МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
№33/16.05.2011 Г. ПО НОХД №814/2010 Г. НА НПРС
Подсъдимият Ф.С.М. е предаден на съд
затова, че на 11.06.2010 г. и 20.06.2010 г. в гр.К., обл.Ш.,
при условията на повторност, продължавано
престъпление и в съучастие /съизвършителство/ с
подсъдимите Р.Ю.С. и А.М.А., като използвал моторно превозно средство, отнел от
владението на лицето К.И.Г. следните чужди движими вещи: 8 бр. поддържащи
метални ролки за гумено – транспортна лента, 1 бр. метална ос с лагерно тяло за
БМ /багер многокофъчен – 5 тона/, 8 бр. ресори за лек
автомобил “***”, 1 бр. верига от багер “***”, модел “***”, 20 бр. планки за
верига от багер “***”, 1 бр. лагерно тяло за ос на багер, 3 бр. бандажи с лагерни
тела за пещни вагони, 1 бр. лагерно тяло за БМ 5 и 8 бр. поддържащи ролки за
гумено-транспортна лента, собственост на “***” - АД гр.К., без съгласие на собственика, с
намерение противозаконно да ги присвои, като сумарната стойност на предмета на
посегателството възлиза на 762,40 лв. и случаят е немаловажен – престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, пр.1-во и т.7 от НК във вр.с чл.194, ал.1 от НК във вр. с
чл.20, ал.2 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият Р.Ю.С. е предаден на съда
затова, че на 11.06.2010 г. в гр. К.,
обл. Ш., при условията на съучастие /съизвършителство/ с подсъдимия Ф.С.М. отнел от владението
на лицето К.И.Г. следните чужди движими вещи: 8 бр. поддържащи метални ролки за
гумено – транспортна лента и 1 бр. метална ос с лагерно тяло за БМ /багер многокофъчен – 5 тона/, собственост на “***” - АД гр.К.,
без съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои, като
сумарната стойност на предмета на посегателството възлиза на 233,20 лв. –
престъпление по чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.20,
ал.2 от НК.
Подсъдимият А.М.А. е предаден на съд
затова, че на 20.06.2010 г. в гр.К., обл. Ш., при
условията на опасен рецидив и в съучастие /съизвършителство/
с подсъдимия Ф.С.М. и като използвал моторно превозно средство отнел от
владението на лицето К.И.Г. следните чужди движими вещи: 8 бр. ресори за лек автомобил “***”, 1 бр.
верига от багер “***”, модел “***”, 20 бр. планки за верига от багер “***”, 1
бр. лагерно тяло за ос на багер, 3 бр. бандажи с лагерни тела за пещни вагони,
1 бр. лагерно тяло за БМ 5 и 8 бр. поддържащи ролки за гумено-транспортна
лента, собственост на “***” - АД гр. К., без съгласието на собственика и с
намерение противозаконно да ги присвои, като сумарната стойност на предмета на
посегателството възлиза на 529,20 лв. -
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 от НК във вр.
чл.195, ал.1, т.4, пр.1-во от НК във вр.с чл.194, ал.1 от НК във вр. с
чл.20, ал.2 от НК.
По предявените им обвинения тримата
подсъдими се признават за виновни.
Като съобрази всички събрани по
делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа страна следното: Подсъдимите Ф.С.М., Р.Ю.С. и А. *** и
се познават добре. На 11.06.2010 г. двама от тях - подсъдимите Ф.С.М. и Р.Ю.С.
потеглили с конска каруца от с. К. към сметището край гр. К., област Ш., с намерение
да събират метални отпадъци. Тъй като не намерили такива, двамата подсъдими
забелязали, че в двора на намиращото се там в близост дружество „***” АД – гр. К.
има железа. Тогава двамата решили да влезнат в споменатия двор и да вземат железата.
Те безпроблемно проникнали в двора на дружеството, тъй като минали през
разкъсана мрежа и изнесли на ръце от двора следните движими вещи, собственост
на горепосоченото юридическо лице, представлявано от свидетеля К.И.Г.: 8 бр.
поддържащи метални ролки за ГСМ /гумено -
транспортна лента/ и 1 бр. метална ос с лагерно тяло за БМ 5/багер многокофъчен-5 тона/. Веднага след това, двамата подсъдими
натоварили визираните вещи на каруцата и ги откарали в пункт за изкупуване на
черни и цветни метали, намиращ се в гр. К., където ги продали.
В хода на делото е била назначена назначената оценителна експертиза, от
чието заключение е видно, че общата пазарна стойност на горепосочените вещи към
датата на съответното посегателство възлиза на 233,20 лева, като причинената
имуществена вреда не е възстановена.
На 20.06.2010 г. подсъдимите Ф.С.М. и А.М.А. се отправили към сметището
край гр. К. отново с намерение да събират метални отпадъци, но тъй като и в
този случай не намерили такива, отново по горепосочения начин проникнали в
двора на „***” АД - гр. К.. От там отнесли със себе си следните движими вещи,
собственост на юридическото лице, представлявано от свидетеля К.И.Г.: 8 бр. ресьори за лек автомобил „***”, 1 бр. верига от багер „***”,
модел „***”, 20бр. планки за верига от багер „***”, 1 бр. лагерно тяло за ос на
багер, 3 бр. бандажи с лагерни тела за пещни вагони, 1 бр. лагерно тяло за БМ 5
и 8 бр. поддържащи ролки за гумено – транспортна лента. Отнетите по описания
начин вещи, подсъдимите оставили в близост до свинеферма, а след това помолили
свидетеля Е.А. да транспортира вещите с лекия си автомобил до пункт за
изкупуване на метални отпадъци в гр. К., където ги продали. На свидетеля А. подсъдимите не казали, а свидетелят не знаел и не
предполагал, че вещите са придобити от двамата подсъдими чрез престъпление.
От заключението на назначената в
хода на разследването оценителна експертиза е видно, че общата пазарна стойност
на вещите, явяващи се предмет на визираното посегателство към датата на същото
е възлизала на 529,20 лв., като причинените в конкретния случай имуществени
вреди са възстановени.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът прие за установена безспорно от всички събрани по делото доказателства –
показанията на свидетелите Д.Д.П., Е.М.А. и К.И.Г., от заключението на
назначената по делото оценителна експертиза, от приложените по делото писмени
доказателства – копие от страница на дневник на изкупвателен пункт за дата
11.06.2010 г., и копие от страница на дневник на изкупвателен пункт за дата
22.06.2010 г., както и от обясненията на тримата подсъдими, където се признават
за виновни и подробно описват случаите.
Анализът на доказателствения
материал налага извода, че подсъдимият Ф.С.М. с деянието си от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението „кражба” по смисъла на
чл. 194, ал.1 от НК. Той е отнел, при условията на съучастие /в случая съизвършителство/ с подсъдимите С. и А. от владението на
лицето К.И.Г. без негово съгласие, горепосочените чужди движими вещи,
собственост на „***”АД - гр. К., с намерение противозаконно да ги присвои.
Деянието е извършено при условията на съизвършителство,
тъй като всеки от подсъдимите е взел участие в изпълнителното деяние на
престъплението кражба, а намерението за своене е
безспорно от обстоятелствата, че и в двата случая на посегателство подсъдимите
са се разпоредили с вещите в свой интерес. Обстоятелството, че при второто от
деянията е използвано моторно превозно средство, което без съмнение е улеснило
фактическото отнемане на вещите, обуславя приложението на квалифицирания състав
на престъплението „кражба” по чл. 195, ал.1, т. 4 от НК във вр.
с чл. 194, ал.1 от НК. Освен това относно подсъдимия М. е налице е налице и
продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, тъй като се касае
за две отделни деяния, извършени през непродължителен период от време, при
относителна идентичност на признаците от обективна и субективна страна. Също
така е видно от данните от справката за съдимост на подсъдимия М., че от негова
страна деянието е извършено при условията на повторност
по смисъла на чл.28 от НК. Спрямо него има постановени три присъди, като по
първата от тях – по НОХД 150/1998 г. на НпРС е
настъпила реабилитация по чл.86, ал.1 от НК. По последващите осъждания обаче,
реабилитация не е настъпила, а по НОХД №938/2001 г. е постановена присъда,
влязла в законна сила на 18.05.2002 г., с която за престъпление – кражба, на М.
е наложено общо наказание от една година е шест месеца лишаване от свобода,
чието изтърпяване е отложено условно с изпитателен срок от четири години.
Следователно тук не е изтекъл срокът по чл.88а, ал.1 и 3 във вр. с чл.82, ал.1, т.4 от НК. В този ред на мисли надделява
убеждението, че меродавната пенална квалификация на
реализираната от подсъдимия М. инкриминирана деятелност е по чл.195, ал.1, т.4
и 7 от НК във вр. с чл. 194, ал.1 от НК във вр. с чл. 20, ал.2 от НК във вр.
с чл. 26, ал.1 от НК.
Данните от доказателствения материал
сочат, че подсъдимият Р.Ю.С. е отнел при условията на съучастие /съизвършителство, по горепосочените мотиви/ с подсъдимия Ф.С.М.,
от владението на лицето К.И.Г. без негово съгласие, горепосочените чужди
движими вещи, собственост на „***” - АД - гр. К., с намерение противозаконно да
ги присвои. Следователно, подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението „кражба” по смисъла на чл. 194, ал.1 от НК във
вр. с чл.20, ал.2 от НК.
А относно подсъдимия А.М.А. е
безспорно, че той е отнел при условията на съучастие /съизвършителство,
по горепосочените мотиви/ с подсъдимия Ф.С.М., от владението на лицето К.И.Г.,
без негово съгласие, горепосочените чужди движими вещи, собственост на „***”АД -
гр. К., с намерение противозаконно да ги присвои. Следователно е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението „кражба” по смисъла на
чл. 194, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Относно
този подсъдим също е доказано обстоятелството, че за целта е използвано моторно
превозно средство /лек автомобил/, което обуславя приложението на
квалифицирания състав на престъплението „кражба” по чл. 195, ал.1, т. 4, пр.1-во от НК във вр. с чл. 194, ал.1
от НК. Също така от справката за съдимост на подсъдимия А. се установява, че в
случая деянието му е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл. 29, ал.1, б.”б” от НК. Този извод се налага от факта, че с присъди по НОХД
№ 35/07 г. на НПРС, в сила от 17.05.2007 г., по НОХД № 486/07 г. на НПРС, в
сила от 15.11.2007 г., по НОХД № 134/07 г. на НПРС, в сила от 12.12.2007 г. и
по НОХД № 56/08 г. на НПРС, в сила от 25.04.2010 г., подсъдимият А. е бил
осъден повече от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, като наложените му наказания са ефективни. В този ред на мисли,
следва да се приеме, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по
чл.196, ал.1, т.2 от НК във вр. с чл.195, ал.1, т.4,
пр.1-во от НК във вр. с
чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК. В
хода на съдебното следствие, предвид твърденията на подсъдимия А., че страда от
заболяване – епилепсия, съдът е назначил съдебно-психиатрична експертиза, която
да установи дали към датата на деянието на А., той е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. От
заключението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза е с категоричност
установено, че подсъдимият не е имал психични заболявания и не е бил лекуван за
такива. Той страда от заболяване – епилепсия, което обаче в конкретния случай
не определя продължително разстройство на съзнанието, а състоянията на
краткотрайно разстройство на съзнанието не могат да се обсъждат у подсъдимия.
Категорично е, че към датата на деянието – 20.06.2010 г. подсъдимият А. е могъл
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Деянията са извършени от тримата подсъдими с пряк умисъл, тъй като
всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните
му последици.
При определяне на наказанието за
всеки от подсъдимите, съдът отчете високата степен на обществена опасност на
осъществените от тях деяния. Последните представляват тежки умишлени
престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Предишните осъждания на подсъдимите
М. и А. съдът не отчете като отегчаващи вината им обстоятелства, доколкото те
обуславят приложението на по-тежко наказуеми състави на престъплението кражба.
Чистото съдебно минало на подсъдимия С. съдът отчете като смекчаващо вината му
обстоятелство. Относно тримата подсъдими, като смекчаващи вината обстоятелства,
съдът установи следните: направеното от подсъдимите пълно признание на деянията
им и изразеното от тях съжаление за стореното, което несъмнено е проява на
критичност съм деянията им. Видно е, че тримата подсъдими са съдействали за
разкриване на обективната истина по делото. Също така е безспорна е невисоката
стойност на предметите на престъпните посегателства /особено за подсъдимия С./,
а и голяма част от причинената с деянието на подсъдимите щета, е възстановена.
Също така е безспорно, че тримата подсъдими са безработни и в тежко материално
положение, което е бил и основния мотив за извършването на престъпленията.
Относно подсъдимия А., като смекчаващо вината му обстоятелство, съдът отчете и
фактът, че той страда от заболяване – епилепсия.
Обсъждайки горепосочените обстоятелства, съдът определи и наложи на
подсъдимия Ф.С.М. наказание при превеса на смекчаващите вината му
обстоятелства, като счете, че наказанието следва да съвпада с предвидения в
закона специален минимум. Затова, на основание чл.195, ал.1, т.4, пр.1-во и т.7 от НК
във вр.с чл.194, ал.1 от НК във вр.
с чл.20, ал.2 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК и
чл.54 от НК, съдът му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като
в съответствие с разпоредбите на чл.60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС, постанови
наказанието подсъдимият да изтърпи в затворническо заведение от ЗАКРИТ ТИП при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ. За
останалите двама подсъдими – Р.Ю.С. и А.М.А., съдът счете, че са налице
многобройни смекчаващи вината им обстоятелства, при което и най-лекото,
предвидено в закона наказание, за тях би се оказало несъразмерно тежко. Затова
на подсъдимия Р.Ю.С., на основание чл.194,
ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, съдът му наложи наказание ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки: 1. По чл.42а, ал.2, т.1 от НК – ЗАДЪЛЖИТЕЛНА
РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – с. К., обл. Ш., ул. “***”,
№* за срок от ДВЕ ГОДИНИ, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител – ДВА ПЪТИ СЕДМИЧНО; 2. По чл.42а,
ал.2, т.2 от НК - ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ за срок
от ДВЕ ГОДИНИ и 3. По чл.42а, ал.2, т.6 от НК – БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА
ОБЩЕСТВОТО ОТ 300 /ТРИСТА/ ЧАСА ГОДИШНО за срок от ЕДНА ГОДИНА. На подсъдимия А.М.А.,
на основание чл.196, ал.1, т.2 от НК във вр. чл.195,
ал.1, т.4, пр.1-во от НК във вр.с
чл.194, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като в съответствие с разпоредбите на чл.60, ал.1 и чл. 61, т.2 от ЗИНЗС, постанови наказанието подсъдимият да изтърпи в затворническо заведение
от ЗАКРИТ ТИП, при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.
Тримата подсъдими бяха осъдени да заплатят направените по делото разноски
в размер на 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/, от които 60 лв. /шестдесет лева/ по сметка на ОД
“Полиция” – гр. Ш. и 115 лв. /сто и петнадесет лева/ по сметка на Новопазарския районен съд, като съдът определи и частта,
която всеки от тях следва да заплати, а именно от по 58, 33 лв. /петдесет и
осем лева и тридесет и три стотинки/, от които по 20 лв. /двадесет лева/ по сметка
на ОД “Полиция” – гр. Ш. и 38, 33 лв. /тридесет и осем лева и тридесет
стотинки/ по сметка на НпРС.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
02.06.2011 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: