължението.
В случай на установяване на горните предпоставки ответникът по
делото следва да установи всички положителни правоизключващи и
правопогасяващи възражения по исковете, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици, вкл. и точно изпълнение на договорните си
3
задължения.
Ищецът основава претенцията си въз основа на неформален договор
за заем по силата, на който е предоставил на ответника сумата от 2000 лева на
два пъти: на ***. е предоставил ***, а малко по – късно сумата от 500 лева; че
заемателя е следвало да върне сумата в срок от един месец.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства: „договор“, с който
*** е признала, че същият е получил от ищеца сумата от ***; дадените
обяснения пред разследващия орган както от ищеца, така и от ответника и
неговата ***, че е предадена процесната заемната сума в размер на 2000,00
лева, както и от разпитания по делото ***, който свидетелства, че е
присъствал на предаване на сумата, за безспорно установен фактът, че
ищецът е изпълнил задължението си по договора за заем да предаде на
ответника заемната сума.
Установява се на следващо място, че ищецът е поканил ответника да
му върне процесната сума, като му е дал и подходящ срок за това, поради
което и съдът приема за доказано, че ответникът не връщайки заема в
указания срок е изпаднал в забава.
Спорно на следващо място е дали ответникът е върнал процесната
сума. Ответникът, чиято е доказателствената тежест не е установил факта на
връщане на процесната сума. Напротив самият той, а и ***та му са признали
пред разследващия орган във връзка с воденото наказателно производство, че
не може да посочи кога ще я върне.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че към датата на подаване
на исковата молба за ответника е съществувало задължение към ищеца за
заплащане на претендираната сума по договора за заем, поради което иска
следва да бъде уважен.
Що се отнася до предявения иск за заплащане на лихва за забава съдът
приема, че такава се дължи, доколкото ответникът не е върнал на ищеца в
срок процесната сума. Настоящия състав на съда приема, че лихвата се дължи
от изпадането в забава на ответника, като в настоящия случай това е
24.09.2020 г.- изтичане на срока за плащане на заема, даден с отправената
покана, изпратена по телепощата. С оглед на изложеното предявения иск
следва да се уважи за сумата от 240,56 лева за периода от 24.09.2020 г. до
30.11.2020 г., като за горницата над 240,56 лева до претендираната от ***
4
следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ПлРС сума в размер на 462,85 лева ,съобразно уважената
част от иска
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 240 ЗЗД, и чл.86 ЗЗД С. А. Д. ЕГН
********** с постоянен адрес в *** да заплати на Р. Д. Д. ЕГН **********, с
постоянен адрес *** сумата от общо 2000 лева, представляваща неизпълнено
задължение по ***, сключен през април 2020 г., ведно със законната лихва
върху нея считано от датата на исковата молба -01.12.2021 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 240,56 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 24.09.2020 г. до 30.11.2020 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 240,56 лева до претендираната от
313,89 лева, за периода от 15.05.2020 г. до датата на депозиране на ИМ в съда,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С. А. Д. ЕГН ********** с постоянен адрес в *** да заплати
по сметка на Плевенски районен съд сумата от 462,85 лв., представляваща
сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5