№ 3
гр. гр.Несебър, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело
№ 20232150200752 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Д. Х. Д., ЕГН
**********, живущ в гр. А., ул. Д., № 6, против Наказателно постановление № 23-
0304-000804/23.08.2023 г. на Началник РУ- Несебър към ОДМВР- Бургас, с което за
нарушения на чл.104б, т.2 и чл.150а, ал.1, двата от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1,
предложение 3 и чл.185 от същия закон, на жалбоподателят са наложени
административни наказания „Глоба” в размер на 3000 лв. и „Лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 12 месеца, съответно глоба в размер на 20 лв. Релевират се
възражения за липса на извършени нарушения, поради което се моли да бъде отменено
наказателното постановление. Ангажират се доказателства.
Началникът на РУ- гр. Несебър, редовно уведомен, не изпраща представител и
не взема отношение по жалбата.
Жалбата е допустима- подадена е в срок от лице, имащо право на жалба.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото
доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ № 005691/21.07.2023 г. е съставен за това, че на 17.07.2023 г., около 18.50 ч., в
гр. Несебър, на главна алея, пред офиса на СОТ 161, жалбоподателят управлявал л.а.
М. с рег.№ ......, като не използвал пътищата, отворени за обществено ползване, като
чрез форсиране на двигателя приплъзвал гумите на автомобила и създавал опасност за
1
себе си и останалите участници в движението. Наред това СУМПС на водача било с
изтекъл срок на валидност на 06.10.2021 г. С това били нарушени нормите на чл.104б,
т.2 и чл.150а от ЗДвП.
Административнонаказващият орган, като взел предвид съставения акт, счел, че
деянията са извършени виновно от страна на Д. и издал наказателното постановление.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери
изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на
административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност
видно от приложената заповед.
В хода на съдебното производство бе разпитан св.Д.- актосъставител, който
заяви, че не е очевидец на извършване на нарушенията. Същият е съставил АУАН въз
основа на дадена му преписка по заявление, по която снел писмени сведения от
очевидци. В хода на извършване на проверката установил и че жалбоподателя е с
изтекло СУМПС.
Бяха ангажирани и показанията на св. М.- очевидец, и св.Р.. Св. М. заяви, че на
17.07.2023 г., около 19,00 ч., бил със съпругата си и сина си, който бил в детска
количка, на тротоара в кв. Фрегата, пред офиса на СОТ 161. Свидетелят живеел в
съседната сграда. Били на тротоара и разговаряли, когато се появил автомобила,
управляван от жалбоподателя. Същият спрял на едно място и започнал да върти гумите
в продължение на поне минута, след което се насочил към подземния паркинг.
Излизайки от там свидетелят запитал водача какво прави, след което последвал
словесен конфликт между двамата. По повод подаден сигнал на 112 пристигнал и
полицейски патрул, който взел отношение. Мястото, на което се разиграла ситуацията
според свидетеля М., била пресечката, по която се завивало от улица Първа към офиса
на СОТ 161 и подземния паркинг на сграда „Вечна Р“. Имало и други хора, които
възприели действията на жалбоподателя, включително и служители на СОТ 161.
Беше разпитан и св. Р.- служител към СОТ 161, който пресъздаде по- различна
фактическа обстановка. Същият заяви, че се е намирал на тротоара пред офиса, когато
по ул.Първа се задал автомобила, управляван от Д.. Последният спрял на улицата, тъй
като имало насрещно движение, за да изчака преминаването на автомобилите. Целта
му била да влезе в пресечката към подземния паркинг. При потеглянето на автомобила
гумите изсвирили за кратко. Тъй като пресечката към офиса на СОТ 161 била тясна, а
там имало и паркирани други автомобили, се наложило жалбоподателя отново да спре,
за да изчака преминаващ автомобил, след което влязъл в подземния паркинг. Според
2
свидетеля изсвистяването на гумите станало още на левия завой на главната алея, при
влизане в подхода към офиса. Р., въпреки че е бил в непосредствена близост, не е
възприел форсиране на двигателя. Свидетелят сочи, че изсвирването на гумите е било
вследствие на големия трафик на главната улица, с цел да се изнесе по- бързо. При тези
действия на Д., не се била създала опасност за движението на другите участници.
Наред с това свидетелят сочи, че не е видял св. М., нито жена с детска количка.
С оглед изложеното, съдът намира следното:
Съгласно чл.104б, т.2 от ЗДвП, на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая от
страна на наказващият орган не се проведе пълно доказване на обстоятелството, че
жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение, подведено под сочената
разпоредба. От показанията на св. Р., за който съда няма основание да счита, че е
заинтересован от изхода на делото, се установява, че действително е имало кратко
изсвирване на гумите на автомобила, управляван от Д., като целта му е била по-
бързото освобождаване движението на улица Първа, тъй като жалбоподателя е
предприемал маневра „завой на ляво“ към вътрешна пресечка. На настоящият състав
му е служебно известно, че улица Първа е основната главна алея на КК „Слънчев
бряг“, която разделя условно комплекса на източна и западна част. През летният сезон
автомобилния трафик е изключително интензивен по въпросната улица. В тази връзка
не се доказа Д. да е извършвал действия, с който преднамерено да е извеждал
автомобила извън контрол, като е използвал участък от пътната мрежа не по
предназначение, а за извършване на целена непозволена маневра. В случая в НП са
описани действия, представляващи "дрифт", макар и да не е употребена тази дума. В
съдебната практика, включително и на Административен съд- Бургас (решение №
909/20.07.2020 г. по КАНД № 977/2020 г.), е прието, че под "дрифт" следва да се
разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на
волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни
действия, в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя,
задържане на задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време
автомобилът странично се приплъзва. В конкретния случай, данните по делото не
сочат безспорно за такова поведение от страна на жалбоподателя. Не се доказа, че
последния е форсирал двигателя на автомобила, а единствено, че при потеглянето
вероятно е подал по- рязко газ, за да се изнесе възможно най- бързо от главната улица.
Това обаче, не може да бъде квалифицирано като поведение, с умисъл да бъде
използван пътя за други цели, а не за превоз.
На следващо място не стана еднозначно ясно къде е извършено нарушението- на
главната алея или след извършването на левия завой и влизането на автомобила в
3
пресечката към подземния паркинг. В НП е описано, че местоизвършването е на
главната алея. Същевременно св. М., който се сочи като очевидец на нарушението,
заяви, че въпросно „свирене“ на гуми е станало след завиването на автомобила от
главната алея, т.е. вече в пресечката при второто спиране. Въпреки това, когато и да е
било, по делото не се ангажираха категорични доказателства, че целта на
жалбоподателя при управлението на автомобила си е била да използва пътя не по
предназначението му. Еднократното и секундно изсвирване на гумите на един
автомобил, получило се вследствие на по- бързото потегляне на същия, с цел да
извърши предприета маневра, не може да се квалифицира като нарушение по чл.104б,
т.2 от ЗДвП. Законодателят е запретил не такива еднократни действия, а целенасочени
продължителни действия на водач, в резултат на които се постига движение на
автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно
най-дълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва. В случая не се
установи, а дори не се и сочи от наказващия орган, Д. да е изгубил контрола на
управляваното МПС или пък последното да се е движело напречно на завоя. Нито един
от свидетелите не заяви подобно обстоятелство, като от показанията и на двамата се
установява, че жалбоподателя е извършил завоя съвсем контролирано. Ето защо съдът
намира, че неправилно на същия е ангажирана административно- наказателната
отговорност по чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.
Що се касае до второто констатирано нарушение- това по чл.150а, ал.1 от ЗДвП,
то правилно на Д. е съставен АУАН и впоследствие издадено НП. Няма спор по
делото, че близо 2 години след изтичане срока на валидност на свидетелството за
управление на МПС, жалбоподателят не е положил необходимата грижа и
заинтересованост да констатира това, а е продължил да управлява МПС.
Обстоятелството, че веднага след съставянето на АУАН се е снабдил с ново
свидетелство, по никакъв начин не го оневинява. Касае се за сравнително дълъг период
от време, през който Д. е управлявал автомобил, поради което в тази му част НП е
правилно и като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя му се следва присъждане на
сторените разноски съобразно отменената част на НП. Видно от приложените в тази
връзка доказателства, единственият разход, сторен от Д., е заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на минимално предвидената в Наредба № 1/2004 сума от 500
лв., която съдът намира, че следва да бъде присъдена в цялост. Това е така, тъй като
разпоредбата на чл. 18, ал.2 от сочената наредба, приложима в случая, обвързва
размера на възнаграждението с вида на административното наказание, като за размера
препраща към чл.7, ал.2- върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или
обезщетение. В случая НП следва да се отмени в частта, с която е наложено наказание
глоба в размер на 3000 лв., което прави минималното възнаграждение 700 лв., т.е.
сумата от 500 лв. е под предвидения минимум.
4
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Несебърският районен
съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0304-000804/23.08.2023 г. на
Началник РУ- Несебър към ОДМВР- Бургас, в частта, с която за нарушение на чл.104б,
т.2 от ЗДвП, на основание чл.175а, ал.1, предложение 3 от същия закон, на Д. Х. Д.,
ЕГН **********, живущ в гр. А.,ул. Д., № 6, са наложени административни наказания
„Глоба” в размер на 3000 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца, като ПОТВЪРЖДАВА Наказателното постановление в останалата му част.
ОСЪЖДА Началник РУ- Несебър към ОДМВР- Бургас да заплати на Д. Х. Д.,
ЕГН **********, живущ в гр. А.,ул. Д., № 6, сумата от 500 лв., представляващи
разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд- гр. Бургас в 14- дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5