РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. П., 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20211230100719 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по молба на „А.С.В.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С.
бул. "Д.П.Д. " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б.,
изпълнителен директор, чрез пълномощника П. Г. Б., юрисконсулт, със съдебен адрес гр. С.
бул. "Д.П.Д. " №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против З. И. Я., ЕГН: ********** от
гр.П., ул. К. № 25.
Сочи се в исковата молба, че на 23.11.2018 г. между „Сити кеш“ ООД като
заемодател и З. И. Я. като заемополучател е сключен договор за паричен заем № 236718, по
силата на който на последния под формата на заем е предоставена парична сума в размер на
700 лева, представляваща главница и чиста стойност на заема, отбелязана в Договора. С
подписване на договора заемополучателят е удостоверил, че е получил заемната сума в брой
от представител на заемодателя. Погасителните вноски, които заемателят се е задължил да
изплаща на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка съставляваща печалбата на заемодателя. Заемополучателят се е съгласил да върне
заемната сума на 12 броя равни седмични вноски, всяка в размер на 61,55 лева при първа
погасителна вноска 30.11.2018г. и последна с падеж на плащане 15.02.2019 г.
Съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на договора, на
заемателя е вменено задължение, в случай че забави плащането на дължима погасителна
вноска, да дължи на заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху
неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата
до окончателното изплащане на дължимите по договора суми. На посоченото основание на
длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 234.67 лева за периода от
08.12.2018г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Посочва се, че на 24.09.2019 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за
1
покупко-продажба на вземания /цесия/ от 24.09.2019 г. между „Сити кеш“ ООД и „А.С.В.“
ЕАД, по силата на който вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу З.Я., произтичащи от
Договор за паричен заем № 236718 от 23.11.2018 г. са прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви в полза на
дружеството-кредитор.
Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от страна на „Сити кеш“
ООД, с уведомително писмо, изпратено с известие за доставяне, като „Сити кеш“ ООД е
упълномощило „А.С.В.“ ЕАД в качеството на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземания от 24.09.2019 г. от свое име и за своя сметка за уведоми длъжника за извършената
цесия.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на З. И. Я., ЕГН ********** от гр.П., ул. К. № 25, че същият дължи на „А.С.В.“
ЕАД, следните суми:
- 638,81 /шестстотин тридесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/ лева,
представляваща главница за периода от 07.12.2018 г. до 15.02.2019 г.;
- 27,69 /двадесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ лева, представляваща
договорна лихва за периода от 07.12.2018 г. до 15.02.2019 г.;
- 234,67 /двеста тридесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 08.12.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда,
както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и съдебни и деловодни разноски в заповедното и настоящото
производство.
В срока за отговор на исковата молба такъв не е подаден от ответникът.
В хода на производството на ответника Я. е назначен особен представител, който в
становище по подадената искова молба изразява възражения относно допустимостта и
основателността на исковата претенция, недействителност на сключения договор и
нищожност на претендираното обезщетение за забава като противоречаща на добрите нрави,
както и неправомерно начисляване на лихва и обезщетение за забава.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител, с изрични
становище поддържат предявената претенция и молят за нейното уважаване.
Ответникът Я. се явява лично и с назначения особен представител, който поддържа
изразеното писмено становище, като в последното съдебно заседание излага възражения за
неоснователност и недоказаност на предявените искове, поради ненадлежно съобщаване на
предсрочната изискуемост и недействителност на клаузата за неустойка /които не се
претендират с подадената искова молба/.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 286/2021 г. по описа на Районен
съд – П. се установява, че на основание чл. 410 от ГПК, съдът е издал Заповед № 8431 за
изпълнение на парично задължение от 24.02.2021 г., съгласно която е разпоредил
длъжникът З. И. Я. да заплати на кредитора "А.С.В." ЕАД следните суми: 638,81 лева
/шестстотин тридесет и осем лева и 81 ст./, представляваща главница за периода от
07.12.2018 г. до 15.02.2019 г. по Договор за паричен заем с № 236718, сключен на 23.11.2018
г. между „Сити Кеш“ ООД и З. И. Я., като впоследствие вземанията по този договор са били
прехвърлени от „Сити Кеш” ООД в полза на „А.С.В.“ ЕАД, съгласно Приложение № 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 24.09.2019 г. ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 23.02.2021 г.
до погасяването; 27,69 лева /двадесет и седем лева и 69 ст./ - представляваща договорна
лихва по заема, дължима за периода от 07.12.2018 г. до 15.02.2019 г.; 234,67 лева /двеста
тридесет и четири лева и 67 ст./ - представляваща обезщетение за забава, за периода от
2
08.12.2018 г. до 23.02.2021 г. /дата на подаване на заявлението в съда/; 25,00 лева /двадесет
и пет лева/ - представляваща разноски за заплатена държавна такса по делото, и 50,00 лева
/петдесет лева/ - представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 26, предл. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Срещу издадената заповед от длъжника е подадено възражение, поради което по реда
на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е
предявил иск относно вземането си.
От представения по делото Договор за паричен заем № 236718 от 23.11.2018 г. се
установява, че „Сити Кеш“ ООД, в качеството му на заемодател е предоставило на З.Я. -
заемател сума в размер на 700 лв., като договорът има характера и на разписка за
получената от заемателя сума. Уговорен е бил и фиксиран лихвен процент от 40,08 % като
общата сума за плащане възлиза на 738,61 лв., платима на 12 седмични вноски, от които
една вноска от 5,46 лева и единадесет вноски по 66,65 лева.
Видно от Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
24.09.2019 г., "Сити Кеш" ООД е прехвърлило на "А.С.В." ООД вземания, описани в
Приложение № 1 към договора. По делото е представено извлечение от въпросното
приложение, с подписи на страните по рамковия договор, като от същото се установява, че
са прехвърлени вземанията по договор № 236718 от 23.11.2018 г. сключен със ЗДР. ИВ.
ЯНК., както следва: непогасена главница в размер на 638,81 лв., остатък от договорна лихва
в размер на 27,69 лв., остатък от неустойка в размер на 123,50 лв., остатък лихва за
просрочие в размер на 166,98 лв., или общо дължима сума в размер на 956,98 лева.
С пълномощно, представено по делото, "Сити Кеш" ООД е упълномощило "А.С.В."
АД да уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията към тях.
По делото е прието уведомително писмо, изходящо от "А.С.В." ЕАД, за извършеното
прехвърляне на вземания, получено лично от ответника З.Я. на 07.10.2019 г., съгласно
отразеното на оформената обратна разписка.
Изслушана е и съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която съдът
кредитира като обективно и компетентно. От същото се установява, че на 23.11.2018 г.
заемополучателят З.Я. е получил сума в размер на 700 лева, като подписвайки договора за
заем, кредитополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума.
Експертът посочва, че неизплатените задължения от страна на ответника З.Я. по сключения
от него договор за паричен заем № 236781/23.11.2018 г. към датата на подаване на исковата
молба в съда е в размер на 1043,83 лева, включваща 638,81 лева, главница по договора за
заем, 27,69 лева, неплатена договорна лихва по погасителен план, 123,50 лева неустойка по
чл.6 от договора, 253,83 лева, лихва за забава за периода от 14.12.2018 г. /датата на която е
станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска/ до датата на
подаване на исковата молба. Дава заключение, че лихвата за забава, която ответникът З.Я.
дължи вследствие на забавено плащане по посочения Договор за паричен заем е в размер на
действащата законна лихва 10 % /основание лихвен процент /ОЛП/-0% плюс надбавка от 10
%, а лихвата за забава, която З.Я. дължи, вследствие на забавено плащане по договора за
паричен заем, считано то 14.12.2018 г. /датата на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска/ до датата на подаване на исковата молба е в
размер на 253,83 лева.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
прави следните правни изводи:
Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на
правото на иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, която е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК.
За основателността на иска по чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е при условията на
пълно и главно доказване да установи, че между първоначалния кредитор "Сити Кеш" ООД
и ответника са съществували валидни облигационни правоотношения по договор за заем и
договор за допълнителни услуги към него, по които кредиторът е изпълнил задълженията
си, а длъжникът е изпаднал в забава, съществуването на валиден договор за цесия, по силата
на който вземанията по договорите са прехвърлени на ищцовото дружество и длъжникът е
3
надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „Сити Кеш“
ООД и ответникът са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за
паричен заем. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ответникът е
получил в заем сумата от 700 лева, удостоверено с подписа му съобразно декларативната
част в договора за получаване на сумата. Следва да се отбележи, че лично ответникът З.И. в
съдебно заседание проведено на 12.05.2022 г. заявява, че е получил сумата от 700 лева, както
и че е подписал процесния договор.
Заемодателят е изпълнил договорното си задължение и е предоставил на
заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на ответника - заемополучател е да
докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по договора да върне предоставения му
заем, ведно с договорените лихви в сроковете уговорени в договора, като в случая съгласно
заключението на вещото лице ответникът е погасил част от дължимата сума.
Представените от ищеца доказателства удостоверяват съобщаването на извършената
цесия на длъжника, което е сторено от новия кредитор – „А.С.В.та“ АД, по силата на
изричното упълномощаване, с което е спазена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД,
предвид и установената съдебна практика.
В съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът следва да е сключен
в писмена форма, на хартиен или друг траен носител. С разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК
законодателят е определил необходимото съдържание на договора за потребителски кредит,
като с оглед разпоредбата на чл. 22 от ЗПК следва да се приеме, че визираните в същата
реквизити са съществени и липсата им е предпоставка да се приеме, че договорът е
недействителен. Съгласно разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: общия размер на кредита и
условията за усвояването му (т. 1); стоката или услугата и нейната цена в брой - когато
кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани
договори за кредит (т. 2); лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му и
индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент,
както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти; годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите; условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми,; информация за правото на
потребителя при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение
по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания;
дължимото съдържание на погасителния план (т. 12), т. 20 - наличието или липсата на право
на отказ на потребителя от договора, срокът, в който това право може да бъде упражнено, и
другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на
потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6.
При подробната преценка и съпоставка на клаузите в процесния договор за заем с
разпоредбите на ЗПК, настоящия съдебен състав намира, че сключеният с ответника договор
отговоря на изискванията на ЗПК за действителност, съобразно изискванията на чл. 22 от
ЗПК. Посочен е общият размер на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от ЗПК, лихвеният
процент на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, определен на годишна основа
съгласно § 1, т. 4 от ДР към ЗПК, годишният процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и останалите изискуеми от разпоредбите на чл. 11,
ал. 1, т. 11 и т. 20 ЗПК реквизити.
В случая е налице погасителен план, подписан лично от заемополучателя,
представляващ неразделна част от договора за кредит - с посочени 12 бр. седмични
погасителни вноски, с фиксирана точна сума (една вноска от 5,46 лева и 11 вноски по 66,65
лева), с точни дати за погасяване на отделните вноски, във вноските е включен посоченият
фиксиран лихвен процент. За да е действителен договорът, за който няма променяща се
лихва, а тя е договорена точно, не е необходимо погасителният план да съдържа разбивка на
4
това вноската какви части от лихвата и главницата погасява. Съгласно разпоредбата на чл.
11, т. 11 ЗПК договорът трябва да съдържа "информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски". Това е изискването на закона, а второто
предложение касае случаи при вноски, дължими при различни лихвени проценти, какъвто не
е настоящият случай. Именно затова договорът не противоречи на закона в тази част.
По отношение на изискването на т. 20 от чл. 11 от ЗПК - договорът съдържа такава
клауза - ал. 5. Не се установява по безспорен начин шрифтът на договора за заем да не
отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК.
Договорът съдържа Общи условия, които са неразделна част от него и са подписани
на всяка страница от страните, съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗПК.
Гореизложеното дава основание на съда да приеме, че договорът, съобразно
изискванията на ЗПК, е действителен.
В процесния случай незаплатените вноски по обсъждания договор за заем са
изискуеми, тъй като е изтекъл срокът на сключения договор. Предявените установителни
искове за съществуване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК са
обосновани с неизпълнение на задълженията на ответника по договора за заплащане на
дължимите месечни вноски.
Ето защо и съдът намира, че предявената искова претенция е основателна за главница
от 638,81 лв., претендирана договорна лихва в размер на 27,69 лв. за периода от 07.12.2018
г. до 15.02.2019 г., обезщетение за забава за периода от 08.12.2018 г. до датата на подаване
на заявлението в съда /24.02.2021 г./.
С оглед основателността на иска по чл. 422 от КТ досежно главница в размер на
638,81 лв., претендирана договорна лихва в размер на 27,69 лв. за периода от 07.12.2018 г.
до 15.02.2019 г., обезщетение за забава за периода от 08.12.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда /24.02.2021 г./, следва да бъде уважено и заявеното искане за присъждане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 24.02.2021 г. до окончателното
изплащане на вземанията.
Направените възражения от особения представител на ответника съдът намира
същите за неоснователни предвид следните съображения:
Съдът е изложил мотивите си, с които е приел, че сключеният между страните
договор за паричен заем е валидно сключен. Както вече беше отбелязано лично ответникът
З.Я. в последното по делото съдебно заседание заяви, че действително е сключил процесния
договор, че е заплатил две вноски по същия и е преустановил плащането по него.
Относно сторените възражения касаещи предсрочна изискуемост и заплащане на
неустойка, същите са неоснователни, тъй като никъде в исковата молба не се сочи, че
кредитът е обявен за предсрочно изискуем, за да има възражения в тази насока, както и
видно от обстоятелствената част на исковата молба и диспозитива на същата, ищцовото
дружество не претендира заплащане на неустойка свързана с процесния договор за паричен
заем.
По отношение на разноските:
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство, а
именно сума в размер на 125 лева – внесена държавна такса и 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда при съобразяване на чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр.
8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо разноски 225 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
предвид изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство, а именно: 25
лева – внесена държавна такса, и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по заповедното
производство в общ размер на 75 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО отношение на З. И. Я., ЕГН: ********** от гр.П.,
ул. К. № 25, че същият дължи на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК: *********, следните суми:
- 638,81 /шестстотин тридесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/ лева,
представляваща главница за периода от 07.12.2018 г. до 15.02.2019 г.;
- 27,69 /двадесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ лева, представляваща
договорна лихва за периода от 07.12.2018 г. до 15.02.2019 г.;
- 234,67 /двеста тридесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/ лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 08.12.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда,
- законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда
/24.02.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА З. И. Я., ЕГН: ********** от гр.П., ул. К. № 25, да заплати на „А.С.В.“
ЕАД, ЕИК: *********, да заплати сторените разноски в исковото производство, а именно,
сумата от 125 /сто двадесет и пет/ лева – представляваща заплатена държавна такса и 100
/сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА З. И. Я., ЕГН: ********** от гр.П., ул. К. № 25, да заплати на „А.С.В.“
ЕАД, ЕИК: *********, да заплати сторените разноски в заповедното производство, а
именно, сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща заплатена държавна такса и 50
/петдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
286/2021 г. по описа на Районен съд гр.П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6