Р
Е Ш Е
Н И Е
№…… 26.08.2021 г. град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
На
тринадесети юли 2021
година
в
открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар:
Антонина Николова,
като
разгледа докладваното от съдията – докладчик МИНЧЕВ търг. дело № 1 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 432
от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Образувано е по искова
молба от М.М.Ц. *** и С.М.В. *** против ЗАД „О.“ АД - гр. С., ЕИК ***, с цена
на предявените искове за неимуществени вреди: за М.М.Ц. – 120 000 лева и
за С.М.В. – 120 000 лева.
В исковата молба са
изложени обстоятелства, че на 02.07.2019год., около
08,20 часа, Е.Р.А. предприела пътуване с личния си автомобил "Фолксваген
Голф" с peг. № ***към ПГСАК „Л." - С.З. за провеждане на практически
занятия. Пътувала по маршрута от кв. "Т.", като се движила по бул. „Ц."
в посока от запад на изток. А. преминала през кръстовището с ул. "А.".
Скоростта на автомоБ. Б. около 45км/ч. Същият се намирал в дясната пътна лента
на дясното платно за движение, около средата й. Времето било слънчево и сухо.
Пътният участък бил праволинеен, без данни за
ограничена или намалена видимост, като имало наличие на два пътни знака: по
посоката на движение на лекия автомобил - първо знак А 13 - предупредителен
пътен знак за опасност „изкуствени неравности по платното за движение" и
последващ знак Д 17 - пътен знак със специално предписание „Пешеходна
пътека".
В същото време пострадалият пешеходец М.В.М.
предприел пресичане на платното за движение на същия булевард по пешеходната
пътека в района на кръстовището между бул. „Ц." и ул. „А.".
Пресичането станало в посока от юг на север, т.е. отдясно наляво за водача на
автомоБ., като траекторията на движение на М. кореспондирала с източния край на
пешеходната пътека. В определен момент от движението, водачът А. възприела
приближаващият към платното за движение пешеходец. Същата обаче продължила
управлението на автомоБ. без да намали скоростта на движение и без да
предприеме някакъв вид спиране. В резултат на това настъпил сблъсък между
автомоБ. и пешеходеца, като тялото на последния се „придвижило" по предния
капак, достигнало до задния край на капака, прохлузило се по левите странични
състави на автомоБ. и изпаднало на настилката. Водачът на автомоБ. - Е.А. не
реагирала за спиране, като предприела спиране в момента, в който възприела
удара - едва след настъпилия сблъсък между автомоБ. и пешеходеца.
Изложено е, че на 02.07.2019год., около 08,29
часа в дежурната част на ОД на МВР - С.З. бил получен сигнал за възникналото
ПТП. На местопроизшествието пристигнала линейка и незабавно откарала
пострадалия М. в Спешното отделение на УМБАЛ „П." АД-С.З.. Пострадалият
пешеходец - М.В.М. бил настанен в критично състояние, с опасност за живота за
лечение в отделение „КАИЛ" при УМБАЛ „П." АД - С.З., като на същия
ден - около 18,00 часа починал. В резултат на процесното ПТП М.В.М. получил
черепномозъчна травма (охлузване и кръвонасядане на меките черепни покривки,
счупване на черепния покрив и основа, кръвоизлив в меките мозъчни обвивки,
контузия на мозъка), оток на мозъка и белите дробове. Прекъсване на връзките
между телата на V и VI гръдни прешлени. Кръвонасядане на капсулата на левия
бъбрек. Охлузвания и кръвонасядане на крайниците на тялото. Язва на стомаха.
Мастна стеаноза на черния дроб. Причина за смъртта на М.В.М. Б. черепномозъчна
травма. Описаните по - горе травматични увреждания били от действието на твърди
тъпи предмети и са получени при механизъм на блъскане на пешеходец от лек
автомобил. Блъскането било от ляво на пешеходеца. Всички травматични увреждания
били прижизнени.
В конкретния случай, ищците считат, че е
налице пряка причинно - следствена връзка между получените от М.В.М.
травматични увреждания при ПТП от 02.07.2019год., около 08.29 часа и настъпилия
смъртен изход на 02.07.2019год.
Посочено е, че причинените на ищците
неимуществени вреди, изразяващи се в смъртта на М.В.М., ЕГН **********, бивш
жител *** - баща на ищците са пряк резултат от противоправното поведение на
водачът на лек автомобил "Фолксваген Голф" с per. № ***- Е.Р.А., ЕГН **********,***,
която не е изпълнила задълженията си, вменени й със Закона за движението по
пътищата и с виновното си поведение, причинила смъртта на М.В.М..
С Присъда № 260001 от 02.09.2020год., постановена по НОХД
№ 297 по описа на ОС - С.З. за 2019год., виновният за ПТП водач - Е.Р.А., е
призната за виновна и осъдена за това, че е нарушила правилата за движение и по
непредпазливост е причинил смъртта на М.В.М.,
престъпление чл. 343, ал. 3, предложение „последно", б. „б",
предложение „първо", във връзка с чл. 342, ал. 1 НК. Присъдата е влязла в
законна сила на 17.09.2020год.
Изложени са аргументи по чл. 300 ГПК. Изложено
е, че в резултат на противоправното си деяние, водачът на лекия автомобил - Е.Р.А.
е причинила на ищците неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, вследствие смъртта на М.В.М., ЕГН **********, бивш жител *** - баща
на ищците, настъпила в резултат на ПТП, реализирано на 02.07.2019год.
Посочено е, че за М.М.Ц. и С.М.В., внезапната
загубата на баща им е най - трагичното събитие в техния живот. С неговата смърт
загубили не само родител, но и един от най - близките си хора. Баща им - М.В.М.
приживе бил тяхната опора и ги подпомагал и подкрепял по всякакъв начин. Между
тях, като негови деца и него, като техен баща, винаги съществували отношения на
обич, семейно единство и взаимопомощ. В отношенията си с двете си деца, М.М.
никога не правил разлика, коя от двете сестри му е по - любима, или към коя е
повече привързан. В семейството им винаги се грижили един за друг и всички
имали силна емоционална връзка помежду си. Между двете деца и техния родител
винаги имало хармония и разбирателство и никога не били имали проблеми от
каквото и да е естество във взаимоотношенията. Баща им винаги държал на
добруването им. Бил особено настоятелен да получат добро образование, което да
им помогне да станат по-добри хора и да се реализират по-успешно в живота. М.М.
изисквал от децата си редовно да посещават училище и винаги когато имал
възможност им помагал с учебния материал. През целия си живот пострадалият не
спрял да се труди за да може да подсигури по - добро бъдеще на своите дъщери.
Дори и когато двете поотраснали, баща им никога не си позволил да прави
компромиси с децата си по отношение на възпитанието и образованието им. Именно
по тези причини, М. и С. успели да получат добро възпитание и прилично
образование, които им дало възможност да следват мечтите си, да се реализират в
живота и професиите си и на свои ред М. вече и да създаде нейно семейство.
Въпреки своите ежедневни ангажименти баща им винаги намирал време за тях -
неговите дъщери, да ги изслуша, да им даде съвет, да ги прегърне, да им
засвидетелства подкрепата си и да им каже, че каквото и да се случи винаги ще
бъде до тях. Радвал се за всеки техен успех. Вестта за трагичната гибел на
любимия им баща съкрушила М. и С.. Целият им свят, животът им, изведнъж станал
сив и мрачен. Скръбта ги обзела и ги затворила в мрачната си капсула. След
неочакваната загуба на баща им в този нелеп инцидент, светът им се сринал. М. и
С. не могат да опишат чувството на празнота и самота, което ги обзело в
момента, в който разбрали, че баща им, тяхната опора и закрила, вече го няма.
Ищците сочат, че не могат да приемат и да се примирят с мисълта, че никога
повече няма да видят своя баща, че никога повече той няма да ги прегърне, няма
да им се усмихне, няма да чуят гласът и смехът му. Наведени са твърдения, че
след неговата нелепа и преждевременна смърт животът им не е същия. След
погребението дошли мрачните дни на скръб и печал. Сълзите им не секвали.
Болката от загубата на баща им, вместо да отшумява, с всеки изминал ден ставала
все по - голяма. Мъката по непрежалимия им баща е толкова голяма, че не намират
думи, за да опишат това, което се е случило и което преживяват.
Считат, че с оглед изнесените факти и
обстоятелства по безспорен начин са установени деликтът, извършителят, неговата
вина, причинената вреда по вид, обем и характер и причинната връзка, т.е.
налице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане -
щета, причинна връзка и вина.
М.М.Ц. и С.М.В. - дъщери на починалия при ПТП
М.В.М. сочат, че имат качеството на увредени лица по смисъла на чл. 478, ал. 2 КЗ и съответно право на обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди,
настъпили като пряка и непосредствена последица на непозволено увреждане от
смъртта на техния баща.
Заявено е, че видно от представената справка
от интернет страницата на ГФ за наличие на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите, за управляваното от виновния
водач Е.Р.А. - лек автомобил "Фолксваген Голф" с peг. № ***, към
датата на ПТП - 02.07.2019год. е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност" в застрахователно дружество ЗАД "О." АД със
застрахователна полица № BG/23/119001371557, със срок на валидност от
17.05.2019г. до 16.05.2020г., с дата на прекратяване - 04.09.2019г.
Следователно, към датата на ПТП - 02.07.2019год. е било налице валидно
действащо застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" по отношение на процесното МПС, което от
своя страна обуславя правото и възможността на М.М.Ц. и С.М.В. да предявят
преки искове по чл. 432, ал. 1 КЗ срещу застрахователя. Посочено е, че с писмо
вх. № ЦУ 99 - 3030/08.07.2019год. по описа на ЗАД "О." АД, ответното
дружество е уведомено за настъпилото застрахователно събитие и са изложени
подробни аргументи.
На основание чл. 380, ал. 1 КЗ ищците са
предявили застрахователна претенция вх. № ЦУ 99 - 7043/02.10.2020год. по описа
на ЗАД "О." АД за изплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като в ответното застрахователно дружество е образувана
преписка по щета с № 0411 - 600 - 0003 - 2020. Ответникът с е предложил на
ищците извънсъдебно споразумение, като е определил застрахователно обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди от по 60 000 лева, за всяка една от
заявителките. Ищците сочат, че тъй като не са доволни от размера на
предложеното обезщетение, с писмо са уведомили застрахователно дружество, че не
приемат така предложеното споразумение, тъй като считат, че същото не е
състояние да репарира причинените им неимуществени вреди, настъпили в резултат
на смъртта на техния общ наследодател. С писмо изх. № ЦУ 99 -
7347/13.10.2020год. ответното дружество е уведомило ищците, че след
преразглеждане на застрахователната претенция, предложеното застрахователно
обезщетение остава непроменено. Ищците твърдят, че към настоящия момент не са
получавали обезщетение за настъпилото застрахователно събитие под каквато и да Б.
форма от страна на ЗАД "О." АД.
Ищците молят съда да постанови решение, с
което:
Да осъди ЗАД "О." АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град С., район *** да заплати на М.М.Ц., ЕГН **********,***
сумата от 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на нейния
баща М.В.М., ЕГН **********, бивш жител ***, настъпила вследствие на
пътнотранспортно произшествие, възникнало на 02.07.2019год., причинено от
виновното, противоправно поведение на Е.Р.А., ЕГН **********,***, при
управление на лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДК № ***, ведно със
законната лихва върху сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429, ал. 2,
т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 КЗ - 08.07.2019год. - датата на
уведомяването на застрахователя от уреденото лице.
Да осъди ЗАД "О." АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град С., район ***, да заплати на С.М.В., ЕГН **********,***
сумата от 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на нейния
баща М.В.М., ЕГН **********, бивш жител ***, настъпила вследствие на
пътнотранспортно произшествие, възникнало на 02.07.2019год., причинено от
виновното, противоправно поведение на Е.Р.А., ЕГН **********,***, при
управление на лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДК № ***, ведно със
законната лихва върху сумата на основание чл. 429, ал. 3, вр. чл. 429, ал. 2,
т. 2 вр. чл. 429, ал. 1 вр. чл. 430, ал. 1 КЗ - 08.07.2019год. - датата на
уведомяването на застрахователя от уреденото лице. Претендират за направените
по делото разноски, включително и възнаграждение за адвокат. На основание чл.
127, ал. 4 ГПК, посочват банкови сметки.
В законния срок ответникът
е депозирал отговор на искова молба,
с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размери, които счита
за завишени и прекомерни.
Оспорва всички сторени в исковата молба
твърдения по основанието на предявените претенции за обезвреда на неимуществени
вреди. Оспорва твърденията, изложени в исковата молба относно механизма на
пътно-транспортното произшествие, настъпило на 02.07.2019г. Оспорва
твърденията, съгласно които починалият и ищците са били силно привързани един
към друг и според които М. винаги е осигурявал всичко на дъщерите си.
Ответникът твърди, че отношенията между тях са били влошени, неотговарящи на
обичайните между баща и дъщери. Счита, че след раздялата на баща им с майка им,
те са се отчуждили и не са поддържали близък контакт, не са живеели в едно
домакинство. Оспорва претенциите на ищците за изплащане на застрахователни
обезщетения за неимуществени вреди като завишени по размер. Отбелязва, че
размерите на претендираните обезщетения следва да бъдат намалени и предвид
наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
съгласно чл. 51 ЗЗД. Твърди наличие на принос от страна на пострадалия за
настъпване на вредоносния резултат. Оспорва твърденията на ищците, според които
вредите са настъпили изключително по вина на водача Е.Р.А. при управлението на
л.а. В тази връзка, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия М.В.М.. Твърди, че същият е станал причина за
настъпването на вредоносния резултат, тъй като е извършил нарушение на
разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП. Пострадалият е пресякъл пътното платно в
нарушение на чл. 113 ЗДвП. Не е пресичал пътното платно на обозначената
пешеходна пътека. Твърди, че не е съобразил поведението си с приближаващото
пътно превозно средство и е удължил ненужно дълго времето си за пресичане,
алтернативно твърди, че е спрял без необходимост на пътното платно. Счита, че
пешеходецът е нарушил и разпоредбата на чл. 114 ЗДвП - навлязъл е внезапно на
пътното платно и е предприел пресичане при ограничена видимост. Алтернативно,
твърди, че пострадалият е допринесъл за настъпването на вредоносните последици,
тъй като е предприел пресичане на пътното платно при светещ червен сигнал на
светофара за пешеходци, забраняващ пресичането.
Заявява, че пешеходецът сам се е поставил в
риск под влиянието на алкохолно/наркотично опиянение. Сам се е поставил в
невъзможност да ръководи адекватно действията и постъпките си.
Отбелязва, че приносът на пострадалия е
основание за намаляване на размера на застрахователното обезщетение на
основание чл. 51, предл. 2ро ЗЗД. В конкретния случай, ответникът счита, че
пострадалият е създал реална възможност за настъпване на вредоносния резултат,
не е положил необходимата грижа за опазване на собствените си здраве и живот.
Моли, с оглед разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК съдът да вземе отношение по въпроса за приноса, включително като процент,
на починалия М.В.М..
Оспорва претенциите на ищците по акцесорните
искове за лихва, както и размера на претендираните лихви и началния момент, от
който същите се търсят, по аргумент за неоснователност на главните искове.
Оспорва ответникът да дължи лихва за посочения период, тъй като се е произнесъл
по предявената пред него претенция в срок, съответно – не е налице забава от
негова страна. Претендира присъждането на
сторените разноски в производството.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която
ищците поясняват и допълват
първоначалната такава.
Ищците оспорват
възраженията и исканията на ответника по следните съображения:
Заявяват, че исковата
молба е редовна и допустима, обстоятелство, което считат, че не е спорно.
Сочат, че налице валиден застрахователен договор. Намират, че предявените
искове (главни и акцесорни) са основателни. По оспорването на ответника,
касаещо отношенията между ищците и техния баща е изложено следното:
Намират възражението
за неоснователно и неподкрепено с доказателства, както и че е недоказано, като
са изложени съображения.
Сочи се, че
предявените искове са съобразени с изискването на чл. 52 ЗЗД и установената
съдебна практика, при решаването на подобни дела. Възражението на ответното
дружество в тази посока, намират за напълно неоснователно. Заявяват, че
исковете са съобразени както със застрахователните лимити, така и със
социалноикономическата обстановка в страната.
Считат, че
неоснователно е въведеното оспорване за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалия М.В.М., както и че възраженията са неоснователни.
Изложено е, че
диспозитивът на Присъда № 2600001 от 02.09.2020год., постановена по НОХД № 297
по описа на ОС - С.З. за 2020г. е повече от ясен и от него става видно, че вина
на настъпване на ПТП има единствено водачът на лек автомобил "Фолксваген
Голф" с per. № ***-Е.Р.А..
Оспорва твърденията на
ответника, че М.В.М. е пресякъл пътното платно в нарушение на чл. 113 ЗДвП, не
на обозначена пешеходна пътека, както и не съобразил поведението си с
приближаващо пътно превозно средство и удължил ненужно дълго времето си за
пресичане, а също и, че е спрял без необходимост на пътното платно, навлязъл
внезапно на последното и че е предприел пресичане при ограничена видимост при
светещ червен сигнал на светофара за пешеходци, забраняващ пресичането.
Твърдят, че при
настъпване на процесното ПТП пострадалият не е извършил описаните от ответника
нарушения на правилата на движение по пътищата.
Поясняват, че в района на местопроизшествието няма светофарни
уредби, които да регулират движението.
За неоснователно и
недоказано намират твърдението на ответното дружество, че М.В.М. е бил повлиян
от алкохол и/или упойващо вещество.
Считат възраженията на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат за неоснователни и
недоказани. Посочват, че пострадалият не е осъществил сочените в отговора на
исковата молба нарушения на Закона за движение по пътищата и по никакъв начин
не е допринесъл за настъпилите увреждания, впоследствие довели до неговата
смърт.
Молят, да се уважат
предявените искове, като считат, че същите са допустими и доказани по основание
и размер.
Заявено е, че предвид
основателността на главните искове, като основателни следва да бъдат уважени и
исковете на ищците за присъждане на законната лихва върху претендираните
обезщетения.
Молят, да им се
присъдят направените по делото разноски, включително и за възнаграждение за адвокат.
Ответникът е депозирал
по делото отговор на допълнителна искова
молба, с който поддържа направените
в отговора на исковата молба възражения и доказателствени искания.
Оспорва изцяло
изложеното в допълнителната искова молба.
Оспорва твърдението,
че ищцата С.М.В. от години живеела с баща си, заедно с бившата му съпруга и
отношенията между всички били хармонични.
Оспорва описания
механизъм на ПТП. Поддържа направеното с отговора на исковата молба възражение
за съпричиняване на вредоносните последици от страна на пострадалия.
Моли, съдът да има
предвид и че възражението за съпричиняване е направено съобразно преклузивните
срокове, поради което същото не е „произволно“, а за неговото установяване са
направени съответните доказателствени искания, които ответникът поддържа
изцяло.
В съдебно заседание на 13.07.2021 г. по делото, съдът
е допуснал изменение
на предявените искове за неимуществени вреди като:
Предявения от ищцата М.М.Ц.
иск от 120 000 лв., да се счита за предявен за сумата от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени от смъртта на нейния баща М.В.М., вследствие на ПТП, възникнало на
02.07.2019 г.
Предявения от ищцата С.М.В.
иск от 120 000 лв., да се счита за предявен за сумата от 150 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени от смъртта на нейния баща М.В.М., вследствие на ПТП, възникнало на
02.07.2019 г..
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
С присъда № 260001/02.09.2020 г. по НОХД №
297/2020 г. на СтОС е призната
подсъдимата Е.Р.А., за виновна в това, че на 02.07.2019 г. в гр. С.З.,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „ФОЛКСВАГЕН“,
модел "ГОЛФ", с per. № СТ3004ВХ, нарушила правилата за движение по
пътищата за движение визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, в резултат на което причинила по
непредпазливост смъртта на М.В.М., като пешеходец и същата е настъпила около
18,00 ч. на 02.07.2019 г., като деянието е извършено на пешеходна пътека.
Пострадалият е имал
сключен граждански брак с Д.А.С., който е прекратен по взаимно съгласие през
1990 -1991 г..
От представеното и
прието като доказателство по делото удостоверение за наследници изх. № 3706, издадено
на 04.07.2019год. от Община С.З., се
установява, че ищците са дъщери на починалия при ПТП М.В.М..
Налице е задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за лек автомобил "Фолксваген Голф" с ДК № ***, действаща
към датата на настъпване на ПТП - 02.07.2019год.
От събраните по делото гласни доказателства се
установява следното: Свидетелката Т.М. В. сочи,
че познава
двете момичета и баща им, тъй като са комшии в С.З.. Стоянка й се обадила за
инцидента - че баща й са го блъснали на пешеходната пътека и е починал в
болницата. Сочи, че едната сестра М. заминала за Щ., преди 10 години, но
постоянно се чували и контактували и били в много добри отношения. Сестра й имала
детенце и пращала снимки на детето. Починалият им баща постоянно бил при тях,
помагал им – повече на ищцата, която е тука, а с другата се виждал по скайп,
уважавали се, помагали си финансово. Сочи, че М. разбрала за инцидента с нейния
родител от сестра й, тя й се е обадила. След инцидента С. Б. много разстроена. М.
виждала по скайпа да й изкаже съболезнования. С. не Б. на себе си, неадекватна,
не говорила. Празнотата останала, мъката
и Б. голяма, покрусена от загубата на родител. Твърди, че и двете ищци не са
преживели това трагично събитие. Натъжават се, болката в тях е останала и не е
преминала. М. не успяла да дойде на погребението на баща си, тъй като е с малко
дете.
Свидетелят М.Д.Н. сочи,
че С. и М. ги
познава повече от 15 години, тъй като със С. са приятели. Познава също баща им
от толкова години. За пътния инцидент разбрал, от С., която една сутрин около
10 часа му съобщила, че е блъснат на пешеходна пътека до Б.. Свидетелства, че отношенията
между двете сестри са много добри, постоянно се чуват по скайп, постоянно
поддържат връзка, помагат си. Твърди, че М. е в А. от около 10 години но поддържат
връзка всеки ден. Преди да замине за Щ., С. ***, а баща им живеел при съпругата
си на друг адрес също в С.З.. Отношенията между тях и баща им били изключително
нормални, постоянно говорели по скайп с М., тъй като тя имала бебе и го виждал
по скайп. След инцидента паниката Б. голяма и С. съобщила на М. лошата вест.
Когато се случил инцидента състоянието им било страшно, ужасна паника, не можел
да разбере какво се случва. С. присъствала на погребението, но М. не успяла да
присъства. Това се отразило много зле на М., че не успяла да дойде на
погребението на своя баща. Разговаряли няколко пъти с ищцата, но тя постоянно
плачела. Установява, че ищците се промили, станали по затворени, покрусени от
нелепата смърт на баща им.
Свидетелката Д.А.С., майка
на ищците установява, че за М. се омъжила през 1983 г. Живеели в гр. С.З. до
централния пазар, срещу пожарната. Седем години били женени с М. преди да се
разделят. Сочи, че М. и С. живели в с. П. с майка й и със сестра й, но не може
да си спомни точно кога, в кой период. Твърди, че М. заминала за А. преди 12-13
г. Преди това тя живеела в С.З. заедно със сестра си. С М. се събрали преди две
- три години преди да почине и живеели в кв.К.. Когато се събрали с М., С. имала
приятел и с него живеела. Отношенията между М. и момичетата - С. и М. били
много добри. Когато разбрали какво е станало с баща им двете момичета се
почувствали зле. С М. говорила когато се случил този инцидент. Сега още говорят
за този инцидент. Сега вече притръпват. През периода, когато били разделени с М.,
живяла в с. П.. Не поддържали често връзка.
Видно от заключението
на КСМАТЕ се установява, че съгласно протокола за оглед на ПТП бул. „Ц.“ е
две платна за движение, разделени помежду си е разделителен остров, е широчина
2,0 м. Южното платно за движение е с две ленти за движение в посока изток, като
южната е с ширина 3,50 м, а северната 4.05 м. Северното платно за движение е с
две ленти за движение в посока запад, като южната лента е с ширина 3.60 м. а
северната 4.10 м. Мястото на удара между автомоБ. и пешеходеца се намира върху
пешеходната пътека на около 2.75 метра източно и на около 2.20 метра северно от
ориентира. Пешеходецът е пресичал платното за движение по юг на север. респ. от
дясно на ляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил. Взаимните отстояния
между лекия автомобил и пострадалия, при движение на последния е различен ход
на движение са аналитично изчислени и изложени в същинската част на
заключението. По делото няма данни за наличие на ограничена видимост за
водачката на лекия автомобил към пешеходеца. Съгласно данните по делото
пострадалия е бил облечен с къс червен панталон и светла горна
дреха.Пешеходецът преди навлизане на платното за движение е имал техническата
възможност да за забележи лекия автомобил Фолксваген. По делото няма данни за
наличие на ограничена видимост от страна на пешеходеца към лекия автомобил. Скоростта
на движение на пострадалия е изчислена съгласно теоремата за импулсите. Тази
скорост на движение на пострадалия, в зависимост от възрастовата граница от 50-
60 г съответства на движение почти при спокоен ход(средна скорост при спокоен
ход 4,8 км/ч = 1.33 м/с). При навлизане на платното за движение с тази скорост,
разстоянието на което се е намирал лекия автомобил откъм лявата му страна 22.0
м е било по-малко от опасната зона за спиране на автомоБ. - 25.0 м. При
пресичане на пострадалия в момент, в който разстоянието между линията му на
пресичане и предната част на лекия автомобил е по-голямо от 25-26 м и при
реакция на водачката на лекия автомобил към този момент чрез предприемане на
аварийно спиране, лекия автомобил ще спре преди линията на удара и няма да
настъпи ПТП.По делото няма данни за наличие на техническа неизправност по лекия
автомобил, която да е в причинна връзка с настъпилото ПТП. Скоростта на
движение на лекия автомобил е Б. технически несъобразена с преминаващите по
пешеходната пътека пешеходци. Технически причини за настъпване на ПТП: Навлизането
на пострадалия на платното за движение; Движение на лекия автомобил със
скорост, технически несъобразена с преминаващите по пешеходната пътека
пешеходци; Пешеходната пътека върху която е пресичал пострадалия не е Б.
регулирана със светофарна уредба. М.В.М. при процесното
ПТП на 02.07.2019 г. е получил следните травматични увреждания:
Черепномозъчна травма изразяваща се в охлузване и кръвонасядания на меките
черепни покривки, счупване на черепния покрив и основа, кръвоизлив в меките
мозъчни обвивки, контузия на мозъка. Прекъсване на връзките между телата на V и
VI гръдни прешлени. Кръвонасядане на капсулата на левия бъбрек. Охлузвания и
кръвонасядания на крайниците и тялото. Всички установени травматични увреждания
отговорят да са получени по време и начин, описани в исковата молба, а именно
при настъпилото ПТП на 02.07.2019год, от блъскане на пешеходец
от движещ се автомобил с последващо падане върху терен. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между получените телесни увреждания при процесното
ПТП от 02.07.2019 г и настъпилата смърт на М.М.. Тежката черепно-мозъчна травма
при М.В.М. е причината за смъртта му. В зоната на ПТП няма наличие на завой. Скоростта
на лекия автомобил към момента на удара и преди настъпване на ПТП е Б. около 45
км/ч. По делото няма данни за наличие на ограничена видимост за водачката на
лекия автомобил. Водачката на лекия автомобил е имала техническата възможност
да възприеме пострадалия в по-ранен от навлизането му на платното за движение
момент, в граници от около 1-2 м и повече метра. Ако водачката на лекия
автомобил реагира към този момент чрез предприемане на аварийно спиране, лекия
автомобил ще се установи преди линията на удара и няма да настъпи ПТП. От
техническа гледна точка е технически правилно при приближаване на пешеходна
пътека от страна на водачката на автомоБ., тя да се съобрази с движещите се по
нея пешеходци, като подбере скоростта си на движение такава, че да ги пропусне
да преминат. Механизма на ПТП е следния: На 02.07.2019г., около 08:30 часа. в
условията на слънчево време, суха асфалтова настилка и много добра видимост, в
град С.З., по бул. „Ц.“ в посока изток се е движил лек автомобил Фолксваген
Голф с per. № ***. Същият се е движел
със скорост около 45 км/час в дясната пътна лента на дясното платно за
движение/южното/, около средната и част. Пътният участък е праволинеен, без
данни за ограничена или намалена видимост. При същите условия пешеходецът М.М.
е предприел пресичане на платното за движение на същия булевард по пешеходната
пътека в района на кръстовището между бул. „Ц." и улица „А.”. Пресичането
е станало в посока от юг на север. т.е. отдясно наляво за водача на автомоБ.,
като траекторията му на движение е Б. по източния край на пешеходната пътека. В
определен момент от движението, водачът А. е възприела приближаващият към
платното за движение пешеходец, разположен от дясната и страна в крайпътните
площи и по-точно близкия парк. Същата е продължила управлението на автомоБ. без
да намали скоростта на движение и без да предприеме някакъв вид спиране.
Предвид установените скорости, отстояния и време за реакция, настъпва сблъсък
между автомоБ. и пешеходеца. За автомоБ. ударът е фронтален, обособен в
крайните му леви състави - в позицията между ляв фар и регистрационна табела,
със застъпване отделяне на същата от Стойката си. За пешеходеца ударът е
страничен отляво. Скоростта на автомоБ. към момента на удара е Б. около 45
км/ч. След удара, тялото на пешеходеца се е „придвижило'" по предния
капак, достигнало е до задния му край, протрило се е по левите странични
състави на автомоБ. и е изпаднало на настилката в зоната около средната част на
южното платно за движение. След удара лекият автомобил е спрял в лентата си за
движение на значително разстояние от мястото на удара. Травматичните увреждания
по долните крайници на пострадалия сочат, че към момента на удара левия долен
крайник е бил напред, а десния назад, като нормалните реакции (натоварването)
на предния е било по-голямо от това на задния долен крайник. Тялото на
пострадалия след първоначалния контакт е лекия автомобил и към момента на
фазата на удара придобива кинетичен момент, е посока на ъгловата скорост по
посока на часовата стрелка, гледано отгоре. Вследствие на това и контакта с
предния капак на автомоБ. са получени нараняванията по външната повърхност на
дясното бедро и задногорната повърхност на дясната раменна става и гребена на
лявата лопатка, като малко по-нагоре, в горната част на капака и непосредствено
до долната основа на челното стъкло се получават травмите по задната половина
на страничната повърхност на дясната теменна област. В тази област е намерено и
трифрагментно счупване на черепния покрив на площ с размери 10/10 см. с
излизащо от предната му част линейно счупване с напречно направление през
дясната половина на предна черепна травма.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията
на чл. 380 от
КЗ.
