РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1652
гр. Пловдив, 04.08.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХІІІ състав в открито заседание двадесет и първи април две хиляди двадесет и първата година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
при секретаря Т.К.
и прокурор ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от
съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно дело № 2614 по описа за
2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищцата Л.С.Т. *** е подала иск срещу Областна
администрация - Област Пловдив с ЕИК *********. Иска се да бъде осъдена ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ
- гр. Пловдив, БУЛСТАТ: *********, да заплати на Л.С.Т., обезщетение за
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в размер на 7 295 203,240
лв. - главница, и 1 397 240.10 лева - законова лихва
за периода от г. до 08.04.2015 г., както и да заплати законовата лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до момента на
пълното плащане на сумата.
Ответникът счита иска за процесуално недопустим,
алтернативно за неоснователен.
Прокурорът счита иска за недоказан по основание и
размер.
По повод горепосочената искова молба е било образувано
адм. дело № 881/2015г. по описа на
Административен съд Пловдив. С Решение №
801 от 13.04.2018г. съдът е отхвърлил предявения иск като неоснователен. Решението
е било обжалвано пред ВАС, който с Решение № 12576 от 12.10.2020г., постановено
по адм. дело № 328/2020г. е отменил същото и е върнал делото за ново
разглеждане от друг състав.
Ищцата твърди, че е претърпяла имуществени вреди
/пропуснати ползи/ вследствие на:
-
нищожен
административен акт - Заповед № 2406 от 05.10. 1999 г. на Областния управител на област Пловдив.
-
незаконосъобразен
писмен отказ, обективиран в писмо с изх. № АСД-03-48/2012 г. от г. на областния
управител на област Пловдив по подадена от Б.Т.молба за споразумение по адм.
дело № 217 от 2013 г. по описа н Административен съд Пловдив, предмет на което
е била законосъобразността на балансът, въз основа на който е изготвена първата
експертна оценка от 1999 г. не е отраслов баланс на акционерното дружество.
-
незаконосъобразно
писмо на Областен управител от 10.01.2013 г. с което е отказано възобновяване
на административното производство.
Ищцата е оспорила отказа за възобновяване на
административното производство и законосъобразността на Заповед № 2406 от 1999
г. на областния управител пред Административен съд Пловдив. Съдът с Решение № 2795 от 10.12.2013 г., постановено
по адм. дело № 217/13 е отменил отказа за възобновяване на производството и
е прогласил нищожността на оспорената
заповед, като делото е изпратено като преписка на областния управител, който да
реши въпроса по съществото на исканията.
Това решение е било обжалвано, като с постановеното по
адм. дело 1096 от 2014 г. по описа на Върховния административен съд същото е било оставено в сила в частта, с която е
прогласена нищожността на заповедта на областен управител за утвърждаване на
определеното обезщетение № 2406/05.10.1999 г. и е било отменено е в частта, с
която е отменен отказ на областния управител, обективиран в писмо
АСД-03-48/10.01.2013 г. и преписката е върната на областния управител за произнасяне
по молбата.
В производството по адм. дело № 881/2015г. по описа на Административен съд Пловдив са били приети без възражения от
страните заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
удостоверения от Българска фондова борса.
В настоящето производство се приеха три броя
удостоверения от „Българска фондова
борса“ АД, като в тях е отразена помесечно минималната, максималната,
последната и средно претеглената цена на
компенсаторните записи издадени по ЗОСОИ за периода от 01.01.2013г. –
31.12.2015г.,
В съдебно заседание бе разпитан свидетеля Йордан Т.,
който заяви че многократно е договарял продажбата на компенсаторните записи, но
тъй като същите не са били издадени към 05.06.2014г. цените на пазара са се сринали.
По делото е прието писмо от Централен депозитар АД в
което е посочено, че ищцата е прехвърлила компенсаторните записи на 02.02.2015г.
Според ответната страна искът е недопустим, поради липса на процесуална
легитимация на ищцата.
ВАС с Решение № 44 от 06.01.2020г. , постановено по
адм. дело № 13231/2019г. е приел, че искът е предявен от надлежна страна. Това
решение обвързва изцяло настоящият съдебен състав, поради което твърденията на
ответната страна в тази връзка се явяват неоснователни.
На следващо място ответната страна сочи, че искът е
погасен по давност.
Погасителната давност е уредена в чл.
110-120 от ЗЗД, представлява институт на материалното гражданско право, което
се упражнява при възражение и намира приложение и при ангажиране отговорността
на държавата и общините. Видно от съдържанието на цитираните норми, с
изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. С Тълкувателно
решение №3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д.№3/2004 г. ОСГК, са обсъдени
противоречията в практиката на съдилищата относно началния момент на
погасителната давност на иска за обезщетение за вреди на пострадали лица, като
в т.4 от тълкувателното решение е прието, че обезщетение за вреди от незаконни
административни актове, може да се иска след тяхната отмяна с решение на съда,
като унищожаеми, а при нищожните – с констатиране на нищожността в самия процес
по обезщетяване на вредите. Когато вредите произтичат от фактически действия
или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след
признаването им за незаконни, което се установява в производството по
обезщетяването – чл.1, ал.2 ЗОДВПГ (загл.изм.). В първия случай вземането за
обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението,
с което се отменя незаконния административен акт. В случай, че вредите
произтичат от нищожен акт – от момента на неговото издаване. При незаконни
фактически действия на администрацията този момент е тяхното преустановяване.
От така определените моменти на изискуемост, започва да тече погасителната
давност и се дължи мораторна лихва.
Видно от горното е, че след като вредите
са произлезли от нищожен административен акт, то началната дата на давността е
започнала да тече от датата на постановяване на акта.
Съдът не следи служебно за погасителна
давност, като възражение за изтичане на срока следва да бъде направено от
надлежната страна своевременно.
В случая обаче е основателно твърдението
на пълномощника на ищцата, че възражението за изтекла погасителна давност не е
направено от ответника своевременно. Същото е направено в отговора на
касационната жалба, а следвало да бъде направено най-късно с отговора на
исковата молба по арг. от чл.131, ал.2, чл.133 ГПК вр. с чл.144 АПК.
На следващо място ответникът твърди, че след като
ищцата е се е разпоредила с компенсаторните записи на 02.02.2015г. , то не е налице имуществена
вреда.
Съдът не кредитира този довод, тъй като по делото не
са ангажирани доказателства за това че сделките са били възмездни, т.е не се
доказва ищцата да е получила пари или каквато и да е облага от прехвърлянето на записите.
Относно основателността
на предявения иск съдът намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, предполага установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Отговорността по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е обективна и безвиновна, което следва от съдържанието
на чл. 4 от ЗОДОВ. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата или общината по посочения ред.
Не е спорно по делото, че Заповед № 2406
от 05.10.1999 г. на Областния управител на област Пловдив е била прогласена за
нищожна, т.е в случая е налице незаконосъобразен административен акт отменен по
съответния ред.
По делото безспорно се доказва, че ищцата чрез нейния особен представител е
предприела многократно действия да продаде записите на най-висока цена, но това
не е било възможно тъй като същите не са били издадени своевременно от
областния управител.
Ето защо съдът намира, че в случая е налице вреда,
която е в пряка и непосредствена връзка с издадения незаконосъобразен акт.
Видно от приетото и неоспорено от страните заключение
на вещото лице М.П. е, че цената на компенсаторните
записи е в размер на 7 295 203,24 лв.,, като лихвата за забава следва да е в
размер на 1 397 240.10 лева. Съдът изцяло
кредитира заключението на вещото лице като изготвено компетентно,
безпристрастно и в съответствие с поставените му задачи.
Предвид горното съдът намира искът за доказан по
основание и размер, поради което ответната страна следва да бъде осъдена да
заплати претендираните от ищеца суми.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
администрация - Област Пловдив с ЕИК ********* да заплати на Л.С.Т. *** сумата
в размер на 7 295 203,240 лв./седем милиона двеста деветдесет и пет хиляди
двеста и три лева и 24 стотинки/, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, в следствие на прогласена за нищожна Заповед № 2406 от 05.10.1999 г. на
Областния управител на област Пловдив
ОСЪЖДА Областна
администрация - Област Пловдив с ЕИК ********* да заплати на Л.С.Т. *** сумата
в размер на 1 397 240.10 лв./един милион триста деветдесет и седем хиляди
двеста и четиридесет лева и десет стотинки/, представляваща лихва за забава за
периода от 05.06.2014г. до 08.04.2015г.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните,
пред Върховния административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: