Решение по дело №1106/2018 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Ловеч, 30.07.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД №1106 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С наказателно постановление № 18-0906-000491 от 23.04.2018 година на Николай Васков Н. – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-952/20.07.2017 год. на Министъра на МВР, на В.П.Н. с ЕГН ********** *** на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят В.Н., който го обжалва в срок като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че съставеният му акт не отговаря на императивните изисквания на чл.42 т.7 от ЗАНН, тъй като не са отразени точния адрес и ЕГН на свидетеля по него. Твърди, че не  е разбрал кое точно от всичките предложения на въпросния член и алинея е нарушил. Счита, че са налице съществени различия по отношение на деянието, което се твърди, че е извършил в АУАН и за което е било наложено наказание с НП, с описаното в хипотезата на посочената за нарушена правна норма, като по този начин е нарушено правото му на защита, а така също е бил наказан за деяние, което не е извършил. Излага, че в обстоятелствената част на НП никъде не е посочено каква е връзката между реализираното ПТП с релефа на местността и внезапно излезлия на пътя чакал, а в хипотезата на твърдяната за нарушена правна норма се изисква да е налице предвидимо препятствие, което е следвало да избегне, а определено появата на чакал счита, че не е такова. Според него, допуснатите редица нарушения са съществени, поради което издаденото НП е в противоречие на материалния и процесуален закон и следва да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не взема допълнително становище по жалбата.

Ответникът – ПП при ОД на МВР – Ловеч, редовно призован – не изпраща представител, като в придружителното писмо, с което изпраща преписката моли съда да остави жалбата без последствие и да потвърди наложеното наказание.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Ц.В.Б. и Й.С.Й., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 10.04.2018 година свидетелят Ц.В.Б. в присъствието на свидетеля Й.С.Й. съставил Акт серия Д № 112829 за установяване на административно нарушение против В.П.Н. с ЕГН ********** *** за това, че на 10.04.2018 година в 01:42 часа в община Угърчин на ПП 1-4 км 38+600 с посока на движение към гр.София управлява собствения си лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ ВТ 0093 КН, като при движение с несъобразена скорост с релефа на местността реализира ПТП с диво животно /чакал/ с материални щети, с което е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП. С акта е иззет като доказателство контролен талон №5415494. В акта е отразено, че нарушителят има възражения.   Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното НП.

С оглед императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на сектор ПП при ОД МВР Ловеч, надлежно упълномощен, видно от приложената Заповед № 8121з-952/20.07.2017 година на Министъра на МВР.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира нарушения на процесуалните правила по налагане на административното наказание.

От една страна е налице непълнота в цифровото изписване на нарушението. И в АУАН и в НП нарушението е квалифицирано само по чл.20 ал.2 от ЗДвП, която има две изречения, първото от които с шест предложения, но нито едно от тях не е посочено. Само в текстовата част е описано „движение с несъобразена скорост с релефа на местността“, без да е посочено какъв е бил релефа в участъка на ПТП-то, имало ли е неравности по пътя или завои. Съдът намира, че появата на диво животно на пътя по-скоро представлява опасност за движението и може да се квалифицира като нарушение на чл.20 ал.2 изр.2 от ЗДвП, каквато квалификация в случая липсва. Тази непълнота на квалификацията на нарушението съществено ограничава правото на защита на жалбоподателя и представляват самостоятелно основание за отмяна на НП.

Константна е съдебната практика, че не посочването и/или неясното и не конкретно посочване на нарушените правни норми води до ограничаване на правото на защита на посоченото за нарушител лице.

Доколкото чл.53 ал.2 от ЗАНН позволява НП да бъде издадено и при допуснати нередовности в АУАН, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за наказателното постановление. При него следва точно да са спазени императивните изисквания на ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на правото на защита на жалбоподателя.

Неправилната квалификация на нарушение е основание за отмяна на наказателното постановление, тъй като съществено ограничава възможността на нарушителя да разбере за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Посочването на законовите разпоредби, които са нарушени по силата на чл.42 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, трябва да е конкретно и да не буди съмнение. Нарушената законова разпоредба не може да бъде извличана по пътя на формалната или правната логика. Правоприлагането, особено в частта му на налагане на административни наказания, не може да почива на предположения.

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

От друга страна, според разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Съгласно чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото закона не предвижда друго. Именно едно от обстоятелствата, изключващи отговорността е посочено в чл.15 от НК, според който не е  виновно извършено деянието, когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. В случая жалбоподателят, в качеството си на водач на МПС, не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че на един път първи клас, по който се движи, ще излезе диво животно и ще настъпи удар. По делото липсват каквито и да било доказателства, въз основа на които да е възможно да се направи предположение, че жалбоподателят се е движел с несъобразена скорост, която не му е позволила да спре, след като е възприел дивото животно. Не на последно място, самата разпоредба на чл.20 ал.2 поставя условието препятствието да е предвидимо. Внезапно появилото се на пътното платно диво животно в никакъв случай не може да се приеме за предвидимо, още повече, че по делото не бяха представени доказателства в района на произшествието да е имало каквато и да е вертикална маркировка, която да предупреждава водачите за една подобна опасност.

Въз основа на изложените съображения, съдът намира, че НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0906-000491 от 23.04.2018 година на Николай Васков Н. – Началник на сектор ПП към ОДМВР - Ловеч, упълномощен със заповед № 8121з-952/20.07.2017 год. на Министъра на МВР, с което на В.П.Н. с ЕГН ********** *** на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП като НЕОБОСНОВАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: