№ 709
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20211001000725 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 260 668 от 23.04.2021 г. по т. д. № 1941/ 2020 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 18 състав „ОЗК - Застраховане“ АД - гр. София е осъдено да
заплати на „Бул Инс“ АД - гр. София на основание чл. 411 от КЗ сумата 55 284 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по регрес за щети по лек
автомобил марка „Mercedes - Benz“, модел S 600, с peг. № ******** вследствие пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 26.01.2019 г. по вина на водача на товарен
автомобил марка „Волво“, модел „ФХ 12“ с peг. № *******, притежаващ застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, включващо и 15 лева ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 9.10.2020 г. до
окончателното й изплащане ; искът с правно основание чл. 86 от ЗЗД, предявен от „Бул Инс“
АД - гр. София срещу „ОЗК - Застраховане“ АД - гр. София за присъждане на сумата
2 441.71 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 4.05.2020 г. до
9.10.2020 г. - датата на подаване на исковата молба, е отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Срещу решението, в неговата осъдителна част, е подадена въззивна жалба от „ОЗК -
1
Застраховане“ АД - гр. София, в която се изтъква, че е неправилно.
Съдът нарушил съдопроизводствените правила като не допуснал до разпит свидетеля С. Д..
Не изпълнил задължението си да обсъди заключението на техническата експертиза с
останалите доказателства по делото. При определянето на размера на застрахователното
обезщетение избирателно формирал убеждението си само върху част от доказателствата.
Молбата към съда е решението да бъде отменено в обжалваната част и бъде постановено
друго решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Ответникът по въззивната жалба „Бул Инс“ АД - гр. София я оспорва като неоснователна.
Молбата към съда е да потвърди решението в обжалваната част.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна
по делото, която има интерес и право на обжалване на самостоятелна част от валиден и
допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът „Бул Инс“ АД - гр. София твърдял, че на 26.01.2019 г. на път 5392
в посока гр. Камено - село Братово настъпило ПТП между товарен автомобил марка
„Волво“, собственост на С. Д. Д., управляван от Д. Я. Р., и лек автомобил марка „Мерцедес“,
собственост на „Адванс дериватив солюшънс“ АД, управляван от М. Н. К., като според
съставения протокол вината е била на водача на товарния автомобил. На лекия автомобил
били нанесени материални щети, а същият автомобил бил застрахован по застраховка
„Автокаско“ при ищеца, със срок на действие от 12.02.2018 г. до 11.02.2019 г. По
образуваната преписка по щета № ********** стойността за възстановяване на автомобила
била изчислена на 55 269 лева, прогнозната стойност на ремонта надвишавала 70% и била
обявена тотална щета.
На 23.07.2019 г. сключил с представляващия „Адванс дериватив солюшънс“ АД
споразумение за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 55 269 лева, което
било платено с няколко вноски
- 3 -
в периода от 27.08.2019 г. до 19.11.2019 г.
Встъпвайки в правата на застрахования срещу прекия причинител и неговия застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност“ - „ОЗК - Застраховане“ АД - гр. София, с регресна
покана поискал да му бъде платена посочената сума, но това не било сторено.
2
Молбата към съда била да осъди ответника да му заплати сумата 55 284 лева, включващо
и 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД законна лихва върху
застрахователното обезщетение в размер на 2 441.71 лева за периода от 4.05.2020 г. до
9.10.2020 г.
Ответникът „ОЗК - Застраховане“АД - гр. София в писмения отговор оспорил исковете като
неоснователни.
Твърдял, че вината за настъпването на ПТП била на водача на лекия автомобил, който
поради движение е несъобразена скорост загубил контрол върху превозното средство и
излязъл извън платното за движение. Действителната стойност на автомобила не била 90
000 лева и имало надзастраховане. Нямало тотална щета, не било изискано удостоверение
за прекратяване на регистрацията на превозното средство и не била съобразена стойността
на запазените части. Отрекъл да е изпаднал в забава, тъй като не било представено
удостоверение за прекратяване на регистрацията.
При условията на евентуалност заявил, че е налице съпричиняване и от другия водач.
Твърдял, че автомобилът е бил възстановен, тъй като имал последваща застраховка
„Гражданска отговорност“ за периода от 14.04.2020 г. до 13.04.2021 г.
Молбата към съда била да отхвърли исковете като неоснователни.
Установените от доказателствата факти, които са релевантни за настоящия спор, са
следните.
С договор, сключен със застрахователна полица № Е 18990001865/ 9.02.2018 г., „Адванс
дериватив солюшънс“ АД застраховало в „Бул инс“ АД по застраховка „Автокаско“, клауза
„П-302“, лек автомобил марка „Mercedes - Benz“, модел, S 600, с peг. № ********, със срок
на действие от 12.02.2018 г. до 11.02.2019 г. и застрахователна сума 90 000 лева.
Според протокол за ПТП № 1650987/ 26.01.2019 г. съставен от младши автоконтрольор при
РДВР - гр. Бургас, на 26.01.2019 г. в 21:15 часа на път 5392 в посока гр. Камено - с. Братово,
на 1 км. преди бензиностанция „Лукойл“, водачът на товарен автомобил „Волво“ FX 12,
peг. № ******* навлязъл частично в лявата лента и станал причина за произшествието с
изпреварващият го лек автомобил „Mercedes - Benz“ с peг. № ********, който влязъл в
канавката вляво. Видимите щети по камиона с водач Д. Р. били усукано ремарке, 2 бр.
предпазни шпригли, а по лекия автомобил - увредени два броя леви врати, счупени стъкла,
преден десен калник, окачване и др.
По образуваната преписка по щета № **********/ 28.01.2019 г. било определено
обезщетение в размер на 55 269 лева.
В споразумение от 23.07.2019 г. „Бул инс“ АД приело да изплати на „Адванс дериватив
3
солюшънс“ АД застрахователно обезщетение в размер на 55 269 лева. Сумата била платена
на няколко вноски в периода от 27.08.2019 г. до 19.11.2019 г.
От извършената проверка в масива на Гаранционен фонд се установило, че към 26.01.2019 г.
МПС с рег. № ***** има застраховка „Гражданска отговорност“ при „ОЗК - Застраховане“
АД със срок на действие от 26.11.2018 г. до 25.11.2019 г.
В отговор на поканата на ищеца да бъде преведена по сметката му сумата 55 284 лева на
основание чл. 412, ал. 3 от КЗ, ответникът заявил, че декларираното събитие не отговаря на
действителната фактическа обстановка и за него не съществува правно основание да
удовлетвори регресния иск.
В съдебното заседание на 23.02.2021 г. е прието заключение на автотехническа експертиза,
изготвено от вещото лице Ж. Е., според което лекият автомобил „Мерцедес“ е бил
произведен на 17.04.2002г. и е с фабрична бронировка.
Според данните, отразени в протокола за ПТП, експертът описал механизма на събитието по
следния начин : лекият автомобил се е движил по път 5392 в посока гр. Камено - с. Братово
и на един километър преди бензиностанция „Лукойл“, водачът му предприел изпреварване
на товарен автомобил „Волво“. По време на изпреварването водачът на товарния автомобил
навлязъл частично върху лентата за насрещно движение и ремаркето нанесло удар върху
странична дясна част на лекия автомобил. Вследствие на този удар лекият автомобил
изгубил напречна устойчивост, насочил се наляво и попаднал в крайпътната канавка, като
движейки се напред, спрял в крайпътни дървета.
Всички увредени части на лекия автомобил, описани от специалистите на застрахователя,
били в причинна връзка с произшествието.
Поради отдалечеността във времето и липсата на информация, при определянето на цената
на автомобила експертът използвал актуална цена на автомобили към датата на изготвяне на
експертизата като нови на европейския автомобилен пазар и формула по метода на
овехтяване. От
- 5 -
съпоставката на две оферти, посочени в заключението, експертът приел средната цена
между тях, като определил стойността на автомобила към деня на събитието на 93 742 лева.
При заложена „експертна оценка“ стойността на труда при ремонтиране на автомобила би
била 81 931.70 лева, съгласно проформа фактурата от „Ауто клеймс“ необходимите нови
части били на стойност 140 367.95 лева, с включен ДДС или общата стойност на ремонта би
била 222 299.65 лева, която сума надвишавала със 70 % действителната стойност на
автомобила. Затова приел, че щетата е тотална и ремонтът е икономически неизгоден.
От анализа на предвидените за подмяна и ремонт части на автомобила се виждало, че са
били запазени двигателя, скоростната кутия, ходовата част, част от интериора (арматурно
4
табло, седалки, тапицерия и др.), част от бронировката и др., които представлявали 20 % от
действителната стойност на автомобила - 18 748.40 лева.
В допълнително заключение, прието в съдебното заседание на 13.04.2021 г., след като
описал щетите и средствата за части и ремонт по средни пазарни цени, експертът изчислил
общия размер на причинените щети на лекия автомобил към датата на събитието на сумата
152 454.60 лева, с включен ДДС.
В същото съдебно заседание е бил разпитан свидетелят М. Н. К., който управлявал лекия
автомобил в деня на събитието. Спомнил си, че тръгнал да изпреварва товарния автомобил,
но той свил, ударил го с ремаркето и го вкарал в канавката. Обадил се на тел. 112, защото се
съмнявал, че шофьора е пиян или заспал, тъй като камионът лъкатушел на пътя. При
изпреварването се движел с около 70-80 км/ч, а ако бил с по-голяма скорост, щял да го
прехвърли през три дерета. Лекият автомобил не бил негова собственост и не знаел какво се
е случило след това с него.
Разпитан по делегация свидетелят Д. Я. Р. заявил, че в деня на събитието той е управлявал
товарния автомобил - празен камион, с полуремарке. Движел се с около 80 км/ ч, а
интензивността на движение била ниска. За кратко навлязъл в насрещната лента с част от
ремаркето за да не попадне в дупка. Не си спомнял на какво разстояние е бил другия
участник, нито каква е била скоростта му. Лекият автомобил се блъснал в средната част на
полуремаркето и след удара излязъл от пътното платно и влязъл в канавката.
При тези факти правните изводи са следните.
Правното основание на исковата претенция е чл. 411 от КЗ.
Активната легитимация на ищеца произтича от суброгирането му в правата на
застрахованото по имуществена застраховка „Каско“ лице, а пасивната легитимация на
ответника - от факта, че причинителят на вредата има при него сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Спорът е пренесен пред настоящата инстанция по оплакванията на въззивника за
незаконосъобразност на решението в обжалваната част, основани на твърденията за
необоснованост на изводите на първостепенния съд единствено относно размера на
присъденото застрахователно обезщетение.
Акцентът е поставен върху необсъждането в мотивите на решението на доказателствата в
тяхната съвкупност и по - специално на безкритичното възприемане на заключението на
автотехническата експертиза, въпреки изявлението на експерта, че „не е специалист по
бронировки и не може да отговори на задачите“.
Поставянето под съмнение на компетентността на вещото лице е несъстоятелно поради
следното. Преди всичко е очевидно изопачаването от въззивника на въпросното изявление
и изваждането му от контекста на казаното и отразено в протокола от съдебното заседание, в
5
който е записано „Пак ви казах, не съм специалист по бронировки и не мога да отговоря на
този въпрос, но имайки предвид начина на увреждане на автомобила, тези увреди могат да
се получат при процесното ПТП.“.
От гледна точка на установените факти е ясно, че затрудненията на експерта да отговори на
конкретния въпрос произтичат от специфичните характеристики на автомобила - предмет на
изследване и оценка. В обясненията си той изрично изтъкнал, че бронираните автомобили
са рядкост и се изпълняват по поръчка, а по делото нямало данни за степента на бронировка
на конкретния автомобил, която била фабрична, стандартна, обозначавала се специално с
някакви символи и не можело да се установи каква е степента на бронировка на отделните
детайли.
След този отговор оспорилият заключението на експертизата ответник е имал
процесуалната възможност да се позове на разпоредбата на чл. 198, пр. 1 от ГПК и да поиска
допуснатата от съда допълнителна задача към експертизата да бъде изпълнена от друго
вещо лице. Такова искане не е било заявено, с което е било преклудирано правото на
бъдещо възражение, основано на некомпетентност на вещото лице. В тази връзка е
наложително да се изтъкне, че заключението на допълнителната експертиза, изготвено от
същото вещо лице, по поставената от ответника задача, не е било оспорено от неговия
процесуален представител при обсъждането му в последното съдебно заседание по делото и
е било прието без възражения на страните.
- 7 -
Несъстоятелно е и оплакването за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила
поради недопускането до разпит на свидетел и събирането на доказателства по реда на чл.
192 от ГПК.
Тези доказателства са били поискани от процесуалния представител на ответника в
последното заседание по делото за „установяването на обстоятелствата относно
извършването на ремонта и последващото закупуване“ на автомобила, които обстоятелства
съдът обосновано е преценил като неотносими за спора.
Предмет на спора е основателността на регресното притезание, претендирано от ищеца като
суброгиран в правата на застрахования до размера на заплатеното на застрахования
обезщетение. В настоящия случай това е сумата, заплатена на собственика на увредения
автомобил, на основание сключеното споразумение от 23.07.2019 г. Ответникът не е
оспорил това доказателство в процесуалния срок, нито е релевирал възражения във връзка
с обективираното в него материално правоотношение. В съответствие с изложеното, без
правно значение е факта, че заплатената по споразумението сума е значително по - ниска от
общия размер на щетите по автомобила според заключението на експертизата - несъмнено
волята на договарящите страни не е била да бъде платено обезщетение, което да покрие
6
действителните разходи за възстановяването на увредения автомобил в състоянието, в което
е бил преди настъпването на застрахователното събитие, затова и цената, за която са се
съгласили е по - малка. Без значение за спора е и дали впоследствие автомобила е бил
ремонтиран (и каква е била стойността на ремонта) и пререгистриран в съответствие с
изискванията на Закона за движението по пътищата. Ответникът ще дължи толкова, колкото
е платил ищеца, а в конкретния случай сумата е значително по - малка от действителната
стойност на вредите, което несъмнено е в негов интерес.
В заключение, и обратно на общите твърдения на жалбоподателя за необоснованост на
съдебния акт, настоящият съдебен състав приема, че съдът е изпълнил задължението си да
събере относимите за спора доказателства, като ги е обсъдил в тяхната съвкупност и не е
„формирал убеждението си избирателно само върху част от тях“, и е основал своите правни
изводи на правилно изяснената фактическа обстановка на спора.
Поради съвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с
тези на първостепенния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на спора на ответника по въззивната жалба се дължат разноските в
настоящето производство - сумата 2 000 лева, с включен ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, платена в брой по договор за правна
защита и съдействие от 11.08.2021 г.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 668 от 23.04.2021 г. по т. д. № 1941/ 2020 г. на Софийския
градски съд, търговско отделение, VІ - 18 състав „ОЗК - Застраховане“ АД - гр. София е
осъдено да заплати на „Бул Инс“ АД - гр. София на основание чл. 411 от КЗ сумата 55 284
лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по регрес за щети по лек
автомобил марка „Mercedes - Benz“, модел S 600, с peг. № ******** вследствие пътно-
транспортно произшествие, настъпило на 26.01.2019г. по вина на водача на товарен
автомобил марка „Волво“, модел „ФХ 12“ с peг. № *******, притежаващ застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника, включващо и 15 лева ликвидационни разноски,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 9.10.2020 г. до
окончателното й изплащане.
7
ОСЪЖДА „ОЗК - Застраховане“ АД - гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, с ЕИК
********* да заплати на „Бул Инс“ АД - гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, с ЕИК
********* на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 2 000 (две хиляди) лева, представляваща
разноски, направени пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8