РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 2146/21.12.2020г.
гр.Пловдив, 21 . 12 . 2020г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и двадесета
година в състав :
Административен съдия : Здравка
Диева
като
разгледа административно дело № 3259 по описа за 2020г., взе предвид следното :
Производство по реда на чл.217 ал.2
във вр. с чл.57а ал.3 ЗУТ.
А.С. ***, Е.Б.Е. ***, Й.Д.И. ***, Р.К.К.
***, обжалват Заповед № РД-20-1042/07.12.2020г. на Кмета на Район
Централен-Община Пловдив, с искане за спиране изпълнението на оспорения
административен акт.
Със заповедта е наредено премахване в
14 дн. срок от съобщаване на административния акт, на преместваем обект - “антипаркинг
устройство /бариера/ обособяващо паркинг”, разположен в западната част на ПИ с
идентификатор 56784.520.1790 по КККР на гр.Пловдив, намиращ се в УПИ V –
комплексно жилищно
строителство, с административен адрес – ***.
В обстоятелствената част на заповедта
е посочено, че ПИ 56784.520.1790 е частна общинска собственост, съгл. Акт №
2048 от 29.05.20202г. /вписан в АВп. на 16.06.2020г./. Преместваемият обект е
поставен от неизвестен извършител. Обектът е поставен без одобрена схема за
разполагане на временно преместваемо съоръжение /ВПС/ и без разрешение за
поставяне на ВПС, като за поставянето му върху имот – частна общинска
собственост не е издадено и разрешение за ползване. Против Констативен акт №
88/18.11.2020г. е постъпило възражение вх. номер 94012-31361/26.11.2020г. от
собственици на жилищни обекти, намиращи се на ***, което е възприето за
неоснователно.
1. Жалбоподателите са собственици на самостоятелни
обекти в сграда – жилищен блок в ***, ситуиран в южната част на ПИ
56784.520.1790 – частна общинска собственост. Посочено е, че заповедта няма
адресати и е незаконосъобразна. Изложени са съображения за незаконосъобразност
с твърдение за липса на предмет на премахване по см. на чл.56 ЗУТ, тъй като
бариерата е строеж по дефиницията на §5 т.38 ДР ЗУТ и по-конкретно – част от
съществуваща ограда. Поддържа се неправилно възприет факт за неизвестен
извършител, с твърдение за поставяне на оградата от инвеститора /СД „ИСС”/ на
жилищния блок, в средата на 60 - те години на XX век и незасегнати части от нея се
намират до посоченото в констативния протокол „преместваемо съоръжение”.
Посочено е, че ограждането от западната част на имота се състои от четири части
: две неотваряеми и две отваряеми - еднокрила малка /за вход-изход за
пешеходци/ и двукрила голяма /за вход-изход на МПС от всякакъв вид/. Към края
на 70-те или началото на 80-те години на XX век, двукрилата врата се поврежда
окончателно, поради което Управителният съвет на блока я заменя с наличната и в
този момент – отваряема част от оградата във вид на бариера. Счита се, че не са
относими посочените в заповедта отсъстващи документи, а изграждането и
реконструкцията на оградата са извършвани преди 01.03.2003г.
Според жалбоподателите, дори
евентуално да се приеме, че обектът е преместваем по см. на §5 т.80 ДР ЗУТ,
заповедта няма адресат, а в случая е ясен извършителят на строежа и лицата,
извършили ремонта, както и периодите на осъществяване на СМР. Твърди се да е ясен
собственикът на обекта – оградата е
част от хоризонтална етажна собственост, независимо, че целият ПИ е частна
общинска собственост и адресат на заповедта следва да са собствениците на
самостоятелните обекти в двете сгради, ситуирани в ПИ /сграда 56784.520.1790.1
и сграда 56784.520.1790.2/.
Изложени са следните доводи за
обосноваване искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта,
което е по силата на закона – административният акт е основан правно на чл.57а
ал.1 т.1 вр. с чл.57а ал.3 ЗУТ : Независимо от предвиденото в закона
предварително изпълнение на заповедта, липсата на предпоставките от обхвата на
чл.60 ал.1 АПК /респект. чл.166 ал.2 АПК/ може да мотивира спиране на
административния акт на основание чл.217 ал.2 ЗУТ. Твърди се, че в случая не е
налице нито една предпоставка на чл.60 ал.1 АПК – не се налага да се осигури
животът или здравето на гражданите, или да се защитят особено важни държавни
или обществени интереси; няма опасност, че може да бъде осуетено или сериозно
затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да
последва значителна или трудно поправима вреда; няма искане на някоя от
страните – в защита на особено важен неин интерес. По отношение прилагане
изискванията на чл.166 ал.2 АПК се поддържа, че предварителното изпълнение ще
„причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда” – при
предварително изпълнение на заповедта част от оградата ще бъде разрушена, при
което ще бъде загубена собствеността върху материалите; настоящото фактическо
положение е на около 40 години, през който период по никакъв начин не е
засегнат нечий интерес; създадена е организация за : паркиране на МПС на
живущите в сградите в УПИ; нормални /относително/ възможности за игра на децата;
осигуряване на условия за безпроблемно изсушаване на прането на монтирания общ
простор; общуване между съседите на поставените пейки и изграденото огнище, и
отглеждането на двете регистрирани дворни кучета и значителен брой одомашнени
котки. Предвид изложеното, се поддържат създадени условия за нормално
обитаване, като с изпълнението на заповедта цялото незастроено пространство ще
представлява „разграден двор”, вкл. в буквалния смисъл на този израз.
2. Искането за спиране на предвиденото по
закон предварително изпълнение на оспорената заповед може да бъде разгледано
при допустима жалба.
Оспорената заповед е съобщена посредством
поставянето й чрез залепване на информационното табло на администрацията на
Район Централен – община Пловдив и на
обекта „антипаркинг устройство /бариера/ обособяващо паркинг” –
административният акт няма конкретен адресат, тъй като е възприета хипотезата
на неизвестен извършител спрямо преместваемия обект. Предвид това, срок за
оспорване на заповедта по отношение жалбоподателите не е текъл.
Адресат на административен акт, основан на
чл. чл.57а ал.1 т.1 вр. с чл.57а ал.3 ЗУТ може да бъде : собственикът на обекта
по чл.57а ал.1 ЗУТ – арг. от чл.57а ал.3 ЗУТ; собственикът на имота – когато
обект по чл.57а ал.1 ЗУТ е поставен в чужд имот – чл.57а ал.4 ЗУТ; неизвестен
собственик на обект по чл.57а ал.1 ЗУТ или неизвестен собственик на имот, в
който е поставен преместваем обект – чл.57а ал.5 ЗУТ, вкл. в хипотеза на
неизвестен адрес на посочените две лица, както и в случай, когато двете лица не
са установени на посочен от тях адрес.
Няма спор по отношение собственик на имота, в
който е поставен квалифицирания за преместваем обект – бариера. Нарушения по
см. на чл.57а ал.4 ЗУТ и за неправилно определен адресат касаят
законосъобразност на административния акт, като производствата по оспорване на
акта и искането за спиране изпълнението са самостоятелни, извън което – посочените
нарушения биха били обсъждани по същество при допустимо оспорване.
А / Предвид твърденията в жалбата, бяха
предоставени възможности за представяне на доказателства, посредством които да
бъде обоснован правен интерес от оспорването, тъй като дори жалбоподателите да
не са били участници в проведеното административно производство и да не са
посочени за адресати на оспорената заповед, тези факти не отричат самостоятелно
правен интерес от оспорване на заповедта. Разпореждане от 15.12.2020г. /л.24/ е
получено лично от всяко от оспорващите лица, като Р.К. е отразила, че е
домоуправител, л.30 гръб. В указания 7 дн.срок е отстранена нередовност на
жалбата, изразяваща се във внасяне на държавна такса от всеки жалбоподател. В
молба от 17.12.2020г. е посочено от Е.Е. – „Моля да дадете ход на делото.“, без
да са приложени допълнителни доказателства. В молба от 18.12.2020г.
жалбоподателите поддържат правен интерес, произтичащ от правото им на
суперфициарни собственици на обекти от жилищните сгради в УПИ с твърдение, че
оградата представлява хоризонтална етажна собственост. Заявено е, че стойността
на СМР за оградата неминуемо е включена в продажната цена на апартаментите. Притежаваното
„особено“ вещно право на ползване произтича от закона – приложено е
Удостоверение № 3862 от 1998г. и се твърди, че правния интерес е свързан със
собственически правомощия върху оградата и вещните права върху УПИ. Посочено е,
че не може да бъде дадена точна информация /нито документация/ за състава на
управителния съвет към момента на ремонта на оградата, нито за закупуване на
материалите за него. Поискано е със свидетелски показания да бъдат доказани
твърденията за замяна на съществуващата двукрила врата с наличната в момента
отваряема част на оградата във вид на бариера и организацията по извършване на
ремонта и замяната на конструктивни елементи на оградата.
Б / За разлика от производството по чл.225а ЗУТ, в чл.57а ЗУТ не е посочен неизвестен извършител, а собственик на обекта по
чл.57а ал.1 ЗУТ и собственик на имота, върху който е поставен преместваем обект,
респект. неизвестен собственик на обект по чл.57а ал.1 ЗУТ или неизвестен
собственик на имот, в който е поставен преместваем обект. В жалбата се твърди
да е ясен собственикът на обекта – оградата е част от хоризонтална етажна
собственост. При наличие на хоризонтална етажна собственост, жалбоподател
следва да е етажната собственост, а не отделните собственици на самостоятелните
обекти в двете сгради. В случая жалбата не е подадена от етажната собственост,
а по отношение Р.К. в жалбата не е отразено, че подава същата в качество на
домоуправител.
По твърдението за оградата /бариера/ като част
от хоризонтална етажна собственост, се съобрази следното : - Жалбата не е подадена от етажната собственост /ЕС/, а от отделни
собственици на самостоятелни обекти в сгради, построени в УПИ V – комплексно жилищно
строителство, с административен адрес – ***. Конкретното производство се
различава от това по реда на чл.4 ал.3 ЗУЕС, при което е възприето, че собствениците на индивидуални
/самостоятелни/ обекти в етажната собственост имат право на жалба срещу заповед
по чл.4 ал.3 ЗУЕС, респект. – против отказ да бъде издадена заповед и могат да
бъдат представлявани пред съда от управителя на етажната собственост или да
подадат самостоятелни жалби /Определение № 4121/2018г., ВАС/. Жалбата не е подадена
и от управител на ЕС с доказателства за редовно проведено събрание за избор и
предоставяне право да представлява всички етажни собственици при оспорване на
заповедта на кмета на район Централен.; - ПИ 56784.520.1790 е частна
общинска собственост, а не съсобствено дворно място. В съдебната практика правилата на чл. 38 ал. 1 и ал.
3 ЗС се прилагат и за т.нар. „хоризонтална етажна собственост”, при която в
съсобствено дворно място има две или повече сгради, собствеността на които не
принадлежи на всички съсобственици на парцела. Приема се, че в тези случаи
дворното място също представлява обща част и не подлежи на делба поради
предназначението му и поради разпоредбата на чл. 38 ал. 3 от ЗС /в този смисъл
- ППВС № 2/ 1982г.; решения на ВКС - № 192/ 2014г., № 192/ 2013г. и др./. В
случая не е налице хипотезата на хоризонтална етажна съсобственост, а при
наличието й – жалбата следва да е подадена от ЕС.
Дори
да бъде възприето твърдението във възражението против констативния акт, с
вх.номер от 26.11.2020г. – относно ползване на дворното място във вр. с чл.15
ал.3 ЗС /отм. 1996г. с приемане на ЗОС и ЗДС/ - в действаща редакция при
придобиване собствеността върху самостоятелните обекти в двете сгради в
общинското дворно място –„ в правото на собственост е включено вещното право на
ползване върху държавния имот, в който са построени сградите и е налице право
на ползване“, правото е обвързано с предназначението на имота. То не отрича
възможността от разполагане на ВПС, но при спазване на установения ред за
издаване на разрешение за поставяне. Към момента на издаване на заповедта
действащ закон по отношение преместваеми обекти е ЗУТ, според който адресат на
заповед по чл.57а може да бъде собственик на обекта или собственик на имота. По
ЗТСУ /отм./ също е съществувал разрешителен режим – чл.120, чл.120а ППЗТСУ
/отм./.
В
случая не са представени доказателства както за монтиране или изграждане на
бариерата от жалбоподателите, така и за собственост спрямо обекта – в тази
насока писмени доказателства не са представени, а заявените доказателствени
искания касаят доказване на
твърденията за замяна на съществуващата двукрила врата с наличната в момента
отваряема част на оградата във вид на бариера и организацията по извършване на
ремонта и замяната на конструктивни елементи на оградата. Посочено е, че
свидетелят ще сведе информация за обекта, времето и начина на преустройването
му. Информация в този обхват би била с доказателствена стойност при разглеждане
на жалбата по същество във вр. с аргумента за вид на обекта – строеж, а не
преместваем обект. Сведения за замяна на съществуващата двукрила врата с
наличната в момента отваряема част на оградата във вид на бариера и
организацията по извършване на ремонта и замяната на конструктивни елементи на
оградата – биха били от значение за доказване правото на собственост на ЕС
върху бариерата / оградата. Наличието на доказателства за собственост върху
бариерата / оградата не са представени по отношение на жалбоподателите и
доказателствените искания не целят доказване на този факт спрямо оспорващите
лица. Тоест, доказателствените искания не са ориентирани към доказване факта на
правото на собственост на жалбоподателите, а ако същите целят да докажат право
на собственост на етажната собственост – отново се отбелязва, че жалбата следва
да е подадена от етажната собственост, каквато не е жалбата на оспорващите
лица.
Правен
интерес би бил основан на доказателства за собственост на обекта, разпореден за
премахване, респект. при подаване на жалба от етажната собственост /арг. и от Определение № 1156 от
23.01.2020г. на ВАС по адм. д. № 707/2020 г., II о./. При недоказан правен интерес оспорването следва да
бъде оставено без разглеждане.
Предвид
несъобщаване на заповедта на конкретен адресат – жалба от етажната собственост
би била подадена при безсрочност на оспорването.
Мотивиран
с изложеното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Оставя без разглеждане жалбата на А.С.
***, Е.Б.Е. ***, Й.Д.И. ***, Р.К.К. ***, против Заповед №
РД-20-1042/07.12.2020г. на Кмета на Район Централен-Община Пловдив, ведно с
искането за спиране на предварителното й изпълнение.
Прекратява съдебното производство по
адм.д.№ 3259/2020г., АС-Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от получаване на съобщение за
постановяването му.
Определението да се съобщи на
жалбоподателите и на Кмета на Район Централен - Община Пловдив.
Административен
съдия :