№ 148
гр. Плевен, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Теодора Н. Петкова
при участието на секретаря ИГЛИКА ИВ. ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от Теодора Н. Петкова Административно
наказателно дело № 20224430200028 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е жалба от Ц. Ц. П., с ЕГН ********** от ***, чрез адв.
В.М. от *** против НП № 21-0938-001475 от 07.05.2021г. на *** Сектор към
ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен, с което на
жалбоподателя: за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП са били наложени административно наказание глоба в
размер на 3000 /три хиляди/ лева и административно наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца и за нарушение на
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е било
наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева.
Твърди се, че НП в частта в която за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на
основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на ж-ля са били наложени
административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 /дванадесет/ месеца е незаконосъобразно по изложени в жалбата
съображения, като се моли неговата отмяна в тази част.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и с адв. В.М. от ***, който в съдебно заседание ангажира гласни
доказателства. В хода на съдебните прения подробно се аргументира относно
незаконосъобразността на НП в описаната по-горе част, като моли неговата
отмяна конкретно по отношение нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Ответникът по жалбата – *** Сектор към ОДМВР – гр. Плевен, Сектор
„Пътна полиция“-Плевен, редовно призован не се представлява и не изразява
становище по нея.
Съдът като съобрази изложените в жалбата доводи, събраните по делото
доказателства и Закона, установи следното:
ЖАЛБАТА Е ПОДАДЕНА В ЗАКОНОУСТАНОВЕНИЯ СРОК И ОТ
ЛЕГИТИМИРАНО ЛИЦЕ, ПОРАДИ КОЕТО СЕ ЯВЯВА ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА.
РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО СЕ ЯВЯВА ОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателя Ц. Ц. П. бил съставен АУАН за това, че на
27.04.2021г. около 23:00 часа на *** (паркинг на фирма „***“) в град Плевен
при управление на собствения си лек автомобил марка „Мерцедес 200Е” с рег.
№ ***., извършва следното:
1. Използва път за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари.
Преднамерено извежда извън контрол автомобила, чрез „презавиване“ и
рязко подаване на газ, като така довежда автомобила до загуба на сцепление
на задните колела, движейки се напречно на пътя и преминавайки от дясна в
лява пътни ленти, извършва т.нар. „дрифт“.
2. Управлява горепосоченото МПС със значителна техническа
неизправност – използва гума с дълбочина на протектора под 1,6мм, измерен
с техническо средство дълбокомер с номер 050 1100108. Автомобилът е спрян
от движение.
За констатираните нарушения длъжностното лице при Сектор „ПП“ към
ОД на МВР – гр. Плевен – актосъставителят СП. Г. К. съставил АУАН Серия
„АA“ бл. № 867480 от 27.04.2021г., с който на Ц.П. били вменени нарушения
2
на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал с
отбелязване, че има възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което
на жалбоподателя П. на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП са наложени
административно наказание глоба в размер на 3000 /три хиляди/ лева и
административно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 /дванадесет/ месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание
чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните
длъжностни лица съгласно ЗДвП и приложените по делото заповеди, в
сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните
реквизити и предвидени в нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН
така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушенията,
обстоятелствата при които са извършени. Нарушенията са описани в
достатъчна степен от фактическа страна, поради което ж-лят е разбрал какви
точно нарушения са му вменени. В НП са посочени и данни позволяващи
индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен – посочени са три
имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които данни безспорно
позволяват да се индивидуализира жалбоподателя. Поради това не е налице
формална неизрядност на НП, което да е самостоятелно основание за
отмяната му.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите СП. Г. К., ВЛ. Т. ИЛ.-частично и Виктор Веселинов Николов-
частично, както и от ценените писмени доказателства, а именно АУАН Серия
„АA“ бл. № 867480 от 27.04.2021г. на л.6, доколкото възпроизвежда
заявеното от актосъставителя, НП № 21-0938-001475 от 07.05.2021г. на ***
Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-Плевен на л.9;
справка за нарушител/водач на л.10-11; заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 г.
на л.12-13 от делото.
3
В конкретност досежно нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП:
По делото липсва спор, че на посочената дата по ул.Гривишко шосе в
гр.Плевен, жалбоподателят управлявал описаното превозно средство, преди
да му бъде извършена проверка от контролните органи. Видно обаче от
показанията на свидетеля В.И., който твърди че е свидетел-очевидец, на
инкриминираната дата, на *** (паркинг на фирма „***“) след полунощ
забелязал жалбоподателя с управлявания от него автомобил, който се движел
между хората, със скорост и въртене на гуми, като той се опитал да го спре,
но не успял. Твърди още че други автомобили се опитали да го „затворят“ и
да го „блокират“. Така описаното от свидетеля било възприето изцяло от
актосъставителя К., който приел че ж-лят„преднамерено извежда извън
контрол автомобила, чрез „презавиване“ и рязко подаване на газ, като така
довежда автомобила до загуба на сцепление на задните колела, движейки се
напречно на пътя и преминавайки от дясна в лява пътни ленти, извършва
т.нар. „дрифт“, с което “ използва път за обществено ползване за други
цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и
товари“ и го обективирал в съставения АУАН. Според показанията на
свидетеля К. екипът бил изпратен пред ОД на МВР-Плевен, където вече се
били събрали много младежи, с много автомобили, а на самото нарушение
т.нар. „дрифт“, не е присъствал лично, а само свидетелят-очевидец ВЛ. Т. ИЛ.
в района на „***“, когато си тръгвал от работа във фирма „***“. По този
начин било описано поведението на водача в съставения АУАН и било
квалифицирано от актосъставителя, както и от издателя на НП.
В хода на съдебните прения от страна на процесуалния представител на
ж-ля се навеждат доводи за липса на доказателства които обективно да
установят възприетата от актосъставителя и възпроизведена в НП фактическа
обстановка основана единствено въз основа на твърденията на един единствен
свидетел. Твърди се че допълнителна неяснота е налице и поради
констатирането на нарушението в тъмната част на денонощието и липсата на
други възможности на настоящия етап от гледна точка на доказателства които
да преодолеят доказателствената празнота. Не на последно място – твърди се
пристрастност на показанията на т.нар. свидетел очевидец, които при липса
на възможност за проверка с други доказателствени източници, не следва да
бъдат кредитирани. Твърденията на процесуалния представител на ж-ля се
възприемат изцяло от съда като констатираната неяснота се потвърждава и от
показанията на св.Николов, който твърди че на въпросното място той бил в
автомобила на ж-ля, но се били събрали множество автомобили, част от
които, но не и техния извършвали т.нар. дрифт. Сочи че били последвани от
автомобила на свидетеля И., който се движел известно време след тях и
4
според Николов ги гонел, а преди това бил поставил автомобил си пред
техния и помежду им възникнало спречкване. В крайна сметка както от
показанията на св.И. така и от тези на св.Николов е видно че на въпросната
дата помежду им е възникнало спречкване. В тази част съдът цени
показанията и на двамата свидетели с доверие. В останалите част всеки от тях
твърди факти които на настоящия етап поради изчерпване на възможните
доказателствени източници е невъзможно да бъдат проверени и затова и
твърденията им остават недоказани. Остава недоказано и възприетото
единствено въз основа на показанията на св.И., впоследствие обективирано и
в АУАН и НП че ж-лят П. „преднамерено извежда извън контрол
автомобила, чрез „презавиване“ и рязко подаване на газ, като така довежда
автомобила до загуба на сцепление на задните колела, движейки се напречно
на пътя и преминавайки от дясна в лява пътни ленти, извършва т.нар.
„дрифт“, с което “ използва път за обществено ползване за други цели, освен
в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари“.
Изводимо от горното съдът приема за недоказано, че със своите
действия Ц.П. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, като неправилно е ангажирана
административно-наказателната му отговорност за това нарушение и
неправилно му е наложена съответната санкция. С нормата на чл.104б, т.2 от
ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да използват
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От
съдържанието на АУАН и НП е видно, че П. е санкциониран именно за това,
че използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по
предназначение, като действително ясно и точно са описани приетите като
извършени от него действия като водач на процесния лек автомобил и на
описаното място, но тези действия са останали недоказани.
Съдът приема на база събраните доказателства, че съставът на
нарушението не е изпълнен, тъй като не се доказа, че водачът действително
е използвал пътя, отворен за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с неговото предназначение – за превоз на хора и товари.
5
Поради описаното атакуваното наказателно постановление в
обжалваната част – по отношение на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП
следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно.
Досежно нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП съдът намира, че
предвид изрично заявеното от процесуалния представител в хода на
съдебните прения, че не оспорва НП в тази част, същото следва да се счита за
влязло в сила.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.І от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0938-001475 от
07.05.2021г. на *** Сектор към ОД на МВР-Плевен, Сектор „Пътна полиция“-
Плевен, с което на жалбоподателя Ц. Ц. П., с ЕГН ********** от ***, за
нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП
са били наложени административно наказание глоба в размер на 3000 /три
хиляди/ лева и административно наказание лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АК пред
Административен съд – гр.Плевен в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията за постановяването му от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6