РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. гр. Хасково, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20245640200437 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по повод постъпила жалба от М. И. Н., от гр.Хасково, чрез
адв. Т.Ч. от ХАК, против Наказателно постановление № 23-1253-
002398/28.12.2023г. на Началник група в сектор ПП при ОДМВР-Хасково.
Жалбоподателя твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми, като
иска съдът да го отмени. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил
посоченото в него нарушение, тъй като при опита да бъде тестван за
наркотици, той не е имал качеството на водач на МПС. Не бил спрян за
проверка, а проверката била извършена след като автомобилът бил в покой.
Същият отказал проверка за употреба на наркотици, но отказът му бил
несъставомерен по предложения текст от закона. Липсвало посочване при
какви обстоятелства било поискано извършването на такава проверка, както и
мястото на извършване на нарушението. Поддържа още, че по отношение на
жалбоподателя били налице смекчаващи адм.наказателната му отговорност
обстоятелства, както и че спрямо него била приложима нормата на чл. 28
ЗАНН. Иска съдът да отмени изцяло атакуваното НП и да му присъди
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За
1
същия се явява адв. Т.Ч. от ХАК, редовно упълномощена по делото.
Последната поддържа жалбата на изложените основания в жалбата, като
твърди, че жалбоподателят не е имал качеството на водач на процесното МПС.
Допълнително излага доводи за порочност на АУАН, тъй като в същия били
налице поправки, извършени не по надлежния за това ред, което довело до
допускане на съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство. Иска съдът да отмени изцяло
атакуваното НП, като присъди разноски.
Ответникът по жалбата редовно призован, не изпраща представител в
с.з. и не взема становище по жалбата. С придружителното писмо, с което е
изпратена преписката, се прави искане съдът да не уважава жалбата и ако
отмени НП се прави възражение за прекомерност на претендираните разноски
за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:
С атакуваното в настоящото производство НП, на основание чл.174, ал.3,
предл.2 от ЗДв.П на жалбоподателя са наложени административни наказания
– „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 24 месеца, а на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР
са му отнети 15 контролни точки.
Административно-наказателната му отговорност е ангажирана за това,
че на 06.12.2023г. в 23:58 часа в гр.Хасково на бул. „България“, като водач на
лек автомобил „Тойота Корола Версо“, ********, при обстоятелства: в град
Хасково по бул. „България“ до РС-Хасково в посока към бул. „Г.С.Раковски“
управлява собствения си лек автомобил „Тойота Корола Версо“ с рег. №
********, като водача отказва да бъде изпробван за наличие на наркотични
вещества или техните аналози с Дрегер Друг тест 5000 с фабр. номер АRPK
0027, издаден талон за изследване с номер 0158028.
За горното нарушение на жалбоподателя бил съставен АУАН от св. Ц. Б.
Б. в присъствието на св. И. И. Ч.. Актът е предявен на жалбоподателя, който
отказал да го подпише, който отказ бил удостоверен с подписа на един
свидетел - свид. А. В. Д.. В акта не е записано възражение. Такова няма
направено и в срока по ЗАНН. В АУАН, след извършена поправка с химикал,
нарушението е квалифицирано по чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП.
Свидетелите А. В. Д. и СтИ.н Т. Т., същият ден били на работа и като
част от патрулни полицейски екипи били изпратени от дежурния по МВР по
сигнал до всички патрули, за МПС, което паднало в реката по бул.
„България“ в гр.Хасково. Отивайки на място, служителите на МВР заварили
подалият сигнал на тел.112 гражданин, който им обяснил, че след падането си
в реката, автомобилът продължил движението си по нея, в посока към центъра
на града. Свид. А. В. Д. се включил в търсенето на падналия автомобил и след
установяването му, останал на място, с цел запазване на
местопроизшествието. По номера на автомобила било установено, че негов
2
собственик е именно жалбоподателят М. И. Н.. Свидетелят СтИ.н Т. Т. бил
изпратен от дежурния на адреса на собственика на автомобила -
жалбоподателя, където 4-5 минути след пристигане на полицейските
служители, същият се появил, прибирайки се към вкъщи във видимо нетрезво
състояние и с видими наранявания. Полицейските служители го качили в
патрулния автомобил и го завели в РУ-Хасково, където от дежурния били
повикани служители на ПП, в случая – свидетелите Ц. Б. Б. и И. И. Ч., за да
изпробват жалбоподателя за употреба на алкохол и наркотични вещества.
Свидетелите Б. и Ч. поискали той да даде проба за наркотици с техническо
средство, но жалбоподателят отказал да бъде изпробван. Предвид отказа му
да бъде изпробван с техническо средство, на жалбоподателя бил издаден талон
за изследване № 0158028, но жалбоподателят отказал да го подпише, който
отказ е удостоверен с подписа на свид. СтИ.н Т. Т..
Така на жалбоподателя бил съставен и процесният АУАН, в
съдържанието на който, свид. Б. извършила поправка, като върху отпечатаната
в него дата на съставяне, вписала че е съставен на 06.12.2023г., вместо на
07.12.2023г., като върху отпечатаната цифра „7“, обозначаваща деня на
издаване на АУАН, изписала с химикал цифрата „6“. Същото действие
извършила и по отношение на вписаната в АУАН дата на извършване на
нарушението, като върху отпечатаната цифра "7", обозначаваща деня на
извършване на нарушението, отново с химикал изписала цифрата "6" и така
отразената в АУАН дата на извършване на нарушението била поправена от
07.12.2023г. на 06.12.2023г. Върху отпечатаната в АУАН цифрова правна
квалификация на нарушението, свид.Б. извършила поправка на посочената
като нарушена правна норма на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДП, която била поправена
на чл.174 ал.3 пр.2, като върху отпечатаната в АУАН цифра „1“, обозначаваща
съответното предложение от текста на ал.3 на чл.174, свидетелката изписала
отгоре с химикал цифра „2“, а при словесното описание на правната
квалификация на нарушението, с коректор заличила отпечатани думи
/вероятно „алкохол“/ и върху тях изписала с химикал „НУВ“. Според
показанията на свид. Ц. Б., поправките били наложени от техническа
неизправност на използвания таблет, вследствие на която в отпечатания АУАН
било изписано нарушение за отказ да бъде изпробван за употреба на алкохол,
вместо за употреба на наркотични вещества.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП. Описаната в НП
фактическа обстановка изцяло отговаря на тази, описана в текстовата част на
АУАН, след саморъчно направените в него поправки със син химикал.
Нарушението в НП е квалифицирано от административно-наказващия орган
като такова по чл.174, ал.3 от ЗДвП, като е налице изрично отбелязване в НП,
че наказанието се налага за отказ на водача да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества или техните аналози с техническото средство, описано в
АУАН. НП е връчено на нарушителя на 19.05.2024г., за което е направено
отбелязване и е положен негов подпис в НП.
Като свидетели по делото са допуснати и разпитани св. Ц. Б. Б., св.И.
3
И. Ч., които поддържат изцяло изнесеното в АУАН, относно установеното
нарушение и начина на съставяне, предявяване и връчване на АУАН на
жалбоподателя. Относно съставянето на акта за установяване на нарушение
свид. Б. потвърждава авторството му, както и това за извършени от нейна
страна поправки в съдържанието му с химикал, след като вече е бил
разпечатан. Като свидетели по делото бяха разпитани и св. А. В. Д. и свид.
СтИ.н Т. Т., подписали се като свидетели на отказите на жалбоподателя да
подпише АУАН, съответно – издадения му талон за изследване, като първият
от тях, явявящ се свидетел по отказа на нарушителя да подпише акта посочва,
че няма спомен когато е подписвал АУАН в качеството на свидетел на отказа, в
АУАН да е имало поправки. Съдът изцяло кредитира показанията на тези
свидетели относно горните факти и обстоятелства. Намира същите за
непротиворечиви и подкрепящи се от писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира подадената жалба за допустима, като
подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДв.П, действаща към датата
на нарушението - чл.174, ал. (3) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от
26.09.2017 г.) Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено
административно наказание, е обявено от закона за наказуемо към датата на
извършването му.
Както АУАН, така и НП са издадени от компетентен орган в кръга на
пълномощията им, видно от приложената по делото Заповед №8121з-1632/
02.12.2021г. на министъра на МВР. При съставяне на АУАН съдът констатира,
че не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето му в присъствие на жалбоподателя, който е отказал да го
подпише, който отказ е надлежно удостоверен с подписа на един свидетел.
Независимо от това, настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административнонаказателния процес са допуснати съществени процесуални
нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя, не
4
могат да бъдат санирани едва в съдебната фаза на процеса и обуславят отмяна
на обжалваното наказателно постановление на това основание. В атакуваното
НП за дата на извършване на нарушението е посочена 06.12.2023г. и е
посочено, че същото е издадено въз основа на АУАН № GA1160832 от
06.12.2023г. В приложения по преписката АУАН действително фигурира тази
дата, но е видно, че цифрата 6, използвана при изписването на 06 - като деня,
на който е извършено нарушението, е изпълнена върху друго съдържание,
наподобяващо цифрата "7". Същото касае и датата на съставяне на АУАН,
където цифрата „6“, използвана при изписването на 06 - като деня, на който е
съставен АУАН, отново е изпълнена върху друго съдържание, наподобяващо
цифрата "7". Освен това, видно от съдържанието на АУАН, първоначално
нарушението е било посочено като такова по чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, след
което изписаната цифрово правна квалификация на нарушението е поправена
с химикал от 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, а при
словесното й описание с коректор са заличени записи и на тяхно място, на две
места, е дописано със син химикал „НУВ“. Направени по този начин,
цитираните поправки в АУАН обаче, не са направени по надлежния за това ред
– с отразяване на имена, длъжност и подпис на лицето, което я е нанесло. Това
не би било довело до извод за допуснато нарушение, ако същите не засягаха
съществени за формалната процедура по повдигане на
административнонаказателното обвинение обстоятелства. В настоящия
случай, тези поправки касаят съществени елементи на АУАН, негови
задължителни съгласно чл. 42 ЗАНН реквизити, а именно – тези по т.2, т.3 и
т.5 – дата на съставане на АУАН, дата на извършване на нарушението и
законните разпоредби, които са нарушени. При липсата на изрични правила за
отстраняването на грешки в съдържанието на АУАН, то с оглед целите на
настоящото производство от решаващо значение за извода за допуснато
същественото процесуално нарушение е обстоятелството, че по начина, по
който е процедирал актосъставителят, не е охранено и гарантирано правото на
защита на жалбоподателя. В настоящия случай е следвало актосъставителят
или да извърши надлежно поправките с отразяване на имена, длъжност и
подпис на лицето, което я е нанесло и на свидетеля по съставяне на АУАН,
съответно - да предяви наново АУАН на нарушителя и при наличие на отказ
същия да подпише, това отново да бъде удостоверено с подпис на свидетел;
или, което според настоящият състав на съда е правилният начин за
нанасяне на корекции в АУАН, да анулира съставения АУАН и вместо него
да издаде такъв с правилните според него отразявания. В случая няма никакви
доказателства, кога са били извършени поправките и след извършените от
актосъставителя поправки, същите да са били предявявани на жалбоподателя,
а в това число и на свидетелите в процеса по съставяне и връчване на АУАН.
Такива данни не се изнасят и от самият актосъставител, а и свидетелите,
участвали в процедурата по съставяне и връчване на АУАН сочат, че не си
спомнят когато са го подписвали, в него да са били налице поправки, оттам –
липсват данни направените поправки да са били надлежно съобщени на
5
нарушителя.
На първо място, с поправката на датата на издаване на АУАН се прави
корекция на съществен негов реквизит, имащ значение за охрана реализиране
правата на нарушителя. От момента на съставянето и предявяването на АУАН
за лицето, срещу което той е съставен, възникват определени процесуални
права, гарантирани от закона. Предоставянето на възможността да бъдат
упражнени тези права представлява част от общото право на защита, като
лицето би могло да прави възражения и да сочи нови доказателства, а освен
това момента на съставяне на АУАН е от значение за преценка на
материалната и териториалната компетентност на актосъставителя към датата
на съставяне на акта; спазването на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 2
от ЗАНН; спазването на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН;
спазване на изискванията по чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН и създава гаранции за
ефективното и пълноценно упражняване на правото на защита на нарушителя
в производството.
На следващо място, с направената поправка е внесена промяна във
фактическата рамка на обвинението – твърди се нарушението да е извършено
на различна дата от първоначалната, а освен това е дадена нова правна
квалификация на същото. След като се внася промяна във фактическата рамка
на обвинението – твърди се нарушението да е извършено на различна дата от
първоначалната и същото да е подведено под различна законова разпоредба,
то следва процедурата по предявяване на административно-наказателното
обвинение и предоставяне на срок и възможност за възражения и сочене на
доказателства също да бъде повторена, което не е сторено. По този начин
отправеното административнонаказателно обвинение изначално е било
лишено от годна основа на отправените твърдения досежно датата, вида на
извършеното нарушение и неговата правна квалификация, което се е отразило
и на законосъобразността на издаденото въз основа на него НП.
Административнонаказателното производство е формално, като
законодателят е регламентирал изискване нарушителят да бъде поканен да
присъства при съставяне на акта, актът да му бъде предявен, след което да
бъде подписан, като не е спазено и изискването, въведено от законодателя за
наличие на свидетел при съставянето на АУАН, доколкото свидетелят се явява
гарант за всичко описано в АУАН, т. е. всички действия по съставяне на АУАН,
следва да бъдат извършени със знанието на санкционираното лице.
Поправката на задължителни реквизити на връчения АУАН, без знанието на
нарушителя и без изрично отбелязване, че е извършена от актосъставителя,
несъмнено води до компрометиране правото на защита на привлеченото към
административно наказателна отговорност лице и представлява съществено
процесуално нарушение.
6
Освен всичко изложено следва да се посочи още и това, че освен
нарушение на процедурата е допусната и грешка относно фактите при
поправка на датите на съставяне на АУАН и на извършване на нарушението.
Този извод се извежда от съдържанието на приложения по делото Талон за
изследване №0158028, доколкото в същия е отразено, че екземпляр от същия е
връчен на нарушителя в 00ч 45 мин. на 07.12.2023г. С направената корекция в
АУАН е отразено, че е съставен на предходна дата, както и че нарушението е
извършено на тази предходна дата – 06.12.2023г. в 23:58 часа. В АУАН е
посочено, че е издаден талон за изследване, който, както стана ясно е от
следваща дата – 07.12.2023г. Няма как в АУАН, след като се твърди да е
съставен на 06.12.2023г., да бъде цитиран документ, който е от последваща
дата – 07.12.2023г. Това разминаване в датите внася обосновано съмнение
относно реалната дата, на която е направен отказа от страна на нарушителя да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества, а оттам – за реалната дата
на извършване на нарушението. Именно с допуснатите поправки се
затруднява проверката за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както за
съставяне на АУАН, така и за издаване на НП, тъй като е налице съмнение
относно реалната дата на извършване на нарушението, а същата, както стана
вече ясно, е съществен елемент от предявеното административно-наказателно
обвинение.
По същество съдът намира, че не се доказа по безспорен начин
жалбоподателят да е извършил това нарушение. На първо место не се доказа
безспорно по делото, че именно жалбоподателят е управлявал процесното
МПС, тъй като липсват преки очевидци на такова управление. Видно от
разпитите на свидетелите, те не са установили на место жалбоподателят да
управлява процесния лек автомобил. Той е бил установен пред дома си, извън
този автомобил, като никой от свидетелите не е възприел факта на управление
на МПС от страна на жалбоподателя. По същия са били възприети от свид. Т.
следи от наранявания, но това не води до безспорен извод, че именно
жалбоподатерлят е управлявал процесното МПС и че е имал качеството на
водач на такова. Дори и да се приеме, че жалбоподателят е управлявал
въпросния лек автомобил, то той си е тръгнал от мястото на инцидента и се е
прибрал в дома си. Именно там, известно време след инцидента, той е бил
заварен от свид. Т.. След което е отведен в РУМВР-Хасково, където
свидетелите поискали той да даде проба за наркотици с техническо средство,
жалбоподателят отказал да бъде изпробван. Тоест - в този промеждутък от
време от евентуалното управление на автомобила до установяването му пред
дома му, жалбоподателят може да е правил всичко, включително и да е
употребил наркотични вещества и поради тази причина да не е дал исканата
проба от страна на полицейските служители. Това обаче не осъществява
състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДв.П, тъй като не се знае какво е
правил жалбоподателят в този период от време. При положение, че той не е
заварен на място и там да откаже да бъде изпробван, то известно време по-
късно, без да е придружаван от полицейски служители или без по друг начин
7
да се доказва по делото, че жалбоподателят не е вземал някакви вещества, не
може да се приеме за доказано, че е осъществил състава на това нарушение.
Тоест - след като не е спрян на место, или не е бил на место след ПТП-то, а е
намерен пред дома си и то след изминал период от време, то не може да се
приеме че жалбоподателят е имал качеството на водач на процесното МПС,
следователно – същият не е бил длъжен да дава проба, както за алкохол, така и
за наркотици. Затова и няма как да му се вмени това нарушение. С оглед
горното и на това основание съдът намира НП за незаконосъобразно, тъй като
не се доказа жалбоподателят да е извършил описаното в него нарушение.
Иначе правилно описаното нарушение в НП е квалифицирано по чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДв.П. Правилно с оглед последната разпоредба са определени и
наказанията по вид и размер наложени на жалбоподателя, а именно
задължителните в такива случаи на нарушения и точно определени в ЗДв.П -
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. Поради това и съдът
намира, че с оглед изхода на делото и направеното искане от адв.Ч за
присъждане на разноски, както и с оглед представеният договор за правна
помощ, от който се установява, че жалбоподателят е заплатил разноски под
формата на адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, намира, че
следва да присъди тези разноски. Доколкото същите не надвишават
минимално определения в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размер, направеното възражение за
прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение се явява
неоснователно.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1253-002398/28.12.2023г. на
Началник група в сектор ПП при ОДМВР-Хасково.
ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково да заплати на М. И. Н., ЕГН **********,
от гр.Хасково, ул. „Проф. Асен Златаров“ №1 , ет.2, сумата в размер на 500 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
8
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
9