№ 809
гр. София , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500383 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260101 от 23.11.2020год., постановено по гр.д.№ 210/20
год., състав на Софийски окръжен съд е осъдил Районен съд-гр.Сливница да
заплати на П. Н., роден на ***г., гражданин на Полша, пред- ставляван от адв.
В. В. от БАК, на осн. чл.2в, ал.1,т.2 от ЗОДОВ, вр. чл.4, §3 от Договора на ЕС
сумата 78 233.20лв., левовата равностойност на 40 000 евро, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от неприлагане правото на
ЕС с постановяване на кран съдебен акт – опреде- ление от 17.03.2017г. по
н.о.х.д. № 232/2017г. по описа на РС-гр.Сливница, с което е одобрено
споразумение по чл.381 от НПК в противоречие с чл.4,пар.2 и чл.9, пар.1 от
Регламент /ЕО/ № 1889 на Европейския парламент и на Съвета от
26.10.2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и из- насят от
Общността, ведно със законната лихва върху тази сума,считано от датата на
подаване на исковата молба – 30.03.2020т. до окончателното изпла- щане. Със
същото решение е отхвърлен искът за солидарно осъждане на На- родно
събрание на РБ на осн. чл.2в, ал.1,т.2 от ЗОДОВ, вр. чл.4, §3 от Дого- вора на
ЕС, да заплати на П. Н. сумата от 78 233.20лв., левовата рав- ностойност на
1
40 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени иму- ществени вреди
от нарушение на общностното право, изразяващо се в без- действие по
отношение на НС да приведе разпоредбите на НПК в съответст- вие с
Регламент /ЕО/ № 1889 на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.
2005г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общно-
стта, като неоснователен. Ищецът е осъден на осн. чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.10,
ал.4 ЗОДОВ да заплати на Народно събрание на РБ сумата 200 лв.- юрискон-
султско възнаграждение.
Решението е обжалвано от осъдения ответник Районен съд-гр. Сливни-
ца, с подробно изложени съображения за неправилност и необоснованост.
Въззиваемият ищец депозира писмен отговор, с който оспорва въззив-
ната жалба.
Прокурорът от Софийска апелативна прокуратура, в качеството на кон-
тролираща страна, поддържа становище за основателност на въззивната жал-
ба.
Софийски апелативен съд, след като обсъди съображенията на страни
те във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл. 269
от ГПК, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е
срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените оп-
лаквания, съдът намира следното:
Предявеният иск срещу Районен съд-гр. Сливница е с правно основание
чл.2в, ал.1,т.2 от ЗОДОВ, вр. чл.4, §3 от Договора на ЕС - претендира се обез-
щетение за имуществени вреди, вследствие нарушение на правото на ЕС при
осъществяване на правораздавателна дейност. Решението, в частта, с която е
отхвърлен искът срещу Народното събрание на РБ, не е обжалвано и е влязло
в сила.
За да уважи предявения срещу районния съд иск, първоинстанцион-
ният съд след преценка на представените доказателства, и най-вече практика
2
на СЕС, е приел, че този ответник не е приложил директно общностна норма с
приоритет пред национална такава, а при съмнения относно тълкуването й не
е отправил преюдициално запитване, като е постановил необжалваем акт по
същество. Извършено е съществено нарушение по смисъла на чл.2в от
ЗОДОВ, което е в пряка причинно-следствена връзка с произтеклите имуще-
ствени вреди. Прието е, че приложената от националния съд ал.2 на чл.251 от
НК, предвиждаща кумулативно „отнемане“ в полза на държавата на сумата,
предмет на престъплението, и наказание „лишаване от свобода“ е в пряко
противоречие с общностното право, като нарушава принципа на съразмер-
ност на санкцията съгласно чл.9,т.1 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005г. Налице
е и противоречие с определения по преюдициални запитвания от СГС и САС,
във връзка с което по съединени дела С-335/18 и С-336/18, с определение на
Съда от 20.01.2019г. е прието, че чл.4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Ре-
гламент /ЕО/ № 1889/2005г. трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат
национална правна уредба като разглежданата в главните производства, коя-
то като санкция за неизпълнение на предвиденото в чл.3 от регламента за-
дължение за деклариране, освен лишаване от свобода до пет години или гло-
ба в размер на една пета от недекларираната парична сума в брой, предвиж-
да и отнемане в полза на държавата на тази недекларирана сума.
Оплакванията във въззивната жалба на ответника са за неправилност на
направения от първостепенния съд извод за допуснато в случая достатъчно
съществено нарушение на общностното право, като не са отчетени всички
фактори, характеризиращи положението, представено пред националния съд,
което следва изрично от практиката на Съда на ЕС, систематизиран послед-
но в Решение от 28 юли 2016г. Т., С-168/15, според което тази отго- ворност
би могла да се ангажира само в изключителния случай, в който на-
ционалната юрисдикция, произнасяща се като последна инстанция, е допус-
нала очевидно нарушение на приложимото право. Сред елементите, които
могат да се вземат предвид в това отношение се включват степента на яснота
и прецизност на нарушената норма, обхватът на правото на преценка, който
нарушената норма оставя на националните органи, умисълът или небрежно-
стта при извършването на нарушението или при причиняването на вредата,
извинимият или неизвиним характер на евентуалната грешка при прилагане
на правото, обстоятелството, че действия на институция на Съюза може да са
3
допринесли за приемане или запазване на националните мерки или практики,
нарушаващи правото на Съюза, както и неизпълнението от разглежданата
юрисдикция на задължението й за отправяне на преюдициално запитване по
силата на чл.267, трета алинея ДФЕС. Не ставало ясно от къде се извежда пре
зумпция за достатъчно съществения характер на извършеното нарушение в
случая. Поддържа, че от изискването санкциите при неспазване на задълже-
нието за деклариране да са ефективни, съразмерни и възпиращи, съгласно
чл.9, §1 от Регламент № 1889/2005г. не може да се изведе по очевиден начин
несъвместимостта на чл.251, ал.2 НК / ред.ДВ, бр.50/1995/ с тази разпоредба.
Очевидността на извода за несъответствие следва единствено от тълкуването,
което Съдът на ЕС е възприел едва с Определението от 30 януари, АК, С-335/
18 и С-336/18. В случая не е съобразено, че постановеното на 17.03.2017г.
определение по н.о.х.д. № 232/2017г. на РС-Сливница е постановено в произ
водство по чл.384, ал.1 във връзка с чл.381 НПК въз основа на споразумение
между прокурор при РП-Сливница и упълномощен защитник на П. Н., като от
съдържанието на съдебния протокол видно, че подсъдимият се е признал за
виновен, разбрал е последиците от предложеното споразумение, съгласен е с
тези последици и доброволно е подписал споразумението. Това процесуално
поведение на ищеца също следва да е от значение за преценка- та на това
дали извършеното от РС-Сливница нарушение при одобряване на
споразумението, е достатъчно съществено. Неправилен е и изводът, че про-
цесното определение противоречи на практиката на Съда на ЕС, тъй като
такава до постановяването му не е имало. Несъвместимостта на мярката по
чл.251, ал.2 НК с правото на Съюза е установена по несъмнен начин едва с
Определението от 30 януари, АК, С-335/ 18 и С-336/18, ЕU:С:2019, т.е. отго-
ворът на този въпрос е ясен за националните съдилища, считано от 30.01.
2019г.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд на-
мира следното:
С оглед становищата на страните, спори се по въпроса дали предвиде-
ната в българската правна уредба санкция по чл.251, ал.2 НК/ред. 2015г./,
предвиждаща отнемане в полза на държавата на сумата, предмет на престъп-
лението, противоречи на уредената в общностното право възможност за санк-
циониране при неизпълнение на задължението за деклариране. Няма спор, че
4
на 16.03.2017г., преминавайки през ГКПП-Калотина ищецът не е декларирал
пред митническите органи сумата от 40 000 евро с левова равностойност 78
233.20лв., и че с процесното Определение от 17.03.2017г. е одобрено спора-
зумение по образуваното в Районен съд-гр.Сливница н.о.х.д. № 232/17г., с
което на ищеца на основание чл.251, ал.1 НК е наложено наказание “лиша-
ване от свобода“ за срок от пет месеца, отложено за срок от три години, и на
основание чл. 251, ал.2 НК, недекларираната сума, предмет на престъпление-
то, е отнета в полза на Република България.
Съгласно чл.3 от Регламент ЕО 1889/2005г. на европейския парламент и
на Съвета от 26.10.2005г., всяко физическо лице, което влиза или излиза от
Общността и носи пари в брой на стойност 10 000 ЕUR или повече, е задъл-
жено да декларира тази сума пред компетентните органи /митнически орга-
ни/ на държавата – членка, през която влиза или излиза, в съответствие с ре-
гламента. В разпоредбата на чл.9, т.1 от същия е разписано, че всяка държа-
ва-членка въвежда санкции, които се налагат при неспазване на задълже-
нието за недеклариране по чл.3, като тези санкции трябва да са ефективни и
съразмерни на извършеното нарушение. Освен, че са задължителни за държа-
вите-членки, регламентите по принцип са актове с пряко действие, т.е. не е
необходимо да се предприемат мерки по транспонирането им. В случая, по-
соченото правило на чл.9 от Регламента, на нарушението на което се позова-
ва ищецът, заради конфискацията на сумата, предмет на престъплението, не
подлежи на директно прилагане, тъй като не разписва конкретни санкции, а те
трябва да се определят от националния законодател. Съдебните актове на
съда на ЕС са също източник на задължения за държавите членки, тъй като са
акт на институция на Съюза. Преюдициалните заключения на съда на ЕС са
също актове на институция на Съюза и представляват задължение както за
държавата - членка, по питането на чийто орган са постановени, така и за ос-
таналите държави-членки. Действително, както сочи въззивникът, към мо-
мента на постановяване на определението на съда от 17.03.2017г., все още не
е имало изрично произнасяне на СЕС по този въпрос, така както е сторено с
Определението на Съда от 30.01.2019г. по преюдициалните запитвания на
СГС и САС за съответствието на чл.251ал.2 НК с общностното право, и с
което е прието, че тази санкция надхвърля границите на необходимото за га-
рантиране на изпълнението на задължението за деклариране. Следва обаче да
5
се има предвид, че две години преди процесното определение СЕС се е бил
произнесъл по делото Chmielewski, в което по отправено преюдициално за-
питване е разгледал въпроса дали предвидената в унгарското право глоба за
недеклариране на суми при преминаване на граница в размер на 60% от не-
декларираната сума, когато тя е по-голяма от 50 000 евро, съответства на чл.9
от Регламент ЕО 1889/2005г. В решението си СЕС е установил, че така пред-
виденият размер на глоба в унгарското законодателство не изглежда съраз-
мерна, като подобна глоба надхвърля границите на необходимото, за да се
гарантира изпълнението на това задължение и да се осигури осъществяване-
то на преследваните с този регламент цели. Предвидената към 2017г. в бъл-
гарското законодателство парична санкция е по-тежка от разглежданата по
делото Chmielewski санкция – националната норма предвижда глоба в размер
на 200% от стойността на недекларираната сума и 100 % конфискация на не-
декларираната сума. Възражението във въззивната жалба на РС-Сливница, че
унгарската санкционираща норма е различна от българската санкционираща
норма по чл.251 НК не се споделя от въззивния състав. Действително са раз-
лични параметрите, но в унгарското право глобата е процент от сумата, дока-
то българското право предвижда 100 % конфискация на недекларираната
сума, което се налага паралелно с наказанията по чл.1, между които е глоба в
размер на 200% от стойността на същата. Следователно, националната санк-
ция е по-тежка от тази, която СЕС е приел, че противоречи на правото на ЕС,
което съдът одобрил споразумението е следвало да съобрази, като или не го
одобри, съобразно правомощието си по чл.382,ал.8 от НПК, или е следвало да
спре делото и да изпрати преюдициално запитване до СЕС за тълкуване
разпоредбата на чл.9 от регламента във връзка с националната разпоредба на
чл.251 НК. Процесното определение на съда за одобряване на споразумение-
то е окончателно, не подлежи на обжалване и има последиците на влязла в
сила присъда /чл.383, ал.1 от НПК/, поради което при съмнение на съда дали
приложимата национална норма противоречи на правото на ЕС, той е длъжен
да отправи преюдициално запитване до СЕС с искане за тълкуване на евро
пейската норма / чл.267, ал.3 ДФЕС/.
Възражението на въззивника, че ищецът е бил съгласен с наложената
конфискация, като доброволно е подписал споразумението, което следва да е
от значение за преценката на това дали извършеното от РС-Сливница нару-
6
шение при одобряване на споразумението, е достатъчно съществено, е неос
нователно. Принципът на правовата държава, която по смисъла на чл. 4,ал.1
от Конституцията на РБ означава, че държавата чрез органите си не следва да
прехвърля на гражданите отговорността по законосъобразното прилагане на
законодателството в страната ни. Като се е съгласил на споразумението при
посочените условия, неминуемо ищецът е искал да съхрани по-висше благо, а
именно - предотвратяване на по-тежко по степен наказание „лишаване от сво
бода“. Освен това, заявеното в този смисъл съгласие в наказателното произ
водство с наложената санкция никъде не е уредено или разгледано като преч
ка за претендиране на обезщетение, като процесното.
По така изложените съображения и поради съвпадане в изводите, об-
жалваното решение следва да се потвърди.
Страната, в чиято полза е постановено решението, не е заявила искане за
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260101 от 23.11.2020год., постановено
по гр.д.№ 210/20 год., състав на Софийски окръжен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в ед-
номесечен срок от връчване преписи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8