Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

гр.Габрово, 28.07.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди двадесет и първа година  в състав :    

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

           ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ

                                ДАНИЕЛА ГИШИНА

 

при секретаря Радина Церовска, в присъствието на прокурора Александър Александров, като разгледа докладваното от съдия Рачев к.н.а.д. № 103 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

         С Решение № 12 от 26.04.2021 година на Районен съд – Трявна, постановено по АНД № 4 по описа за 2021 година, е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 20-0360-000218/18.09.2020г. на Началника на Районно управление – Трявна, към ОД на МВР - Габрово, с което на Ц.М.Г. с ЕГН ********** ***, на основание чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата е наложена глоба в размер 2,000.- лева.

         Срещу така посоченото решение е постъпила касационна жалба, депозирана в законния срок от наказаното лице. Иска се отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление изцяло. Твърди се че авторството на деянието не е доказано по категоричен начин. В наказателното постановление липсвало описание на нарушението. Вмененото нарушение не било безспорно доказано. Обсъждат се показанията на свидетелката ***. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

         Ответната страна Районно управление – Трявна, не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба.

        Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава заключение за неоснователност на жалбата. Решението на районния съд следвало да бъде оставено в сила.

         Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

         Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна предвид следните съображения:

         С санкционната норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП е предвидено следното: „водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“ В процесния случай е установено, че Ц.Г. е управлявал описаният подробно в наказателното постановление лек автомобил и е отказал да му бъде извършена проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, както и не е изпълнил предписание за химико-токсилогично изследване със същата цел. Отказът се санкционира с глоба във фиксиран размер – 2,000.- лева, колкото е наложена с процесното наказателно постановление и липсва правна възможност за намаляването ѝ.

         Настоящият състав не намира за основателно твърдението на касационния жалбоподател, че не е доказано авторството на вмененото му деяние. Изводът, че в процесния случай автомобилът е бил управляван именно от Г. не почива единствено и само на показанията на свидетелката ***. Нито в хода на досъдебното производство, приобщено от въззивния съд по искане на Г., е установено, нито жалбоподателят Г. сочи друго лице, което да е извършител на деянието. Неоснователно касационният жалбоподател акцентира върху разликата в показанията на разпитаната 2 пъти в хода на досъдебното производство свидетелка ***, разпитана и в хода на съдебното производство пред въззивния съд. Твърдението на ***, че под давление на полицейски служители е посочила за водач на автомобила касационния жалбоподател очевидно е с цел подкрепа на защитната теза на Ц.Г., която обаче не се подкрепя от останалите събрани доказателства. Известно е от теорията и практиката, че наказателната /а по аргумент за по-силното основание и административнонаказателната/ санкция може да бъде основана не само на преки, но и на косвени доказателства, когато веригата от тях води до единствения възможен, несъмнен и категоричен извод за авторството на деянието, и то по начин, който да изключва други възможни версии. В конкретния казус съвкупността от събраните доказателства води до извод за извършване на деянието от Ц.Г.. Следва да се подчертае, че показанията на свидетелите *** и *** са в същия смисъл.

         Районен съд – Трявна е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях. Изложеното води до извода, че решението на Районен съд – Трявна следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав споделя изцяло мотивите на районния съд, поради което не намира за необходимо да ги повтаря.

 

         Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

         Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12 от 26.04.2021 година на Районен съд – Трявна, постановено по АНД № 4 по описа за 2021 година.

 

           Решението е окончателно.

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:    1.

 

 

                                                                                             2.