РЕШЕНИЕ
№ 260444/26.3.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМО ЦОЛОВ
при секретар София Маринова, като разгледа докладваното АНД №4972/2020 г., за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба
от И.Д.И., ЕГН **********, срещу
Наказателно
постановление №АНП-13-(1) от 29.10.2020 г., издадено от зам. кмет на Община Аксаково,
с което за нарушение по чл.148, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), на въззивника е наложено административно наказание глоба
в размер 2000.00 лв.
Въззивникът оспорва процесното НП като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано и моли, същото да бъде отменено. Твърди, че е
извършил текущ, а не основен ремонт на процесния
обект, както и че при издаване на АУАН и на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения по чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като не
е посочена дата на извършване на нарушението и описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено е непълно и неточно. Излага и становище,
че конкретното деяние представлява неподлежащ на санкциониране маловажен случай
съобразно чл.28 ЗАНН, както и че определеното наказание не е съобразено с
критериите по чл.27 ЗАНН.
Въззиваемата страна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда, да
потвърди процесното НП като правилно и
законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт.
След преценка на
приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
На 15.05.2020 г.
свидетелите М.Г. и инж. Д.К. – съответно гл. специалист и началник отдел
„Строителен контрол“ при Община Аксаково, извършили проверка на сграда в имот с
идентификатор *** по КК на с. Осеново, обл. Варна,
собственост на въззивника, при която констатирали
премахнат покрив, направен кофраж за колони и за покривна плоча над втори етаж,
направени каменни зидове с дължина 6-7 метра и височина около 1 метър и
отразили съответните обстоятелства в КП, който бил съставен при удостоверен от свид. М.Г. отказ на въззивника да
представи документ за самоличност и да получи копие от протокола. При тези
констатации и поради обстоятелството, че съответния имот попада в територия, за
която е издадена заповед за строителна забрана и липсва одобрен проект и
разрешение за строеж за извършените от собственика дейности, спрямо въззивника, в негово присъствие бил издаден и връчен АУАН
№5 от 19.05.2020 г. В същия било отразено, че без издадено разрешение за строеж
и одобрен проект, въззивникът е започнал основен
ремонт на вилна сграда в имот *** по КК на с. Осеново, общ. Аксаково, попадащ в
територия, за която е издадена заповед за строителна забрана и е изградил
колони и каменна стена, с което е нарушил чл.148, ал.1 ЗУТ.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН въззивникът представил обяснителни записки
№УТ70-37 от 19.05.2020 г. и №УТ70-39 от 20.05.2020 г., с които по същество не
оспорва отразените в АУАН обстоятелства и посочва, че е считал извършените
дейности за законосъобразни и представляващи текущ ремонт.
На 29.10.2020 г. зам.
кмет на Община Аксаково издал спрямо въззивника процесното НП №АНП-13-(1), в което отразил, че извършена на
15.05.2020 г. проверка в процесния имот, попадащ в
територия, за която със Заповед №РД-02-14-300 от 21.04.1997 г. на Министър на
регионалното развитие и благоустройството е наложена строителна забрана за свлачищните райони на териториите на община Варна,
Аксаково, Балчик и Каварна, установила, че въззивникът
в качеството на собственик е започнал извършване на основен ремонт на
съществуваща в имота жилищна сграда, като е премахнал покрива на същата,
направил е кофраж за колони и покривна плоча над втори етаж за изграждането на
нов покрив и е изградил каменна стена с дължина 6-7 метра и височина около 1
метър, без издадено разрешение за строеж и одобрени инвестиционни проекти. В
обстоятелствената част на НП са изложени от наказващия орган аргументи, с които
не приема твърдението на въззивника, че извършваната
дейност представлява текущ ремонт, като изтъква, че е налице промяна на цялата
покривна конструкция на сградата, в това число и подпокривните
материали, което съобразно §5, т.42 от ДР на ЗУТ, представлява основен ремонт,
за какъвто с чл.148, ал.13 ЗУТ се изисква издаване на разрешение за строеж след
провеждане на обследване. Изтъкнато е също, че поради въведеното с чл.96, ал.6 ЗУТ ограничение за издаване на кумулативно изискуемото по чл.96, ал.4 ЗУТ
предварително съгласие на министър на регионалното развитие и
благоустройството, за непредставляващи геозащитни
мерки и дейности строителни работи в свлачищни
райони, не може да бъдат извършвани строителни дейности в съответните райони до
отмяната на Заповед №РД-02-14-300 от 21.04.1997 г. Изложени са също така
аргументи за неприложимост на института „маловажен случай“ по чл.28 ЗАНН и за
налагане на предвиденото наказание в размер между минималния и средния установен.
В заключение, наказващият орган е посочил, че с приетата за установена
фактическа обстановка, въззивникът е извършил
нарушение по чл.148, ал.1 ЗУТ, за което съобразно чл.232, ал.2 ЗУТ, наложил на въззивника наказание глоба в размер 2000.00 лв.
Визираната фактическа
обстановка съдът счита за категорично установена както от кредитираните като
дадени в резултат на непосредствени възприятия и непротиворечиви показания на
всеки един от свидетелите М.Г. и инж. Д.К., така и от приобщените документи – НП №АНП-13-(1) от
29.10.2020 г., АУАН №5 от 19.05.2020 г., Уведомление за доброволно изпълнение
изх.№АНП-13-С2У от 05.11.2020 г., разписка
за връчване на НП, Констативен протокол №010468 от 13.11.2020
г., писмо от 20.05.2020 г.,
обяснителна записка от 19.05.2020 г., Констативен протокол от 15.05.2020 г., НА
№96, том І, рег.№2951, дело
№77/2016 г., Заповед №РД-02-14-300 от 21.04.1997 г., Справка по лице за
периода 01.01.1992 г. до
18.05.2020 г., Архитектуно заснемане
за узаконяване от 1994 г., обяснителна записка към архитектурен
проект за узаконяване, скица №703 от 30.10.1997 г., Констуктивна експертиза от 15.11.1997 г., Акт за узаконяване
№104 от 20.11.1997 г., Архитектурен
проект за узаконяване.
При така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна
страна в законоустановения срок и е приета от съда за
разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган – зам. кмет на Община Аксаково.
Относно процесуалната
законосъобразност на оспорения административен акт:
АУАН и съставеното въз основа на
същия НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени
нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание. В АУАН и в НП се съдържа достатъчно ясно и конкретно
описание на твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които същото е
извършено като е посочено, че въззивникът е извършил
основен ремонт без разрешение за строеж и одобрен проект на сграда в ясно
индивидуализиран имот, негова собственост, попадащ в територия, за която е
издадена заповед за строителна забрана и е отразено, че с това е извършено
нарушение по чл.148, ал.1 ЗУТ. Това фактическо описание е напълно ясно и
достатъчно, за се узнае от санкционираното лице, защо и какво нарушение му е
вменено. При това, в НП ясно е конкретизирана и съответната Заповед
№РД-02-14-300 от 21.04.1997 г. на Министър на регионалното развитие и
благоустройството, с която е наложена строителна забрана за свлачищните
райони на териториите на община Варна, Аксаково, Балчик и Каварна, при което и
съобразно чл.53, ал.2 ЗАНН, предвиждащ издаване на НП и при допусната
нередовност в АУАН, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, съответния некоректен пропуск в АУАН е законосъобразно
отстранен. Действително, в АУАН не е посочена дата на извършване на
нарушението, а в НП е отразена датата 15.05.2020 г., на която е нарушението е
констатирано, без да е посочена друга конкретна дата, на която същото се счита
за извършено. Но, доколкото установената ремонтна дейност е била в процес на
извършване именно към датата на съответната проверка, 15.05.2020 г. се явява и
дата на извършване на нарушението, с чието посочване в НП и съобразно чл.53,
ал.2 ЗАНН, допуснатата нередовност в АУАН също следва да се счита за
законосъобразно отстранена и непредставляваща съществено процесуално нарушение.
Твърдението на въззивника за различна идентификация
на процесния обект, поради различни данни за
идентификатор на съответния имот в АУАН и в НП, е неоснователно. Идентификатора
на имота е отразен по идентичен начин както в КП от 15.05.2020 г., така и в
АУАН и в НП, но поради ръкописното изписване и особеностите на идентичния
почерк на съставителя на КП и на АУАН, при пръв поглед последната цифра от
идентификационния номер в АУАН наподобява по-скоро четири, вместо седем, но при
по-внимателно вглеждане и с увеличен образ ясно се вижда, че цифрата
действително е седем. По същество, дори подобна грешка при изписването да бе действително
допусната в АУАН, при липсата на спор, че обект на проверката е бил именно конкретния
собствен на въззивника имот, такава нередовност не би
представлявала съществено процесуално нарушение.
