№ 10734
гр. /../, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110120669 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 77360/18.04.2022 г.
/с дата на пощенско клеймо 15.04.2022 г./, предявена от Н. Я. Ч. - Н., ЕГН
**********, чрез адвокат В. Д. от Адвокатска колегия - Враца против ЗЕАД "/.../"
ЕАД, ЕИК /.../, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал.
1 КЗ за сумата от 14 332,18 лева, представляваща размера на щетата по процесния
автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../, ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от 15.04.2022 г. /датата на депозиране на
исковата молба в съда/ до окончателното й изплащане.
Ищецът Н. Я. Ч. - Н., ЕГН **********, твърди, че е собственик на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../. Поддържа, че
горепосоченото превозно средство е било застраховано при ответника по
имуществена застраховка „/.../“ със застрахователна полица №
47042017220001839 и период на покритие 15.07.2020 г. – 14.07.2021 г. Твърди
също, че на 07.04.2021, около 21:30 часа, ищецът управлявал автомобилът си
/посочен по-горе/ в гр. /../, по ул. /.../ като при кръстовището с ул. /.../, било
реализирано ПТП между управлявания от ищеца лек автомобил марка „БМВ“,
модел „750 И“ с рег. № /.../ и лек автомобил марка „Пежо“, модел „3008“, рег. №
/.../, управляван от Н. А. М.. Поддържа, че е заявил пред ответното дружество
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка с валидно
1
съществуващото към датата на ПТП застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „/.../“ със застрахователна полица № 470420212116537,
като е съставен опис на нанесените увреждания по застрахованото имущество.
Твърди, че стойността на ремонта на застрахованото при ответника МПС,
извършен в резултат на уврежданията получени при процесното ПТП възлиза на
27 370,20 лева, както и че ответното дружество е изплатило на ищеца
застрахователно обезщетение по заведената щета в общ размер от 12 456,54 лева,
като от определеното от застрахователя застрахователно обезщетение от 13 038,02
лева е удържана сума в размер на 581,48 лева, представляваща 4 вноска от
разсрочената премия по процесния застрахователен договор, сключен между
ищцовото дружество и собственика на лек автомобил марка „БМВ“, модел „750
И“ с рег. № /.../, като разликата от 12 456,54 лева, била преведена на ищеца.
Предвид горното се твърди, че платената от ответното дружество сума по
заведената щета във връзка с процесното застрахователно събитие не е достатъчна
за покриването на разходите свързани с отстраняването на нанесените увреди на
процесния автомобил, в резултат на настъпилото на 07.04.2021 г. в гр. /../,
застрахователно събитие.
Предвид горното, се моли, за уважаване на предявения осъдителен иск и за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 14 332,18 лева,
представляваща размера на щетата по процесния автомобил марка „БМВ“, модел
„750 И“ с рег. № /.../, ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 15.04.2022 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до
окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗЕАД
„/.../“ ЕАД е депозиран отговор на исковата молба, с които се оспорва предявеният
иск. Не се спори, че лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../ е
бил застрахован по валиден застрахователен договор „/.../“ със застрахователна
полица № 470420212116537, и със срок на застрахователно покритие, включващ
твърдяната от ищеца дата на реализиране на процесното застрахователното
събитие. Не се спори, че във връзка с процесното ПТП при ответното дружество е
образувана щета № 470420212116537, по която ответникът е определил
застрахователно обезщетение в размер на 13 038,02 лева и след удържане на
сумата от 581,48 лева /представляваща четвърта вноска за застрахователна премия
по процесния застрахователен договор/ е заплатил в полза на ищеца сума в общ
размер от 12 456,54 лева. Оспорва се твърдяната от ищеца стойност на
реализираните увреждания по процесния лек автомобил марка „БМВ“, модел „750
2
И“ с рег. № /.../, настъпили в резултат от твърдяното в исковата молба
проишествие. Оспорва се наличието на застрахователен интерес за ищцата, като
се твърди, че към датата на реализиране на проишествието процесния лек
автомобил е бил продаден на трето за производството лице. Твърди се, че в
процесния случай е налице тотална щета на процесния автомобил марка „БМВ“,
модел „750 И“ с рег. № /.../, поради което и дължимото застрахователно
обезщетение е следвало да се определи в посочения в разпоредбата на чл. 390, ал.
2 КЗ процент от действителната стойност на превозното средство. Оспорва се
искът и по размер, като се излагат съображения, че претенциите на ищеца са
завишени по размер. Оспорва се и искането за присъждане на законна лихва върху
претендираната главница, считано от депозиране на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата. Моли се искът да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
Депозирано е становище от конституираното на страната на ответника
трето лице помагач – ЗАД „/.../“ АД, с което е изразено становище по предявения
иск. Поддържа се, че във връзка с процесното ПТП, ответното дружество е
предявило пред ЗАД /.../ АД, в качеството му на застраховател по застраховка
,,Гражданска отговорност‘‘ на автомобилистите на водача на лек автомобил марка
,,Пежо‘‘, модел 3008, рег. № /.../ регресна претенция за заплащане на сума от
13063,02 лв., представляваща обезщетение по преписка по щета №
470720212116537 по застраховка Каско, сключена между ответника и собственика
на лек автомобил марка БМВ, модел 750, рег. № Е /.../, като се поддържа, че ЗАД
/.../ АД е одобрило сумата от 13063,02 лв., предмет на регресната покана и е
погасило задължението си към ответника, чрез прихващане на насрещни
вземания, изплащайки впоследствие дължимия остатък в размер на 578,80 лв. В
условията на евентуалност се поддържа, че конституираното на страната на
ответника трето лице помагач би дължало обезщетение в намален размер, поради
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек
автомобил марка БМВ, модел 750, рег. № Е /.../, като се заявява, че в нарушение на
правилата на Закона за движение по пътищата, водачът на лек автомобил марка
БМВ, модел 750, рег. № Е /.../, е управлявал МПС с несъобразена за съответния
пътен участък скорост, не е контролирал постоянно управлявания автомобил и не
е предприел своевременно действия по аварийно спиране при възникване на
опасността. Възразява се, че претендираният размер на застрахователно
обезщетение е завишен и не отговаря на действителните цени за части, материали,
боя и труд към датата на събитието. Поддържа се, че стойността на разходите за
3
необходимия ремонт на лек автомобил марка БМВ, модел 750, рег. № Е /.../,
надвишава 70 на сто от действителната му стойност, поради което на основание
чл. 390 КЗ е налице тотална загуба на автомобила. Не се оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна
застраховка ,,Гражданска отговорност‘‘ на автомобилистите със срок на
действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП, сключено между
ЗАД /.../ АД и собственика на лек автомобил марка ,,Пежо‘‘ модел 3008, рег. №
/.../. Оспорва се акцесорната претенция за лихва за забава, както и се прави
възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от
ищцовата страна адвокатско възнаграждение в производството.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо от доказване между
страните в производството: 1/ че към твърдяната от ищеца дата на настъпване на
застрахователното събитие /07.04.2021 г./, страните са били обвързани от валидно
възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „/.../“ с предмет лек
автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../ по застрахователна полица
№ 470420212116537; 2/ че на 07.04.2021, около 21:30 часа /в срока на
застрахователното покритие/, в гр. /../ е настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по сключената между страните в настоящото
производство имуществена застраховка „/.../“ със застрахователна полица №
470420212116537; както и 3/ че във връзка с процесното ПТП при ответното
дружество е образувана щета № 470420212116537, по която ответникът е
определил застрахователно обезщетение в размер на 13 038,02 лева и след
удържане на сумата от 581,48 лева /представляваща четвърта вноска за
застрахователна премия по процесния застрахователен договор/ е заплатил в полза
на ищеца сума в общ размер от 12 456,54 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените щети по лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“
с рег. № /.../, в резултат от застрахователно събитие, реализирано на 07.04.2021 г.,
около 21:30 часа, в гр. /../.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ:
За основателността на иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ в тежест
4
на ищеца е да докаже възникване на валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка, настъпване в срока на застрахователното
покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска,
причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер
на вредите.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане, както и правоизключващи
претендираното от ищеца вземане факти.
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо от доказване между
страните в производството: 1/ че към твърдяната от ищеца дата на настъпване на
застрахователното събитие /07.04.2021 г./, страните са били обвързани от валидно
възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „/.../“ с предмет лек
автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../ по застрахователна полица
№ 470420212116537; 2/ че на 07.04.2021, около 21:30 часа /в срока на
застрахователното покритие/, в гр. /../ е настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по сключената между страните в настоящото
производство имуществена застраховка „/.../“ със застрахователна полица №
470420212116537; както и 3/ че във връзка с процесното ПТП при ответното
дружество е образувана щета № 470420212116537, по която ответникът е
определил застрахователно обезщетение в размер на 13 038,02 лева и след
удържане на сумата от 581,48 лева /представляваща четвърта вноска за
застрахователна премия по процесния застрахователен договор/ е заплатил в полза
на ищеца сума в общ размер от 12 456,54 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените щети по лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“
с рег. № /.../, в резултат от застрахователно събитие, реализирано на 07.04.2021 г.,
около 21:30 часа, в гр. /../.
От събраните по делото писмени и гласни доказателствва, в това число
Протокол за ПТП № 1811921 от 07.04.2021 г., наказателно постановление № 21-
4332-0111590 от 09.06.2021 г., издадено от СДВР, отдел Пътна полиция, акт за
установяване на административно нарушение № 221031 от 21.05.2021 г., издаден
от младши автоконтрольор при СДВР, отдел Пътна полиция – Ц. Ц., заключението
на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните
съдебна автотехническа експертиза и показанията на разпитания по делото
свидетел – Н. А. М. се установи по делото, че на 07.04.2021 г., около 21:30 часа, в
гр. /../, лек автомобил „Пежо 3008“, рег. № /.../, се движи по ул. /.../, с посока на
5
движение от ул. /.../ към ул. /.../, и на кръстовището с ул. /.../, водачът предприема
маневра за завой наляво, при която реализира ПТП с движещия се срещу него лек
автомобил БМВ 750И, рег. № /.../, като вследствие от удара лек автомобил БМВ
750И, рег. № /.../ се отклонява вдясно и се удря в ограда и контейнер за смет.
Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ответното
дружество е образувана преписка по щета във връзка с депозирано уведомление-
декларация за щета по застраховка "Каско на МПС".
От представения по делото опис-заключение по щета се установява, че на
увредения автомобил е извършен оглед.
Между страните не се спори и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че във връзка с процесното ПТП при ответното дружество
е образувана щета № 470420212116537, по която ответникът е определил
застрахователно обезщетение в размер на 13 038,02 лева и след удържане на
сумата от 581,48 лева /представляваща четвърта вноска за застрахователна премия
по процесния застрахователен договор/ е заплатил в полза на ищеца сума в общ
размер от 12 456,54 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинените щети по лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../, в
резултат от застрахователно събитие, реализирано на 07.04.2021 г., около 21:30
часа, в гр. /../.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Н. А.
М.. В показанията си пред съда свидетелят М. изрично заявява, че е участвала в
ПТП през месец април 2021 г., което било реализирано в гр. /../, около
зоологическата градина. Посочва, че към момента на реализиране на
проишествието управлявала лек автомобил марка Пежо, модел 3008. Била на път
без предимство. Имало кола срещу нея, която трябвало да изчака, но вместо това
продължила движението си и между двата автомобила настъпил удар. Посочва, че
не си спомня и не може да кажа, дали другият водач е предприел маневра за
аварийно спиране. Заявява, че единствения знак, който е възприела е знак
„пропусни движещите се по пътя с предимство“. Посочва, че след настъпване на
удара се изплашила и продължила движението си, като спряла на няколкостотин
метра от мястото на реализиране на инцидента, обадила се на своя приятел, след
което се върнала на мястото на проишествието.
Настоящият състав кредитира дадените от свидетеля показания, доколкото
същият е бил пряк свидетел на процесното застрахователно събитие и няма данни
да е заинтересован от изхода на спора. Показанията му са логични,
6
последователни и непротиворечиви, като съответстват на останалите събрани по
делото доказателства.
Спорните по делото въпроси, които следва да намерят разрешение в
настоящото производство са, дали е налице причинно-следствена връзка между
заявения от ищеца механизъм на реализиране на процесното ПТП и твърдените
щети, получени по лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../, каква
е стойността необходима за отстраняване на реализираните увреждания по
процесния лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../, настъпили в
резултат от твърдяното в исковата молба проишествие и дали ищецът е
материалноправно легитимиран да получи плащане на застрахователно
обезщетение във връзка с процесното застрахователно събитие, с оглед
изложените от името на ответното дружество възражения в тази насока.
Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от
страните в тази му част, се установява в производството, че от установения
механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и
отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага извод, че щетите по
лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../ се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 07.04.2021 г. пътно-транспортно
проишествие в гр. /../.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че процесното ПТП и
реализираните в резултат на него щети по лек автомобил марка „БМВ“, модел
„750 И“ с рег. № /.../ /застрахован при ответника по имуществена застраховка към
датата на процесното събитие/, представлява покрит риск по застрахователното
правоотношение, възникнало между страните в настоящото производство по
силата на застрахователна полица по застраховка „/.../“ № 470420212116537“, със
срок на валидност/покритие от 15.07.2020 г. – 14.07.2021 г.
С оглед всичко изложено настоящият състав приема, че по делото е
установено настъпването на процесното застрахователно събитие, както и че
твърдените от ищеца увреждания по процесния автомобил се намират в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото на 07.04.2021 г., в гр. /../ проишествие.
Възраженията на ответника, касаещи материалноправната легитимация на
ищеца да получи застрахователно обезщетение във връзка с процесното
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка „/.../“ с
предмет лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../ по
застрахователна полица № 470420212116537“, със срок на валидност/покритие от
7
15.07.2020 г. – 14.07.2021 г., настоящият съдебен състав намира за неоснователни.
В случая не е спорно между страните, че на 08.04.2021 г. ищецът е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като в
законоустановения срок застрахователят е определил в полза на ищеца, като
правоимащо лице по процесната имуществена застраховка „/.../“ с предмет лек
автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../ по застрахователна полица
№ 470420212116537“, със срок на валидност/покритие от 15.07.2020 г. –
14.07.2021 г., застрахователно обезщетение в размер на 13 038,02 лева и след
удържане на сумата от 581,48 лева /представляваща четвърта вноска за
застрахователна премия по процесния застрахователен договор/ е заплатил в полза
на ищеца сума в общ размер от 12 456,54 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за причинените щети по лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“
с рег. № /.../, в резултат от застрахователно събитие, реализирано на 07.04.2021 г.,
около 21:30 часа, в гр. /../. Сумата е платена именно в полза на ищцата, видно от
представеното по делото и приобщено към доказателствения материал платежно
нареждане от 21.07.2021 г. С така извършеното плащане, ответното дружество е
осъществило поведение, с което извънсъдебно е признало, че именно ищецът е
материално легитимиран да получи плащане на застрахователно обезщетение във
връзка с процесното застрахователно събитие, реализирано на 07.04.2021 г., около
21:30 часа, в гр. /../. Само по себе си това обстоятелство е достатъчно да се приеме
за неоснователно възражението на ответника за липсата на материалноправна
легитимация на ищеца да получи застрахователно обезщетение във връзка с
процесното застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
имуществена застраховка „/.../“ с предмет лек автомобил марка „БМВ“, модел
„750 И“ с рег. № /.../ по застрахователна полица № 470420212116537“, със срок на
валидност/покритие от 15.07.2020 г. – 14.07.2021 г., доколкото извънсъдебно е
признал наличието на такава и то в сроковете, в който застрахователят е длъжен
да се произнесе по направеното искане за изплащане на застрахователно
обезщетение, като изплати обезщетение или застрахователна сума, или да откаже
изплащане на обезщетение. Горният извод се подкрепя и от останалия събран по
делото доказателствена материал, а именно представеното и приобщено към
доказателствата по делото Свидетелство за регистрация – част I за лек автомобил
марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../, от което се установява, че именно
ищцата е собственик на процесния лек автомобил. По делото не са събрани
доказателства или направени доказателствени искания за събирането на такива,
посредством който да се оборва доказателствената стойност на горепосочения
8
писмен документ, респективно, за установяване на обстоятелството, че към
процесния пътен инцидент собствеността върху лек автомобил марка „БМВ“,
модел „750 И“ с рег. № /.../ е била прехвърлена на трето за настоящото
производство лице.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира за неоснователно
възражението на ответника, че ищцата не е легитимирана да получи
застрахователно обезщетение във връзка с процесното застрахователно събитие,
представляващо покрит риск по застраховка „/.../“ с предмет лек автомобил марка
„БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../ по застрахователна полица №
470420212116537“, със срок на валидност/покритие от 15.07.2020 г. – 14.07.2021 г.
По отношение стойността необходима за отстраняване на реализираните
увреждания по процесния лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. №
/.../, настъпили в резултат от твърдяното в исковата молба проишествие,
настоящият съдебен състав намира следното:
От заключението на вещото лице се установява по делото, че всички
увреждания по лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../, се
намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Установява се,
че стойността необходима за възстановяване на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „750 И“ с рег. № /.../, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
реализиране на процесното ПТП е в размер на 34 445,37 лева. Установява се още,
че действителната стойност на процесния лек автомобил марка „БМВ“, модел
„750 И“ с рег. № /.../ към датата на реализиране на процесното ПТП е в размер на
27732,00 лева.
Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай и предвид получените, в резултат на процесното ПТП щети по
застрахования при ищеца лек автомобил, е налице тотална щета, в който случай
размерът на щетата представлява разликата между действителната стойност на
автомобила към датата на ПТП минус останките от катастрофата плюс другите
необходимо присъщи разходи. Установява се още, че действителната стойност на
автомобила към датата на ПТП е в размер на 27732,00 лева, като същевременно
стойността на запазените част е 25 % или 6933 лева. Следователно установява се
по делото, че стойността на щетите, нанесени на лек автомобил марка „БМВ“,
модел „750 И“ с рег. № /.../, към датата на настъпване на застрахователното
събитие /07.04.2021 г./ е в размер на 20799,00 лева.
Предвид горното и събраните по делото доказателства, съдът намира за
9
установено по делото, че действителната стойност на вредата е в размер на
20799,00 лева.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че във
връзка с настъпилото застрахователно събитие, в законоустановения за това срок,
застрахователят е определил в полза на ищеца, като правоимащо лице по
процесната имуществена застраховка „/.../“ с предмет лек автомобил марка
„БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../ по застрахователна полица №
470420212116537“, със срок на валидност/покритие от 15.07.2020 г. – 14.07.2021
г., застрахователно обезщетение в размер на 13 038,02 лева и след удържане на
сумата от 581,48 лева /представляваща четвърта вноска за застрахователна премия
по процесния застрахователен договор/ е заплатил в полза на ищеца сума в общ
размер от 12 456,54 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинените щети по лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../, в
резултат от застрахователно събитие, реализирано на 07.04.2021 г., около 21:30
часа, в гр. /../.
Следователно, дължимото обезщетение в полза на правоимащото лице по
процесната имуществена застраховка „/.../“ с предмет лек автомобил марка
„БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../ по застрахователна полица №
470420212116537“, със срок на валидност/покритие от 15.07.2020 г. – 14.07.2021
г., се дължи застрахователно обезщетение в размер на 7760,98 лева, до който
размер предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ се явява основателен
и доказан.
Предвид доказаната частична основателност на предявения иск,
настоящият съдебен състав намира, че следва да разгледа направеното при
условията на евентуалност възражение, от името на конституираното на страната
на ответника трето лице помагач – ЗАД /.../ АД, за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../.
По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за
съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си
практика по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл.
290 ГПК практика (решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о.,
решение № 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т. д. №
623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г. на І т. о.,
решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по
т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г.,
10
на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.) Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание
чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението
на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от
пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно
да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в
тази насока не се изисква. Или, от съществено значение е конкретното
проявление на действието или бездействието на пострадалия, което съставлява
пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с
неправомерното поведение на деликвента) до увреждането като неблагоприятен
резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент
на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Във всички
случаи съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
правоимащото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото не се установява водачът лек автомобил
марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../ да е допринесъл с поведението си за
настъпване на вредоносния резултат от реализираното на 07.04.2021 г. събитие. В
становището, депозирано от името на конституираното на страната на ответника
трето лице помагач – ЗАД /.../ АД, е релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, като се поддържа, че при настъпване на произшествието
водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../ е управлявал
автомобила с несъобразена за съответния пътен участък скорот, не е контролирал
постоянно управлявания от него автомобил и не е предприел своевремнно
действия по аварийно спиране при възникване на опасността.. Същевременно,
обаче, по делото нито се събраха доказателства, нито се направиха
доказателствена искания, посредством които да е установено при условията на
пълно и главно доказване, че при настъпване на произшествието, водачът на лек
автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../ е допринесъл по какъвто и
11
да било начин за настъпване на проишествието и на реализирания в следствие от
него вредоносен резултат. Дори напротив, от събраните в производството
доказателствен материал, в това число протокол за ПТП от 07.04.2021 г.,
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебна автотехническа експертиза и допълнителна съдебна
автотехническа експертиза и показанията на свидетеля Н. М., безспорно се
установи, че причина за реализирането на проишествието е единствено
поведението на водача на лек автомобил „Пежо 3008“, рег. № /.../. Същевременно,
от заключението на вещото лице по допусната, изготвена и приета в
производството допълнителна съдебна автотехническа експертиза се установи в
производството, че ударът е бил непредовратим за водача на лек автомобил марка
„БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../, т.е., че водачът не е имал техническа
възможност да избегне и предотврати удара.
Следователно, съдът приема, че направеното от името на конституираното
на страната на ответника трето лице помагач – ЗАД /.../ АД възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил
марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../ е неоснователно и не следва да бъде
уважено.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ се явява основателен и
доказан до размера от 7760,98 лева, представляваща разликата между реално
дължимото и изплатеното застрахователно обезщетение по застраховка
застраховка „/.../“ с предмет лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. №
/.../ по застрахователна полица № 470420212116537“, със срок на
валидност/покритие от 15.07.2020 г. – 14.07.2021 г., представляваща размера на
щетата по лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../, причинена в
резултат от застрахователно събитие, реализирано на 07.04.2021 г., около 21:30
часа, в гр. /../, между лек автомобил марка „БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../ и
лек автомобил „Пежо 3008“, рег. № /.../, като искът следва да се отхвърли за
разликата над уважения размер от 7760,98 лева до пълния предявен размер от 14
332,18 лева.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат, както ищецът, така и ответникът.
От страна на от ищеца своевременно е направено искане за присъждане на
12
разноски в настоящото производство, а именно за заплатена държавна такса в
размер на 574,00 лева /дължимата държавна такса съобразно цената на предявения
иск е в размер на 573,29 лева, като за разликата над платената от ищеца сума в
размер на 574,00 лева, разноските не следва да се възлагат в тежест на ответника,
съразмерно на уважената част от предявения иск/, за заплатен депозит за вещо
лице по съдебна автотехническа експертиза в размер на 300 лева и за адвокатско
възнаграждение в размер на 1000,00 лева, като същевременно по делото са
представени доказателства за реално извършване на претендираните разноски.
От името на ответника своевременно е релевирано възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение в настоящото производство. Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния
представител на ответника активни процесуални действия намира, че
възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Предвид гореизложените съображения и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ЗЕАД "/.../" ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление: гр. /../, пл. /.../ №
5, следва да бъде осъдено да заплати в полза на Н. Я. Ч. - Н., ЕГН **********, с
адрес: гр. /.../, ул. /.../ № 36, вх. А, ет. 4, сумата от 1014,40 лева, представляваща
разноски в производството пред СРС, съразмерно на уважената част от
предявения иск.
От страна на ответника своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в настоящото производство, а именно за заплатен депозит за вещо лице
по съдебна автотехническа експертиза в размер на 350 лева и за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 200,00 лева, като
същевременно по делото са представени доказателства за реално извършване на
претендираните разноски.
Предвид гореизложените съображения и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н.
Я. Ч. - Н., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ул. /.../ № 36, вх. А, ет. 4 следва да
бъде осъдена да заплати в полза на ЗЕАД "/.../" ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и
адрес на управление: гр. /../, пл. /.../ № 5, сумата от 252,17 лева, представляваща
разноски в производството пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от
предявения иск.
От името на конституираното на страната на ответника трето лице помагач
– ЗАД /.../ АД не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива
не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
13
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД "/.../" ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление:
гр. /../, пл. /.../ № 5 да заплати на Н. Я. Ч. - Н., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ул.
/.../ № 36, вх. А, ет. 4, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 7760,98 лева,
представляваща разликата между реално дължимото и изплатеното
застрахователно обезщетение по застраховка „/.../“ с предмет лек автомобил марка
„БМВ“, модел „750 И“ с рег. № /.../ по застрахователна полица №
470420212116537“, със срок на валидност/покритие от 15.07.2020 г. – 14.07.2021
г., представляваща размера на щетата по лек автомобил марка „БМВ“, модел „750
И“ с рег. № /.../, причинена в резултат от застрахователно събитие, реализирано
на 07.04.2021 г., около 21:30 часа, в гр. /../, между лек автомобил марка „БМВ“,
модел „750 И“ с рег. № /.../ и лек автомобил „Пежо 3008“, рег. № /.../, ведно със
законната лихва върху горепосочената сума, считано от 15.04.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл. 405, ал. 1, изр. 2 КЗ за разликата над уважения размер от
7760,98 лева до пълния предявен размер от 14 332,18 лева.
ОСЪЖДА ЗЕАД "/.../" ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на управление:
гр. /../, пл. /.../ № 5 да заплати на Н. Я. Ч. - Н., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ул.
/.../ № 36, вх. А, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1014,40 лева,
представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на уважената
част от предявения иск.
ОСЪЖДА Н. Я. Ч. - Н., ЕГН **********, с адрес: гр. /.../, ул. /.../ № 36, вх.
А, ет. 4 да заплати в полза на ЗЕАД "/.../" ЕАД, ЕИК /.../, със седалище и адрес на
управление: гр. /../, пл. /.../ № 5, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 252,17
лева, представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на
отхвърлената част от предявения иск.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице помагач – ЗАД /.../ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
14
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15