Р Е Ш Е
Н И Е
№ .............../ 28.03.2018г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар НИНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно
гражданско дело № 242
по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е
по повод въззивна жалба на Д.Ц.П. срещу Решение № 4496 от 06.11.2017г. по гр.д.
№ 16682/2016г. по описа на ВРС, ХXIV-ти състав, с
което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявения от
въззивника срещу Община Варна отрицателен установителен иск за приемане за
установено в отношенията между страните, че Община Варна не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район
„Аспарухово”, кв. „Галата”, местност „Зеленика”, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5545.3263 по КККР,
одобрени със Заповед РД – 18 – 73/23.06.2008г., с площ от 936 кв.м. и при
граници: 10135.5075.51, 10135.5545.3264, 10135.5545.9538, 10135.5545.9540.
Въззивната
жалба е основана на оплаквания за неправилност и материална незаконосъобразност
на обжалваното решение, необоснованост и за постановяване в нарушение на
процесуални норми. Развитите доводи са за наличие на хипотеза, разрешена с т. 1
от ТР № 8/27.11.2013г. на ОСГТК, че правен интерес от отрицателен установителен
иск е налице и когато ищецът би могъл да придобие процесния имот на оригинерно
основание ако отрече правата на ответника. Имота в случая е актуван като
общински, а с оглед мораториума по § 1 от ЗС /обн., ДВ, бр. 46/06.06.2006г./
давност по отношение на такъв имот не тече до 31.12.2017г. До отричане със СПН
на правото на общината, ищецът не може да се позове на придобивна давност.
Релевантните факти, обуславящи правния интерес в случая са установени –
владение като фактическо състояние продължило в с срока по чл. 79 от ЗС, при
прилагане презумпцията на чл. 69 от ЗС. От друга страна, ответникът е доказал
единствено актуването на имота като общински с АЧОС № 8049/11.11.2014г. на
основание чл. 2, ал. 2, т. 7 от ЗОС. Този акт няма правопораждащо действие
съгласно чл. 5, ал. 3 от ЗОС, а по делото не е установено на какво придобивно
основание Община Варна е придобила правото на собственост върху имота.
Позоваването на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ е неоснователно, доколкото визираната
хипотеза не представлява самостоятелно придобивно основание, такова е
основанието по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Необоснован в тази връзка е извода на ВРС, че
имота попада в терен по § 4 и че е бил коопериран. Липсват доказателства за
проведена процедура по чл. 19 от ЗСПЗЗ, както и за коопериране или
одържавяване, нито че подлежи на възстановяване. Налага се извод, че имота е
запазил статута на частна собственост и е владян в реални граници. Имота не е
общинска собственост, нито би могъл да се трансформира в такава по реда на чл.
19 от ЗСПЗЗ, поради което не е налице хипотезата на чл. 25 от ЗСПЗЗ. Моли в
тази връзка обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго,
с което предявеният иск бъде уважен.
В отговор
Община Варна оспорва доводите в жалбата и развива такива, обосноваващи
правилност и законосъобразност на обжалваното решението. Твърди, че е безспорно
установено попадането на имота в терен по § 4 от ЗСПЗЗ, съответно в хипотезата
на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ е придобит от общината по силата на закона. Моли решението
да бъде потвърдено.
В хода
на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция
по спора, като претендират присъждане на разноски за въззивното производство.
При проверка
валидността на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци,
водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен
от Д.Ц.П. *** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответната
община не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район
„Аспарухово”, кв. „Галата”, местност „Зеленика”, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5545.3263 по КККР,
одобрени със Заповед РД – 18 – 73/23.06.2008г., с площ от 936 кв.м. и при
граници: 10135.5075.51, 10135.5545.3264, 10135.5545.9538, 10135.5545.9540.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са
следните: с КНА № 200/02.02.2015г. ищецът е признат за собственик на описания
недвижим имот, на основание наследство и придобивна давност. Фактическа власт
върху имота е установена от наследодателя му през 1978г., когато имот пл. №
3263 в м. „Суванлъка“ /Резервоара/, землище кв. „Галата“ е предоставен за ползване
на баща му Ц.Д.П. от Горско стопанство, гр. Варна. На основание издадено
разрешение за строеж № 817/02.11.1979г., той е изградил в имота вилна сграда с
площ от 20 кв.м., а на основание разрешение № 242/05.12.2985г. за строеж на
водопроводно отклонение – прекарал вода в имот, а впоследствие и ток. С Решение
на ОС-Варна № 322-4/29.05.2000г. е одобрен околовръстен полигон на м.
„Зеленика“ /територия по § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ/, като територията е
включена в строителните граници на гр. Варна. За територията на м. „Зеленика“
има одобрен ПНИ със Заповед № РД-1-7706/385/20.09.2002г. от влизане в сила на който,
наследодателят му владял имота с намерение за своене до смъртта си на
07.04.2012г. След смъртта на баща си, ищецът осъществява владение върху имота,
присъединявайки това на наследодателя си. През 2014г. е започнал процедура за
снабдяване с КНА, при която след подаване на молба декларация в Община Варна на
03.07.2014г., последната е съставила АЧОС № 8049/11.11.2014г. за спорния имот на
основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС. Така съставеният АЧОС не съдържа конкретно
правно основание, на което ответникът е придобил правото на собственост върху
имота, а самият акт няма правопораждащо действие. След вписване в кадастралните
регистри на КК на ищеца като собственик на имота, Община Варна е вписана в
регистъра с противопоставими права. Поради съществуващата привидност, че
ответникът е придобил права по отношение на имота, то за ищеца е налице правен
интерес от отричане правото на общината със СПН. Моли в тази връзка за
постановяване на положително решение по спора.
В отговор на исковата молба, Община Варна оспорила
фактическите твърдения в исковата молба и навела други, съобразно които имотът
попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като с Решение на ОС-Варна №
322-4/29.05.2000г. е одобрен околовръстен полигон на м. „Зеленика“ /територия
по § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ и територията е включена в строителните граници
на гр. Варна. За територията на местността има одобрен и ПНИ от 2002г. Имот №
3263 е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но доколкото липсват
доказателства за възстановяване, както и изкупуване по реда на § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ, следва да се приеме, че по отношение на този имот е налице хипотезата на
чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Записването на ищеца като собственик в Регистъра на
имот № 3263 към ПНИ представлява фактическа грешка и се касае до неточен запис
на собственик. Момента на съставяне на АОС е без правно значение, доколкото
общината е придобила правото на собственост върху имота по силата на закона –
чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Като общински, по отношение придобиването му е приложим
въведения с § 1 на ЗС мораториум, съгласно който давността спира да тече до
31.12.2017г. Ето защо ищецът не е могъл да придобие права на оригинерно основание.
Отправил е искане за отхвърляне на иска като неоснователен.
В първо съдебно заседание представителят на ищеца
уточнил, че в полза на наследодателя Ц.П. никога не е било предоставяно по
надлежния ред право на ползване върху процесния имот в м. „Зеленика“. Спорният
имот попада в имоти, които са били собственост на А.Н.С.. С Присъда от
29.04.1945г. на Народния съд е било одържавено цялото му имущество, което
станало притежание на държавата. С Решение от 21.01.1994г. присъдата е била отменена и имуществото
върнато на собственика. Ищецът и наследодателят му са осъществили владение и от
2002г. до настоящия момент, което демонстрирали на действителния собственик,
който не оспорва правото му.
Ответникът от своя страна отправил искане за отмяна на
КНА на ищеца на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:
От Удостоверение
за наследници изх. № 020560/04.05.2012г., издадено от Община Варна се
установява, че Ц.Д.П. с ЕГН ********** е починал на 07.04.2012г., когато е бил
наследен от единствения си син Д.Ц.П..
Съгласно
писмо рег. № АУ213642ВН-00ЗАС/01.08.2014г. на Кмета на Район „Аспарухово“ по
отношение на ПИ 10135.5545.3263 по КК и КР на м. „Зеленика“ няма проведена
процедура по изменение на ПНИ; няма издадена Заповед за възстановяване или
придобиване право на собственост, както няма данни за закупуване на части от
имота от ползвател /л. 75/. Видно от извлечение от Регистър на имотите в гр.
Варна, м. „Зеленика“, както и в таблица за разпределение на кадастралните
единици от стария план между ползвателите по новия план, имот № 3263 е записан
на собственика Д.Ц.П. на 07.08.2002г. /л. 76, л. 101-102/.
От
заключенията на СТЕ и обясненията на вещото лице при изслушването му пред ВРС
се установява, че в периода от 1995 до 2000г. територията, в която попада
процесния имот ПИ 3263 в м. „Зеленика“ на кв. „Галата“ е била земеделска, а от
29.05.2000г. е урбанизирана – съставлява селищно образувание с одобрен
околовръстен полигон. След графично пренасяне границите на процесния имот в КП/1960г.
и ПСИГ/пкп/1997г., с преобладаващата си част същия попада в имоти 239, 367 и
368, записани в разписните книги и регистрите като „гора, поляна“, собственост
на Държавата, а единия няма запис. След справка в областна администрация –
Варна, няма данни за имота да е съставен АДС. Процесният ПИ 10135.5545.3263 по
КККР е идентичен на НИ 10135.545.3263 по ПНИ на м. „Зеленика“, кв. „Галата“ и е
записан на Д.Ц.П.. Разположен е в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, мястото
съставлява една полоса, в която са имоти със застройка, със сгради, а от двете
страни са гори. Имотът не е бил включен в ТКСЗ.
Съставен
е Акт за частна общинска собственост № 8049/11.11.2014г. от Община Варна, с
който като общинска собствен на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС е актуван ПИ
10135.5545.3263 по КККР, одобрени със заповед РД – 18 – 73/23.08.2008г. на ИД
на АГКК с площ от 936 кв.м., находящ се в гр. Варна, СО „Зеленика” при граници:
ПИ 10135.5075.51, ПИ 10135.5545.3264, ПИ 10135.5545.9538 и ПИ 10135.5545.9540
/л. 13/.
С НА
14, том I, рег. № 189, д. № 11/02.02.2015г. на нотариус Д.Б./л.
7/, Д.П. е признат за собственик по наследство и давностно владение на същия ПИ
10135.5545.3263.
По
делото са събрани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите
З.К. и К.Д., ангажирани от ищеца. В показанията си първата свидетелка, установява,
че познава Ц.Д.П., както и имота му в м. „Зеленика“, който е с площ от около
800 кв.м. Имота е ограден с телена ограда. Имотите им са съседни, като
разстоянието между процесния имот и нейния е около 100 м. Ц.П. има мястото от
преди 1985г., когато е построил вилата. След смъртта на Ц., имота се ползва и
поддържа от сина му Д.. Свидетелката Д. също е съсед на имота от 1990г., като пътя
за имота на Д. минава през нейния, а разстоянието между тях е около 400 м. Около
спорното място има гора и поляни, и докато е бил жив баща му е обработвал имота
като свой, а след смъртта му Д. го ползва като свой. Свидетелите не знаят някой
да е оспорвал правата им по отношение на имота.
При
тези факти, в обжалваното решение ВРС приел, че процесният имот попада в терен
по § 4 от ЗСПЗЗ, за който е одобрен ПНИ, стопанисван и обработван от различни
ТКЗС и ДЗС, т.е. в територия, която била обобществена. Следователно приел, че е
подлежал на възстановяване по реда и условията на ЗСПЗЗ и при липса на данни за
възстановяване или изкупуване, то е налице хипотезата на чл. 25, ал. 1 от
ЗСПЗЗ, на което основание имота е станал общински. Ето защо отхвърлил иска.
СЪДЪТ, въз основа
на така установеното от фактическа страна,
прави следните правни изводи:
Съгласно
чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването
или несъществуването на едно право, когато има интерес от това. С даденото в т.
1 от ТР № 8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС разрешение е
прието, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице, когато ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва. В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния
му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. Предмет на
спора е отричаното от ищеца право.
Съдебният
състав приема, че от доказателствата по делото се установяват твърдяните от
ищеца факти, обосноваващи правния му интерес от отрицателния установителен иск –
твърдението за наличие на притежавано право върху същия обект, с оглед
следното:
В
Р № 249/04.07.2011г. по гр.д. № 621/2010г., І ГО, Р № 488/19.12.2011г. по гр.д.
№ 1403/2010г., І ГО, Р № 88/17.07.2015г. по гр.д.№ 6225/2014г., І ГО, Р №
109/25.05.2016г. по гр.д. № 356/2016г. на ВКС, I ГО е прието, че могат да бъдат придобивани
по давност имоти, за които е запазено владението в реални граници, защото
владеещите ги не са станали членове на ТКЗС, не са изгубили реалните си
граници, респ. върху тях не е установено кооперативно земеползване, поради
което такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. за тях
не се прилага и разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ. Щом тези земи не
подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, те не могат да бъдат включени във фонда по
чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове.
Целта на реституцията, уредена в ЗСПЗЗ е да възстанови правото на собственост,
което юридически не е отнето, но фактически владението върху него е отнето,
като обособи обекта, върху който се възстановява това право и установи
съществуващите реални граници, или ги възстанови /когато това е възможно/, а
когато старите граници не са запазени и не могат да бъдат възстановени, да
обособи имоти в същата местност, върху които да се възстанови собствеността.
ЗСПЗЗ, като реституционен закон няма за цел да отнема правото на собственост,
чието упражняване е продължило и след колективизацията.
Съгласно
чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ от друга страна земеделската земя, която не принадлежи
на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. Тази норма
не се отнася за земята, която не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, за
която не се провежда процедура за възстановяване на собствеността по този закон.
Такива земи, ако не са станали държавни на някакво друго основание, или
общински след отделяне на общинската собственост от държавната през 1991г.,
могат да се придобиват по давност ако не съществуват пречките за това,
предвидени в отменените ЗРПВПННИ /11.11.1958г.-30.03.1973г./ и чл. 29 от ЗСГ
/30.03.1973г. - 1990г./.
Установено
е по делото от кредитираните свидетелски показания като обективни,
непосредствени, трайни във времето, кореспондиращи по между си, както и с
косвени писмени доказателства по делото, че приживе, бащата на ищеца Ц.Д.П. е
установил фактическа власт върху процесния имот в м. „Зеленика“ /“Суванлъка“/ към
1979г., когато в негова полза е издадено разрешение за строеж. От заключението
на СТЕ, неоспорено от страните се установява, че имотът не е заснет в
КП/1979г., както и в последващия КП/1995г., но графично пренесен в тях с
границите си, спорния имот съответства по местоположение, площ и граници на
ПИ-3263, с площ от 943 кв.м., при граници: запад – гора; север – терен в
незатворен контур; изток – път и юг – имот 3264, записан като собствен на Д.Ц.П.
/без посочено основание/. В ПНИ/2002г. имотът също не съществува, но пренесен
автоматично с границите си, съответства на НИ 545.3263, със същата площ и записан
като собствен на Д.Ц.П.. До 29.05.2000г., когато е прието решението на ОС-Варна
за одобряване на околовръстен полигон за м. „Зеленика“ и територията е включена
в строителните граници на гр. Варна, имотът е бил земеделска земя. Няма данни и
доказателства по делото обаче, да е попадал в регулация, нито да е влизал в
блок на ТКЗС, нито Д. П. да е станал член на ТКЗС.
Имота
не е актуван за държавен и няма такъв произход. За този имот няма реституционни
претенции. Процесният имот попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но няма
данни да е предоставян за ползване, той е записан по този план на наследодателя
на ищеца, без посочено основание. През 2008г. е приета кадастралната карта и по
нея имота първоначално е записан на Д. П., а понастоящем – на ищеца и на Община
Варна. На 31.07.2014г. ищецът представил в общината молба-декларация за
обстоятелствена проверка за имота, а на 11.11.2014г. е съставен АЧОС № 8049 на
основание чл. 2, ал.1, т. 7 от ЗОС.
След
отмяната на глава ІІ от ЗСГ – на 13.03.1990г. /ДВ бр. 21/1990г./ до
13.03.2000г., както и след този момент до смъртта си на 07.04.2012г. наследодателят
на ищеца е установил трайна, явна и спокойна фактическа власт върху недвижимия
имот с намерение за придобиване на собствеността за себе си, като липсват данни
владението му да е било смутено или прекъснато. На това основание го е придобил
по давност. От свидетелските показания, необорени от други доказателства по
делото се установява, че от момента на установяване на фактическата власт върху
имота, наследодателят на ищеца застроил същия с вилна постройка, оградил го е, обработвал
го е и ползвал непрекъснато като свой до смъртта си на 07.04.2012г. От този
момент до настоящия, владението на имота се осъществява от ищеца. Съгласно
разрешението по т. 2 и т. 3 от ТР № 4/2012г. позоваването не е елемент от
фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС, а процесуално
средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към
момента на изтичане на законовия срок.
Когато лицето не се е позовало на давността преди смъртта си, е възможно неговите права
да се признаят на неговите наследници.
Като
се има предвид това и факта, че имота не е включван в блокове на ТКЗС, той не
подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, поради което община Варна не го е придобила на
основание чл. 25 от ЗСПЗЗ. Доколкото Общината не е придобила имота, то не е приложим
и мораториумът по чл. 86 от ЗС да се придобива по давност имот – общинска собственост, а от 01.06.1996г. за него не се
прилага и мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти,
предвиден в § 1 от ЗДЗС.
По
изложените съображения, съдебният състав приема, че в полза на ответната община
не е осъществен фактическия състав на чл. 19 от ЗСПЗЗ, нито този по чл. 25, ал.
1 от ЗСПЗЗ. Предявеният иск за признаване за установено, че Община Варна не е
собственик на имота е основателен и следва да се уважи.
Решението
на Варненски районен съд е неправилно като противоречащо на материалния закон и
необосновано, поради което следва да се отмени.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК при
този резултат въззивникът има право на разноски. Доказаният размер на
реализираните от страната разноски пред първата инстанция е 1 651.10 лв.
/включващ държавни такси, депозит за вещо лице и възнаграждение за адвокат/, а
този пред въззивната инстанция е 691.53 лв. /включващ такси и адвокатско
възнаграждение/. В този размер разноските следва да се присъдят в тежест на
въззиваемата страна.
Мотивиран от така изложените
съображения и на основание
чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 4496 от
06.11.2017г. по гр.д. № 16682/2016г. по описа на ВРС, ХXIV-ти състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен предявения от въззивника
срещу Община Варна отрицателен установителен иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че Община Варна
не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район
„Аспарухово”, кв. „Галата”, местност „Зеленика”, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5545.3263 по КККР,
одобрени със Заповед РД – 18 – 73/23.06.2008г., с площ от 936 кв.м. и при
граници: 10135.5075.51, 10135.5545.3264, 10135.5545.9538, 10135.5545.9540 и са
присъдени разноски, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК в отношенията между Д.Ц.П. с ЕГН **********
и с адрес: ***, от една страна и Община Варна, представлявана от Кмета Иван
Николаев Портних, от друга, че Община Варна не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район
„Аспарухово”, кв. „Галата”, местност „Зеленика”, представляващ ПИ с идентификатор 10135.5545.3263 по КККР,
одобрени със Заповед РД – 18 – 73/23.06.2008г., с площ от 936 кв.м. и при
граници: 10135.5075.51, 10135.5545.3264, 10135.5545.9538, 10135.5545.9540.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
Община Варна, представлявана от Кмета Иван Николаев Портних ДА ЗАПЛАТИ на Д.Ц.П. с ЕГН ********** и
с адрес: *** сумата от 1 651.10
/хиляда шестстотин петдесет и един лв. и десет ст./ лева – разноски за
първа инстанция и сумата от 691.53
/шестстотин деветдесет и един лв. и петдесет и три ст./ лева – разноски за
въззивна инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му по аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.