О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
02.04.2021 Дупница
Номер Година Град
НО, ІІІ
Районен съд – Дупница състав
02 април 2021
на Година
закрито Светла Пейчева
В заседание
в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Частно наказателно
Като разгледа докладваното от
250 2021
дело № по описа за година.
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 4 от НПК.
Постъпила е жалба от М.Й.А., с ЕГН **********, против Постановление за прекратяване на наказателното производство вх. № 1495/2020 г., постановено на 19.02.2020 г. по описа на Районна прокуратура гр. Дупница, като счита, че представителя на държавното обвинение необосновано и незаконосъобразно е прекратил наказателното производство. Със същото постановление е прекратено наказателното производство по досъдебно производство с вх. ТОД -1495/2020 г. и ДП 722/20 г. на закритата РП гр. Дупница; ДП № 568/20 г. по описа на РУ на МВР гр. Дупница водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, като наблюдаващият прокурор е приел, че деянието е несъставомерно, тъй като се касае за неизпълнение на граждански договор и е налице гражданско –правен спор.
Жалбата е подадена в срок и от заинтересовано лице, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Съображенията за това са следните:
По повод депозирана жалба от М.Й.А. е образувано досъдебно производство вх. ТОД -1495/2020 г. и ДП 722/20 г. по на закритата РП гр. Дупница; ДП № 568/20 г. по описа на РУ на МВР гр. Дупница водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
След анализ на събраните в хода на ДП доказателства, съдът счете, че наказателното производство неправилно е прекратено. В Постановлението за прекратяване на наказателното производство представителя на Районна прокуратура гр. Дупница е описал установената фактическа обстановка и мотивирано е аргументирал липсата на извършено престъпление от общ характер, а именно такова по чл. 206, ал. 1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура гр. Дупница е описал подробно установената фактическа обстановка, видно от която св. М.А. познава Венцислав Георгиев, чрез съпруга си Сашо Александров, с който към 08.5.2020 г. били в процес на развод. Тъй като Георгиев се нуждаел от пари взел на 08.05.2020 г. пари на заем от св. А. в размер на 150 евро. На 25.05.2020 г. Георгиев отишъл в с. Баланово, тъй като имал уговорка със св. А. да отремонтира покрива на къщата й. След направен оглед Венцислав Георгиев направил опис на необходимите материали и тяхната равностойност, респ. и стойността на услугата му, равняващо на сума в размер на 8 000 лв. На 28.05.2020 г. св. А. заплатила сума в размер на 1800 лв. представляваща капаро за закупуване на дървен материал. На 10.06.2002 г. в присъствие на св. Александров св. А. дала още 620 лв. на Георгиев също за закупуване на дървен материал, от който откарал 20 бр. талпи и1 кубик пясък. На 15.06.2020 г. Георгиев поискал от св. А. още 900 лв. за закупуване на желязо, за което представил фактура. Сумата е дадена още същия ден от св. А., като желязо не ѝ е доставено. Цялата сума дадена за закупуване на материали за ремонт на покрива възлиза в размер на 3 320 лв.
Поради забавянето на уговорения ремонт, укриването на Георгиев при нейните позвънявания, респ. и недоставените материали св. А. се усъмнила в действията му и се отказала ремонтните дейности по подмяна на покрива да бъдат извършени от Венцислав Георгиев. Тъй като счела, че е налице извършено престъпление от негова страна депозирала жалба в закритата вече РП гр. Дупница.
В хода на ДП са разпитани в качеството на свидетели М.А., Сашо Александров и Венцислав Георгиев. Същият към месец декември 2002 г. не е възстановил сумата на св. А.. Твърди, че 20 бр. талпи са на стойност 384 лв. При проведената очна ставка Георгиев твърди, че гредите са били над кубик и половина, като стойността на 1 кубик е била в размер на 384 лв. или общо е заплатил за 20 бр. греди сума в размер на 620 лв. и стойността на 2 кубика пясък е в размер на 105 лв., в която сума е включена и стойността на превоза на камиона. По делото не са представени доказателства за закупуване и стойността на материалите. Не се спори, че св. А. е предоставила сума в размер на 3320 лв. на Георгиев за закупуване на строителни материали за извършване на ремонт на покрив. Не се спори относно обстоятелството, че Георгиев е закарал в двора на св. А. 20 бр. талпи и 2 кубика пясък. Не е спорно и обстоятелството, че св. А. се е отказала от извършването на услугата, като причина за това била забавянето на Георгиев съгласно тяхната уговорка, както и обстоятелството, че Георгиев не е започнал ремонта на покрива своевременно, тъй като още при провеждане на преговорите тя е дала веднага исканата от него сума, както и много скоро след това, без да са започнали ремонтни дейности и без да са доставени строителни материали тя е давала допълнителни суми, включително е осребрила товарителница от 15.06.2020 г. за сума от 900 лв., по която не са ѝ доставени закупените строителни материали- 55 бр. бигли, 75 бр. желязо фи 14 и 1 бр. ПВ лента.
Съдът счита, че постановлението на РП-Дупница за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно
производство № с вх. ТОД -1495/2020 г. и
ДП 722/20 г. по на закритата РП гр. Дупница; ДП № 568/20 г. по описа на РУ на
МВР гр. Дупница за престъпление по чл.206 ал.1 от НК, е незаконосъобразно и необосновано.
Прокурорът прекратява наказателното производство в два лимитивно посочени от
процесуалния закон случаи: а/ когато
установеното деяние не съдържа признаците на престъпление; б/ когато във връзка
с обстоятелствата по чл.102 т.1 от НПК обвинението не е доказано. В обжалваното
постановление на РП-Дупница като основание за прекратяване на
наказателното производство е посочена разпоредбата на чл.24 ал.1 т.1 от НПК. За
да се прекрати наказателното производство поради това, че деянието не съдържа
признаците на престъпление, не е необходимо само и единствено деянието да не
съдържа признаци на престъплението, за което е повдигнато обвинение,
респективно образувано наказателното производство, а това деяние изобщо да не
съдържа признаците на нито едно предвидено в специалната част на НК престъпление.
В тази насока РП-Дупница с постановлението за прекратяване на наказателното
производство не е посочила дали е осъществен от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.209,
ал.1 от НК, а единствено е водила разследването за престъпление по чл. 26,
ал.1 от НК, като е възприела, че са
възникнали гражданско-правни договорни отношения по повод договор за изработка
–ремонт на покрив.
За да е налице престъплението измама от обективна страна следва конкретно определено лице да бъде заблудено, като се създаде у това лице от страна на извършителя на деянието невярна представа относно такива обстоятелства, съобразно с които заблуденият решава и върши имуществено разпореждане, от което настъпват вреди. Изпълнителното деяние на престъплението по чл.209, ал.1 от НК (измама) представлява създаването на невярна представа /възбуждане/ или потвърждаване на вече оформена по други причини заблуда /поддържане/ у адресата на измамата. Невярната представа представлява заблуда относно такива обстоятелства, съобразно които заблуденият, решава да прави имуществени разпореждания. Освен това е и необходимо адресатът на измамата да бъде насочен към осъществяване на правно значимо поведение: а/ да извърши нещо, б/ да пропусне някаква полза или в/ да претърпи някаква загуба. Вследствие на заблудата у адресата се формира или поддържа невярна представа относно гражданско-правните релевантни обстоятелства от значение за осъществяване на имущественото разпореждане. Вследствие на тези свои неверни представи адресатът на измамата предприема имущественото разпореждане, поради което се стига до имотна вреда за него самия или за трето ощетено лице. В правната теория обаче се приема, че не всяко предизвикано чрез заблуда имуществено разпореждане е измама, а само това при което заблуденият не знае какво е действителното положение. В тази насока е и съдебната практика: за да е налице наказателна измама, следва да са събрани несъмнени доказателства, че още към момента на поемане на задължението, деецът не е имал намерение до го изпълни.
В случая представителят на държавното обвинение, за да стигне до извода, че деянието е несъставомерно, т.е., че същото не покрива признаците за наказателна измама, следва да посочи дали по делото липсват доказателства за измамлива цел, тъй като последната не може да се предполага./ вж. напр. Р № 116/ 06.03.2009 г. к.н.д.№ 67/ 2009г., І н.о., НК, докл. с. Блага Иванова, и др../ В тази насока следва да се има предвид, че в хода на разследването не са събрани доказателства към момента на сключване на договор за изработка свидетелят Венцислав Георгиев да е имал субективното намерение да въведе в заблуждение свидетелката М.А. и така да ѝ причини имотна вреда, както и че към момента на сключване на договор за изработка свидетелят Георгиев дали е имал обективната възможност да изпълни задълженията си по договора. Според константната съдебна практика, за да е налице престъплението измама, деецът използва договорните отношения само като способ за измама и по начало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. Например, в решение №67 от 01.03.2012г на ВКС по н.д.№726/2010г на І н.о. и Решение № 67 от 01.03.2011 г. на ВКС по н. д. № 726/2010 г. на І н. о. с докл. Капка Костова изрично е посочено, че “при сключване на гражданско – правен договор е възможно да е налице измама, ако признаците на посоченото престъпление са налице”. Такъв е случаят, при който страната по договора действа с измамлива цел, т.е. поема задължения, които по начало няма намерение да изпълни. Деецът въвежда съконтрахента си в заблуждение, че не желае сключването на договора с произтичащите от това последици, докато всъщност цели да извлече неследваща му се имотна облага. Тогава неизпълнението на договора от негова страна е последица на предварително взетото решение в тази насока още към момента на сключване на договора. При престъплението измама деецът няма намерение да изпълни задължението, най-често и не разполага с обективна възможност за това, преценено към момента на сключване на договора. В тези случаи сключването на договора е способ за въвеждане на пострадалия в заблуждение. Когато не се касае за измама, неизпълнението на договорно задължение става в сферата на гражданското право, а неуредените отношения се решават по реда на ГПК. В тази насока е решение №404/19.09.1995г по н.д.№300/95г на І н.о. на ВКС, докладчик Пламен Томов, според което: “Деецът, който по чл. 209 от НК, който използва договорните отношения само като способ за измама, поначало няма намерение да изпълнява задълженията си по тях. От тази гледна точка основателното оспорване от страна на длъжника по договора може да послужи като доказателство, че при сключването му той не е имал за цел да ощети кредитора. Разбира се, доколкото става въпрос за обстоятелство, последващо сключването на договора, т. е. моментът от значение на умисъла, при това е с косвено доказателствено значение, то не може да бъде единственото за определяне субективната страна на деянието на подсъдимия.”
Постановлението на прокурора, с което се прекратява наказателното производство следва да бъде мотивирано, за да бъде осъществен съдебен контрол. В случая, след като хронологично е отразена установената в хода на досъдебното производство фактическата обстановка, е прието с едно изречение, че няма данни за извършено умишлено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, без да е обсъждан въпросът налице ли е престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, т.е. налице ли е умишлено въвеждане в заблуждение на св. А., с цел Венцислав Георгиев да набави за себе си или за другиго имотна облага, в която насока липсват е правно мотивирани изводи. Не е обсъден въпросът след като е осребрена товарителницата от 15.06.2020 г. в размер на 900 лв. защо не са доставени строителните материали на св. А., респ. не е извършена експертиза, поради неприложени писмени доказателства относно стойността на 20 бр. талпи и 2 кубика пясък, към датата на доставянето им, с цел да бъде установено има ли нанесена вреда и в какъв размер е същата.
С оглед на изложеното и на основание
чл.243, ал.6, т.3, във вр. вр. с ал.5 от НПК, съдът
ОТМЕНЯ, като необосновано и незаконосъобразно, Постановление на Районна Прокуратура-град Дупница 19.02.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство с вх. ТОД -1495/2020 г. и ДП 722/20 г. на закритата РП гр. Дупница; ДП № 568/20 г. по описа на РУ на МВР гр. Дупница водено за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на указанията, съгласно мотивите на настоящото определение.
Определението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Кюстендилския окръжен съд.
След
влизане в сила на определението досъдебното производство
да се върне на РП гр. Дупница.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: