МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 348/2017 Г. НА ШОС
Подсъдимия
С.А.Г. е предаден на съд с обвинение в това, че през периода 01.01.2011 г. до
18.02.2013 г. в гр. Търговище, при условията на продължавано престъпление е
избегнал установяването на данъчни задължения в големи размери по ЗДДФЛ в общ
размер на 10 767 лв., от които 6 679 лв. за 2011 г. и 4 088 лв.
за 2012 г., като потвърдил неистина в Данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ – в
ГДД за 2011 г. – вх. № 2500И0007257/26.04.2012 г. и в ГДД за 2012 г. – вх. №
2500И0009404/18.02.2013 г. подадени пред ТД на НАП – офис Търговище, поради
което и на осн. чл. 255 ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
По делото е предявен и приет за
съвместно разглеждане срещу подс. Г. гр. иск от
Министъра на финансите сумата от 10 767 лв. за причинени с деянието
имуществени вреди на Държавата, ведно със законната лихва от 18.02.2013 г. до
окончателното и изплащане.
На досъдебното производство подс.
Г. се е възползвал от правото си да не дава обяснения.
Подсъдимият Г. преди даване ход
на съдебното следствие, в разпоредително заседание по смисъла на Глава ХІХ от
НПК се възползва правото си да поиска провеждане на диференцираната процедура
по Глава ХХVІІ от НПК и на основание чл. 371 т. 2 от НПК признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същият се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти, както и, че е запознат
с последиците от това производство. Поради това съда на осн. чл. 252 ал. 1 от НПК разгледа делото незабавно след постановяване на определението по смисъла на
чл. 248 от НПК. Същото искане е потвърдено от подс. Г. и преди даване ход на
съдебното следствие. Съдът като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по
чл. 371 т. 2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, с определение от 06.12.2017 г. обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанието на подс. Г., без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това в хода на съдебното
следствие на основание чл. 373 ал. 2 от НПК не е извършван разпит на
подсъдимия, свидетеля и вещото лица за деянието описано в обвинителния акт.
В съдебно заседание
представителят на ТОП поддържа повдигнатото обвинение. Намира същото за
безспорно доказано от събраните на д. п. доказателства, а също и от направеното
от подс. Г. самопризнание и съгласие да не се събират доказателства. При
определяне на наказанието предлага да се отчетат като отегчаващо вината
обстоятелство – престъпната упоритост на подсъдимия с оглед другите осъждания
все за престъпления извършени в качеството му на ЧСИ, а като смекчаващи – изминалия
дълъг период от време от осъществяване на деянието до настоящия момент, чистото
съдебно минало, обстоятелството, че е лишен за дълъг срок от правото да
упражнява професията на ЧСИ, както и влошеното му здравословно състояние.
Поради това предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание от порядъка на 2
г. лишаване от свобода, което следва да се редуцира съобразно разпоредбата на
чл. 58а от НК, като изтърпяването бъде отложено за изпитателен срок от 4
г. на осн. чл. 66 от НК. Следва да се
наложи и кумулативното наказание глоба, като се предлага същото да бъде в
размер около 1 000 лв. Прави се искане подсъдимият да бъде осъден да
заплати направените разноски от ТОП, както и гр. иск в пълния му предявен
размер.
Гр. ищец в депозирана преди съд. заседание молба намира
гражданския иск за основателен и доказан по размер и моли да бъде присъден в
пълен размер.
Защитника на подсъдимия намира, че е установена фактическата обстановка
посочена в обв. акт на прокурора, която е потвърдена и от самопризнанието на
подсъдимия. Намира, че подсъдимия следва да бъде оправдан за периода от преди
26.04.2012 г., тъй като за цялата 2011 г. той не е имал задължение да подава
ГДД за 2011 г. Прави искане за определяне на наказанието при превес на
смекчаващите вината обстоятелства. Като такива приема чистото съдебно минало,
изминалия дълъг период от извършване на деянието до реализиране на
наказателната отговорност, влошеното здравословно състояние. По отношение на
наказанието глоба, следва да се има предвид и факта, че подс. Г. не работи,
както и че е пенсионер по болест. Моли наказанието да бъде определено в
минимално предвидения размер, което да се редуцира съобразно чл. 58а от НК,
като същото не следва да се търпи ефективно. По отношение гр. иск намира същия
за основателен.
Подс. Г. преди
даване ход на съдебното следствие заявява, че разбира в какво е обвинен и се
признава за виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В защитната си реч се съгласява с
казаното от своя защитник. Заявява, че се е доверил на счетоводителката която е
изготвяла данъчните му декларации, но същевременно приема, че отговорността е
негова и я приема. Моли за наказание към минимума.
От събраните по делото писмени,
гласни и веществени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подс. С.А.Г. бил регистриран като
Частен съдебен изпълнител, вписан бил в регистъра на ЧСИ с рег. № 873 с район
на действие – съдебния район на Окръжен съд гр. Търговище. При извършване на
процесуални действия подсъдимият събирал такси в размер определен от ТТРЗЧСИ,
които по съществото си представляват възнаграждение за положения труд. Като
доходи от тази дейност тези доходи на ЧСИ подлежат на деклариране и данъчно
облагане по ЗДДФЛ. Съобразно разпоредбата на чл. 79 от ЗЧСИ във всички случаи
на платени такси, ЧСИ е длъжен да издава „сметка” с посочени в закона
реквизити. В случаите когато внесените суми са за допълнителни разноски
депозирани от кредитор по сметката на ЧСИ и са използвани от него за покриване
на различни видове разходи по делото и платени на трети лица, а в последствие
събирани от длъжника и възстановявани на кредитора не представляват доход по
смисъла на данъчните закони. При осъществяване на тази си дейност, съобразно
чл. 22 ал. 2 т. 2 от ЗЧСИ подсъдимия е длъжен да води регистър на образуваните
изпълнителни дела, а съобразно т. 4 от същата разпоредба – той е длъжен да води
и дневник, който да съдържа данни за всички извършени действия.
От 17.11.2006 г. подс.
Г. е бил регистриран по реда на ДПК в ТД на НАП - офис -
Търговище от 17.11.2006г., а от 12.03.2012г. - като задължено лице е
регистриран по ЗДДС. През 2011 г. и 2012 г. подс. Г. е имал следните открити сметки в: ,, Райфайзенбанк България' ЕАД:
-
Банкова сметка *** *** № 873 С.А.Г..
Сметката е открита като специална сметка, съгласно чл. 24 ал. 1 от Закона за
ЧСИ за получаване на парични средства от осребряване на имущество на длъжници
по образувани изпълнителни дела.
-
Банкова сметка ***р ЧСИ № 873 С.А.Г.. Сметка е
открита за получаване на такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските
съгласно чл. 24 ал. 1 изр.З на Закона
за ЧСИ.
-
Разплащателна сметка с IBAN *** С.А.Г.
В „Юробанк и ЕФДжи България
" АД:
-
Банкова сметка ***р ЧСИ № 873 С.А.Г.. Сметката е
открита като специална сметка, съгласно чл. 24 ал. 1 от Закона за ЧСИ за
получаване на парични средства от осребряване на имущество на длъжници по
образувани изпълнителни дела.
- Банкова
сметка *** *** № 873 С.А.Г.. Сметка е открита за получаване на
такси и разноски по Тарифата за таксите и разноските съгласно чл. 24 ал. 1 изр. З
на Закона за ЧСИ.
През 2011 г. и 2012 г. подс. Г. при
осъществяване на дейността си като ЧСИ той допускал такси по изпълнителни дела
да бъдат плащани като сумите по тях се превеждали в специалните банкови сметки ******** в „Райфайзенбанк България” и , ******** в “Юробанк ЕФ ДЖИ България” съгласно чл.
24, ал. 1 от Закона за ЧСИ, като по тази
сметка постъпвали такси по ТТРЗЧСИ, но най вече такси за образуване и за
възлагане. За получените такси при
образуване на изпълнителни дела, както и такси за възлагане на имоти подс. Г. в
множество от случаите, не издавал „сметка“ по образец на чл.79 от ЗЧСИ. В други случаи от получени суми от длъжници или
от осребряване на имущество, които разпределял с протокол, подсъдимия е удържал
такси, но за тези удържани такси не издавал сметка по чл. 79 от ЗЧСИ, а след
12.03.2012 г. и фактура. За тези случаи подсъдимия не вписвал в дневника по чл.
22 ал. 2 т. 4 от ЗЧСИ тези действия /за получени или удържани такси/. По
описания начин през 2011 г. подс. Г. удържал такси в размер на 202 922. 08
лв.
В ГДД за облагане на доходите
на физическите лица по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. с вх. №
2500И0007257/26.04.2012 г. декларирал доходи
от дейността си в размер на 113 871. 09 лв. С декларацията е
представил експертно решение №2097/14.09.2010
г., издадено от ТЕЛК гр. Търговище, според което му е определена оценка на
работоспособност 50%. Датата на инвалидизиране е 14.09.2010 г. Инвалидизирането на подс. Г. му дало
право на данъчно облекчение по чл.18
от ЗДДФЛ - сумата от годишните данъчни основи се намалява със 7 920 лв., включително за годината на
настъпване на неработоспособността. В
декларацията е приспаднал и нормативно признати разходи за дейността в размер
на 25 %. С тази декларация декларирал данък върху ГДО в размер на 7 556
лв. В тази декларация подсъдимия не декларирал всички получени от него доходи
/такси/ от дейността си в размер на 202 922. 08 лв., както и дължимия
върху тази сума доход в размер на 14 235 лв.
В ГДД за облагане на доходите на физическите лица
по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г. с вх. № 2500И0009404/18.02.2013 г. подс. Г. декларирал доходи от дейност само като ЧСИ в размер
на 104 657. 26 лв. Към декларацията е
приложил експертно решение № 1927 от 12.09.2012 г., издадено от ТЕЛК гр,
Търговище, според което му е определена оценка на работоспособност 50%. Датата
на инвалидизиране е 12.09.2012 г. Това решение му дало право на данъчно облекчение по чл.18 от ЗДДФЛ -
сумата от годишните данъчни основи се намалява със 7 920 лв., включително за
годината на настъпване на неработоспособността. В декларацията приспаднал и нормативно
признати разходи за дейността в размер на 25 % и декларирал дължим данък по
ЗДДФЛ в размер на 6 665 лв. С тази декларация не декларирал всички
получени доходи /такси/ от дейността си в размер на 159 155. 66 лв. като по
този начин декларирал 54 498. 40 лв. по малко получени доходи и по малко
дължим данък с 4 088 лв.
От приложената по делото ГДД за облагане на доходите на физическите
лица по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г. с вх. № 2500И0007257/26.04.2012 г. от подс. Г. се установява, че същия е декларирал
доходи от дейността си в размер на 113 871. 09 лв. Представил е експертно решение №2097/14.09.2010 г., издадено от ТЕЛК гр. Търговище, по силата на което е ползвал данъчно облекчение по чл.18 от ЗДДФЛ със сумата 7 920 лв. и е декларирал данък
върху ГДО в размер на 7 556 лв
От
приложената по делото ГДД за
облагане на доходите на физическите лица по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2012 г. с вх. №
2500И0009404/18.02.2013 г. на подс. Г. се установява, че едекларирал доходи от дейност само като ЧСИ
в размер на 104 657. 26 лв. Към декларацията е
приложил и експертно решение № 1927/12.09.2012 г., издадено от ТЕЛК гр, Търговище, по силата на което е ползвал данъчно облекчение по чл.18 от ЗДДФЛ в размер на 7 920 лв. и е декларирал дължим данък по ЗДДФЛ в размер на
6 665 лв.
От приложените бюлетини за съдимост на подс. Г.
се установява, че по НОХД № 460/13 г. по
описа на РС-В. Търново за престъпления по чл. 313 ал. 2 във вр. с чл. 26 ал. 1
от НК му е наложено наказание глоба в размер на 1 000 лв. С присъда по
НОХД № 234/13 г. на ОС-Търговище в
законна сила от 28.01.14 г. за престъпление по чл. 255 ал. 4 във вр. с ал. 1 и
чл. 26 ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено адмн.
наказание глоба в размер на 3 500 лв. По НОХД № 1835/14 г. на РС-Шумен е
за престъпление по чл. 293а от НК е наложено наказание пробация. По НОХД №
501/15 г. на РС-Шумен за престъпление по чл.311 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК е наложено наказание пробация. По НОХД № 660/15 г. на ОС-Разград за
престъпление по чл. 33 ал. 3 от НК е освободен от наказателна отговорност и му
е наложено адмн. Наказание глоба в размер на 1 000 лв. По НОХД № 446/16 г.
на РС-Разград за престъпления по чл. 311 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, по
чл. 319 от НК е наложено наказание пробация. По НОХД № 1562/16 г. на РС-Шумен
за престъпление по чл.311 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК е наложено
наказание пробация. По НОХД № 2325/16 г. на РС-Шумен за престъпление по чл. 202
ал. 2 т. 1 във вр. с чл. 201 и чл. 26 от НК е наложено наказание 3 г. лишаване
от свобода с 5 г. изпитателен срок.
От приетите и приложени като доказателства по
делото медицински документи на подс. Г. се установява, че същия страда от
стенокардия, хипертонична болест на сърцето, простатен аденокарцином и други
заболявания.
Горната
фактическа обстановка съда приема за установена от заключението на ССЕ,
показанията на св. М.В.и от писмените доказателства.
По отношение гласните доказателства. От
показанията на св. В.се установява, че същата се установява, че на подс. Г. е
извършена данъчна ревизия, която е приключила с ревизионен акт, като при
ревизията са установени укрити доходи и по този начин намален дължим данък по
ЗДДФЛ от страна на подс. Г..
С оглед на изложеното съда намира, че от
субективна и обективна страна подс. Г. е осъществил деяние по чл. 255 ал. 1 т.
2 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК.
От обективна страна – като ЧСИ подс. Г.
съобразно разпоредбите на ДДФЛ е имал задължение да декларира получените от
дейността доходи, както и дължимия върху тях данък, след намаляване на
данъчната основа с 25 % разходи за дейността и 7 920 лв. на година данъчно
облекчение поради инвалидност. За доход от дейността му съобразно ЗДДФЛ се считат
събраните от него такси за
извършените процесуални действия в размер, определен от ТТРЗЧСИ и които
представляват възнаграждение за положения труд и като доходи от тази дейност
подлежат на деклариране и данъчно облагане по ЗДДФЛ. През
2011 и 2012 г. в подадените ГДД не е декларирал пълния размер на получените за
съответната година доходи, като в ГДД за 2011 г. декларирал 89 050. 99 лв.
по малко доходи, а за 2012 г. – 54 498. 40 лв. по малко доходи. По този
начин като потвърдил неистина в тези декларации относно действителния размер на
получените от него доходи е намалил дължимия от него данък върху доходите на
физическите лица и по този начин е избегнал установяването и плащането на
дължим данък с 6 679 лв. за 2011 г. и с 4 088 лв. за 2012 г. Съобразно
чл. 93 т. 14 от НК данъци в големи размери са тези които надхвърлят 3 000
лв.
По отношение квалифициращия признак по
чл. 26 ал. 1 от НК – налице е продължавано престъпление, тъй като се касае за
данъчни декларации подадени в две поредни години, т. е. през непродължителен
период от време, съобразно ТР № 1/2009 г. по т. д. №1/2009 г. на ОСНК на ВКС.
Обвинението с което подс. Г. е предаден на
съд е да е извършил престъплението през периода от 01.01.2011 г. до 18.02.2013
г. От доказателствата по делото се установява, че подс. Г. е подал ГДД за 2011
г. на 26.04.2012 г. в срока по чл. 53 ал. 1 от ЗДДФЛ. В същата тази декларация
е потвърдил неистина – относно действително получените доходи и по този начин е
намалил декларирания от него като дължим ДДФЛ. Следователно, от 01.01.2011 г.
до датата на подаване на ГДД подсъдимия не е осъществил никакви действия по
попълване и деклариране на изготвената ГДД за доходите за 2011 г. Поради това
същия не е осъществил състава на престъплението за което е предаден на съд в
периода от 01.01.2011 г. до 25.04.2012 г., поради което съда го призна за
невиновен и оправда да е извършил престъплението по чл. 255 от НК за този
период.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл. Същия е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици – че като потвърди неистина в ГДД относно действителния
размер на доходите си за 2011 г. и 2012 г. ще
избегне установяването и плащането на действително дължимите от него
данъци и е искал настъпването им, като е потвърдил неистина в тези ГДД.
Изпълнителното деяние се изразява в потвърждаване на
неистина в ГДД относно действителния размер на облагаемите доходи и по този
начин избягване установяването и плащането на действително дължим данък върху
тези доходи.
По отношение на наказанието. При определяне вида и размера на
наказанието, съда взе предвид, че съобразно разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, същото следва да се определи при условията на чл. 58а от НК. В чл. 255 ал.
1 от НК е предвидено наказание лишаване
от свобода от 1 до 6 години и глоба до 2 000 лв. Съда приема, че деянието
е с висока степен на обществена опасност, тъй като деянието е извършено от лице
осъществяващо функциите на ЧСИ, от една страна. От друга – подс. Г. и преди
това деяние е осъществявал такова. Съда приема, че подс. Г. е с висока степен
на обществена опасност. Съда приема наличието на смекчаващи вината
обстоятелства. Като такива съда прие чистото съдебно минало на подсъдимия , влошеното
здравословно състояние на подсъдимия и изминалия дълъг период от време от
осъществяване на деянието до реализиране на наказателната отговорност за него. Като
отегчаващо вината обстоятелство, съда приема лошите характеристични данни
изводими от наличието на множество предходни осъждания за умишлени престъпления
от общ характер и то извършени все при упражняване на професията ЧСИ, както и
предходно извършено деяние по чл. 255 от НК. Ето защо съда прие, че за постигане
целите на наказанието на подс. Г. следва да се определи наказание под средния
предвиден в закона размер. Поради това определи като най подходящо наказание –
2 години лишаване от свобода. Съобразно разпоредбата на чл. 58а ал. 1 от НК
съда редуцира така определеното наказание, като го намали с една трета. Поради
това съда наложи на подс. Г. наказание 1 години и 4 м. лишаване от свобода.
Предвид здравословното състояние на подсъдимия и факта, че към момента на
осъществяване на деянието, същия не е бил осъждан, съда приема, че за постигане
целите на наказанието, така наложеното наказание не следва да се търпи
ефективно. Налице са условията на чл. 66 ал. 1 от НК, поради което съда отложи
изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 4 години. По
отношение кумулативно предвиденото наказание глоба. Съда като съобрази
обществената опасност на деянието и дееца, както и смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, при определяне размера на наказанието глоба, съда прие,
че същото следва да се определи под средния размер. Поради това наложи на подс.
Г. наказание глоба в размер на 800 лв. На осн. чл. 23 ал. 3 от НК съда
присъедини към наказанието лишаване от свобода,
изцяло наказанието глоба в размер на 800 лв.
По отношение
предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск. По
делото е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск срещу подс. Г.
от Министъра на финансите на РБ за причинени имуществени вреди в размер на
10 767 лв. на държавата. Съда прие за безспорно доказано, че подс. Г. с
ГДД за 2011 г. е причинил на държавата имуществена вреда в размер на 6 679
лв. и с ГДД за 2012 г. имуществена вреда в размер на 4 088 лв. или общо
10 767 лв. като е избегнал установяването и плащането на данъци в тези
размери. Поради това съда осъди подс. Г. да заплати на Държавата, чрез
министъра на финансите сумата от 10 767 лв. за причинени с деянието
имуществени вреди на Държавата, ведно със законната лихва от 18.02.2013 г. до
окончателното и изплащане.
Съда осъди подс. Г. да заплати д. т. върху
уважения граждански иск в размер на 430. 68 лв.
На основание чл. 189 от НПК съда осъди
подс. Г. да заплати 2 880. 51 лв. по сметка на Окръжна прокуратура гр.
Търговище разноски на досъдебното производство.
В този смисъл съда постанови
присъдата си.
СЪДИЯ: