РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Бургас, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело
№ 20232000500246 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК и сл. ГПК.
Делото е образувано по повод въззивна жалба на Т. Д. С. с ЕГН-
********** с адрес за призоваване гр. К.,ул. “С.“ № *, офис ** подадена чрез
пълномощника и адв.П. К. от *АК против съдебно решение № 490 от
04.04.2023г.,постановено по гр.д.№102/2022г.по описа на БОС,В ЧАСТТА,с
която съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявеният от въззивницата иск за осъждане на
ответника ЗК“Лев инс“АД с ЕИК-********* да и заплати обезщетение за
причинените и неимуществени вреди от смъртта на сина и Х. Я. С. в резултат
от настъпило на 27.05.2021г. ПТП,ведно със законната лихва от
14.07.2021г.до окончателното изплащане на обезщетението НАД
УВАЖЕНИЯ РАЗМЕР от 80 000 лева до претендирания размер от 150 000
лева,частично вземане от 200 000 лева.
С въззивната жалба решението на БОС е оспорено като
неправилно,необосновано и незаконосъобразно в обжалваната отхвърлителна
част. Излагат се оплаквания за допуснати съществени процесуални
нарушения относно преценката на събраните по делото доказателства,като се
изтъква,че съдът е игнорирал заявеното от вещото лице по САТЕ в съдебно
заседание,че дори да е бил с поставен предпазен колан,починалият
Съръчобанов не би бил защитен от получените травми и е постановил
решението си без да обсъди това доказателство.На следващо място са
оспорени изводите на съда относно приетото съпричиняване от страна на
1
починалия от 20%,поради това,че е пътувал без предпазен колан и по този
начин е допринесъл за вредоносния резултат. Намира за напълно неправилно
да се съпоставя вината на водач на л.автомобил с тази на пострадалия,който е
бил пътник и по никакъв начин не е допринесъл за настъпването на
инцидента,като намира подобно становище за абсурдно.Изтъква,че при
направено възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат,негова е и тежестта да установи при пълно и главно доказване както
че починалият е бил без поставен предпазен колан,така и че липсата на колан
е довела до неговата смърт и че ако е бил с колан не би се стигнало до
получените увреждания и настъпилата смърт на С. Счита,че ответникът не е
доказал тези обстоятелства,а неправилно съдът е приел,че възражението за
съпричиняване е доказано поради липсата на доказателства къде е седял
пострадалият и дали установените деформации на автомобила са могли да му
въздействат. Освен това,вещото лице е заявило категорично,че в случая
предпазният колан не може да предотврати травмите,защото уврежданията С.
е получил от деформациите на автомобила.Направен е анализ на
заключението на вещото лице по този въпрос и на отговорите му в съдебно
заседание,които въззивницата счита,че съдът не е взел под
внимание,включително не е отчел и факта,че ответникът не е оспорил
експертизата. Направен е анализ на доказателствата по делото,който
въззивната страна счита,че установява по несъмнен начин всички релевантни
факти досежно причините за настъпване на ПТП,както и на причините за
настъпилата смърт на сина на въззивницата.Оспорено е възражението за
съпричиняване като неоснователно и неподкрепено от доказателствата по
делото,преценявани в тяхната съвкупност. С въззивната жалба са оспорени и
изводите на съда относно справедливият размер на обезщетението,като се
сочи,че съдът не е отчел събраните в тази насока доказателства,които са
анализирани в жалбата,в резултат на което размерът на обезщетението е
несправедливо занижен от БОС,който не е отчел и промените в правната
рамка по отношение на застраховката „Гражданска отговорност“на
автомобилистите,съдебната практика на ВКС и промените в
законодателството.Моли за отмяна на решението в обжалваната му
отхвърлителна част и постановяване на решение от въззивната инстанция,с
което исковата претенция да се уважи за сумата от 150 000 лева,частичен иск
от 200 000 лева, т.е. за още 70 000 лева,ведно със законната лихва от датата на
уведомяването на застрахователя- 14.07.2021г.до окончателното
изплащане.Няма доказателствени искания,претендира разноски и присъждане
на адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за
процесуално представителство пред Апелативен съд-Бургас.
В депозирания писмен отговор въззиваемото дружество е оспорило
въззивната жалба,изразявайки становище за неоснователността и.Изразява
становище,че БОС е извършил правилна и законосъобразна преценка на
събраните по делото доказателства,като е достигнал до обосновани изводи за
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат в съотношение 20%.
Намира за правилен и съответстващ на критериите за справедливост изводът
на съда относно справедливия размер на присъденото обезщетение. Няма
доказателствени искания,претендира разноски.
В съдебно заседание въззивницата,редовно уведомена не се явява и не се
2
представлява.Постъпила е писмена молба от пълномощника и адв.К.,в която
е заявено,че поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и.Няма
доказателствени искания,претендират се разноски.
В съдебно заседание въззиваемото дружество,редовно уведомено,не
изпраща представител.Представено е писмено становище от пълномощника
му юрисконсулт А.,в което се оспорва въззивната жалба и е изразено
становище по същество.Не са заявени доказателствени искания,претендират
се разноски.
При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери
обжалваното решение за валиден и допустим в обжалваната част съдебен акт.
По основателността на въззивната жалба и съществото на спора БАС
намери следното:
Ищцата е предявила пред БОС срещу ответника-застраховател иск с
правно основание чл. 432 ал.1 КЗ вр. чл.45 и чл.52 ЗЗД за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания,претърпени от нея
вследствие смъртта на сина и Х. Я. С., настъпила вследствие на претърпяно
ПТП на **.**.**** г.
Безспорно е, че на **.**.**** г., около 20,16ч. на км 356+250 на
автомагистрала „Тракия“ в участъка гр.Карнобат- гр.Бургас, в посока
гр.Бургас е настъпило ПТП-то, при което е загинал синът на ищцата Х. Я. С.
Той е бил пътник в лекият автомобил/микробус/ „Хюндай Н1“ с рег.
№А8894НР ,управляван от водача Д. Н. С.
Между страните няма спор,че за процесния микробус е била сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника застраховател ЗК“Лев
инс“АД,представени са и писмени доказателства,поради което и съобразно
чл.153 ГПК,въззивният съд също приема,че за горепосочения лек автомобил е
бил сключен валиден и действащ към датата на настъпване на
застрахователното събитие договор за застраховка „Гражданска отговорност
на МПС“ със застраховател ЗК“Лев инс“АД.
От приетото по делото заключение на САТЕ се установява,че
причината за ПТП е загуба на контрол над автомобила от страна на водача му
Д. С. Автомобилът се е движил по магистрала „Тракия“ посока гр.Бургас и
около 20.00 часа се е намирал на пътен възел Българово,на
км.356+250.Водачът е управлявал автомобила в лявата лента за движение,със
скорост около 110 км./ч. В автомобила пътували петима пътници, единият от
които Х. С. По време на движението автомобилът е осъществил контакт с
бордюра,ограждащ разделителната мантинела в района на отводнителната
шахта ,изминавайки разстояние около 30 м.,допирайки се до мантинелата и
нарушавайки целостта на бордюра.Вследствие на удара е деформирана
предна лява джанта и автомобилът е започнал да се стреми да се отклони още
наляво.За да предотврати това,водачът Съсков е реагирал нормално със
завиване вдясно,за да възстанови управляемостта на автомобила,като това
завиване би следвало да се извърши плавно и внимателно.В случая водачът е
реагирал инстинктивно и със закъснение,като е завил рязко волана,в резултат
3
на което е създаден въртящ момент със стойност по-голяма от коефициента
на сцепление и не е могло да бъде предотвратено продължаващото движение
на автомобила вдясно,довело до навлизане в банкета и преобръщане по ската.
По отношение на детайлно установения механизъм на настъпване на
произшествието и при отсъствието на спор по този въпрос, въззивният съд,
възприемайки непосредствено представените доказателства, достигна до
същите изводи от фактическа страна и в тази част препраща към мотивите на
окръжния съд в обжалваното решение на основание чл. 272 ГПК.
От приетата по делото СМЕ се установява,че непосредствената причина
за смъртта на Х. С. са съчетаните мозъчна и гръдна травми,причинени от
съприкосновение с предмети вътре в автомобила. Вещото лице е заключило,
че всички установени наранявания са в пряка причинна връзка с настъпилото
ПТП.
С оглед факта,че страните не спорят по присъденото на ищцата
обезщетение за неимуществени вреди от 80 000 лева,при пълен размер на
обезщетението от 100 000 лева, решението не е обжалвано от ответника и е
влязло в законна сила,съдът приема,че със сила на присъдено нещо е
установено основанието за ангажиране на отговорността на застрахователя по
иска с правно основание чл.432 КЗ за обезщетяване на причинените на
ищцата неимуществени вреди,намиращи се в причинна връзка с процесното
ПТП,причинено по вина на водач,управлявал застрахован при въззиваемото
дружество по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите лек
автомобил.
С отговора на исковата молба ответникът е заявил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Х. С., изразяващо се
в неносене на предпазен колан.Това възражение е разгледано от БОС и е
прието за основателно,а изводите на съда са оспорени с въззивната
жалба.Въззивният съд споделя становището на БОС относно наличието на
съпричиняване ,както и относно определената от съда степен на
съпричиняване- 20%.
На първо място,въззивният съд споделя извода,че доказателствата по
делото установяват,че починалият Х. С. е бил без поставен предпазен
колан,който извод е подкрепен от заключението на САТЕ и СМЕ,приети по
делото. Освен това по делото са приети като писмени доказателства
материали от воденото досъдебно производство- протокол за оглед на
местопроизшествието от 27.05.2021г.,САТЕ и СМЕ изготвени в досъдебното
производство,в които липсват констатации пострадалият С. да е бил с
поставен предпазен колан,а точно обратното. От показанията на разпитания
по делегация пред РС-София свидетел В. Й. Г. се установява,че той е
пристигнал на местопроизшествието непосредствено след ПТП и е видял
микробуса обърнат на таван на банкета,шофьорът бил на шофьорското
място,четирима от пътниците били изпаднали извън автомобила,легнали и в
безсъзнание,а само един пътник бил изправен и изглеждал здрав.
Вещото лице д-р П. е посочило,че предвид липсата на външни
увреждания,пострадалият е бил без правилно поставен предпазен колан към
4
момента на ПТП. При поставен предпазен колан тялото на пътника е
притиснато към седалката на автомобила,което предотвратява свободното
движение на тялото при ПТП. Уточнено е, че е възможно и при поставен
предпазен колан и при преобръщане на автомобила, пътник с поставен
предпазен колан да получи по-тежки травми, но не е възможно да изпадне от
автомобила.От приетото заключение на САТЕ се установява,че лекият
автомобил е бил снабден с предпазни колани,а след ПТП всички пътници са
намерени извън автомобила,изпадали на земята. В настоящия случай,тъй като
МПС се е преобърнало,при това силно деформиращо автомобила въздействие
от него са изпаднали пътници, между които и синът на ищцата. Преценено
това обстоятелство в контекста на заключението на вещото лице и останалите
анализирани по-горе доказателства, въззивният съд приема, че загиналият е
бил без предпазен колан. Що се отнася до получените от пострадалия
увреждания,вещото лице е посочило,че ако е използван предпазен
колан,изместването на тялото би било ограничено по надлъжната ос на
автомобила,а в случая травмите са настъпили изключително вследствие
движението на телата спрямо напречната ос на автомобила.Предпазните
колани биха имали възпиращо действие при челния удар в ската и при
преобръщане на автомобила,оставайки пътниците върху седалките.
Увреждания на пътник на задна седалка в резултат на сериозните деформации
в областта на тавана на колата,който е бил пречупен,точно по средата на
рамката на стъклото на вратата,огънатата задна лява седалка на
автомобила,изкривеният заден капак в посока отляво надясно ,силната
деформация навътре на купето на автомобила,не биха могли да бъдат
предотвратени от предпазен колан. По делото са ангажирани доказателства,че
пострадалият Съръчобанов е седял на задна седалка,поради което е възможно
част от описаните в СМЕ увреждания по тялото му в лявата част да са в
резултат на гореописаните деформации,но очевидно те не са в причинна
връзка с леталния изход. Вещото лице по приетата СМЕ е дало заключение,че
смъртта на Съръчобанов е настъпила в резултат на съчетаната мозъчно-
гръдна травма,получена при свободното движение на тялото му в
автомобила,т.е.,намира се в причинна връзка и с липсата на поставен
предпазен колан.
По размера на обезщетенията за неимуществени вреди БАпС намери
следното:
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Събраните гласни доказателства сочат по
достатъчно убедителен за съда начин, че майката на Х. С. скърби и
ежедневно преживява загубата и необратимото прекъсване на създадената
дълбока и силна емоционална връзка с него, което е оказало трайно
въздействие върху психиката и. Ето защо съдът приема за безспорно, че е
налице деликт, осъществен от лице, управлявало МПС, застраховано при
въззивника-ответник със задължителната застраховка „ГО“, в срока на
застрахователния договор, като връзката между противоправното поведение
на водача на застрахования автомобил и вредата е пряка.
Съгласно трайно установената съдебна практика – ППВС № 4 от
5
25.V.1961г., т.4 приема, че: „Кръгът на лицата, които имат право на
неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-
близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга или лицето, с
което пострадалият е съжителствал на съпружески начала“, като
обезщетението се следва заради загубата на морална опора и подкрепа,
каквато е представлявало починалото лице. Кръгът на материално-правно
легитимираните наследници да получат обезщетение е разширен с
Постановление № 5 от 24.XI.1969 г., Пленум на ВС и са включени
отглежданите, но неосиновени деца, хипотеза – неприложима по конкретното
дело.
За да извърши преценка съобразно чл.52 ЗЗД относно справедливия
размер на дължимото обезщетение на ищцата, настоящият състав съобрази
следното:
Ищцата е пенсионерка,на ** години и има две деца - син Х. и дъщеря Р.
Синът и Х. С. към датата на ПТП е бил на възраст ** години, в добро
здравословно състояние,трудово ангажиран,имал е семейство и две деца. От
показанията на разпитаните по делото свидетели Г. и С. /съпруга на
пострадалия и снаха на ищцата/ се установява,че всички живеели в една къща
- Т.,дъщеря и и семейството на сина и Х. Живели задружно,обичали да
посрещат гости и да се веселят.След смъртта на бащата на Х.,той останал
единственият мъж в семейството и бил опора както на съпругата и дъщерите
си,така и на майка си. Ищцата разчитала на сина си за всичко - както в
домакинството за мъжка работа,така и да я закара с кола докъдето е
необходимо,да я заведе на лекар,ако има нужда. След внезапната смърт на Х.
майка му,която преди била весела и жизнерадостна жена, се затворила в себе
си,плачела непрекъснато,вземала успокоителни,не разговаряла с хора,а ако
говорела- то било само за Х. Установява се,че ищцата е понесла много тежко
внезапната загуба на сина си, преживяла е шок и се променил изцяло животът
и и отношението към околните. Безспорно е настъпилото засягане на
нематериалната сфера на ищцата,която е възприела болезнено характера
увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено.Майката е изпитала и продължава да изпитва непрекъснати и
интензивни душевни болки и страдания от внезапната трагична загуба на
сина си.
При определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение,
настоящият съдебен състав отчита факта,че между майката и сина е имало
силна емоционална връзка. Независимо,че Х. С. е имал свое семейство и
деца, всички са живели заедно в една къща като задружно
семейство,свързвали са ги взаимна обич и уважение, а ищцата,вече на
преклонна възраст е разчитала на подкрепата на сина си във всяко едно
отношение. Отчитайки всички тези факти и обстоятелства,въззивният съд
намери,че обезщетение в пълен размер от 150 000лв. за майката Т. С. е
съответно на представите за справедливост,съобразено и с икономическите
условия в страната към датата на инцидента.
При определяне размера на обезщетението,окръжният съд не е отчел в
пълнота релевантните относно размера на обезщетението факти и
обстоятелства,в резултат на което е определил пълен размер на
обезщетението от 100 000 лева,който не съответства на критериите за
6
справедливост,приложени спрямо конкретния случай. Въззивният съд
определя пълен размер на обезщетението от 150 000 лева. При намаляване на
размера с 20% поради признатото съпричиняване,размерът на обезщетението
,което е дължимо на въззивницата е 120 000 лева. Тъй като на Т. С. с
решението на БОС е присъдено обезщетение в размер на 80 000 лева,с
въззивното решение следва да се присъди допълнително сумата от 40 000
лева. Решението на БОС следва да се отмени в частта,с която искът е
отхвърлен над размера от 80 000 лева до размера от 120 000 лева,а в
останалата отхвърлителна част решението на БОС следва да бъде
потвърдено.Следва да се уважи и исковата претенция за присъждане на
законна лихва върху главницата,считано от 14.07.2021г.до окончателното
изплащане.
По разноските:
С оглед изхода от спора и частичното уважаване на въззивната
жалба,на въззивницата С. следва да се присъдят разноските във въззивното
производство- 150 лева държавна такса,които съдът възлага в тежест на
въззиваемото дружество.
С решението на БОС в полза на ЗК“Лев инс“АД са присъдени разноски
в размер на 488 лева,като сумата следва да бъде намалена до размера 325.34
лева,/с 162.66 лева,съразмерно на допълнително уважената част от иска/,а за
въззивното производство в полза на дружеството се присъждат разноски в
размер на 200 лева юрисконсултско възнаграждение.
В полза на Т. С. следва да се присъдят допълнително разноски в
първоинстанционното производство в размер на 39 лева.
ЗК „Лев инс“АД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на БОС
сумата от 1600 лева- допълнителна държавна такса върху размера на
уважената претенция във въззивното производство.
ЗК“Лев инс“АД следва да бъде осъдено да заплати по сметка на
Апелативен съд-Бургас сумата от 800 лева държавна такса за въззивното
обжалване.
На основание чл.38 ал.2 от ЗАдв.вр.с чл.7 ал.2 т.4 от
НМРАВ,въззиваемото дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. П.
К. от *АК общо сумата от 3850 лева,представляваща адвокатско
възнаграждение.
На адв. К. следва да се присъди и допълнително възнаграждение за
осъществената защита на ищците в първоинстанционното производство по
реда на чл.38 ал.2 ЗАдв.в размер на 2 400 лева.
Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 490 от 04.04.2023г., постановено по гр.
дело № 102/2022 г.по описа на Бургаски окръжен съд в частта, с която е
отхвърлен искът на Т. Д. С. от гр. С. В., община Н. с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД за осъждането на ответника ЗК „Лев
7
инс“АД с ЕИК-********* да заплати на ищцата обезщетение за претърпени
неимуществени вреди над уважения размер от 80 000 лева до размера от
120 000 лева и в частта, с която в полза на ЗК „Лев инс“АД с ЕИК-*********
са присъдени разноски над размера от 325.34 лева, като вместо него в
отменената част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“АД с ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Т. Д. С.
от гр. С. В., община Н., с ЕГН********** сумата от 40 000 /четиридесет
хиляди/ лева, съставляваща разликата над уважения размер на иска от 80 000
лева до размера от 120 000 лева, представляваща допълнително обезщетение
за претърпените от ищцата Т. Д. С. неимуществени вреди, причинени от
смъртта на сина й Х. Я. С., настъпила на 27.05.2021 г. в резултат на
непозволено увреждане, извършено на 27.05.2021 г. при ПТП около 20,16 ч.
на км 356+250 на автомагистрала „Тракия“ в участъка гр. Карнобат - гр.
Бургас, в посока гр. Бургас, с лек автомобил /микробус/ „Хюндай Н1“ с рег.
№ А8894НР, управляван от водача Д. Н. С., застрахован при ответното
дружество със застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.07.2021 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Т. Д. С. от гр. С. В., община Н., с ЕГН-********** да заплати
на ЗК „Лев инс“ АД с ЕИК-*********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Симеоновско шосе“ № 67А сумата от 200 лева разноски във
въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“АД с ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на Т. Д. С.
от гр. С. В., община Н., с ЕГН********** сумата от 39 лева, представляваща
допълнително дължими разноски, направени в производството пред Бургаски
окръжен съд и сумата от 150 лева, представляваща разноски, направени във
въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД с ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати на адвокат
П. Д. С.-К., вписана в *АК на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата допълнително сумата от 2400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищцата
Т. С. в първоинстанционното производство, както и сумата от 3 850 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ищцата във въззивното производство.
ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД с ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Симеоновско шосе“ № 67А да заплати
допълнително на Окръжен съд - Бургас сумата от 1600 лева, представляваща
държавна такса върху допълнително уважения размер на иска и на
Апелативен съд - Бургас сумата от 800 лева, представляваща държавна такса
за въззивното обжалване, съобразена с материалния интерес.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред Върховния касационен съд на
Република България.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9