О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. С., 21.01.2020 г.
Апелативният специализиран наказателен съд, пети състав,
в закрито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева внчд № 25/20 г. по описа на
АСНС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341
ал.2 НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от
Специализираната прокуратура срещу
протоколно определение на СНС 10 - ти състав от 08.01.2020 г. по нохд №1065/15
г., с която е изменена мярката за неотклонение на подс.Б.Г. от „задържане под стажа“ в „домашен арест“. В протестът
се излагат доводи за неправилност на
определението, поради приетото в него, че мярката за неотклонение „домашен
арест“ не би елимирала опасностите от укриване и извършване на престъпление, по
отношение на подсъдимия, който е обвинен за тежко умишлено престъпление,
укривал се от правосъдието и е представил договор за наем на адрес на който ще
пребивава, чиито данни не можел да си спомни. Иска се отмяна на атакуваното
определение и потвърждаване на мярката
за неотклонение в „задържане под стража“.
Настоящият състав на АСНС, след като се запозна с
доводите изложени в протеста, мотивите на атакуваното определение и материалите
по делото, намери за установено следното:
Частният протест е
процесуално допустим. Разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
Подсъдимият Б.Л.Г. е предаден на съд на 24.08.2015г. с обвинителен акт на Специализираната прокуратура №567/2012г по
обвинение в две тежки умишлени престъпления - по чл. 321, ал. 3, т.2 вр. ал.2 НК и по чл.354а ал.2 изр.2 т.1 пр.2 вр. ал.1 пр.3 и пр.4 вр. чл.20 ал.4 вр.
ал.1 НК с още девет обвиняеми лица, въз основа на който е образувано нохд №1065/2015г. на СНС 10 ти
състав. Към момента на внасяне на обвинителния акт подс.Г. е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Същият е бил задържан в И.
на 26.03.2015г. и екстрадиран от там на 29.05.2015г. в резултат на издадена от
Специализираната прокуратура ЕЗА. На 01.06.2015г. СНС IV състав е постановил мярка за неотклонение „задържане под стража“ по
отношение на Г., потвърдена на
09.06.2015г. от АСНС.
Понастоящем наказателното производство е висящо пред
първата инстанция във фазата на съдебно следствие. Разпитани са по-голямата
част от свидетелите, събрани са писмени доказателства и приобщени експертни
заключения на вещи лица. Все още не са получили отговори на съдебните поръчки отправени
от СНС до К. В.и К. М.. Същевременно след 25.06.2019г. на насрочените дати за
разглеждане на делото съдът не е давал ход, поради различни процесуални пречки
и съдебно следствие не е провеждано, като делото е отложено за 06.02.2020г. Единствено в множество производства по чл.270 НПК съдът се е
занимавал с въпроси свързани с мярката за неотклонение на подс.Б.Г.. В този
смисъл основателно е направеното от подсъдимия и неговата защита възражение, че
производството се разглежда продължителен период от време, през което същият
търпи ограниченията на най-тежката мярка за неотклонение, както и че вече няколко месеца съдебно следствие не е
провеждано. Отлагане хода на делото обаче в няколко поредни заседания е
обусловено от обективни пречки, които са законово регламентирани в НПК, а от
друга страна съобразно предприети действия от страните. Съдът в никакъв случай
не игнорира факта, че вече четири години и седем месеца подс.Б.Г. изтърпява
мярката за неотклонение „задържане под стража“. Същевременно обаче не може да
бъде възприето оплакването, че съдебното производство се провежда в неразумен
срок, в това число и срокът, в който се изтърпява мярката за неотклонение
задържане под стража“. Доколкото в съдебната фаза задържането не е ограничено с
конкретни срокове разумният характер се преценява от гледна точка на
спецификите на конкретното производстство, обстоятелства по делото, неговият
предмет, сложност и страни, поведението на жалбоподателя и националните органи.
Настоящото производство се отличава с фактическа и правна сложност, води се
срещу десет подсъдими, извършени са множество процесуално следствени действия
за разкриване на обективната истина. Съдът събира и проверява доказателствата,
относими към предмета на доказване, в това число и по направени и уважени
искания от страните. Мярката за неотклонение е обезпечила подсъдимия за нуждите
на наказателен процес, който е ориентиран към приключване. Съдебните заседания
са насрочвани регулярно, през кратки интервали от време, като съдът е взел
всички необходими мерки за приключване на разследването в разумен срок,
съобразявайки се с исканията и ангажиментите на страните, още повече, че в
заседанията, на които не е даден ход много от подсъдимите са се отказали от
първоначалните си защитници.
На плоскостта на изтеклия срок обаче според настоящият
състав към настоящия момент рисковете от укриване и извършване на престъпление
от страна на подс.Г. не са отпаднали. Събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не разколебават обоснованото предположение по обвиненията, за
които същият е предаден на съд, при спазване и гарантиране призумцията за
невиновност. Същото може да бъде извлечено от показанията на свидетелите Й.Н., Б.В.,
П.М., Т.М., протоколи за разпознаване от св.В., Н. и П., приложените писмени
доказателства по делото. Обясненията, които подсъдимият Г. е дал пред съда
подлежат на преценка в крайния съдебен акт, като понастоящем в производството
по чл.270 НПК обстоен анализ на доказателствата по делото е недопустимо да бъде
извършван. Във връзка с опасностите не могат да бъдат пренебрегнати данните, че
подсъдимият продължителен период от време – близо три години се е укривал от
разследващите органи и впоследствие е бил задържан в К. И. в изпълнение на ЕЗА,
използвайки подправени документи за самоличност. Опасността от извършване на
престъпление независимо от чистото му съдебно минало също е реална и продължава
да е с висок интензитет с оглед мащабите на дейността на предполагаемата
организираната престъпна група предмет на обвинението, нейният транснационален
характер, количеството наркотично вещество – 15 тона хашиш, наличието на
обвинение и за вторична престъпна дейност по чл.354а ал.2 НК, наказуемо с
лишаване от свобода от 5 до 15 години, чийто предмет е оценен на
19 276 500.00 лв.
До момента националните власти са направили необходимото
за разкриване на обективната истина, както и опазване живота и здравето на
подс.Б.Г., като относно мярката му за неотклонение съдебните инстанции на СНС и
АСНС са се произнасяли неколкократно въз основа и на медицински становища от
вещи лица, относно престоя му в местата за лишаване от свобода. Същевременно
обаче, изменяйки понастоящем действащата мярка за неотклонение в „домашен
арест“ на подс.Г. решаващият съд не е изследвал наличните по делото
доказателства, за да мотивира извода си дали приложението на тази мярка за
неотклонение е адекватно и в състояние да елиминира рисковете от укриване и
извършване на престъпление. В този смисъл основателни са направените възражения
в протеста на прокурора относно данните за адреса в гр.С., ЖК Ф. Ж. бл.*** *,
вх.*, ет.*, ап.**, постановен за изтърпяване на мярката, на който подсъдимият
твърди, че ще пребивава и ще бъде на
разположение на съда. Не е изяснено дали въпросният договор за наем в т.8 от
съдебното производство на л.2502 -2503,
сключен на 14.12.2018г. с лицето Е.Б.Б.е актуален, с оглед сроковете,
предвидени в него. Самият наемодател не е разпитан по делото, за изясняване на
посочените обстоятелства, които са от съществено значение във връзка с
изпълнение на мярката „домашен арест“, която законодателят действително
приравнява на задържане под стража при определени условия. Освен това решаващият съд не е изяснил въпроса, чрез
официална информация от Министерството на правосъдието дали на практика може да
бъде реализирано електронно наблюдене по отношение на подсъдимия на посочения
адрес, което е определящо при така изложените от СНС мотиви за облекчаване в
известна степен процесуалното положение на подсъдимия, с оглед изтеклият период
от време.
Предвид изложените съображения въззивния съд намира протеста за основателен, а изводите на
първостепенния съд за прибързани и необосновани от наличните по делото
доказателства, поради което счита, че атакуваното определение следва да бъде
отменено.
Мотивиран от горното и на основание чл.341 ал.2 НПК, АСНС
V
с-в
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 08.01.2020 г. по нохд № 1065/15 г. на СНС 10 с-в, с което е изменена
мярката за неотклонение на подсъдимият Б.Л.Г.
от „задържане под стража“ в „домашен
арест“.
ОСТАВЯ без уважение искането на обв.Б.Л.Г.
за изменение мярката му за неотклонение „задържане под стража“.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: