№ 11065
гр. С., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110126189 по описа за 2022 година
Производството е по Част втора, Дял първи от ГПК. Предявени са по реда на
чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. От „С. в.” АД е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение против С. М.. Ищецът твърди, че между него и
ответника са налице трайни фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК
услуги, като счита още, че са налице облигационни отношения, които се уреждат от Наредба
№4 от 14 септември 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба №4) и от влезлите в сила
на 01.09.2006г. Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК
оператор „Софийка вода” АД, в сила до 28.08.2016г. Ищецът твърди, че по силата на чл. 2,
ал. 1, т.1 от Общите условия (аналогично чл. 3, ал. 1р т. 1 от Наредба №4) ответникът им
качеството на „потребител на ВиК услуги” за обект, находящ се в гр. С., ж.к., блок, вход,
етаж, апартамент..
Ответникът, в срока за отговор, не оспорва, че дължи вземания , но счита, че сумите
са начислени не въз основа отчетеното количество вода от водомерите, а произволно. В хода
на устните състезания сочи, че към момента на пломбиране на водомерите е отказано
пломбирането на неговите уреди, по вина на ищцовото дружество, едновременно с това,
инкасаторът попълва базата на имота върху 5 – ма живущи, които той не е декларирал пред
ищеца никога. Счита, че следва да заплаща суми само за потребеното количество в имота,
което е начислявано от ищеца при липса на доказателства реално да е потребено от
ответника такова количество вода.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите настраните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и 3 от
ГПК, установи следното от фактическа страна:
Съгласно разпоредбата на Чл. 3. От Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, (1) Потребители на услугите В и К са:
1
(1. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или
дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Видно от цитираната разпоредба на Наредбата, Разпоредбата императивно установява
кой е страна по облигационното отношение с предприятието – доставчик на питейна вода,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване. По силата на вещното право върху имота, до който е налице
доставката, между доставчикът и титулярът на правото възниква облигационното
правоотношение. За възникване на права и задължения по едно облигационно
правоотношение, е възможно страните да сключат писмен договор. Същевременно, законът
предвижда възникване на облигационна връзка и без наличието на писмен договор, когато
става въпрос за сграда, която е водоснабдена, като по силата на цитираната разпоредба,
страни по облигационното правоотношение по покупко- продажба на питейна вода за
битови нужди са, от една страна – ищецът, а от друга страна : всички собственици или
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в сградата, по силата на
самото вещно право, и без титулярите на вещни права да са сключили писмен договор, като
по делото е отделено за безспорно, че ответникът е страна по правоотвошението.
С оглед възраженията в отговора, и твърденията за некоректност на отчетността на
консумираната вода за имота, съдът допусна изготвянето на СТЕ.В неоспорената от
страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза е видно, че вещото лице е
посетило имота. Вещото лице е работило въз основа на данни за отчетени показания от
водомера в имота на ответника, както и на общия водомер и на представените към исковата
молба карнети и фактури. Вещото лице е установило, че за период 20.2.2016г.- 1.10.2016г.,
услугите са формирани на база 5 – ма живущи. За следващия период, до 9.10.2021г.,
разходът за имота е таксуван въз основа показания на монтирани на 2.10.2016г. четири
индивидуални измервателни уреда, чиито номера и пломби са посочени от съдебния
експерт. За първия период е начислена 474,389 куб.м. вода, в които се включва и 0,175
куб.м. общо потребление. За останалия период, след 2.10.2016г., вещото лице е посочил
отчетената вода и начисленото „общо потребление”.
Съгласно разпоредбата на чл.135,т.15 от Закона за водите, Министърът на
регионалното развитие и благоустройството издава наредба за условията и реда за ползване
на водоснабдителни и канализационни системи. В изпълнение на тази разпоредба е
издадена Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Глава Шеста от Наредбата предвижда начинът на заплащане на ползваните ВиК
услуги. Потребителят следва да монтира на водопроводното отклонение индивидуален уред
за отчет, който се пломбира от оператора, като същият ИРРО подлежи на отчитане от
оператора на определен срок /чл.30 от Наредбата/.
Претенцията на ищеца следва да се разгледа за двата периода , първо за периода до
монтиране на водомерите.
Разпоредбата на чл.39,ал. 3 предвижда, че при разпределение на водата въз основа броя на
живущите, следва да бъде съставен протокол, подписан от оператора и упълномощен
представител на ЕС. По делото не е представен протокол, нито изявление на упълномощен
2
представител на етажната собственост, от който да е видно, че за период до 2.10.2016г. в
имота има 5 – ма живущи. Съдът намира, че за период до 2.10.2016г., когато в имота са
монтирани индивидуални водомери, а съгласно изложеното от самия ответник, в етажната
собственост е бил монтиран общ водомер, приложима е разпоредбата на чл. 39,ал.5 и 6 от
Наредбата. Последните разпоредби предвиждат, че по изключение се допуска за
потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода
да се заплаща, както следва:
1. по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб.м - при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател;
2. (отм. - ДВ, бр. 63 от 2012 г., в сила от 17.08.2012 г.)
3. по 0,1 куб.м за всеки куб.м застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.),
жилища и офиси, в които няма постоянен обитател;
4. по 0,5 куб.м за всеки куб.м застроен обем на сграда - за сгради в строеж.
(6) До поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на
водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода
се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб.м за всеки обитател.
Обитателят следва да бъде деклариран от страна на етажната собственост, или самият
клиент. Няма доказателства нито едно от двете да е сторено и за клиентския номер на ищеца
да е декларирано , че в имота има 5 обитатели. Следователно, на основание чл.175 ГПК,
следва да се приеме, че обитателите за периода са били 2- ма. По този начин , начислената за
този период 474,389 куб.м. вода, в които се включва и 0,175 куб.м. общо потребление,
следва да се намали на 189,76 куб.м., към които да се добавят, на основание чл.39,ал.6 от
Наредбата още 6 куб.м, или следва да се заплати 197,76 куб.м.
По този начин, по фактура № **********/26.9.2016г., за сумата 778,88 лева,
ответникът дължи 311,55 лева.
За периода след монтиране на водомери в имота, потребената вода следва да се
разпределя по реда, предвиден в чл.35 от Наредбата - отчет на водомерите – индивидуални
и общ, при установяване на разлика между преминалото количество през общия водомер и
отчетеното по всички индивидуални водомери, същата разлика се разпределя като т.нар.
общо потребление. Видно от представените фактури, след посочената по – горе, ищецът е
начислявал потребление за два месеца – изчислено, като средно – месечен разход / по 15-18
куб.м на месец, за четирите водомера/, а след отчет на водомерите на третия месец, е
вписвано „реален отчет”. Разликите от изчисления и реалния отчет са съобразени във
фактурите. Относно възражението на ответника за невъзможност да се потреби
количеството, начислено от ищеца, съдът съобразява, че по фактура от 22.1.2021г. е
начислено 37 куб.м вода, като на втората страница е видно, че причината затова е, че част от
периода е таксуван като изчислен, след което ответникът е подал самоотчет, от която дата е
начислено потребление въз основа на него. С оглед изложеното, ищецът е доказал
претенцията си за този период.
Изложеното обуславя основателност на иска за главница за сумата 2854,14 лева,
потребена вода за исковия период от 22.3.2016г. до 23.10.2021г., върху тази главница за
целия исков период се следва обезщетение за забава, считано от 1 месец от издаването на
всяка фактура, което за период от 22.4.2016г. до 23.10.2021г. възлиза на сумата от 563,90
лева, за която този иск е основателен.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски от 132,79 лв. за заповедното производство, а именно:
82,79лв. държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт и 500,07 лева разноски за
исковото производство, от които 100,07 лева държавна такса , сумата 100 лева
юрисконсултско възнаграждение и внесен депозит за СТЕ от 300 лева.
3
От сторените разноски, съразмерно на основателната част на иска, на ищеца се
припада сумата от 100,03 лева и 376,69 лева.
Ответницата също има право на разноски, но по делото няма данни за сторени такива.
Така мотивиран, Софийския районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че С. В. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., Ж.К., БЛ.,
ВХ., ЕТ., АП., дължи на С. в. АД с ЕИК: ... и адрес: гр. С., БУЛ., ЕТ. сумата 2854,14 лева,
представляваща главница за потребена вода за имот с адрес град С., ж.к., блок, вход, ет.,
ап., клиентски номер ..., за който е създадена договорна /съдебна/ сметка ********** за
период от 22.03.2016 г. до 23.10.2021 г., ведно със законна лихва за период от 09.02.2022 г.
до изплащане на вземането, сумата 563,90 лева представляваща мораторна лихва за период
от 22.04.2016 г. до 23.10.2021 г., за които суми по ч.гр.д.№6380/2022г от СРС, 125 състав е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. в. АД , ЕИК ..., представляван от В. Т., с адрес ГР.С.,
Б. П. С., №, СГР. против С. В. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., Ж.К., БЛ., ВХ., ЕТ.,
АП., искове за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение по по ч.гр.д.
№6380/2022г , на СРС, 125 състав, за главница – за разликата над уважения размер от
2854,14 лева до пълния предявен размер от 3321,47 лева и за лихва за разликата над
уважения размер от 563,90 лева до пълния предявен размер от 817,82 лева.
ОСЪЖДА С. В. М. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С., Ж.К., БЛ., ВХ., ЕТ., АП. да
заплати на С. в. АД , ЕИК ..., представляван от В. Т., с адрес ГР.С., Б. П. С., №, СГР.
сторените по делото разноски от 100,03 лева за заповедното производство – гр.д.
№6380/2022г. и 376,69 лева за исковото производство – гр.д.№ 26189-2022г.
СУМАТА е платима по банков път по сметка: ...
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните .
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4