Определение по дело №258/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 183
Дата: 11 май 2023 г. (в сила от 16 май 2023 г.)
Съдия: Мая Петрова Величкова
Дело: 20232200200258
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 183
гр. Сливен, 11.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
в присъствието на прокурора Д. Г. Г.
като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Частно наказателно дело №
20232200200258 по описа за 2023 година
На основание чл.64 ал.5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по
отношение на Н. И. Д., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно
производство № 659/2023г. по описа на РУ Сливен, вх.№ 836/2023г., пор.№
76/2023г. по описа на ОП Сливен.
Определението подлежи на незабавно изпълнение.
Определението може да бъде обжалвано или протестирано с частна
жалба или частен протест в 3-дневен срок, считано от днес, пред Апелативен
съд – Бургас.
В случай на жалба или протест насрочва съдебно заседание пред
въззивната инстанция на 18.05.2023г. от 14.00ч., за която дата се съобщи на
страните.
Препис от определението да се изпрати незабавно на ГДИН Ареста при
Затвора Сливен.
Препис на определението, след влизането му в сила, да се изпрати на
ОП Сливен.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Определение № 183/11.05.2023г. по ЧНД № 258/2023г. по описа на
Окръжен съд Сливен

Производството е образувано по искане на Окръжна прокуратура –
Сливен за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража на
обв.Н.И. Д., ЕГН **********, по досъдебно производство № 659/2023г. по
описа на РУ Сливен, вх.№ 836/2023г., пор.№ 76/2023г. по описа на ОП
Сливен.
В искането се посочва, че от събраните до момента доказателства
по делото може да се направи обосновано предположение, че обв.Н. Д. е
извършил престъплението, в което е обвинен. Сочи се, че деянието е тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК, тъй като за него е
предвидено наказание от 5 до 15 години лишаване от свобода и конфискация
до ½ от имуществото на виновния. Твърди се, че е налице реална опасност
обвиняемият да извърши друго престъпление, извеждащо се от факта, че
същият е осъждан над 20 пъти за умишлени престъпления от общ характер,
като последното е изтърпял на 19.04.2021г. Прави се извод, че посочените
обстоятелства характеризират обв.Д. като лице с изключително висока
обществена опасност и с трайно изградени престъпни навици, с нисък праг на
въздържане от извършване на престъпления. Представителят на държавното
обвинение намира, че са налице основанията на чл.63 ал.1 от НПК за вземане
на мярка за неотклонение Задържане под стража, тъй като реалната опасност
обв.Д. да извърши престъпление или да се укрие се презумира – чл.63 ал.2 т.1
от НПК. Иска се да се вземе мярка за неотклонение Задържане под стража на
обв.Н. Д..
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен в съдебно
заседание счита, че по отношение на обв.Д. са на лице материално правните
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК. Посочва, че
участието на обвиняемият в извършеното престъпление се доказва от
показанията на разпитаните свидетели, а размерът на щетата е установена от
изготвената съдебно-оценителна експертиза. Счита, че е на лице обосновано
предположение, че обви.Д. може да се укрие и да извърши друго
престъпление, което се обосновава от факта, че деянието е осъществено в
условията на опасен рецидив. Сочи, се от справката за съдимост е видно, че
обвиняемият е осъждан многократно за умишлени престъпления от общ
характер за престъпления насочени против собствеността. Според прокурора,
тези осъждания формират извод, че обвиняемият не се поправил и
превъзпитал, въпреки наложените му многобройни наказания Лишаване от
свобода, което го характеризира като лице с изключително висока
обществена опасност. Пледира за вземане мярка за неотклонение Задържане
под стража спрямо обв.Д..
В съдебно заседание обв.Н.И. Д. се явява лично и със служебния си
1
защитник адв.Е.Д. от АК Сливен. Защитата се противопоставя на искането на
ОП – Сливен относно налагане на най-тежката мярка за неотклонение
Задържане под стража по отношение обв.Д.. Посочва, че досъдебното
производство е в ранен етап от разследването и събраните доказателства не са
достатъчни, за да се установи съществува или не обосновано предположение,
че обвиняемият е извършил престъплението, за което му е предявено
обвинение. Счита, че не са налице всички кумулативно посочени в чл. 63 ал.1
от НПК условия. Изтъква, че обв.Д. има постоянен адрес, на който пребивава,
няма задграничен паспорт и лична карта, но няма намерение да се укрие от
органите на реда. Посочва, че обвиняемият има семейство – жена и дете и в
този смисъл винаги може да бъде на разположение на разследващите органи.
Пледира за налагане на по-лека мярка за неотклонение – Подписка или
Домашен арест, които биха постигнали целите на мерките за неотклонение.
В личната си защита обв.Д. се съгласява с изложеното от защитника му,
посочва, че винаги е съдействал на полицейските органи, има адрес, на който
живее с жена си и детето си и няма да се отклонява от адреса. В последната си
дума обв.Д. моли за вземане на мярка за неотклонение Подписка или по-лека
мярка от Задържане под стража.
Съдът, като съобрази доводите на страните и с оглед представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Досъдебно производство № 659/2023г. по описа на РУ Сливен е
започнато на 10.05.2023г. по реда на чл.212 ал.2 от НПК за престъпление по
чл.199 ал.1 т.4, вр.чл.198 ал.1 от НК, за това, че на 10.05.2023г. в гр.Сливен, в
условията на опасен рецидив, е отнета чужда движима вещ – мобилен
телефон марка Самсунг на неустановена стойност към момента, от
владението на П.Д.И. от ***, с намерение противозаконно да я присвои, като
употребил за това сила.
С постановление на разследващия орган на 11.05.2023г., Н.И. Д. е
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.199 ал.1 т.4,
вр.чл.198 ал.1 от НК, за това че на 10.05.2023г. в гр.Сливен, в условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – мобилен телефон марка
Самсунг модел S8 на стойност 80лв, ведно с карта памет на стойност 12лв и
калъф тип тефтер на стойност 14.50лв, всички вещи на обща стойност
106.50лв, от владението на П.Д.И. от ***, с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила и заплашване – нанесъл множество
удари в главата и тялото на пострадалата, и я заплашил с нож.
Разпитан в качеството на обвиняем, Д. дава обяснения, като е заявил, че
не е отнел движимата вещ от пострадалата, която му е бивша жена, а тя сама
му я дала, тъй като му дължала пари.
В хода на разследването, независимо от обстоятелството, че
досъдебното производство е едва в начален етап, образувано е на
10.05.2023г., са извършени процесуално-следствени действия – разпит на
свид.П.Д.И., свид.Х.Н.С., свид.М.К.К., свид.З.М.К., свид.Б.С.А., назначена е и
2
изготвена съдебно-оценителна експертиза, протокол за доброволно предаване
на процесните вещи. Към делото е приложена и електронна справка за
съдимост на обв.Д., характеристична справка и декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние.
Въз основа на описаните по-горе факти съдът направи следните
правни изводи:
Искането на прокуратурата за вземане на мярка за неотклонение
задържане под стража на обв.Н.И. Д. е основателно и като такова следва да се
уважи.
Съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл.63 ал.1 от НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, а именно
налице е обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
престъпление, което се наказва с лишаване от свобода и доказателствата по
делото сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
Обвиняемият Д. е привлечен в това си качество за извършено деяние по
чл.199 ал.1 т.4, вр.чл.198 ал.1, вр.чл.29 ал.1 б.“а“ и б.“б“ от НК, за което се
предвижда наказание лишаване от свобода от 5 до 15 години и конфискация
до ½ от имуществото на виновния. От събраните до този момент
доказателства и доказателствени средства в досъдебното производство –
писмени, гласни и веществени такива, съдът намира, че е налице обосновано
подозрение за съпричастност на обвиняемия към деянието, за което е
привлечен към наказателна отговорност. Съдът намира, че към настоящия
момент не е необходимо категоричното доказване на повдигнатото
обвинение, а е достатъчно да е създадено предположение, че такова деяние е
осъществено, каквото в случая е и налично. Необходимо е съдът да уточни, че
за нуждите на настоящото производството във връзка с вземане на мярката за
неотклонение на обвиняемия не е необходимо да са налице категорични и
безспорни доказателства за виновното му поведение, а е достатъчно да е
налично подозрение и то обосновано за съпричастността им към конкретното
престъпно деяние. В настоящия казус, събраните към момента доказателства
и доказателствени средства, позволява да се направи такова обосновано
предположение.
Реалната опасност обвиняемият Д. да се укрие или извърши
престъпление е налице, което се извежда от механизма и начина на
извършване на деянието. За обв.Д. такава реална опасност е налична,
изхождайки и от обстоятелството, че му е повдигнато обвинение за
извършено деяние в условията на опасен рецидив. Опасността обв.Д. да
извърши престъпление се извежда и от наличните му данни, свързани със
съдебното му минало – осъждан е многократно, като част от наказанията е
търпял ефективно. Последното наказание е изтърпял на 19.04.2021г., когато е
освободен от затвора. Реалната опасност за извършване на престъпление се
презумира и от факта, че деятелността от обвиняемия е извършена в квартала,
3
където живее обвиняемия и пострадалата, в светлата част на денонощието,
около обяд на 10.05.2023г., в присъствието на други лица, което не е възпряло
обв.Д.. Презумпцията за извършване на престъпление се извежда и от
обстоятелството, че наказателното производство е в началния си етап и
престои да бъдат установени и разпитани и други лица, свързани с
осъщественото деяние от обвиняемия и които до този момент не са
установени и разпитани, като обвиняемия може да повлияе на техните
показания.
Реалната опасност от укриване на обвиняемия също е налична,
изхождайки от горепосочените обстоятелства, както и от размера на
наказателната санкция, която може евентуално да понесе обвиняемият за
повдигнатото му обвинение.
Наведеното от защитата на обв.Д., че същият има жена и дете, е
голословно. Нещо повече, видно от декларацията за семейно и материално
положение и имотно състояние, обвиняемият не е посочил наличие на жена и
дете, като сам е заявил, че е неженен, няма доходи, както и недвижими имоти,
и движимо имущество. Твърдяният от защитата факт, че обвиняемият има
постоянен адрес, също е непотвърден и доказан, тъй като обвиняемият няма
даже и документи за самоличност – лична карта, паспорт. Поради това съдът
счита, че доводите на защитата на обв.Д. за вземане на по-лека мярка за
неотклонение, различна от задържане под стража, са неоснователни.
Обвиняемият Д. е дал обяснения, но той излага своя защитна позиция, която е
негова версия за случилото се и до известна степен допринася за
установяване на фактите и обстоятелствата по делото, но това не може да
бъде аргумент за вземане на мярка за неотклонение спрямо обв.Д., различна
от задържане под стража.
Действително делото е в началния си етап, по него са разпитани
свидетели, установяващи деянието, за което е привлечен обвиняемият,
инкриминираните вещи са предадени с протокол за доброволно предаване от
свид.Колева, установена е стойността на вещите от изготвеното заключение
по съдебно-оценителната експертиза и предстои извършване на други
процесуално-следствени действия, свързани с установяване на обективната
истина по делото и проверка на доказателствата.
Съществуването на реална опасност обвиняемият да се укрие или
извърши престъпление, съдът намира, че е налице, което се установява от
горепосочените обстоятелства, съчетано с механизма и начина на извършване
на деянието, определящо високата степен на обществена опасност на
деянието, както и високата степен на обществена опасност и на обвиняемия.
Поради това, съдът намира искането на защитника на обвиняемия, както и на
самия обвиняем, за вземане на по-лека мярка за неотклонение, различна от
задържане под стража, а именно домашен арест или подписка, за
неоснователно и неподкрепено от приложения доказателствен материал по
делото. Още повече, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.63 ал.2
4
т.1 от НПК и лицето е привлечено като обвиняем за престъпление извършено
при условията на опасен рецидив, което предполага наличие на реална
опасност от укриване или извършване на престъпление от страна на обв.Д..
Съобразно това вземането на по-лека мярка за неотклонение би било в
противоречие и с целите, визирани в разпоредбите на чл.57 от НПК и най-
вече да попречи на обвиняемия да извърши престъпление и да се укрие.
Съдът, след като изследва всички факти, имащи значение за вида на
мярката за неотклонение на обвиняемия, и предвид условията, посочени в
чл.56 ал.3 от НПК, като съобрази високата степен на обществена опасност на
престъплението, за което е привлечен обвиняемият, а също и високата
обществена опасност на обвиняемия, доказателствата, приложени по делото
срещу обвиняемия, намира, че е налице хипотезата на чл.63 ал.1 от НПК и
съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление. Тук следва да се има предвид и обстоятелството, че
обвиняемият не е трудово ангажиран, няма доходи, както и не притежава
имущества, видно от декларацията за семейно и материално положение и
имотно състояние. С вземането на мярка за неотклонение задържане под
стража на обв.Д., съдът счита, както посочи по-горе, че ще бъдат изпълнени и
целите на мярката за неотклонение, визирани в разпоредбата на чл.57 от
НПК.
Предвид гореизложеното, съдът намира искането на ОП Сливен за
вземане на мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на
обв.Н.И. Д., за основателно.
Ето защо, на основание чл.64 ал.1 от НПК, Сливенският окръжен съд взе
мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на Н.И. Д., ЕГН
**********, обвиняем по досъдебно производство № 659/2023г. по описа на
РУ Сливен, вх.№ 836/2023г., пор.№ 76/2023г. по описа на ОП Сливен.
Ръководен от изложените мотиви, съдът постанови своя акт.


Съдия при Окръжен съд - Сливен:_______________




5