РЕШЕНИЕ
№ 710
гр. Благоевград, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210100643 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.С.****** представлявано от Ю.Б.Ц. – управител, чрез адв. В.Г., със
съдебен адрес гр.С.****** ап. 22 против А.** В. В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. **, ул. „К.***
Ищецът твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника
А. В. В. е бил сключен на 12.08.2015г. Договор с клиентски номер **** за предоставяне на
далекосъобщителни услуги. Поддържа, че по силата на посочения договор „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД е предоставяла на ответника далекосъобщителни
услуги по мобилен номер ********** и по тарифен план „VIVACOM Net&Call S“ с месечна
абонаментна такса 15.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Заявява, че ответникът не
изпълнявал задължението си по договора да заплати цената на предоставените и потребени
от него далекосъобщителни услуги за периода от 22.01.2019 г. до 21.02.2019 г. в размер на
36,51 лв. Излага, че за процесното вземане на „Българска телекомуникационна компания“
ЕАД била издадена фактура № **********/22.02.2019 г. Навежда, че съгласно съгласно
Уведомление по т. 1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за цесия от дата 16.10.2018 г.,
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД (цедент) е прехвърлило на “С.Г. Груп“
ООД (цесионер) вземанията си към ответника Александра В. В., произтичащи от
горепосочения договор за далекосъобщителни услуги. Твърди, че съгласно Анекс от
10.03.2020 г. към Договор за цесия от 01.10.2019г. от своя страна “С.Г. Груп“ ООД (цедент)
е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД (цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от
процесния договор за далекосъобщителни услуги. Заявява, че ответникът е бил уведомен за
така сключените цесии в хода на настоящото съдебно производство, с оглед връчването на
същия на препис от приложените към исковата молба уведомления за цесия и самите
договори за цесии. Поддържа, че задължението на ответника към настоящия момент било в
размер от 36,51 лв. - незаплатена цена за потребените от ответника далекосъобщителни
услуги по процесния договор за периода 22.01.2019 г. до 21.02.2019 г. