Р Е Ш Е Н И Е № 134
гр.Кюстендил, 11.06.2021год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд -
Кюстендил, в публичното съдебно заседание на дванадесети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА АСЯ
СТОИМЕНОВА
при секретаря Лидия Стоилова и с участието на прокурора Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева КАНД № 100 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с
чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – гр. София,
представлявана от изпълнителния директор д-р Г. Д. Д., чрез пълномощника си
главен юрисконсулт А.М.С., е предявила касационна
жалба против решение № 260015 от 22.01.2021г. на Районен съд – Кюстендил по АНД
№ 1270/2020г., с което е отменено Наказателно постановление №
13-311/07.10.2020г. Сочи се касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Нарушението на закона поради
неправилното му прилагане се
обосновава със събраните
доказателства, с които се счита, че е
установено съставомерно деяние по чл. 229, ал.3 във вр. с чл.82б, ал.2 вр. с
ал.1 от Закона за здравето. Оспорват
се като необосновани и мотивите
на районния съд за неяснота на предявеното обвинение. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на НП.
Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – М. „Д.Н.В.“ АД ***, чрез процесуалния си
представител адв. Д.Д., представя писмено становище за неоснователност на жалбата като
счита оспореното решение за обосновано и правилно. Прави искане за присъждане
на разноски.
Представителят на Окръжна Прокуратура - Кюстендил дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд, след запознаване с доказателствата по делото и
становищата на страните, намира жалбата за допустима като подадена от
представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по чл.210, ал.1
от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са
следните:
Предмет на въззивно
обжалване е Наказателно постановление № 13-311/07.10.2020г., издаденото от изпълнителния директор на Изпълнителна
агенция „Медицински надзор“, с което на М. „Д.Н.В.“ АД ***, за нарушение на
чл.82б, ал.2 вр. с ал.1 от Закона за здравето, на основание чл.229, ал.3 от Закона
за здравето е наложена имуществена санкция в размер на 500,00лв.
От фактическата страна на
спора съдът е установил, че в М. „Д.Н.В.“ АД е хоспитализирана пациентка с
фрактура на ТБС, която е планирана за
оперативно лечение. Във връзка с необходимите за лечението медицински
изделия, които не се заплащат от НЗОК, същата е подписала декларация с отказ да
закупи медицинските изделия от лечебното заведение /л.29 от делото на РС/. На
пациента е извършена операция на 20.03.2020г.,
в оперативния протокол от която е отразено, че е вложено медицинско
изделие, закупено от „Ноби арт“ ЕООД, а към преписката е приложена фактура за
същото. На 31.03.2020г. пациентката е починала, след което е подаден сигнал от
нейната дъщеря пред АНО, във връзка с който е извършена проверката, приключила
с издаване на НП.
Видно от съдържанието на НП, а и на съставения АУАН, е
налице описание на фактите по случая и са възпроизведени разпоредбите на чл.82б,
ал.1 и ал.2 от ЗЗ. Не са посочени конкретни действия или бездействия на
нарушителя, които са противоправни
деяния, осъществяващи състава на административното нарушение.
В съдебното производството са разпитани свидетелите при
АНО във връзка с обстоятелствата от извършената проверка и са приети като
доказателства копия от документите към медицинското досие на пациента.
При тези фактически установявания съдът е формирал правен извод за незаконосъобразност
на НП, който е мотивиран с констатации за допуснати съществени нарушения на
правилата относно съдържанието на АУАН и НП, в резултат на което предявеното
обвинение е неясно и е ограничено правото на защита на нарушителя. По съществото на спора съдът е приел, че
липсва съставомерно деяние. По горните съображения е отменено НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.
Преценено
за съответствието му с материалния закон, решението е правилно, поради което
и на осн. чл.221, ал.2 от АПК следва
да се остави в сила. Не е осъществено
соченото от касатора
и служебно
проверено касационно основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК.
Обосновани
с оглед реквизитите на АУАН и НП и съответстващи на приложимите нормативни
разпоредби, са доводите на районния съд за допуснати в
административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. При анализираното съдържание
на АУАН, което е възпроизведено и в НП, се налага изводът за предявено неясно
обвинение. АНО е приел, че лечебното
заведение е нарушило правилата на чл.82б, ал.2 вр. с ал.1 от Закона за
здравето, без да посочи кои са противоправните действия или бездействия на същото,
осъществяващи фактическия състав на релевираното
деяние. Възпроизведените правни норми и описанието на обстоятелствата във
връзка с проведено лечение на пациента, вкл. за произхода на вложените при
извършената операция медицински изделия, не са последвани от ясно обвинение и
не са квалифицирани като обективни признаци на конкретен
административнонаказателен състав. Нарушителят е лишен от възможността да разбере за какво
нарушение е привлечен да отговаря – дали за това, че не е осигурил на пациента
необходимото за лечението му медицинско изделие или за това, че не е осигурил
същото чрез болничната аптека. Горното сочи на
предявено неясно обвинение, вследствие на което е
засегнато и
правото на защита на нарушителя. Допуснато е съществено
процесуално нарушение, което е основание
за незаконосъобразност на оспореното НП.
Обосновани и правилни са и формираните от въззивната инстанция мотиви за липса на съставомерно деяние. По делото е безспорно, че ЛЗ разполага с необходимото за процесното лечение медицинско изделие, както и че пациента с нарочна декларация, е отказал да закупи същото от болничната аптека. Следва, че ЛБ е изпълнило задълженията си по чл.82б, ал.1 и ал.2 от ЗЗ, но пациентът е отказал да ползва предоставеното му медицинско изделие. Изводите са за отсъствие на поведение на нарушителя, което да осъществява елементите от фактическия състав на релевираното нарушение. Специалният закон не урежда задължение за пациента лечението да се проведе единствено чрез осигурени от болничната аптека медицински изделия. Право на пациента е да избере дали да закупи от болничната аптека или от друго регламентирано място нужните медицински изделия, които не са поети от средствата на НЗОК, а лечебното заведение не би могло да откаже използването на тези изделия, ако пациентът не се е възползвал от услугите на болничната аптека. Липсват основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на болничното заведение и издаденото НП е незаконосъобразно. Решението на районния съд за отмяна на същото е правилно и касационната инстанция го оставя в сила.
За пълнота на изложението и във връзка с доводите на касатора, съдът счита за необходимо да посочи, че закона не съдържа специална санкционна разпоредба, която да регулира случаите на изпълнение на задължението по чл. 82б, ал. 1 от ЗЗ, но не по реда на ал. 2 от същата норма, а именно осигуряване на медицинските изделия от източник, различен от болничната аптека.
Предвид изхода по
делото, разноски не се следват на касатора, а пък
ответника не е доказал извършени
деловодни разноски.
Водим от горното и
на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260015 от 22.01.2021г. на Районен съд – Кюстендил, постановено
по АНД № 1270/2020г.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.