Относно материално-правната законосъобразност
на оспорения административен акт:
При приетата за установена
фактическа обстановка, от съществено значение за съставомерността
на твърдяното нарушение се явява въпросът, представляват ли констатираните в
обекта дейности основен ремонт или следва да бъдат третирани като текущ ремонт.
Доколкото е налице цялостно
премахване на предходно съществуващ покрив, изграждане на нови бетонни колони и
цялостна промяна на покривната конструкция, съдът намира, че съответните
дейности категорично попадат в хипотезата на §5, т.42 от ДР на ЗУТ, дефинираща
понятието „основен ремонт“ и същевременно - противоречат на изискването за
незасягане на конструкцията на сградата по дефиниращата понятието „текущ
ремонт“ норма на §5, т.43, б.“а“ от ДР на ЗУТ. Същевременно, съобразно чл.137,
ал.1, т.5, б.“г“, вр. б.“а“ ЗУТ, основният ремонт на
съответната вилна сграда представлява пета категория строеж и като такъв за
неговото извършване е необходимо изискуемото по чл.148, ал.1 ЗУТ разрешително
за строеж. И доколкото е несъмнено установено, че разрешение за строеж за
съответния обект не е издавано, нарушението е правилно установено и
квалифицирано с процесното НП.
В този смисъл, обстоятелството, дали
строителния обект попада в забранен за строеж свлачищен
район, е всъщност ирелевантно за съставомерността
на нарушението, доколкото изискването по чл.148, ал.1 ЗУТ е общоважащо
за всички строежи. Независимо от това следва да се изтъкне, че въпреки липсата
на приложени по преписката документи, които да удостоверяват, представлява ли свлачищна зона района, в който се намира процесния имот, при отразеното в приобщените документи негово
местоположение в местност „Панорама“ в землището на с. Осеново, настоящият
съдебен състав е не само служебно запознат, но е и ноторно
известен факта, че цялата местност „Панорама“, находяща
се непосредствено от западната страна на Републикански път I-9 в участъка между к. к. „Златни пясъци“ и с. Кранево, попада в свлачищен район.
И макар да е несъставомерно
това обстоятелство, същото правилно е включено в описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, доколкото има значение за тежестта на
нарушението, която би могла да обуслови както ненаказуемост при констатация за
маловажен случай, така и максимално строга наказуемост при констатация за
особено тежък случай. В този смисъл, наведеното от въззиника
твърдение за маловажност на процесното нарушение, се
явява неоснователно. Конкретните обстоятелства
по неговото извършване сочат на обществена
опасност, чиято степен по никакъв признак не е по-ниска от типичната за общия случай на
нарушения от същия вид и при строежи от съответната
категория. А факта, че конкретната
строително-монтажна дейност е осъществена не само без надлежно дадено
разрешение, но и при действаща строителна забрана в свлачищен
район, обуславя и извод за съществено завишена степен на обществената опасност
на процесното нарушение, доколкото в тези райони
именно неминуемо свързаните с конкретните дейности (вкопаване на основи за
бетонни колони и изграждане на утежнена покривна конструкция) въздействия върху
земната повърхност, способстват продължаването и развитието на свлачищните процеси.
При тези констатации, съдът
намира наложеното наказание глоба 2000.00 лв, чийто размер
е между минималния и средния, в посока към минималния предвиден в правилно
приложената санкционната норма на чл.232, ал.1 ЗУТ, за съответстващ на
критериите по чл.27 ЗАНН, като, наред с изтъкнатата отегчаваща отговорността съществено
завишена степен на тежестта на нарушението, е отчетена и смекчаващата
отговорността липсата на предходно регистрирани нарушения от въззивника. Изтъкнатите съображения налагат извод за
цялостна правилност и законосъобразност на процесното
НП, поради което същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора,
съобразно чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата
на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на
правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в
производства по ЗАНН от 80 лв до 120 лв. Поради това
и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката
продължителност на първоинстанционното производство в
едно с. з., съдът намира, че следва да присъди съответното възнаграждение в
минималния установен размер 80.00 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №АНП-13-(1) от
29.10.2020 г., издадено от зам. кмет на Община
Аксаково, с което за нарушение по чл.148, ал.1 ЗУТ, на
И.Д.И., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба
в размер 2000.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.5 и ал.9 ЗАНН.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на Община
Аксаково, ЕИК *********, сумата 80.00 лв (осемдесет
лева, 00 ст.), представляваща разноски за възнаграждение на юрисконсулт, на
основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.
Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: