Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
30.10.2019 г., Гр. Варна
в името на народа
Варненският апелативен съд, наказателно отделение, на двадесет и пети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Лолова
ЧЛЕНОВЕ: Павлина Димитрова
Ангелина
Лазарова
секретар Петранка Паскалева
прокурора Милена Гамозова,
като разгледа докладваното от съдия Р.Лолова
ВНДОХ №227 по описа за 2019 год.
За да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
пред въззивната инстанция е образувано по протест на Варненския окръжен
прокурор и въззивна жалба от частните обвинители Д.Х.М. и А.М.М., чрез
пълномощника им, адв. П.Н., против присъдата по нохд № 318/18г. по описа на Варненския
окръжен съд, от 29.03.2019г., с която подсъдимият И.Ж.В. е признат за невинен и
е оправдан по обвинението му по чл.123 ал.1 НК.
В протеста и
жалбата се изразява становище за необоснованост и незаконосъобразност на
атакуваната присъда и се прави искане за отменянето й и постановяване на
осъдителна такава по възведеното обвинение като съда определи на подсъдимия В.
справедливо наказание, каквото е поискано пред първата инстанция от
представителя на обвинението, както и от частните обвинители. В условие на
алтернативност в протеста се прави искане, ако се приеме, че присъдата страда
от липса на ясни и непротиворечиви мотиви да върне делото за ново разглеждане
от първоинстанционния съд.
В с.з.
прокурора поддържа така подадения протест и изразява становище за неправилност
и необоснованост на постановената присъда като предлага тя да бъде отменена
изцяло и бъде постановена нова осъдителна такава. По отношение жалбата на
частните обвинители и граждански ищци изразява становище за основателност на
същата.
Представителите
на частните обвинители поддържат жалбата си и изразява становище за
необоснованост на присъдата като молят същата да бъде отменена и бъде
постановена осъдителна такава.
Защитата на
подсъдимия В. изразява становище за неоснователност на протеста, както и на
жалбата на частните обвинители и моли
същите да бъдат оставени без уважение като присъдата бъде потвърдена изцяло.
Протестът и
жалбата са подадени в срок и са
допустими.
Въззивната
инстанция, като разгледа становищата на страните и провери правилността на
обжалваната присъда изцяло, на основание чл.312 и 313 НПК намира за установено
от фактическа страна следното:
С присъда от 29.03.19г.
Варненският окръжен съд е признал подсъдимия И.Ж.В. за невиновен в това, че на 18/19.10.2012г. в
гр.Варна, причинил по непредпазливост смъртта на Милуш Антонов М. поради
немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност – електротехническа
дейност при свързване и монтаж на електрически битов бойлер, , представляваща
източник на повишена опасност, която нямал право да упражнява, като го е
оправдал по обвинението му по чл.123
ал.1 НК.
За да стигне до
този резултат окръжният съд е приел за установено, следното:
Свид. Митко
Бойкин и съпругата му отдавали под наем избено помещение, пригодено за живеене,
без промяна на статута му. Помещението било оборудвано с двупроводна
ел.инсталация, стар електромер, отчиташ изразходваната ел.енергия и два
бушона/стар тип/. Към единия бушон бил скачен бойлер, а към другия, цялата
останала ел. инсталация със съответното натоварване с ел. уреди. Било изградено
отделно мокро помещение – баня и тоалетна, както и метална мивка, разположени в
тясно пространство без отдушник.
В началото на
2012г. наемателят на помещението се оплакал, че поставеният бойлер не топли
вода и свид. Бойкин решил да го смени с неизползван такъв, който бил складиран
в друго помещение. Около 5-6 януари 2012г., на гости на свид. Бойкин бил подс. В.
и съпругата му. Свид. Бойкин помолил подс.В. да му помогне да пренесат и
закачат неизползваният 80-литлов бойлер/модел „БЕБ“№72242.03, произведен в
„Елпром“ Варна около 1996 год.
След като
пренесли бойлера, свид.Бойкин демонтирал стария 50 литров като решил да монтира
„новия“ над мивката. Двамата с подс. В. го закачили на стената. Свид. Бойкин
свързал водопроводната част, а подс. В. поискал кабел, с която да удължи
съществуващия захранващ такъв и да може да го скачи с новия бойлер. Свид.
Бойкин донесъл парче кабел и „го свързали към ел.мрежата, посредством захранващ
кабел и допълнително удължаване /мост/, който поставили от нулевия захранващ
кабел към корпуса на бойлера.“/според мотивите/ Подс. В. замерил с фазомер за
утечки и като не установил такива включили бойлера и го изчакали да загрее.
Съдът е
посочил, че не е установил факт – след монтирането на бойлера банята на
избеното помещение да е станала зона с особена опасност, поради възможност от едновременно
допиране на човек до мокрия под и металния корпус на душ-слушалката, свързана с
ел. бойлер и попадащи под напрежение.
Приел е за
установено, че принципно помещението, пригодено за живеене е било с особена
опасност поради липсата на промяна на статута му, влажността и липсата на
проветрение, наситеността с ел. уреди и множеството метални предмети в тясното
мокро помещение.
В края на м.май 2012г. помещението било
отдадено под наем на други лица – Фечри Чакъров и приятелката му Мая Цветкова,
които били предупредени да ползват банята при изключено положение на бойлера
като го включват и изключват само от външно изведения ключ. По време на
пребиваването на тези свидетели се случвало бушоните многократно да изгарят
като им били оставени резервни такива. Същите напуснали в края на м.септември.
На 10.10 2012г.
постр. Милуш М. пристигнал в гр.Варна да си търси работа и бил насочен към сем.
Бойкини за квартира. Същия сключил договор за наем със свид. Галинка Бойкина и
се нанесъл да живее в избеното помещение. Същия не бил предупреден да ползва
бойлера само в изключено положение от външния ключ.
На 18/19.10.2012г.
той пренесъл част от вещите си в квартирата, изпрал дрехите си, пуснал топлата
вода от бойлера и хванал с дясната си ръка душ-слушалката като по металната
част протекъл ток. В резултат на токовия удар постр. М. паднал на земята и
починал на място. Тялото му останало да лежи на пода в банята, а водата
продължила да тече до другия ден, когато били повикани органите на МВР. Вратата
била разбита от свид. М.Бойкин и синът му с метален лост, които открили тялото.
Свид. Бойкин подал сигнал във ІІ РПУ. Огледът започнал в 20.30ч. като бил
установен трупът на пострадалия, държащ душ слушалката в дясната си ръка.
Външният ключ на бойлера бил във включено положение, а водата течала от
слушалката. Съдът е приел, че не може да се установи кой е изключил
ел.захранването и спрял водата.
От СМЕ е
установена причината за смъртта на пострадалия М. – въздействие на ел. ток като
по тялото му са намерени типични знаци /електрометки/. Не са установени следи
от механични увреждания.
На 20.10.12г.,
на майката на пострадалия са били върнати вещите му без за това да е съставян
протокол. При извършения втори оглед, на 6.11.12г. е бил включен външният
ел.ключ и замерени металните части с фазомер, който е светнал в червено и са
отчетени 195 волта напрежение. Съдът е приел, че процесното помещение не е било
надлежно охранено и не е бил ограничен достъпа до него.
Било е
извършено и замерване от сертифицирана лаборатория, която е установила
офазяване на бойлера, както и липса на зануляване.
След като е
отразил така фактическата обстановка съдът се е впуснал в изложение на около 16
страници кой свидетел какво е казал без да направи нито един извод от тези
показания. Описал е подробно и изложенията на всеки от трите вещи лица,
изготвили тройната експертиза, без да коментира противоречията между тях, както
и кои становища възприема и кои не. Посочил е само, че при така отразените
констатации не била установена безспорна връзка между свързването на бойлера и
действията на други лица по време на неговата експлоатация. Както и че липсвали
доказателства за пряка причинна връзка между действията, в които подсъдимият В.
е обвинен при монтажа на бойлера и настъпилата след много месеци и въздействия
на други лица, смърт на пострадалия.
Няма нито ред в
мотивите за начина на свързване на бойлера с ел. инсталацията, скачването с
т.нар. „мост“, има ли или не размяна на „нулата“ и „фазата“ при това удължаване,
т.е. правилно от техническа гледна точка ли е било направеното свързване.
По същия начин
съдът подробно е повторил обясненията на подсъдимия без никакви съображения към
тези обяснения. Т.нар. „обсъждане“ на показанията на разпитаните свидетели
отново се свежда до цитиране на същите.
Направените
изводи в края на мотивите са основно на базата на оспорената СТЕ, при явно
разминаване на мненията на експертите в нея и без посочване кое становище и
защо е възприето съда.
Като цяло съдът
си е служил с предположения като е приел, че не може да направи категорични
изводи дали е налице виновно поведение от страна на подс. В.. Същият е следвало
да отстрани съществуващите в СТЕ противоречия като отдели спорното от
безспорното. Ако е било необходимо е следвало да назначи нова СТЕ за изясняване
спорните обстоятелства, както и дали въобще намереният при огледа на
местопроизшествието бойлер е този, монтиран от подс. В. и свид. Бойкин, каквато
мисъл се прокрадва в изложението. Освен така посочените нарушения решаващият
съд е допуснали нарушение визирано в чл.348 ал.3т.2 НПК, тъй като в мотивите
липсват отговори на съществени възражения направени от страните. Изложените
мотиви са едностранчиви като няма отговори на поставените от държавното и
частно обвинение въпроси, които са от съществено значение за изясняване на
фактическата обстановка, анализа на доказателствата и правните изводи.
Само тези
нарушения са достатъчни, без въззивната инстанция да навлиза по съществото на
спора, за да се приеме, че са налице съществени процесуални нарушения
ограничаващи правата на страните и фактическа липса на мотиви. Въззивната
инстанция не може да направи обективен анализ на волята на съда, изхождайки от
наличните мотиви. При липсата на конкретни отговори на въпросите от значение за
изясняване на обстоятелствата по делото, въззивната инстанция не би могла да провери
правилността на направените от първата инстанция изводи.
Поради тези
съображения въззивната инстанция намира, че следва да отмени атакуваната
присъда и върне делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При
новото разглеждане на делото съдът следва да отдели спорното от безспорното, да
се отстранят съществуващите противоречия, да се направят съответните правни
изводи, като се отговори на всички относими въпроси. Ако е необходимо да
назначи нова СТЕ като има предвид и поставените от страните въпроси във
въззивните им жалби и протест.
В този смисъл и
протестът и жалбата на частите обвинители се явяват основателни, но на друго
основание -а именно наличие на допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения.
Водим от
горното и на основание чл.335 ал.2 вр.чл.348 ал.3 т.1 и 2 НПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло присъдата от 29.03.2019г. на Варненския окръжен съд, постановена по
нохд №318/2018г. по отношение на подсъдимия И.Ж.В. с ЕГ№ **********.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на ВОС
Решението не подлежи на касационна жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.