Решение по дело №2596/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,11.10.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми септември  през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА                                                                   

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА             

                                                            мл.с.МАРИЯ  МАЛОСЕЛСКА                                                    

при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело 2596 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

     С решение от 14.12.2020 г. по гр.д. №33251/20 г., СРС, ГО, 179 с-в   ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ уволнението на М.В.В., с ЕГН **********, с адрес *** извършено с акт за прекратяване на трудовото правоотношение Заповед №РС/120-РД-15-597/09.06.2020 г.., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата, считано от 11.06.2020Г. на Кмета на С.о. Район С..

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344,      ал.1,    т.2 от КТ М.В.В., с ЕГН ********** на длъжността "Главен експерт" С код по НКПД 2422 6041, с място на работа Отдел "Управление на общинската собственост и жилищния фонд , регистрация и контрол на търговската дейност", в С.о., район „С.“.

ОСЪЖДА С.о., район „С.“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******, да заплати на М.В.В., с ЕГН**********, сумата 6860,76 лв. -- обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 11.06.2020Г. до 11.12.2020Г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба-24.07.2020г. до окончателното изплащане, а на основание чл.78, ал.1 ГПК и сумата от 360 лв.-разноски по делото.

         ОСЪЖДА С.о., район „С.“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******, да заплати по сметка на С. районен съд държавна такса в размер на 434,43 лв.

         Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника,с която се твърди,че решението е неправилно, в нарушение на материалния и процесуалния закон.Жалбоподателят сочи, че липсват мотиви на решението,не са дадени ясни указания на страните при разпределяне на доказателствената тежест ;съдът се позовал при оспорен протокол за подбор като оспорването е направено след приемане на проекта за доклада и не е извършено допълване на доклада ;след настъпила преклузия е допуснал нови доказателствени искания на ищеца ,изразяващи се в оспорване дата и съдържание на частен документ ;не е взел предвид преставени от ответника доказателства,не е взел предвид писмо от 11.11.2020 г.,от което се установявало,че към дата 14.07.2020 г.ищцата е упражнила правото си на пенсия,преди приключване на делото пред първа инстанция;обезщетението по чл.225 ал.1 КТ неправилно е уважено за 6 месечен период,вместо за 1 м.3 дни до датата на пенсионирането ;обезщетението за безработица в размер на 33.55 лв.неправилно не е приспаднато от присъденото обезщетение.

                Иска се от настоящата инстанция да отмени решението като неправилно и да се отхвърлят исковете.

    По въззивната жалба е постъпил отговор,с който същата се оспорва.

            Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба  е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, следва да бъде разгледана по същество .

              По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

               Жалбоподателят счита, че съдът е дал неясни указания към двете страни, не е посочил при изготвяне проекта на доклада, респективно при приемането му за окончателен кои обстоятелства се нуждаят от доказване, кои не и как се разпределя доказателствената тежест.Видно от Проекто-доклада, обективиран в Определение по чл.140 от ГПК от 15.09.2020 год., съдът е дал ясни и точни указания към страните, като е посочил подробно кои обстоятелства се нуждая от доказване, кои не и как се разпределя доказателствената тежест.Тежестта на доказване, т. е задължението за установяване на законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело , а законността на едностранното прекратяване от трудовото правоотношение се обуславя    от проявлението на следните юридически факти: 1 .съкращаване на длъжността или на съответната щатна бройка, т.е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално;2.моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата;3.компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата и 4, Работодателят да е извършил подбор по реда на чл.329, ал.1 от КТ, в случай, че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи дадена длъжност, а не се премахва тази длъжност.Всички описани обстоятелства следва да бъдат установени в процеса на доказване от работодателя-ответник, който не сочи доказателства в тази насока.

          Правилно първоинстанционният съд е уважил исковете, като се е позовал на поведението на ответника, който не е доказал елементите от фактическия състав на приложеното уволнително основание. В исковата молба е оспорено извършването на подбора/”подбор не е извършван”, „липсва подбор” ,ако е извършен не са отчетени професионалните качества на ищцата/ и след като подборът е оспорен, работодателят-ответник следва да ангажира доказателства за установяване на обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на ищцата с оглед на възложената работа и то още в отговора на исковата молба, за което съдът му е указал, че не сочи доказателства.Действително оспорването на протокола е направено след приемане на доклада и обявяването му за окончателен,но дали е оспорен или не, неговата доказателствена сила, като изходящ от ответника частен свидетелстващ документ се преценява с оглед всички останали доказателства в процеса. Протоколът за подбор установява, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица, но няма доказателствена сила на отразените в него обстоятелства./Решение № 289/03.02.2016 год. по д.2564/2015 год. на ВКС,111 ГО. Ответникът не е ангажирал доказателства  за установяване обективното съответствие на оценката на отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация на ищцата с оглед на възложената работа.Поисканите доказателства в тази връзка не са приети,тъй  като са преклудирани.

               Взети са предвид всички представени и допуснати по предвидения за това ред доказателства.Позоваването, че не са взети превид „доказателства”, без конкретно посочване кои доказателства не са взети предвид е бланкетно и не може да докаже нарушения на първоинстанционния съд.

            Оплакванията на жалбоподателя, че тъй като ищцата е „упражнила право на пенсия” на 14.07.2020 год., то тогава предявения по чл.344, ал.1, т.З от КТ иск неправилно е уважен и тя следва да бъде обезщетена до тази дата, на която се е пенсионирала” са неоснователни.Ищцата е навършила пенсионна възраст, но възстановяването на работа следва да се постановява и в случаите, когато ищецът междувременно е навършил пенсионна възраст за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, придобил е или получава пенсия за осигурителен стаж и възраст.И това е така, защото с иска по чл.344 ал.1 т.2 от КТ се предявява правото на уволнения работник или служител да бъде възстановен на работата, която е изпълнявал преди уволнението. Искът има конститутивен характер:            да се възстанови съществуването на прекратеното трудово правоотношение между него и работодателя. Това право на работника или служителя възниква от незаконното уволнение. То предпоставя признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Искът за възстановяване на работа следва да се уважава, щом се установи неговата допустимост и неговата основателност, дори и в хода на процеса да са настъпили нови факти, които да възпрепятстват реалното връщане на работа на възстановения работник.

             Жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

             На въззиваемата страна се дължат 360 лв.разноски,които следва да бъдат присъдени.

             Водим от гореизложеното, съдът

            

                                                        Р   Е   Ш   И :

    

                 ПОТВЪРЖДАВА  решение от 14.12.2020 г. по гр.д. №33251/20 г., СРС, ГО, 179 с-в 

                ОСЪЖДА С.о., район „С.“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******, да заплати на М.В.В., с ЕГН**********, основание чл.78 ал3 ГПК ,сумата 360 лв.разноски пред въззивната инстанция.

               РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

          

            ПРЕДСЕД АТЕЛ   :

                                         

 

                    ЧЛЕНОВЕ:1                                  

 

           

                                           2.