В случая между страните не е спорно
наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 02.07.2019 г., по силата на което ответникът по делото е
поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
автомобил трети лица.
При така приетата фактическа обстановка,
установена от събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че са
налице условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по
предявения срещу
него с правно
основание чл. 432, ал.1 КЗ, с която норма е регламентирано Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за заплащане
на обезщетение.
На следващо място следва да са налице и
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Съгласно съдебната практика, гражданският съд е обвързан от
задължителната сила на присъдата, постановена по НОХД № 297/2020 г. на
СтОС, която съгласно чл. 300 ГПК
е задължителна за гражданският съд, който разглежда гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Тези въпроси не
могат да се пререшават в настоящото производство.
От назначената по делото съдебно
автотехническа експертиза се установява механизма на процесното ПТП: На
02.07.2019г., около 08:30 часа. в условията на слънчево време, суха асфалтова
настилка и много добра видимост, в град С.З., по бул. „Ц.“ в посока изток се е
движил лек автомобил Фолксваген Голф с per. № ***. Същият се е движел със скорост
около 45 км/час в дясната пътна лента на дясното платно за движение/южното/,
около средната и част. При същите условия пешеходецът М.М. е предприел
пресичане на платното за движение на същия булевард по пешеходната пътека в
района на кръстовището между бул. „Ц." и улица „А.”. Пресичането е станало
в посока от юг на север. т.е. отдясно наляво за водача на автомоБ., като траекторията
му на движение е Б. по източния край на пешеходната пътека. В определен момент
от движението, водачът А. е възприела приближаващият към платното за движение
пешеходец, разположен от дясната и страна в крайпътните площи и по-точно
близкия парк. Същата е продължила управлението на автомоБ. без да намали
скоростта на движение и без да предприеме някакъв вид спиране. Предвид
установените скорости, отстояния и време за реакция, настъпва сблъсък между
автомоБ. и пешеходеца.
Причина за настъпване на процесното ПТП е
скоростта на движение на лекия автомобил, която е Б. технически несъобразена с
преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. По делото няма данни за
наличие на ограничена видимост за водачката на лекия автомобил към пешеходеца.
Пострадалият е бил облечен с къс червен панталон и светла горна дреха. Не са
налице данни за наличие на ограничена видимост от страна на пешеходеца към
лекия автомобил.
Налице е и последният признак за уважаване
на предявените искове – причинно следствена връзка между процесното ПТП и
получените от пострадалия вреди. Вещото лице по КСМАТЕ установяват, че всички
установени травматични увреждания отговорят да са получени по време и начин,
описани в исковата молба, а именно при настъпилото ПТП
на 02.07.2019год, от блъскане на пешеходец от движещ се автомобил с последващо
падане върху терен. Налице е пряка причинно-следствена връзка между получените
телесни увреждания при процесното ПТП от 02.07.2019 г и настъпилата смърт на М.М..
Поради това съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективен/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ следва да бъде
ангажирана, като предявените искове за неимуществени вреди се явяват доказани
по основание.
Съгласно нормата
на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. По отношение на претенцията за неимуществени вреди, съдът счита,
че понятието „справедливост“, съгласно даденото с ППВС № 4/64г. задължително за
съдилищата разяснение, не е абстрактно, поради което не предпоставя хипотетичен
размер на дължимото в хипотезата на неимуществени вреди, причинени от деликт обезщетение, а всякога е свързано с
преценка на определени, конкретно съществуващи обстоятелства, както и с
общественото разбиране за същото, на даден етап на развитие на самото общество.
Следователно, за да удовлетвори така въведения с чл. 52 от ЗЗД критерий
за справедливост, обезщетението за възмездяване претърпените от деликт морални вреди трябва да е
съразмерно с техния действителен размер, който е обусловен, както от тежестта,
характера, продължителността и интензитета на конкретното неблагоприятно
въздействие върху личността на пострадалия, така и от икономическата конюнктура
в страната към момента на увреждането и установената относима съдебна практика.
В конкретния случай от
показанията на свидетелите се установи, че двете ищци много тежко приели
загубата на техния баща. Били покрусени, тъй като загинал нелепо и
внезапно. Двете сестри и баща им се уважавали взаимно. Баща им бил опора. Безспорно, ищците са претърпели много
болки и страдания по времето на смъртта му, все още изпитват и търпят негативни
психически изживявания. Изгубили са своя баща, който не могат да прежалят.
Възражението на
ответника, че ищците и починалия им баща са били във влошени отношения не се
доказа по никакъв начин. Напротив, от разпитания свидетел на страната на
ответника Д.А.С., която следваше да установи
влошените им отношения, се установи точно обратното. Ищците и починали им баща
са били в много добри отношения и са се почувствали зле от неговата смърт. Още
говорят за него и не могат да притръпнат. Установи се, че след
инцидента с баща им двете сестри станали по затворени, не били като преди.
Влошени отношения и то за известен
период от време е имало между починалия М. с бившата си съпруга свидетелката Д.С.,
но това по никакъв начин не касае връзката му с неговите деца и претърпените от
тях душевни болки и страдания, чието установяване е предмет на това
производство.
От всичко казано до тук е видно, че
справедливо обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, както това е прието в
Постановление № 4/1968 год. означава да бъде определен от съда точен паричен
еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретните лица, но и
всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които
съпътстват същите и занапред.
С оглед на изложените съображения, съдът
намира, че предявените искове за присъждане обезщетение за неимуществени вреди,
са основателни за цялата претендирана сума от по 150 000 лв. за всеки ищец
и следва да бъдат уважени.
Съдът намира, че следва да вземе становище по
направеното възражение от проц. представител на ответника, че пострадалия с
поведението си е допринесъл за настъпване на повечето по вид и по-тежките по
степен увреждания в резултат на ПТП. За да бъде намалено обезщетението за вреди
съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението
на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо
пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е
конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или
въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла
на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението
си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите
вреди. Следователно съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако
поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин
върху действията на причинителя на вредата.
В конкретния случай такъв принос ответникът не доказа
по никакъв начин. Вещите лица по КСМАТЕ сочат, че при
настъпване на ПТП-то, пострадалия не е нарушил правила за движение по пътищата.
Той е бил пешеходец, който е пресичал на пешеходна пътека, когато е бил
ударен от водача на процесното МПС.
Причините за
настъпване на пътния инцидент касаят неправилното поведение на водача на
автомоБ., който за същото поведение е признат за виновен и осъден с
влязла в сила присъда. Пострадалия като пешеходец е имал възможност да
предотврати настъпването на ПТП, като възприеме автомоБ. и го пропусне да мине,
но той вече е Б. на пешеходната пътека, когато е блъснат от автомоБ., така че
от негова страна няма съпричиняване на вредоносния
резултат. Задължение на водача на автомоБ. е да спре на пешеходна пътека и
пропусне да премине пресичащия пешеходец, а не
обратното. Разпоредбата на чл. 119 ал.1 ЗДвП вменява в
задължение на водача на пътно превозно средство, при приближаване
към пешеходна пътека, да пропусне стъпилите на пешеходна пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре“. Обстоятелството, че пострадалия е ударен от процесния
автомобил на пешеходната пътека е установено по делото и е елемент от
присъдата, която на основание чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд
в тази част. Липсват каквито и да било доказателства, от които да се
установява, че М.В.М. е предприел пресичане на пътното платно не на обозначена
пешеходна пътека, при несъобразяване на поведението си с приближаващо пътно
превозно средство, при ненужно удължаване на времето за пресичане, че е спрял
без необходимост на пътното платно. Не се доказа внезапно навлизане на пътното
платно от страна на пострадалия, както и пресичане при ограничена видимост или
при светещ червен сигнал на светофара за пешеходци, тъй като пешеходната пътека върху
която е пресичал пострадалия не е Б. регулирана със светофарна уредба.
Заявена е и претенция за
присъждане на обезщетение за забава, считано от датата на предявената пред
застрахователя претенция - 08.07.2019 г..
Съгласно КЗ отговорността на застрахователя за лихви,
дължими от застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за
периода след датата, на която застрахователя е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. При
това разпоредбата на чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на
увреденото лице при настъпване на застрахователното събитие да предяви
претенцията си първо пред застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока
по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви
прекия иск по чл. 432 от КЗ срещу застрахователя. В конкретния случай на 08.07.2019
г. ищците са депозирала заявление за обезщетение, поради което следва да се
приеме, че застрахователят е уведомен за процесното ПТП именно от тази дата за
него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл. 429, ал. 2, т. 2,
вр. с ал. 3 от КЗ. Предвид на това лихва за забава върху горепосоченото
обезщетение се дължи както е поискано в ИМ от 08.07.2019 г. до датата на
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците направените по делото
разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер 3930 лв. адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът /застрахователя/ следва да бъде осъден да заплати върху
уважената част от исковете дължимата 4 % ДТ по сметка на съда, в размер на 12 000
лв. и разноски за назначените по делото експертизи в размер на 835 лв..
Водим от горните мотиви съдът,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД "О." АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление град С., район *** да заплати на М.М.Ц., ЕГН **********,***
сумата от 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на нейния
баща М.В.М., от ПТП, възникнало на 02.07.2019год., ведно със законната лихва
върху сумата 08.07.2019год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА
ЗАД "О." АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление град С., район *** да заплати на С.М.В., ЕГН **********,***,
сумата от 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от смъртта на нейния
баща М.В.М., от ПТП, възникнало на 02.07.2019год., ведно със законната лихва
върху сумата 08.07.2019год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА
ЗАД "О." АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление град С., район *** да заплати на С.М.В., ЕГН **********,***
и М.М.Ц., ЕГН **********,***, чрез адв. П.П., сумата от 3930 лв., /три хиляди
деветстотин и тридесет лева/, разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАД "О." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление град С., район ***, да заплати
дължимата държавна такса в размер на 12 000 лв. и разноски за назначените по
делото експертизи в размер на 835 лв., заплатени от бюджета на съда, по сметка
на ОС Ст. Загора в обслужващата го банка.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на
третото лице помагач на страна на ответника Е.Р.А., ЕГН **********, с адрес: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението, чрез ОС С.З. пред П.
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:……………………