РЕШЕНИЕ
№ 2494
гр. Пловдив,
02.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, XXVIII състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря СТЕФКА КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия Вълчев административно
дело № 3861 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл.
от ДОПК.
Образувано е
по жалба на В.Й.И. ЕГН**********,с адрес *** против Ревизионен акт № Р-16001617008921-091-001/29.08.2018
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с
Решение № 670/27.11.2018 г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени спрямо него задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер
на 14105.76 лв. и лихви в размер на 9084.06 лева; за 2013 г. – главница в
размер на 9757.00 лв. и лихви в размер на 4291.00 лв.; за 2014 г. главница в
размер на 6258.00 лева и лихви в размер на 2116.75 лева и за 2015г главница в
размер на 73399.00 лева и лихва в размер на 17333.03 лева, както и задължения
за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода 2011г в общ размер на 4028.11 лева и лихви за
тях в общ размер на 2778.34 лева, за периода 2013г. в общ размер на 5555,28
лева и прилежащи лихви за тях в общ размер на 2438,91 лева, за периода 2014г. в
общ размер на 6628,80 лева и прилежащи лихви към тях в общ размер на 2567,16
лева и за периода 2015г. главница в общ размер на 7841,28 лева и прилежащи
лихви към тях в общ размер на 1831.79 лева, както и ДОО за 2016г. в размер на
176.40 лева с прилежащи лихви в размер на 36.53 лева.
В подадената
до съда жалба се твърди незаконосъобразност на РА поради наличие на съществени
нарушение на административно производствените правила и противоречие в материалноправните разпоредби. Излагат се съображения за
нарушение на принципите за обективност и добросъвестност при упражняване на
правомощията от длъжностните лица, като се сочи, че са формирани неправилни
изводи. Редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и с процесуалните
си представители адв. И. Николова и мл. адв. Т.К., които поддържат жалбата и ангажират гласни и
писмени доказателства. По същество на спора взимат становище за
незаконосъобразност на атакувания административен акт, като подробни доводи се
излагат в представената по делото писмена защита. Сочи се, че са налице
процесуални нарушения, свързани с приложението на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК,
което е довело до неправилно определяне на данъчната основа по този ред.
Излагат се съображения, касаещи направения анализ на събираните по преписката
доказателства. Сочи се, че в хода на съдебното производство са събрани всички
необходими доказателства за установяване на фактите и обстоятелствата, които са
били и от значение на ревизията и които касаят неправилни изводи от страна на
административният орган, свързани още с определянето на началното салдо при
формиране на паричния поток на проверяваното лице. По изложените съображение се
иска да бъде отменен обжалвания акт. Претендират направените в производството
разноски.
Ответникът
по жалбата, Директор на дирекция ОДОП – Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк. П., оспорва същата като
неоснователна и недоказана. Твърди процесуална и материална законосъобразност
на оспорения ревизионен акт по доводи, изложени в представената по делото
писмена защита. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след
като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и на
база събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Ревизионното
производство е започнало със заповед за възлагане на
ревизия № Р-16001617008921-020-001/18.12.2017г., издадена от началник сектор при ТД на НАП - гр.
Пловдив, връчена на 05.01.2018г. по електронен път, с обхват по ЗДДФЛ- задължения за данък върху доходите на ФЛ за
периода 01.01.2011г. - 31.12.2016г.; ДОО за
самоосигуряващи се лица за периода 01.01.2011г. –
31.12.2016г.; ЗО за самоосигуряващите се лица за периода 01.01.2011г.–31.12.2016г.
и ДЗПО-УПФ за самоосигуряващите се лица
за периода 01.01.2011г. – 31.12.2016г.. В нея е определен срок за
приключване на ревизионното производство до 3 месеца, считано от датата на
връчване на заповедта. Със ЗИЗВР с №Р-16001617008921-020-002/02.04.2018г и
№Р-16001617008921-020-003/03.05.2018г., срокът на ревизията е продължен до 05.06.2018г., като същите са връчени по електронен път на 03.04.2018г.
и 03.05.2018г.. В хода на ревизионното производство било възприето, че като
местно физическо лице, В.Й.И. е данъчно задължено лице на основание чл.3 ал.1 и
чл.6 от ЗДДФЛ. Същият е разведен, живущ при фактическо съжителство, като има две
деца, за едно от които е заплащал 100 лева месечна издръжка до навършване на 18
годишна възраст. Установено е, че през ревизирания период жалбоподателят е бил в трудови правоотношения само за периода 01.01.2011г. - 09.10.2011г. със Сдружение с нестопанска цел
„Асоциация на българските агроаптеки“. В последствие той е самоосигуряващо се лице, като в подадената ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2011г. са
декларирани доходи от трудови правоотношения в размер на 3470.18лв., удържан
данък в размер на 347.02лв. и нетен доход в размер на 3123.16лв. На името на жалбоподателят е имало
регистриран ЕТ с наименование „А.- В – В.И."
с ЕИК:****, за който ревизиращите лица счели, че същият е заличен от 06.07.2006г..
Като самоосигуряващо се лице той е действал в качеството си на адвокат и на съдружник в "Обединена агрохимическа компания –
Интерагро - България" ООД. Именно във връзка с дейността му като съдружник в
това дружество и внесени суми за неговото подпомагане, на И. е била извършена
проверка като физическо лице, приключила с приобщения протокол № ПФ-16001617000306-073-001/04.12.2017г. за съпоставка на доходите и
имуществото му. В резултат на нейното извършване е направена констатация е, че извършените разходи превишават получените
доходи /приходи/, т.е установени са суми с недоказан произход за периода
2011-2015г., поради което е започнато и настоящото ревизионно производство, като в него е включен и периодът от
01.01.2016г. до 31.12.2016 година. Било изготвено и връчено ИПДПОЗЛ №Р-16001617008921-040-001/05.01.2018г.,
като от ревизираното лице са се изискали нови документи или такива, които не са
били представени при проверката. С него били изискани и всички документи
касаещи извършените разходи и получените доходи и за 2016г.. На 02.02.2018г. са
получени документи, като с тях ревизираното лице дало обяснение, че по-голяма
част от получените от него доходи са с произход дарение в размер на 385000.00
щатски долара, направено от негов родител - майка му *** Я.Р./починала/, в
която връзка бил представен и договор за дарение от 04.03.2002г., изготвен в
присъствието на свидетеля***, сестрата на ревизираното лице *** Й. И., *** П.,
с която живее на семейни начала и свидетелят *** ***ева
***ева. Други източници на доходи не посочил. За
произход на дарените му суми ревизираното лице посочило спестени от родителите
му суми от осъществена дейност по животновъдство и земеделие в продължителен
период от време. В тази връзка с оглед посочените обстоятелства, за
изясняване на размера на наличните парични средства на ревизираното лице към
01.01.2011г. била осъществена проверка от органите по приходите на дадените
обяснения от И. обяснения относно дарените му средства.
Ревизиращият екип установил, че при
първоначалната данъчна проверка от В.И. не са били представени документи за получени доходи
/суми/ от дейността му като ЕТ „А.-В – В.И., който търговец е отново посочили,
че е заличен, считано от 06.07.2006г.. Позовали се на обстоятелството, че в
хода на ревизионното производство също не са представени счетоводни или други
документи, касаещи дейността на ЕТ „А.-В – В.И.“, от които да има възможност да
се установяват реализирани приходи от дейността му, респ. възможността
ревизираното лице като ЕТ да е разполагал с парични средства в брой или в
банка, които да бъдат разпределени в последствие в негова полза. Същевременно било установено, че ревизираното
лице е внасяло средства по касата на „Обединена Агрохимическа Компания - Интерагро -
България " ООД, които са осчетоводени като временна финансова помощ. За
изясняване на необходимите към ревизията обстоятелства, контролните органи
провели действия по изследване на имущественото състояние на дарителя *** Я.Р..
За целта били изискани редица справки от ДФ "Земеделие"-Русе и ДФ "Земеделие"-Пловдив,
относно това, дали *** Я.Р.и съпругът и Й.И.Р./починал/, са били регистрирани
като "земеделски производители", "земеделски стопани" или
под друга подобна форма, която е свързана със заетостта им по отглеждане на
селскостопански култури и животновъдство. Установило се, че същите не са имали
някога подобна регистрация на земеделски стопани. Изискани били и справки
относно наличие на собствени или наети селско-стопански земи от Агенция по
вписванията, свързани със землищата в
гр.Русе, гр.Бяла и гр.Пловдив. Видно от получените отговори, не са били установени
собствени или наети селскостопански земи в големи размери, предполагащи извършване
на значителна селско-стопанска дейност. Също така не установили да са подавани
от тях Годишни данъчни декларации по ЗДДФЛ /ЗДОД-отм./, с които да декларират получени
приходи от осъществена селско-стопанска дейност. Изследвали и дали
представеният им договор за дарение е действителен. В тази връзка изискали
информация с ИПДПО №Р-16001617008921-041-041/03.04.2018г. от трети лица -
Дирекция „Местни данъци и такси“–гр.Пловдив, информация дали е подадена
декларация от ревизираното лице по чл.49 от ЗМДТ с декларирани от него суми за
дарение в периода 04.03.2002г. до
31.12.2011г.. От полученият в тази връзка отговор установили, че няма подадена
декларация от В.И. за декларирани суми от дарение. Изискали и обяснение относно
посочените от ревизираното лице като присъствали на дарението лица лицата. Така
всеки един от тях потвърдил, че е присъствал при даряването на посочената сума,
а свидетелят ***ева пояснила, че тя е подготвила и екземпляра
на приложения от И. договор за дарение. От така събраните доказателства
органите по приходите направили извод, че липсват конкретни фактически и правни
основания, за да се приеме, че се касае за действително дарена на В.И. сума в
размер на 385000.00 щатски долара съгласно представеният им Договор за дарение
от 04.03.2002г.. Направили анализ, от който извели констатацията, че М.Р.към
04.03.2002г. не би могла да притежава паричен ресурс в такива големи размери,
които да дари на ревизираното лице. Извели аргумента, че нито при предхождащата
ревизията проверка, така и в хода на ревизионното производство, са представени документи,
конкретно доказващи възможността за наличие на суми в такива големи размери.Посочили,
че не са представени доказателства, относно възможността М.Р.и Й.Р.да спестят
сума в такъв значителен размер от осъществена от тях дейност по животновъдство
и земеделие, като направили обобщението, че липсва търговска и житейска логика,
да бъде спестена подобна сума от едно домакинство. Позовали се на
обстоятелство, че в конкретният случай липсват и доказателства за наличие на
материално-техническо обезпеченост, в т.ч. за притежаване на земя и инвентар,
като селско-стопански обор или други постройки за отглеждането на животните,
както и за притежавани от тях собствени или наети селско-стопански земи, на
които са отглеждани селско- стопански култури. От всичко това направили
изложение, че като доказателства следва
да бъдат приемани само установени данни, които са свързани с факти и
обстоятелства от значение за определяне на задълженията на субектите за данъци
и задължителни осигурителни вноски, които допринасят за тяхното изясняване и са
установени по реда, предвиден в ДОПК. Приели, че поради липса в административното
производство по ДОПК на възможност със свидетелски показания, чрез които да се
установяват конкретни факти и обстоятелства по представения им договор за
дарение от 04.03.2002г., изложеното от С., ***ева, И.
и П. не може да бъде кредитирано за нуждите на ревизионното производство.
Затова посочили, че не е установено фактическото наличие на тези средства у
дарителя и в последствие у надарения, в непроменен вид и размер, като в случая
липсвало според тях всяко едно от тези необходими обстоятелства, като не са
събрани доказателства за това с предвидените в ДОПК доказателствени средства. Приели,
че посочената в договора сума, получена като дарение, е следвало да бъде
декларирана по реда на Раздел III от ЗМДТ /Обн., ДВ, бр.
117 от 10.12.1997 г., в сила от 1.01.1998 г., изм. и доп. бр. 109 от 18.12.2001
г., в сила от 01.01.2002г./, за което не били събрани доказателства. Направили
собствена преценка, че така представеният договор за дарение от 04.03.2002г. не
се покрива с условията, посочени в разпоредбата на чл. 28, ал. 4, т. 1 ЗОДФЛ /Отм. ДВ бр.95/24.11.2006г.,
в сила от 1.01.2007г., която норма според тях поставя необходимо условие към изискванията за форма за доказване на
дарението в случаите, когато то се ползва за данъчни цели. По тези съображения
те направили извода си, че липсват
конкретни доказателства за предоставената съобразно този договор дарение на
посочената сума, както и за възможността тя да бъде фактически налична при
дарителката *** Р., като се позовали и на обстоятелството, че в случая се касае
за свързани лица. По тези съображения ревизиращи органи не приели за
доказателство представеният им договор за дарение от 04.03.2002г. между В.И. и
майка му *** Я.Р.и не приели, че същият е разполагал със сумата от 385000.00
щатски долара към началната дата на ревизирания период- 01.01.2011г..
Приели, че същият е имал налични парични средства към 01.01.2011г. в
размер на 5000,00лева. По този начин, като игнорирали представеното писмено
доказателство и дадените обяснения на лицата, присъствали при подписването му,
ревизиращите органи изготвили паричен поток на ревизираното лице. В него на
база съпоставка доходи и разходи те счели, че се касае за съществен недостиг на
средства при ревизираното лице за всеки един годишен период, който подробно
изложили. Така за периода 01.01.2011г. -
31.12.2011година те приели, че в приходната част следва да Бъдат вкл. съобразно
подадената ГДД от И., в която той е
декларирал доходи от трудови правоотношения в размер на 3123,16 лв..
Към него прибавили сума в размер на 146402,05лв., касаещи доходи от възстановени
средства и такива в негова полза - месечни вноски, такси, вноски по кредитни карти, плащания за обучение,
лизингови вноски за покупката на автомобил /Рено Меган/,
гориво, самолетни билети и други, направени от „Обединена агрохимическа
компания – ****" ООД и 449,50лв. получено обезщетение от НОИ. В разходната част била вкл. сумата от
1200.00 лева издръжка на дете, както и предоставената временна
помощ в размер на 232900,00лв от И. на „Обединена агрохимическа
компания – ****" ООД. Включени били и суми в размер на 30 574,05 лв. за извършени лични разходи и 33228,00 лева за
погасяване на заеми, 870,45 лв. за платени
телекомуникационни услуги и телевизия и извършените плащания на местните данъци
и такси общо в размер на 1310.16лв., както и сумата в размер на 28550.00лв., получена от „Обединена
агрохимическа компания – ****" ООД. Така при съпоставка между постъпления
и разходи на ревизираното лице те установили превишение на разходите над приходите в общ размер от 145238.40лева за периода 2011 година. За периода 01.01.2012г. - 31.12.2012година не било установено превишение на разходите над приходите на лицето.
За периода 01.01.2014г.
- 31.12.2014 година приели, че в
приходната част следва да бъдат включени доходи от други източници на парични средства, формирани
според представеното хронологично счетоводно извлечение от сметка 492 „Разчети
със собственици" при "Обединена агрохимическа компания - ****"
ООД, в което дружество ревизираното лице е съдружник. Съобразно
записванията били са извършени разплащания в полза на И. в размер на 351420.27 лева, формирана на база
изплатена сума като съдружник в размер на 255 000,00лева и платени разходи в негова полза в размер на 86150.27лева платени лични разходи на обследваното лице и 10270.00лева
погасителни вноски по заеми. Разходната част на лицето била формирана на
база платена издръжка за дете в размер на 1200.00лева, и предоставената временна
помощ през 2014г. в размер на 320000.00лева от И. на „Обединена агрохимическа компания – ****"
ООД с основание Протокол от общо събрание на дружеството от 20.01.2010 година. От
страна на ревизиращите органи посочената по- горе сума в размер на 86150.27лева била приета за извършени от И. разходи за
издръжка и живот. Включена била и сумата в размер на 677,71лева за платени телекомуникационни услуги и
телевизия и покупка на стока и нотариални услуги. Включена била и сума в размер на 1159,49лева, касаеща
направени разходи по фактури с № 811/05.03.2014г. и № 827/14.03.2014г.,
издадени от "****" ЕАД за покупка на револвер и патрони. Разходната
част била формирана и със сумата в размер на 1593.49лева, касаеща заплатени МДТ съгласно получена справка вх. № 06-00-22/26.01.2018г.. Формирана
била и с приет разход в размер на 10520.00 лева от получени преводи от „Обединена агрохимическа
компания – ****" ООД по банковите сметки на лицето. Така при съпоставка между постъпления и разходи на
ревизираното лице те установили превишение на разходите над приходите в общ размер от 69613,67лева за данъчен период 2014 година.
За ревизирания данъчен период от 01.01.2015г. до 31.12.2015 година приели, че в приходната част следва да бъдат
включени доходи от други източници на парични
средства, формирани според представеното хронологично счетоводно извлечение от
сметка 492 „Разчети със собственици" при "Обединена агрохимическа
компания - ****" ООД, в която
ревизираното лице е съдружник. Съобразно записванията били
са извършени разплащания от дружеството в полза на И. в размер на 251279,76лева,
формирана на база изплатена сума като съдружник в брой в размер на 158950,00 лева и в размер на 48950.00лева по банков път, както и
платени разходи в негова полза в размер на 29570.09лева платени лични разходи на обследваното лице и 13809.67лева
погасителни вноски по заеми. Разходната част на лицето била формирана на
база платена издръжка за дете в размер на 1200.00лева, и предоставената временна
помощ през 2013г. в размер на 896800,00лева от И. на „Обединена агрохимическа
компания – ****" ООД. От страна на ревизиращите органи посочената по- горе
сума в размер на 29570,09лева била приета за
извършени от И. разходи за издръжка и живот. Включена била и сумата в размер на
2028,70лева за платени
телекомуникационни услуги и телевизия. Включена била и сума в размер на 7571,61лева, касаеща
направени разходи по фактури с №181/18.06.2013г. и № 190/26.06.2013г., издадени
от "****" ЕАД за покупка на карабина, оптика и патрони. Разходната
част била формирана и със сумата в размер на 1 456,26лева за заплатени
МДТ съгласно получена справка вх. № 06-00-22/26.01.2018г.. Формирана била и с приет
разход, общо в размер на 13809,30лева за получен превод от
„Обединена агрохимическа компания – ****" ООД по лични
банкови сметки на ревизираното лице, свързани с погасителни вноски по кредитни
карти. Така при съпоставка между
постъпления и разходи на ревизираното лице те установили превишение на разходите над приходите в общ размер от 743131.99лева за данъчен период 2015 година. За ревизирания данъчен
период 2016 година не са установени превишения на разходите над
приходите при ревизираното лице. При така направените констатации органите по
приходите са изготвили таблица за
паричния поток на лицето. От извършената съпоставка по него те приели, че така установеното превишение на разходите над приходите определят извода за налични обстоятелства по чл. 122, ал.1,т.2 и т.7 от ДОПК- данни за укрити приходи/ доходи и това, че декларираните и/или получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице
несъответстват на имущественото и финансовото му състояние за 2011г., 2013г.,
2014г. и 2015 години. На база направените от
органите по приходите констатации за наличие на доходи с недоказан произход,
органите по приходите определили основата за облагане по чл.48 от ЗДДФЛ за
данъчната 2011, 2013г., 2014г. и 2015години на основание чл.122 от ДОПК. По отношение
на дължимите вноски за ДОО, вноски за ЗО,
вноски за ДЗПО - УПФ за самоосигуряващи се лица за
периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2016г. те посочили,
че същият е следвало да се осигурява по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО като
съдружник в „Обединена агрохимическа
компания - ****" ООД –Пловдив, като е бил подал декларация № 160431100203689/01.12.2011г., с
която е обявил, че ще упражнява дейност като свободна професия. Така дължимите осигурителни вноски
за ДОО, ЗО и ДЗПО - УПФ били определени
също на база извършения
анализ на всички събрани в хода на ревизията доказателства и приетото за
установено, че за периода 2011г.,
2013г., 2014 и 2015г.
направените от И. разходи превишават получените доходи, на която основа била
направената съпоставка между имущественото му състояние и получените от него
доходи, при което ревизионните органи са приели, че при него е налице
невъзможност с доказани и обложени парични ресурси да покрие направените
разходи за посочените периоди. Установили, че през 2011г., 2012г., 2013г., 2015г. и 2016г. В.И. е подавал
в срок декларация образец № 6 и е внасял авансови осигурителни вноски върху
месечния осигурителен доход на самоосигуряващи се
лица, като за 2014г не е подадена декларация образец
№ 6 и не са внесени авансови осигурителни вноски за фонд
„Пенсии" и фонд ДЗПО, а само вноски за здравно осигуряване, в размерите за
самоосигуряващи се лица по 33.60 лв. на месец. Направили
извод, че годишният осигурителен
доход за И. се определя като разлика между декларирания или установения от
органа по приходите облагаем доход от упражняване на трудова дейност и сбора от
доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски по реда на
чл.124а от ДОПК. В предвид на изводите
от анализа на събраните доказателства и приетото, че се касае за укрити доходи,
размерът на дължимия от И. данък
бил определен по реда на чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ, като определената нова обща
годишна данъчна основа била умножена с данъчна ставка 10 на сто. Така за периода 2011година определили данъчна
основа в размер на 141057,63 лв., 10% данък върху общата годишна данъчна основа
в размер на 14105,76 лева, към който посочили, че се начислява лихва за
просрочие в размер на 8805.84лева, като дължимите вноски за държавно обществено осигуряване били определени в общ размер на 4028.11лева, към
които също била начислена лихва за забава в размер на 2778,34 лева. За периода
2013 година органите по ревизията определили данъчна основа в размер на
97575.63 лева, 10% данък върху общата годишна данъчна основа в размер на 9757.00 лева, към който посочили, че се начислява лихва за просрочие в размер на 4099.25лева, като дължимите вноски за държавно
обществено осигуряване били определени в общ
размер на 5555.28лева, към които също била начислена лихва за забава в размер
на 2438.91 лева. За периода 2014 година органите по ревизията определили
данъчна основа в размер на 62581.67лева, 10% данък върху общата годишна данъчна
основа в размер на 6258,00лева, към който посочили,
че се начислява лихва за просрочие в размер на 1993,32лева, като
дължимите вноски за
държавно обществено осигуряване били определени в общ размер на 6628.80лева, към които също била начислена
лихва за забава в размер на 2567.16 лева. Бил определен и данък за довнасяне и за
периода 2015 година, като ревизионните органи посочили данъчна основа в размер
на 733990,39лева, 10% данък върху общата годишна данъчна основа в размер на 73399,00лева, към който начислили лихва за просрочие в размер на 15 885,32лева, като дължимите вноски за държавно
обществено осигуряване били определени в общ
размер на 7841.28лева, към които също била начислена лихва за забава в размер
на 1831.79 лева. Определени били и дължими вноски за
държавно обществено осигуряване за 2016 година в размер на 176.40лева, към които също била начислена лихва
за забава. Ревизията
приключила с издаването в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК на ревизионен доклад № Р-16001617008921-092-001/22.06.2018г., срещу който не било внесено
възражение в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК. В срокът по чл.119 ал.2 от ДОПК е
издаден РА № Р-16001617008921-091-001 / 29.08.2018 г.
от възложителя на ревизията
и ръководителя на ревизията. Същият в срока по чл.152 ал.1 от ДОПК е бил обжалван
пред директора на дирекция “ОДОП ” – Пловдив при ЦУ на НАП. Със своето Решение
№ 670/27.11.2018г. горестоящият административен орган
изцяло е потвърдил РА за установени публични задължения за данък по чл.48 ал.1
от ЗДДФЛ за 2011г, 2013г., 2014г и 2015г, както и допълнително установените
задължения за ЗОВ. В потвърдителните си мотиви същият
изцяло възприел мотивите на ревизиращия екип. Недоволен от резултата в потвърдителната част, ревизираното лице е инициирал
настоящото съдебно производство, в което ангажира редица доказателства. Така
установява се в последствие от показанията на свидетелите***, ***и *** ***ева ***ева, че действително е
имало сключен договор на 04.03.2002г. за дарение в размер на 385000щатски
долара между жалбоподателят като надарен и майка му М. ***, като произхода на
средствата според показания на свидетеля ***е от упражнявана от тях дейност по
земеделие и животновъдство в землището на село Пиргово, обл.Русе.
И. оспорва констатациите относно липса на реална възможност да му бъдат
предоставени посочете парични средства и достоверността на датата на сключения
договор за дарение, като излага редица факти и обстоятелства, касаещи реално
предаване и усвояване на сумата от процесните 385000.00
щатски долара. Предоставя доказателства за отпуснат на 23.03.2007г. и усвоен
банков кредит от Първа инвестиционна банка АД в размер на 150000.00лева, изцяло
погасен към 31.12.2018година, както и за банкови кредитни карти с разрешен
лимит в общ размер на 24000лева съобразно приобщеното Удостоверение
изх.№319-8-1/15.01.2019г.. Представя и доказателства, че ЕТ „А.-В-В.И.“ е
осъществило продажба на цялото си предприятие, в която връзка представя Договор
за покупко – продажба на предприятие на ЕТ от
08.05.2006година с „****“ ООД с управител родителя му *** Я. ***. Установява се
от заключението на приетата съдебно – счетоводна експертиза, че за данъчен
период за 2011г., 2013г., 2014г. и 2015 г., като се отчетат предоставените
парични средства като дарение и даден банков кредит, за всяка една от съответните
години не е налице превишение на разходите над
приходите, при което не следва да се дължат данъци, както лихви за
несвоевременното им плащане, така и липсват основания за допълнително
установени задължение за ЗОВ за ревизирания период.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена от събраните гласни
и писмени доказателства- показания на свидетелите***, П.И.К., *** ***ева ***ева, А.В.В., които кредитира като логични, последователни и
съответни на представените по делото писмени доказателства-Договор за дарение
от 04.03.2002г. с положени подписи на свидетелите, присъствали при изготвянето
му и служещ като разписка за предаване на парични суми /л.799, т.3 от делото/. Установява
се и от приобщената по делото административна преписка, касаеща
обжалвания административен акт, постъпила с писмо вх.№23816/20.12.2018г на
Административен съд-Пловдив, както и от представените в съдебно заседание от 11.03.2019г.
писмени доказателства -Договор за покупко-
продажба на предприятие на ЕТ от 08.05.2006г., както и Удостоверение от ПИБ АД
с изх.№
319-8-1/15.01.2019г., както и приетите копия от първични счетоводни документи-
ПКО и РКО, обороти по сметка „492- разчети със собственици“ на „Обединение
Български Агроаптеки“ ЕООД за периода 01.01.2010г.- 31.12.2010г.. Изяснява се
и от приетото заключение на проведената ССчЕ с вещо
лице П.Д., което съдът кредитира изцяло като обосновано, научно и методологически правилно изготвено, без възникнали съмнения
в неговата правилност, неоспорено от страните по делото. Възраженията на ответника по
отношение него не са направени.
При така установената фактическа обстановка, на база
събраните в хода на съдебното дирене доказателства, обсъдени поотделно и в
съвкупност, съдът обоснова следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК от лице с правен интерес – адресат на
обжалвания ревизионен акт, и е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:
По отношение допуснати съществени нарушения на
производствени правила на обжалвания ревизионен акт са наведени от
жалбоподателя възражения за допуснати съществени нарушения на производствените
правила. Настоящият съдебен състав счита,
че атакувания РА е издаден от компетентни органи по приходите съобразно нормата
на чл.119 ал.2 от ДОПК и в предвидената за това форма. С оглед компетентността на органа,
издал обжалвания РА, по делото е приложена Заповед № РД-09-1/03.01.2017г. на
териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив. По делото е представен и диск с
данни от публичния регистър на електронните подписи. От приобщените по делото доказателства се
установява, също така и че ЗВР, РА и РД са надлежно подписани с валидни
електронни подписи, положени в съответствие със Закона за електронния документ
и електронния подпис към момента на подписването на електронните документи.
Няма нарушения на формата съобразно изискванията на чл.120 от ДОПК при
съставяне на акта и не са налице основания за неговата нищожност.
По отношение на съответствието на обжалвания
ревизионен акт с материалните правила по ЗДДФЛ:
Съдът намира, че обжалвания
ревизионен акт, касаещ установените задължения за данък по реда на чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на
14105.76 лева и лихви за забава в размер на 0984.06лева; за 2013г. в размер на 9757.0лева
и дължими лихви за забава в размер на 4291.70лева, за 2014 г. в размер на 6258.00лева
и дължими лихви за забава в размер на 2116.75 лева е за 2015 година в размер на
73399.00лева и дължими лихви за забава в размер на 17333.03 лева е постановен при неправилно и незаконосъобразно
прилагане на материалния закон. За да определи данъчната основа, органа по
приходите е възприел, че липсват годни доказателства относно направено в полза
на ревизираното лице дарение в размер на 385000.00щатски долара съобразно
приложения договор за дарение от 04.03.2002година. В тази връзка те са се
позовали на липса на обстоятелства по смисъла на чл.28 ал.4 т.1 от ЗОДФЛ /отм., ДВ бр.95/24.11.2006г.,
в сила от 01.01.2007г./
от които да се установява по категоричен и безспорен начин, че то е
действително извършено. На тази база при формиране на паричния поток на
ревизираното лице, те са посочили, че в началото на периода 01.01.2011година той е имал налични единствено доказани суми в
размер на 5000.00 лева. Така направените изводи от органите по приходите са
опровергани от събраните в хода на съдебното производство доказателства. На
първо място, установи се от кредитираните свидетелски показания, че се касае за
действително направено дарение с предаване на сумата от 385000.00 щ. долара на
ревизираното лице, което е предприело действия по разпореждане с нея. Оформеният договор за дарение от 04.03.20102
година касае действителен удостоверителен частен документ, който
отговаря на действително случилото се. Ето защо същият по смисъла на чл.28 ал.1
т.4 от ЗОДФЛ /отм. в сила от 01.01.2007г./ има годна доказателствена
тежест за извършеното дарение на парични суми. Посочената разпоредба сочи, че дарението се
счита за извършено за парични средства чрез получаване на дарителско
свидетелство, на документ за банков превод или други удостоверяващи документ,
от датата, на която средствата са получени от надарения. Безспорно
представеният на органите по приходите договор е удостоверителен документ,
който сочи и датата, на която средствата са получени от надарения. Не бива да
се пренебрегва и основният юридически смисъл на дарението, което е договор, с който едно лице, наречено дарител, прехвърля
веднага и безвъзмездно нещо (вещ, пари,
вземане) на друго лице, наречено дарен, което го приема. Дарението е
едностранен договор, защото задължение по него възниква само за дарителя. Дарителят
няма право да развали дарението, освен при изчерпателно посочени условия.
Движими вещи, вкл. парични суми се даряват с предаването им. Дарението на
парични суми е възможно сделка, защото не касае вещи, за които то е забранено.
В случаят нито ЗОДФЛ /отм./, нито ЗДДФЛ, действат към момента на ревизията
създават и предпоставят някакви специални изисквания
към формата за дарение на парични суми, независимо от техния размер. Когато
специален закон създава форма за действителност, той измества общия закон за
действителност на дарение, като
настоящият случай не е такъв. Ето защо изложените обстоятелства, поради които
ревизиращите органи отказват да приемат за налични в ревизираното лице към 01.01.2011г на други суми, освен посочената от 5000 лева, не
почива на правно издържани основания. В този смисъл заключението на приетата ССчЕ законосъобразно е приело, че липсва установено превишение на разходите над приходите на ревизираното лице
за всеки един от проверяваните периоди. Към 01.01.2011година
същият е разполагал с парични средства в брой- 1088115.90 лева, като е имал
постъпления в размер на 152774.71 лева, разходи в размер на 302882.66лева и
парични средства в края на ревизирания период в размер на 939261.45лева. При
направените на тази база преизчисления и на последващите
ревизирани периоди е даден извода, че липсва превишение
на разходите над приходите, липсват основания за приемане на нова облагаема
данъчна основа и за облагане с данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ. В случаят не се
касая за укрити доходи по слисъла на чл.122 ал.1 т.2
от ДОПК, нито за такива по смисъла на чл.122 ал.1 т.7 от ДОПК- декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното
лице да не съответстват на имущественото
и финансовото му състояние за ревизирания период. Безспорно от събраните
доказателства се установява, че в случая не може да бъде споделен извода на ревизиращите органи, че
ревизираното лице е извършило разход на значителна стойност през съответния
данъчен период и не е доказало, че е разполагало с необходимия финансов ресурс
към момента на извършването им. С
РА е прието, че след като задълженото лице не е предоставило доказателства
относно източника на дохода до размера на установеното несъответствие за
съответната година. Липсвали са основания да се пристъпи към ревизионно
производство по реда на чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК и определяне на нова
данъчна облагаема основа по реда на чл.124 и съответно по реда на чл.124а от ДОПК по отношение на осигурителните вноски. В тази връзка съдът намира, че РА е
незаконосъобразен, а направените от органите по приходите фактическите изводи и
изграден от тях механизъм на формиране на несъответствията, необоснован. Липсва
несъответствие, респ. недостиг на парични средства в патримониума
на жалбоподателят, за да се приеме, че същият има доходи от други източници,
които подлежат на данъчно облагане което да подлежи на облагане по реда на
чл.122 ал.1 т.2 и т.7 от ДОПК. В процесния случай,
органите по приходите претендират, че са разходвани средства, за които няма
доказателства как са придобити, като не са ангажирани релевантни доказателства
за източника и основанието за отхвърляне наличността им, а се правят изводи за
други налични парични доходи, които не са декларирани надлежно. Според нормата
на чл.110 ал.2 от ДОПК, ревизията е съвкупност от действия на органите по
приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски. Принципът на “законност”, установен в чл.2 ал.1 от ДОПК
изисква при осъществяване на това производство, органите по приходите да
действат в рамките на правомощията си, установени от закона, като прилагат
законите точно и еднакво спрямо всички лица. На следващо място, принципът за “обективност”,
възведен в чл.3 от ДОПК, безусловно налага задължение за органите по приходите
в производствата по ДОПК да установяват безпристрастно фактите и
обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на
задължените лица, като административните актове по същия този кодекс, следва да
се основават на действителните факти от значение за случая, а истината за
фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в кодекса.
Най-сетне, принципът на служебното начало, възведен в чл.5 от ДОПК, според
който органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато
няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата
от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за
прилагането на определените в закона облекчения, без съмнение възлага доказателствената тежест в административното ревизионно
производство на органите по приходите. Те са органи на изпълнителната власт,
които са снабдени с всички необходими правомощия, упражняването на които
позволява събирането на необходимата пълнота от данни /доказателства/ за
установяване на законосъобразното, респ. на незаконосъобразното възникване,
развитие и осъществяване на данъчните правоотношения. С такива правомощия
отделният данъчен субект не разполага. Напротив, той е длъжен да изпълнява
властническите волеизявления на данъчните органи и да представя поисканите му
документи и писмени обяснения. Във връзка с тази основополагаща административно-
правна концепция е необходимо да се направи още и уточнението, че доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да
се представят доказателства от ревизираното лице. Принципите на обективната
истина и служебното начало в процеса налагат административният орган да обоснове
констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има
значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената
тежест относно този факт или пък са издирени служебно. Ето защо въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването, като доказателствената тежест се
състои в правото и задължението да се обяви за ненастъпила тази правна
последица, чийто юридически факт не е доказан. Щом юридическият факт не е
осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление. На
тази база са направили и своите изводи органите при приходите при изготвяне на мотивировката си по отношение на
обжалвания административен акт. Тези им аргументи обаче са необосновани и
незаконосъобразни, като те са постановени в нарушение на процесуалните правила
и на установените в процеса принципи за обективност по смисъла на чл.3 от ДОПК/, служебно начало съобразно чл.5 от ДОПК и добросъвестност съобразно
изискванията на чл.6 ал.1 от ДОПК. Установяването на фактите и обстоятелствата,
които са от значение за установяване на задълженията на ревизираното лице към
бюджета, органите по приходите са интерпретирали при липсата на достатъчно ясна
и необходима доказателствена прецизност, с което са нарушили
правото на защита на жалбоподателят, като са игнорирали незаконосъобразно
представените от него надлежни доказателства. По отношение на доказателствената стойност на частните документи, представени
като доказателства за получени дарения (договори за дарение, играещ и ролята на
разписка за получени суми), за получени банкови заеми, представени при
ревизията, органите по приходите са направили изводи, несъвместими с тяхната
действителна същност. Действително
тези документи не
са нотариално заверени, затова ревизиращият орган е приел,
че датата, посочена в тях, не му е противопоставима,
респ. обвързваща. На тази база той е формирал
извод, че същите
са съставени за
целите на ревизионното производството и те не следва да бъдат ценени
като доказателства за фактическото
предаване на посочените в тях суми, съответно следва да
бъдат изключени от съвкупността на доказателства. Тази негова мотивировка е
незаконосъобразна в предвид и на това, че доколкото органите по приходите не
черпят права от никой от съставителите на документите, то те не са трето лице
по смисъла на чл.181 ал.1 от ГПК, приложил съобразно §2 от ДОПК, като за тях е важима посочената дата на съставянето им. В този смисъл е и
постоянната съдебна практика, изразена в Решение № 2119/26.02.2015г.,
постановено по адм. дело № 5875/2014г. по описа на
ВАС; Решение № 2117 от 26.02.2015г., постановено по адм.
дело № 6132/2014г. по описа на ВАС; Решение № 4496 от 22.04.2015г., постановено
по адм. дело No 7644/2014г.
по описа на ВАС. В този смисъл съдът намира възражението на ответната
страна относно достоверната дата на представените в съдебно заседание
доказателства за неоснователно и неаргументирано, поради което същото не се
споделя.
В предвид така установеното в
хода на съдебното производство, на база събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът намира, че с ревизионният акт незаконосъобразно са
определени задължения на В.И. за ревизионни периоди 2011г., 2013г., 2014г. и
2015г за данък по чл.48 ал.1 ЗДДФЛ, както и задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО,
ЗО, ДЗПО-УПФ за периоди 2011г., 2013г., 2014г., 2015 и 2016г. поради което РА
следва да бъде изцяло отменен. Приложеният от ревизиращите ред за определяне на
задължителни осигурителни вноски по чл.124а от ДОПК не почива на
законосъобразен анализ. Настоящата
инстанция намира за неправилно като краен резултат, невключването в
осигурителния доход на дохода приет като такъв с неустановен източник в размер
на 350000щатски долара, респ. преизчислен в лева в размер на 870615.90 лева.
Следва да бъде посочено, че за всеки един от осигурителните периоди органите по
приходите са изкл. посочената сума от паричния поток на лицето и са установили превишение на разходите над приходите, което се опровергава
от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Същите незаконосъборазно са
възприели, че с оглед наличие на основания по чл.124а вр. чл.123 ал.1 от ДОПК, без да конкретизират точката, се
касае за лице, което е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни
вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.
В този случай ревизиращият екип е определили размера на дължимите ЗОВ за
съответният годишен период съобразно размера на установените превишения,
послужили за определяне на дължим данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ и представляващ
недостиг на парични средства след изчисляване годишните парични потоци
(изчисляване на годишните доходи и разходи) на ревизираното лице. Същите обаче
като такива не могат да бъдат обвързани с доходи от трудова дейност. При
съобразяване разпоредбите на чл. 4 от КСО
задълженията не е следвало да са определени на база доходи от трудова дейност,
за което липсва законосъобразно основание. Изготвеният баланс на паричните потоци за цитираните години е довел до
определяне на дължимите ЗОВ на база констатираните превишения на направените
разходи над размера на получените доходи/приходи, както и на направен извод за
данни за укрити доходи , конкретният източник на които не е установен, което не може да послужи като законова база в
предвид липсата на такива укрити доходи. С оглед липса на незаконосъобразни
доходи на лицето, такива с неустановен произход, то за периода 2011г., 2013г.,
2014г., 2015г. и 2016г. не се дължат и определените от органите по приходите
изравнителни осигурителни вноски за ЗО. При липса на законовата презумпция на
чл.124а от ДОПК, действително не могат да се споделят и доводите на роганите по приходите, че определеният недостиг е в
резултата на трудова дейност по смисъла на чл.4 от КСО, за което липсват и сътовтните доказателства. Следва действително да се
съобрази и изложеното от жалбоподателят основание, че той има качеството на самоосигуряващо се лице, което е осъществявал едновременно
дейност като регистриран адвокат и съдружник в ООД. Същият действително
съобразно разпоредбата на чл.2 ал.3 изр.1-во от Наредба за обществено
осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските
граждани на работа в чужбина и морските лица, самоосигуряващите
се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си
вноски за едно от основанията по избор на лицето. Тази разпоредба не е била
съобразена от ревизиращите органи, които еднозначно са приели, че същият дължи
ЗОВ като съдружник в ООД. По тези съборажения
възражението на жалбоподателят и в тази му част се явява основателно, а
издаденият ревизионен акт незаконосъборазен, поради
което следва да бъде отменен и в тази си част.
При посочения изход на спора съдът дължи произнасяне
по направените искания за разноски, като такива се дължат в полза на
жалбоподателят.Представен е списък с разноски, като такива се установиха в
размер на 8821.00 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на
8500.00лева, държавна такса в размер на 10 лева и 2 лева за банков превод,
разноски за вещо лице в размер на 302.00лева, деловодни разноски в размер на 7
лева. Съобразно разпоредбата на чл.161 ал.1 от ДОПК, на
жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за един
адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. В случаят е
направено възражение за прекомерност от ответника. Ето защо дължимите разноски
за един адвокат следва да се определят по реда на чл.8 ал.1 т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като такива се определиха в
размер на 4232.97лева. Останалите направени разноски следва да се присъдят в
размера, в който са направени.
В предвид на изложеното и на осн.
чл.160 ал.1 и ал.2 от ДОПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на В.Й.И. ЕГН**********, с адрес *** РЕВИЗИОНЕН АКТ
№Р-16001617008921-091-001/29.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 670/27.11.2018 г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с
който са установени спрямо него
задължения за данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ за
2011 г. в размер на 14105.76 лв. и лихви в размер на 9084.06 лева; за 2013 г.
данък в размер на 9757.00 лв. и дължими лихви за просрочие
в размер на 4291.00 лв.; за 2014г. данък в размер на 6258.00 лева и лихви за просрочие в размер на 2116.75 лева и за 2015г. данък в
размер на 73399.00 лева и лихва за просрочие в размер
на 17333.03 лева, както и задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода 2011г. в
общ размер на 4028.11 лева и лихви за просрочие в общ
размер на 2778.34 лева, за периода 2013г. в общ размер на 5555,28 лева и лихви
за просрочие в общ размер на 2438,91 лева, за периода
2014г. в размер на 6628,80 лева и лихви за просрочие
в размер на 2567,16 лева и за периода 2015г. главница в общ размер на 7841,28
лева и прилежащи лихви към тях в общ размер на 1831.79 лева, както и ДОО за
2016г. в размер на 176.40 лева с прилежащи лихви в размер на 36.53 лева.
ОСЪЖДА Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на В.Й.И. ЕГН**********,
с адрес *** сумата от 4553.97 /четири хиляди петстотин петдесет и три лева и
деветдесет и седем стотинки/ за направени разноски
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред ВАС на Р България по реда на ДОПК.
СЪДИЯ: