Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 01.12.2020 г.
В И МЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІІ “Б” въззивен състав, в открито заседание на тринадесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
мл. с. Димитринка Костадинова-Младенова
при секретаря Нина
Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Костадинова-Младенова в. гр. дело № 12822 по описа за 2019 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 165 от 15.07.2019
г., постановено по гр. д. № 41767/2018г., по описа на СРС, 51 състав, е
признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Х.С.2.“
ЕООД ЕИК *******не дължи на „С.в.“ АД сумата
11 839.57 лв. – претендирано вземане за
дял от общо потребление ВиК услуги, начислено за
периода м. 08.2013г. до 25. 06.2018г. за обект Медицински комплекс „Сердика“,
разположен в сграда, находяща се в гр. София, ж.к.
„Овча купел“ , ул. „*******, абонатен номер **********, за което е съставен
констативен протокол № СВ 0015670/2018г. Със същото решение ответникът „С.в.“ АД е осъден да заплати на ищеца сумата от 1943 лв. съдебни разноски.
Срещу така постановеното
решение е постъпила въззивна жалба от ответника „С.в.“
АД, чрез пълномощника си – юрисконсулт Т.Ч.с надлежно учредена представителна
власт по делото. Въвеждат се оплаквания за неговата неправилност поради
допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Въззивникът оспорва извода на СРС, че имотът на ищцовото дружество е
присъединен директно към уличния
водопровод, поради което не следва да
дължи заплащане на част от общия разход вода, преминал през водомера, отчитащ
потреблението в обособената територия, в която попада имота на ищеца. Твърди,
че този извод на съда се основава единствена на заключението на изслушаната съдебно-техническа
експертиза. Според въззивника при постановяването му съдът не е взел предвид, че от
представените по делото доказателства е оборено твърдението, на което основно
се позовава ищецът, че независимо от това , че ответното дружество е издало
становище ТУ 2834/09.08.2013г. удостоверението, че имотът на ищеца бил захранен
от уличен водопровод чрез съществуващо сградно водопроводно отклонение с тръби ПЕПВ Ф90 по
партидата бил начисляван цял от общото потребление на вода в обособената
територия – ищецът е третира като потребител, присъединен към водопроводно отклонение с повече от един
потребител. Сочи се в жалбата, че по делото е установено, че въпросното
становище не е подписно от представител на ответното дружество. Поради което
твърди, че не следва да бъде вземано предвид при изготвяне на
съдебно-техническата експертиза. Като не е взел предвид и не е обсъдил всички
доказателства по делото съдът е постановил неправилно решение, което моли да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли
исковата претенция като неоснователна. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Х.С.2.“ ЕООД, действащ чрез
процесуалния си представител адв. Г.Д. от САК взема
становище по въззивната жаблба,
която намира за неоснователна. Твърди, че по делото не е установено несъмнено дължимостта на процесната сума,
представляваща дял от общото потребление, нито е установено основанието за начисляването й. С оглед на изложеното
моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна и обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло като правилно.
Претендира разноски за въззивна инстанция.
Софийски градски съд, след
като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
Производството е образувано по
въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав
приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми. Решението е правилно като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени
от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите на въззивната
жалба е необходимо да се добави следното:
Безспорно е по делото, че
ищецът има качеството на потребител на ВиК услуги
като собственик на процесния недвижим имот: Медицнски комплекс„Сердика“, разположен в сграда, находяща се в гр. София, ж.к. „Овча купел“, ул. „*******,
както и че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги с включените в него права и задължения на
страните, съгласно Наредба № 9 от
14.09.1994 г. за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /обн., ДВ, бр. 77
от 23.09.1994 г., отм., бр. 88 от 08.10.2004 г./, Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /обн., ДВ, бр. 88 от
08.10.2004 г./, както и Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „С.в.” АД. За
ищеца е открита клиенска партида с абонатен номер
**********.
От заключението на назначената
и приета в първоинстанционното производство
съдебно-техническа експертиза, която настоящия състав напълно кредитира, е установено, че в сутерена на една от сградите
в имота на ищеца, в помещение, граничещо с хосписа
има съществуващо сградно водопроводно отклонение Ф90.
Същото е видно отразеното в Контролен лист № 0068048/16.01.2013г/стр. 198 от
делото/. В това помещение са
монтирани и два водомера с директна
връзка всеки към сградно
водопроводното отклонение. Водомерният възел на хосписа
е изпълнен съгласно нормативните изисквания. Има монтирани два спирателни
крана, обратна клапа, филтър и водомер с фабринен №
********** и пломба на входящия холендър с № 1157597.
Установено е несъмнено от
посоченото заключение, че процесният обект,
собственост на ищеца е захранен от вода от съществуващо водопроводно отклонение от уличен водопровод.
Освен от заключението на вещото лице, това обстоятелство се установява и от
приложения към делото протокол Акт 16,
който по част ВиК подробно е описано, че
захранването в хосписа е преди водомера на Общежитието
„Май“ от уличния водопровод Ф100. От това следва, че връзката между процесния обект и уличния водопровод е директна. Това
положение е узаконено с издаденото Разрешение за ползване № СТ-05-1305 от
12.09.2014г. издадено от Началника на
ДНКС / л. 150 от делото/. Съгласно заключението на вещото лице, процесната сграда е присъединена към стопанисваната от
ответника мрежа като клиент с индивидуална
партида с клиентски № *********. Това се установява и от приетите по
делото фактури, издадени от ответното дружество.
Спорния въпрос в
производството е ищецът дължи ли сумата от 11 839.57 лв., претендирана от ответното дружество и представляваща
стойност на дела от общото потребление за кв. 50 от гр. София за периода м.
08.2013г. до 25.06.2018г. Спорни са
както предпоставките за начисляването й, така и основанието за това.
Съгласно чл.32, ал.1 от
Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана
вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните
водомери на всяко водопроводно отклонение, като в ал.10 на разпоредбата е
предвидено задължение на оператора да монтира, поддържа и контролира водомерите
на водопроводните отклонения, по които се отчита и заплаща изразходваното
количество вода. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба, за сгради
- етажна собственост или за водопроводно
отклонение с повече от един потребител
изразходваното количество вода се заплаща
въз основа на измереното количество,
отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период
от време.
Същите задължения са
предвидени и в чл.18, ал.1 от Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потебителите на “С.в.” АД, приложени към делото.
Видно от чл.21, ал.1, т.2, вр. с ал.3 от Общите
условия показанията на водомера в процесния случай
следва да се отчитат на период не по- дълъг от 3 месеца, а в междинните периоди
операторът ежемесечно начислява количество изразходвана вода, въз основа на
среден месечен разход от предходни два отчета, а след отчитана показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление. По делото не се спори, че редовно е извършвано отчитане от страна
на доставчика на консумираната от ищеца вода, като същия своевременно извършвал
плащане.
Спорният въпрос възниква по
повод на извършена проверка и издаден Констативен протокол № 00156 от
18.06.2018г. съгласно който ищецът е консумирал от сградно
водопроводното отклонение вода на
стойност 11 839.57 лв. От ангажираните по делото писмени доказателства
ответното дружество не доказа наличие на правно основание за извърване на такова служебно начисляване. Не се установи и наличие на ползване от
страна на ищеца на носа от сградно водопроводно
съоръжение, а напротив съвкупния анализ на представените по делото
доказателства установни, че захравването
на водоподаването в процесния
обект е ставало директно от уличната мрежа.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от
Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните
водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват
към водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел.
Ал. 3 на чл. 7 предвижда, че водопроводните отклонения с водомерните възли и
канализационните отклонения са част от общите мрежи на водоснабдителните и
канализационните системи и се изграждат и поддържат от операторите. Според чл.
11, ал. 1 водоснабдяването с вода с питейни качества от водоснабдителните мрежи
на урбанизираните територии се извършва чрез водопроводни отклонения към
имотите на потребителите. В ал. 2 на чл. 11 е дадена дефиниция на понятието
„водопроводно отклонение”, като е посочено, че това е участък от
водоснабдителната мрежа, който започва от водовземната
скоба или фасонната част и се състои от водовземна
част, водопроводни тръби и тротоарен спирателен кран и завършва с водомерен
възел. В същата алинея е уточнено, че когато след водопроводното отклонение има
повече от един потребител, водомерът на водопроводното отклонение е общ
водомер. Съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредбата водомерният възел на водопроводните
отклонения в урбанизираните територии и селищните образувания се разполага в
урегулирания поземлен имот в защитена срещу нерегламентиран достъп шахта на
разстояние до 2 m от уличната регулационна линия или в общо леснодостъпно,
затворено и с осигурено осветление помещение непосредствено след влизането на
тръбата в сградата, когато тя е етажна собственост, или когато сградата отстои
на не повече от 5 m от уличната регулационна линия, а при необходимост
операторът може да изгради за своя сметка водомерната шахта и да монтира
водомерния възел извън границите на имота, като отговорността му за
предоставяне на услугата водоснабдяване е до регулационната линия на имота на
потребителя. В последния случай водомерната шахта заедно с водопроводното отклонение
до имотната граница на имота на потребителите са част от общите мрежи на
водоснабдителната система и се изграждат, поддържат и стопанисват по реда на
ЗУТ и ЗВ от операторите, в настоящия слечай от ответнотодружество.
Аналогични на посочената нормативна
уредба са и клаузите на общите
условия на ответното дружество, които са приложени към делото. В
чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от общите
условия от 2006 г. (чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от общите
условия от 2016 г.) е предвидено, че сградните водопроводни инсталации и вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи чрез водопроводно
отклонение с водомерен възел, както и че водопроводното отклонение се изгражда
и подържа от ВиК оператора. Според чл. 30, ал. 2 от общите
условия от 2006 г. (чл. 25, ал. 1 от
общите условия от 2016 г.) за сгради етажна собственост
или за водопроводно
отклонение с повече от един потребител
потребителите заплащат и всички разходи на вода и загубите
на вода с сградата или вътрешната
водопроводна инсталация. Несъмнено се установи по делото, че ищцовото
дружество не е свързано към вътрешна водопроводна инсталация, а директно към
уличната мрежа. Като съдът намира за ирелевантно
твърдението на ответното дружество, че имало липса на съгласуване с техен
представител за това свързване или обстоятелството чий е подписа под даден
документ. Установено е несъмнено, че са налице съответните строително
разрешителни, издадени от компетентни органи, които узаконяват свързването на процесния имот директно към уличната водопреносна
мрежа, стопанисвана от ответното дружество.
От изложеното следва, че липсва
правно основание ответното дружество да начисли претендираната
стойност на допълнително потребявана вода на ищцовото дружество. С оглед на изложеното по делото е установено несъмнено, че въззиваемата
страна ищец] не дължи
на въззивника претендираните
като дял от общото потребление
11839,57 лева. Поради това предявеният иск с правно основание
по чл. 124, ал. 1 ГПК правилно е уважен от първоинстанционния съд.
Съдът като установи, че е
налице пълно съвпадане на правните изводи на настоящата инстанция с решението
на първоинстанционния съд, намира, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
обжалваното решение потвърдено изцяло.
При този изход на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззивникът - ответник дължи на ищеца
разноски за настоящата инстанция. С оглед на обстоятелството, че от страна на въззиваемата
страна не са представени доказателства за реално заплащане на адвокатски
хонорар то такъв не следва да се присъжда.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 165 от 15.07.2019 г., постановено по гр. д. № 41767/2018г.,
по описа на СРС, 51 състав,
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.