№ 6290
гр. София, 01.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на първи
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Димитров
Членове:Маргарита Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско
дело № 20221100506595 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на М.Я. П. срещу действия на частен съдебен изпълнител
Т.А.В. по изпълнително дело №20207910400024, обективирани чрез налагане на запор на
движима вещ-МПС лек автомобил, с марка ХОНДА, с рег.№СА 7453 ХН, съобщението за
което е връчено на 01,03,2022год.
Релевират се доводи жалбоподателят да е длъжник в изпълнителното производство,
образувано въз основа на допуснато незабавно изпълнение по заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК. Поддържа се налагането на запор да е незаконосъобразно, тъй като
наложената мярка не съответства на претендираната защита. Дължимото парично вземане е
2579лева, а запорът е наложен на вещ със стойност надхвърляща шестократно
задължението. Съществуването на последното от своя страна е предмет на висящо
производство, инициирано след възражение на длъжника по издадената заповед за
изпълнение. Поддържа да е налице свръх обезпечение. Не е налице съотносимост на
обезпечителните мерки спрямо обезпечителната нужда.
Съобразно изложеното моли обжалваните действия по налагане на запор водещ до
несъразмерност на обезпечението да бъдат отменени като незаконосъобразни.
Взискателят- „Банка ДСК“АД излага становище за неоснователност на жалбата.
Частният съдебен изпълнител застъпва становище за допустимост на жалбата, но
неоснователност на същата, с оглед липсата на доброволно изпълнение от длъжника и
вземане за взискателя;
Депозираната пред съда жалба, съдът намира за процесуално недопустима, с оглед
релевираните в същата твърдения.
От приложените по делото доказателства се установява, че изпълнителното дело е
образувано по молба на взискателя – Банка ДСК ЕАД по изпълнителен лист от
27,11,2019год., издаден по гр.д.№55168/2019год. на СРС, 75състав, с който длъжниците
М.Я. П. и М.Н. П.а са осъдени разделно да заплатят на Банка ДСК ЕАД сумата от
3744,52лв., представляваща главница по договор за банков кредит, ведно със законната
лихва от 27,09,2019год. до окончателното изплащане на сумите, разноски в размер на
1
120,00лв., такса в размер на 35,00лв., договорна лихва в размер на 2941,27лв., наказателна
лихва в размер на 635,46лв., законна лихва в размер на 18,37лв. и разноски по делото -
149,89лв.-д.т. и 50,00лв.-юрк.възнаграждение.
Налице са данни за извършени плащания в резултат на наложен запор върху банкова
сметка на длъжника за сума в размер на 2049,00лв. и 470,00лв. Въпреки това е наложен
запор и на движима вещ –собственост на длъжника със съобщение на ЧСИ от
26,01,2022год., връчено на длъжника на 01,03,2022год.
Съгласно чл. 442а, ал.1 от ГПК (Нов - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) наложените от съдебния
изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са
съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по
делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане
неудовлетворено. В хипотезата когато длъжникът счита да е налице нарушение на горната
норма разполага с възможността да депозира възражение пред ЧСИ и при установяване на
несъразмерност съдебният изпълнител следва да вдигне съответните обезпечителни мерки.
Съдържанието на изложеното в жалбата сочи именно на твърдение за несъразмерност, но
същото не попада в предметния обхват на нормата на чл.435, ал.2 от ГПК, в която
ограничително са посочени действията подлежащи на обжалване от длъжника. Извън това
соченото основание при наличие на извод за несъразмерност е основание за ангажиране на
отговорността на ЧСИ по реда на чл.441, ал. 2 от ГПК. Именно в производството по
ангажиране на отговорност на ЧСИ за вреди от изпълнението се следва преценка за
наложените обезпечителни мерки, предприетите изпълнителни способи съотвествието с
размера на дълга, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да
остане неудовлетворено.
Ето защо длъжникът не е процесуално легитимиран да търси съдебна защита по реда
на чл.435, ал.2 от ГПК, поради което жалбата като недопустима следва да бъде оставена без
разглеждане.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№01255/08.03.2022г. на М.Я. П. срещу
действията на частен съдебен изпълнител Т.В. по изпълнително дело №20207910400024,
срещу налагане на запор върху движима вещ –МПС поради несъразмерност с размера на
дълга като процесуално недопустима.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 1 седмичен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3