Определение по дело №62/2021 на Окръжен съд - Сливен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

 

Гр. Сливен, 30.03.2021 година

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА

 

При секретар СОНЯ ВАСИЛЕВА с участието на прокурор ВАНЯ БЕЛЕВА, като се запозна с докладваното от съдия НЕДЕЛЧЕВА ЧНД № 62 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе съобрази:

 

 

На основание чл.440, ал. 1 от НПК,  във вр. с чл. 70 от НК, Сливенският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице А.П.В. с ЕГН **********, за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й  наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири години и шест месеца, наложено с влязла в сила Присъда от 02.02.2016 г. по НОХД № 1334/2015 г. по описа на СГС.

 

Определението може да бъде обжалвано или протестирано пред Апелативен съд – Бургас в 7-мо дневен срок, считано от днес.

 

След влизането му в сила, препис от определението ДА СЕ ИЗПРАТИ на Началника на Затвора - Сливен и на Окръжна прокуратура - Сливен за сведение.

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ: Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Образувано е по молба на адв. К. ***, като защитник на осъдената А.П.В., с която се иска последната да бъде условно предсрочно освободена от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание.

В съдебно заседание осъдената В. моли съда да уважи молбата й за предсрочно освобождаване.

Упълномощеният от осъдената В. защитник счита, че същата продължава да проявява положителни качества и да спазва необходимото в затвора и дори вече режимът й бил изменен в най-лекия. Пледира, че са налице условията на закона,за да бъде уважена молбата им за условно предсрочно освобождаване.

В съдебно заседание процесуалният представител на Началника на Затвора – Сливен изразява становище, че поддържа становището на Началника на Затвора – Сливен и моли съдът да остани без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдената В..

В съдебно заседание прокурорът изрази становище молбата за условно предсрочно освобождаване на осъдената В. да бъде оставена без уважение.

Въз основа на събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи и съображения, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Осъдената А.П.В. е с българско гражданство, родена в гр. София, с постоянен адрес в гр. София. Завършила е осми клас, неомъжена, живее на семейни начала.

Осъдената А.П.В. постъпила за първи път в Затвора - Сливен на 23.07.2018 год.

С влязла в сила на 17.07.2018 год. Присъда от 02.02.2016 год. по НОХД № 1334/2015 год. по описа на СГС, на осъдената В., за извършено от нея престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири години и шест месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.

Определеният режим на наложеното наказание на осъдената В. бил „общ“, като изтърпявала същото в Затворническо общежитие от открит тип „Сливен“.

Видно от приобщените доказателства към датата на днешното с.з. 30.03.2021 год. осъдената е изтърпяла фактически от наложено наказание 3 години 8 месеца и 3 дни. Остатъкът за изтърпяване към 30.03.2021 год. е в размер на 9 месеца и 27 дни.

Посочено е в становището на Началника на Затвора – Сливен, че осъдената В. м. ноември 2019 год. допускала няколкократно едно и също нарушение - при придвижване до външен работен обект, след отдалечаване от затвора сваляла задължителната светлоотразителна жилетка, с която е задължена да се движи по маршрута, като след проведени разговори и отправено предупреждение за стриктно спазване на изискванията, са приложени педагогически мерки на въздействие. Посочено е, че това налагало извода, че в ситуации на смекчен надзор и охрана си позволявала да не изпълнява в пълен обем своите задължения и е склонна да заобиколи правилата. Отразено е, че през м. август 2020 год. съвместно с друга осъдена от групата демонстрирали емоционална близост в помещение за общо ползване, което провокирало възмущение и недоволство от страна на останалите осъдени. Както и че през м. ноември 2020 год. бил регистриран словесен конфликт с участието на осъдената В., в основата на който стояли ревностни емоционални взаимоотношения.

По време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ на осъдената В. на 09.02.2021 год. на основание чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ за това, че заедно с друга осъдена са свалили и унищожили от информационните табла съобщения, разпореждащи ограничение във връзка с превенция опазване здравето на настанените в ЗООТ. Видно от представените в днешното с.з. писмени доказателства, така наложеното дисциплинарно наказание е било обжалвано от осъдената В. и жалбата й е била отхвърлена от Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Освен това от представените в днешното съдебно заседание е видно още, че на 19.02.2021 год. със Заповед на основание чл. 104, ал. 2 от ЗИНЗС на осъдената В. е наложено ново дисциплинарно наказание за това, че на 27.01.2021 год. съзнателно и целенасочено пренебрегва разпореждане за спазване на ограничение, свързано с превенция от  сезонни вирусни инфекции, като нарушението не е изолиран случай и оказва отрицателно влияние върху останалите лишени от свобода.

Осъдената В. за показано положително отношение към съпътстващите наказанието рехабилитационни дейности била поощрявана общо 12 пъти, от които 9 пъти на основание чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, 2 пъти на основание чл. 98, ал. 1, т. 5 от ЗИНЗС и веднъж на основание чл. 98, ал. 1 ,т. 6 ЗИНЗС.

В Раздела 4. „Образование, обучение и трудова заетост" от последната оценка е отразено, че по време на фактическото изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода“ осъдената В. била устроена в бригада „Изделия за декорация“, където работела от 02.08.2018 год. до 01.04.2019 год. Осъдената бързо усвоявала трудовия процес и спазвала дисциплината на работното място, като не допускала неоснователни отсъствия. От 01.04.2019 год. й бил възложен доброволен неплатен труд, свързан с окосяване на тревните площи на територията на затвора и почистване на Държавен архив - Сливен. С възлагането на последните дейности, спрямо осъдената било гласувано доверие, тъй като са свързани с голям обхват на територия, без директен надзор и охрана, включително излизане на територията на гр. Сливен самостоятелно. Констатирано е, че осъдената В. допуска нарушение на правилата за придвижване до външния работен обект - Държавен архив, като не носила задължителната светлоотразителна жилетка. След първите няколко нарушения, спрямо осъдената В. на 14.11.2019 год. били отправени забележка и предупреждение относно неспазване на изискванията, като на 21.11.2019 год. отново било регистрирано нарушение, което В. не отричала. От 29.08.2019 год. била пренасочена към позицията чистач в СУ „Аргира Жечкова“. След създалата се ситуация с разпространението на коронавирусната инфекция и преустановяване на учебните занятия, осъдената В. била пренасочена към Шивашки цех, където от 20.03.2020 год. полагала възложения труд по ушиване на предпазни средства. От 16.06.2020 год. осъдената В. била пренасочена към позицията магазинер - служебен бар. Посочено е, че осъдената В. се стараела при изпълнението на поставените задачи. Предвид преустановяване работата на звеното била пренасочена към служебен стол, където се справяла добре със задълженията си.

Осъдената В. била включена в общообразователен процес към СУ „Аргира Жечкова“, като през 2020 год. завършила 9-ти клас с много добър успех, а през учебната 2020/2021 год. продължавала обучението си в 10-ти клас.

В последната оценка е посочено, че в хода на изтърпяване на наложеното наказание на осъдената В. са изготвени общо четири оценки на осъден правонарушител, като при първоначалната оценка рискът от рецидив е в границите на среден – 69 точки; при последващата оценка са отчетени 63 точки – среден риск от рецидив; при последващата оценка през м. 08.2020 год. са отчетени 61 точки – среден риск от рецидив, а при последната оценка от м. 01.2021 год. са отчетени 69 точки – среден риск от рецидив.

Според последната оценка на осъден правонарушител в Раздел 2. „Анализ на престъпленията" е отразено, че спрямо осъдената В. има влезли в сила четири съдебни акта, като при последното деяние шофиране в нетрезво състояние е причинена смърт по непредпазливост на едно лице, като при осъдената В. нямало изразяване на разкаяние и съжаление за случилото се и същата разсъждавала егоцентрично, единствено в рамките на своето наложено наказание. В Раздел 7. „Начин на живот и обкръжение" е отразено, че авантюристичното поведение, в случая шофиране, съчетано с употребата на алкохол в ежедневието води до риск за останалите – в случая причиняване на смърт по непредпазливост на едно лице; както и че осъдената В. привидно си давала сметка, че с действията си и начина на живот са толерирали престъпното й поведение, като заявявала известна мотивация за промяна. В Раздел 11. „Мисловни умения и поведение" е отразено, че е отчетено повишение на стойностите в раздела, поради негативните промени в поведението на осъдената В. – импулсивни действия, показана невъзможност да осъзнае последиците въпреки направените консултации, нереалистично поставени цели, предвид предприетите действия и решения. Посочено е, че е налице импулсивност и необмислени решения, водещи до безотговорни постъпки – причиняване на смърт по непредпазливост, както и че не успява да разпознае собствения си принос по отношение на проблемните зони в живота си, пренебрегва ги, с недобри умения за решаването им. В Раздела 12. „Нагласи" е отразено, че осъдената В. привидно признавала вината си по отношение на престъпното деяние и не прехвърляла отговорността върху употребата на алкохол, но не се наблюдавало съжаление или разкаяние. Посочено е,че през 2020 год. в разговори открито споделяла разочарованието си от размера на наказанието, като го смятала за завишено, като продължавала да омаловажава вината си по отношение на деянието, като твърдяла, че жертвата също била с наличие на алкохол в кръвта и не осъзнавала в пълен аспект факторите, довели до осъждането. През разглеждания период от 2021 год. ясно личала демотивацията на осъдената при поправителното въздействие; допуснатото нарушение било показател за нежеланието на осъдената да ограничава собственото си поведение за сметка на общоприетото – рисков фактор в контекста на престъплението. Посочено е, че не се установява мотивация за промяна на начина на живот на осъдената В., не разпознавала в пълен обем факторите довели до настоящото правонарушение.

Във връзка с изготвения индивидуален план за изпълнение на присъдата по отношение на осъдената В. са планирани цели в посока на съхраняване на мотивацията за обучение и трудов процес, запазване на връзката с близките и семейната подкрепа; недопускане на дисциплинарни прояви; инициатива и използване на потенциала при дейности за осмисляне на свободното време и ангажираност като отговорник в СОЛС.

С оглед на тези констатации и набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата, администрацията на затвора преценява, че спрямо осъдената В. следва да продължи поправителното въздействие по отношение снижаване на риска от рецидив и минимизиране на криминогенните потребности в профила на осъдената В. , с оглед отчетеното актуално повишаване на стойностите в оценката, което говорило за незавършен и неустойчив процес на промяна и необходимост от допълнителни пенитенциарни въздействия спрямо осъдената.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Молбата на осъдената В., подадена чрез защитник, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода по НОХД № 1334/2015 год. по описа на СГС е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по - малко от една втора от наложеното наказание.

В настоящия случай първата от кумулативно предвидените предпоставки в чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишената от свобода В. от изтърпяване на останалата част от последното наложено наказание „Лишаване от свобода” по НОХД № 1334/2015 год. по описа на СГС, доколкото на осъдената В. е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години и 6 месеца към днешна дата тя е изтърпяла 3 години 8 месеца и 3 дни и е налице остатък в размер на 9 месеца и 27 дни.

Съдът намира, че не е налице обаче втората предвидена предпоставка в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, а именно със своето поведение осъденото лице да е дало доказателства за своето поправяне. В разпоредбата на чл. 439а, ал. 1 от НПК законодателят е посочил, че доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Освен това в разпоредбата на чл. 439а, ал. 2 от НПК е посочено, че доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че осъдената от постъпването си в затвора до настоящия момент полага усилия да спазва правилата в институцията, като това е по - скоро предвид техния задължителен характер. От материалите по делото се установява, че в поведенчески план осъдената е последователна и методична в дейности, които носят конкретно измерима полза, а в останалите предпочитала да влага усилията си съхранително и щадящо. Първоначално мотивацията на осъдената В. за участие била висока, но изцяло основана на стремеж за получаване на заложените в закона поощрения и облекчения на правния статус. Поведението на осъдената В. в институцията показва демонстрирано високо ниво на самоувереност, което възпрепятства формирането на критичност по отношение на допуснатото противоправно поведение. В затворническата общност е изградила необходимия авторитет, като била избрана за член на самодейните органи на лишените от свобода. Активността на осъдената В. е променлива и зависима предимно от възложените й задачи, а не от собствената инициатива.

Няма съмнение и по отношение на обстоятелството, че осъдената В. е проявила желание за полагане на труд с цел намаляване престоя си в затвора, поради което след постъпването си в затвора, е била устроена на работа.

Безспорно е, че на осъдената В. са наложени две  дисциплинарни наказания, като същевременно е награждавана 12 пъти за показано положително отношение към съпътстващите наказанието рехабилитационни дейности. Отчетено е, че осъдената В. изпълнява трудовите си отговорности, но допуска макар и незначителни нарушения на правилата, като същата не използва пълноценно потенциала си за постигане на трудовите задачи. Освен това е взето в предвид, че с оглед потенциала на осъдената В. и показаните резултати в образователния процес било необходимо повишаването на образователно и професионално ниво, което ще благоприятства по - добрия процес на ресоциализация; както и че същото не би се случило при евентуално освобождаване от затвора към настоящия момент.

Въпреки констатираните положителни промени в хода на изтърпяване на наказанието са идентифицирани фактори, които задържат целената положителна промяна у осъденото лице и които обосновават необходимостта от продължаване на корекционното въздействие спрямо нея.

При първоначалното постъпване на осъдената В. в затвора е извършена оценка за опасност от рецидив, която е била в границите на среден риск – 69 точки. При последващите оценки резултатът минимално намален на 63 точки, след това на 61 точки (м. 08.2020 год.) и отново 69 точки при последната оценка. За прецизност следва да се отбележи, че в становището на Началника на Затвора – Сливен е посочено, че оценката на правонарушител по повод на молбата на осъдената за условно предсрочно освобождаване е 66 точки, а видно от същата оценка се касае за 69 точки, като при първоначалната й оценка. Налице е актуално повишаване на риска от рецидив, което показва незавършен и неустойчив процес на промяна. Липсват категорични доказателства за констатиран напредък в посока трайна позитивна личностна промяна. При оценката на осъдената В. е констатирано повишение в разделите с пряка връзка с извършените правонарушения, именно в Раздел „Мисловни умения и поведение“ и в Раздел „Нагласи“. Осъдената В. не проявява необходимата критичност към престъпното си поведение, изразява нагласа да не извършва нови престъпления, но при разговори продължава да омаловажава вината си. При осъдената В. не се наблюдава съжаление или разкаяние за извършеното от нея престъпления. Освен това осъдената В. допуска нарушения, което е показател за нежеланието й да ограничава собственото си поведение за сметка на общоприетото. Видно е от материалите по делото, че първоначалната и последната оценка на правонарушител общата оценка на риска от рецидив е една и съща 69 точки, което е показател за липсата на втората предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК. В тази връзка са и заложените цели в индивидуалния план, които кореспондират пряко с диагностицираните дефицитни зони от оценката на риска. Същите биха спомогнали за личностната промяна на осъдената В. и имат ключова роля след освобождаването на осъдената, а именно да се съхрани мотивацията за обучение и трудов процес, да се запази връзката с близките и семейната подкрепа, както и да не се допускат дисциплинарни прояви.

Предвид така направените констатации относно приложените спрямо осъдената В. мерки за въздействие в хода на изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“, целящи нейното поправяне и превъзпитаване и степента на въздействието на тези мерки, респ. резултата от тях, съдът стигна до извода, че макар да е започнал процеса на поправяне на осъденото лице, с оглед на коментираните по - горе обстоятелства не може да се направи извод, че този процес е траен и необратим.

В този смисъл настоящият съд изцяло споделя становището на Началника на Затвора – Сливен, че предвид наличните ресурси на осъдената В. е необходимо да има продължаващо поправително въздействие, с оглед рехабилитация и подпомагане успешната ресоциализация в обществото.

Следователно не е налице втората предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване, а именно осъдената да е дала доказателства за своето поправяне.

Поради изложените съображения молбата за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъдената В. от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години и шест месеца, наложено й с Присъда от 02.02.2016 год. по НОХД № 1334/2015 год. по описа на СГС се явява неоснователна и поради това не следва да бъде уважавана.

Така мотивиран, съдът постанови определението си.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: