Определение по дело №53394/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 февруари 2025 г.
Съдия: Камелия Пламенова Колева
Дело: 20241110153394
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8656
гр. София, 20.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110153394 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Образувано е във връзка с подадена молба за европейска заповед за плащане по
чл. 7, пар. 1 вр. чл. 4, пар. 3 от Регламент ЕО № 1896/2006г. на Европейския парламент
и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане спрямо
„Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“, номер в Ирландия 104547, със седалище
и адрес на управление: Ирландия, гр. Дъблин, Бизнес парк Еърсайд Суордс, Дъблин,
след развило се производство по издаване на европейска заповед за плащане по ч. гр.
дело № 7346/2024 г. по описа на СГС, I-19 състав.
Предявен е от Й. Й. Г. срещу „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“
осъдителен иск за заплащане на сумата от 250 евро, представляваща обезщетение по
чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004г. на ЕП и на Съвета поради неизпълнение
на задължението на превозвача да допусне ищеца до борда на полет FR 5548 от София,
България, до Болония, Италия, предвиден за 15.05.2024г. с час на излитане 14:15ч. и
час на кацане 15:05ч., ведно със законната лихва от 25.06.2024г. до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за полет,
планиран за дата 15.05.2024 г. Полетът следвало да излети в 14:15 часа от София,
България, и да кацне в Болоня, Италия, в 15:05 часа, но ответното дружество не
изпълнило договорните си задължения точно. Твърди, че не е бил допуснат на борда
на процесния полет, въпреки че се е явил на територията на летището в предвиденото
време минимум 30 минути преди затваряне на гейта, не е представял невалидна
документация и не е давал съгласие за отказ от резервацията си. Навежда твърдения,
че не били налице причини за отказа, изключващи отговорността на авиокомпанията.
Посочва, че разстоянието между София и Болоня е под 1500 км. Поддържа, че на
недопуснатите до борда на полет пътници на полети имат право на обезщетение по
член 7 от Регламент № 261/2004, с оглед на което му се дължи обезщетение за
закъснението в размер на сумата от 250 евро. Твърди, че на 30.05.2024 г. подал искане
до ответника през сайта му за заплащане на дължимото обезщетение, като към датата
сезиране на съда не било извършено плащане от ответника. Моли за уважаване на
1
предявения иск. Претендира разноски. Представя писмени доказателства.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК.
Поддържа, че производството е недопустимо, доколкото не е депозиран исков
формуляр А, с който следва да се образува производството по настоящия иск.
Поддържа, че за надлежното сезиране на съда е необходимо освен ищецът да довнесе
държавна такса, да депозира и искова молба с осъдителен петитум, като
производството следва да се развие като исково по правилата на заповедното
производство. Независимо от горното, поддържа, че не дължи заплащане на
претендираното обезщетение, тъй като в деня на изпълнение на полет FR 5548 за
15.05.2024 г. ищецът не се е явил на изхода за качване на борда на самолета навреме,
поради което не е превозен с процесния полет. Излага в тази връзка, че съобразно
приложимите в облигационното правоотношение между страните общи условия в чл.
6.7. от същите ищецът е имал задължение да се яви на изхода за качване на борда поне
30 минути преди излитане по разписание, като качването приключва 20 минути преди
излитането, както и сочи, че обстоятелството, че изходът се затваря в 13:45 часа било
изрично указано в издадената на ищеца бордна карта. Твърди, че ищецът имал
възможност да се качи на самолета до 14:09:53 часа, което е 5 мин. и 7 сек. преди часа
на излитане, с оглед на което качването на борда на самолета е било забавено и
ищецът е имал възможност да се качи на борда и след предварително обявения краен
час за качване, така и в самолета, извършил процесният полет, са били налични три
свободни места за пътници. По изложените доводи поддържа, че ако се е бил явил
навреме, ищецът е щял да бъде допуснат до качване на борда на самолета. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски. Представя писмени
доказателства.
Съдът намира, че възраженията на ответника за недопустимост на
производството са неоснователни. Във връзка с доводите на ответника, че се касае за
недопустима искова молба, следва да се отбележи, че съдът е редовно сезиран –
претендираните вземания са индивидуализирани в достатъчна степен по основание
във формуляра по регламент № 1896/2006 на ЕП и Съвета, подаден пред СГС. Искът,
основан на европейска заповед за плащане, следва да бъде заявен като осъдителен. В
посочения смисъл е Решение № 129 от 2.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 2697/2019 г., I т.
о., ТК, в което се приема, че исковото производство по чл. 626 ГПК при подадено в
срок на възражение по чл. 16 от Регламент № 1896/2006 г. срещу издадена европейска
заповед за плащане се развива по правилата на заповедното производство по Гл.
XXXVII ГПК с отчитане спецификите на ЕЗП, като не е необходимо търсенето на
пълен идентитет на реквизитите в двата случая. Препращането в Регламента е към
процесуална аналогия с националния закон, а не към процесуален идентитет. Искът,
основан на европейска заповед за плащане, следва да бъде заявен като осъдителен
именно предвид изпълнителната сила на решението по него, а не на ЕЗП, чиято
изпълнителна сила не остава в латентно състояние до приключването на исковия
процес по подаденото възражение. Това не променя характеристиката му на обусловен
и факултативен, съобразно характеристиката посочена по-горе. Както е отбелязал
настоящият съд в разпореждането си от 17.09.2024 г., подаденият формуляр А от Й. Й.
Г. срещу „Райънеър Дезигнейтид Активити Къмпани“ следва да се приеме, като такъв
сезиращ съда да продължи производството по реда на Регламент (ЕО) № 861/2007 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 година за създаване на европейска
процедура за искове с малък материален интерес, без да е необходимо попълването на
нов формуляр или подаването на искова молба, след като в него изрично е посочено
2
като поле преминаването към исково производство при възражение. Противното би
означавало да се изисква подаването допълнително на книжа, при все, че страната вече
веднъж е сезирала съда с формуляр, в който е посочила обстоятелствата, от които
произтича вземането, както и е отбелязала, че иска продължаване към исково
производство при възражение. Впрочем, в този смисъл са и указанията на СГС, който,
противно на логиката на ответника, включително при аналогията му със заповедното
производство, не отправя указания за предявяване на иск, както прави заповедния съд,
а е указал на ищеца да представи документ за платена държавна такса. Освен това,
регламентът не изисква подаване на искова молба, а е предвидено, че след внасяне на
държавната такса, производството продължава като исково. Ето защо, съдът приема,
че с постъпилия формуляр пред СГС и отбелязването в него и постъпилото
възражение ищецът е инициирал настоящото производство, което е допустимо, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес,
заплатена е необходимата държавна такса. За допълнение, съдебният състав е запознат
със съдебна практика, която изисква подаването на отделна искова молба, но не
споделя приложението и по изложените мотиви.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира
следното:
За основателност на иска с правно основание чл.7, т.1, б. „а“ вр. чл. 4, пар. 3 от
Регламент (ЕО) № 261/2004 в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната
действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки
(юридически факти): 1/ съществуване на валидно облигационно отношение между
ищеца, в качеството му на пътник, и ответника, в качеството на авиопревозвач, по
договор за въздушен превоз на пътници, по който за ответника е възникнало
задължение да изпълни полет FR 5548 за 15.05.2024 г. по направление от София,
България, до Болоня, Италия, включително и закупуването от страна на ищеца на
самолетен билет за полета и предоставена резервация под формата на код за този
полет от ответното дружество, наличие на потвърдена резервация, явяване навреме на
летището и представяне за полета; 2/ виновно неизпълнение от страна на ответника
/пълно или частично/ на договорното задължение, в това число отказ на пътника на
достъп на борда против неговата воля; 3/ размера на обезщетението, дължимо от
авиопревозвача, и което е в размер от обезщетенията, които се следват на пътника
съгласно нормите на Регламента, с оглед разстоянието между началния и крайния
пункт на превоза.
При условията на насрещно и пълно доказване ответникът трябва да докаже
точно и навременно изпълнение на облигационното задължение по извършване на
полета, както и че пътникът се е явил извън времето на регистрационното гише на
летището съгласно указания от превозвача час, а ако не е обявен час - поне 45 минути
преди обявения му час за излитане и пътникът не е бил превозен чрез съответния
полет по тази причина.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъдат отделени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ че между страните е сключен
договор за въздушен превоз за полет FR 5548 за 15.05.2024 г. по направление от
София, България, до Болоня, Италия, включително и закупуването от страна на ищеца
на самолетен билет за полета и предоставена резервация под формата на код за този
полет от ответното дружество, който полет се е осъществил навреме и успешно; 2/ че
ответникът е имал качеството на опериращ въздушен превозвач на полет FR 5548 за
3
15.05.2024 г., както и че разстоянието между летищата, изчислено по метода на дъгата
на големия кръг между от София, България до Мюнхен, Германия, е под 1500 км.
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на делото, поради което
същите следва да бъдат приети.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото следните обстоятелства: / че между страните е сключен договор
за въздушен превоз за полет FR 5548 за 15.05.2024 г. по направление от София,
България, до Болоня, Италия, включително и закупуването от страна на ищеца на
самолетен билет за полета и предоставена резервация под формата на код за този
полет от ответното дружество, който полет се е осъществил навреме и успешно; 2/ че
ответникът е имал качеството на опериращ въздушен превозвач на полет FR 5548 за
15.05.2024 г., както и че разстоянието между летищата, изчислено по метода на дъгата
на големия кръг между от София, България до Мюнхен, Германия, е под 1500 км.
ПРИОБЩАВА материалите по ч. гр. дело № 7346/2024 г. по описа на СГС, I-19
състав.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.
На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестен.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.04.2025г.
от 15:00 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при
липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание,
може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните, като на ищеца се връчи препис
от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4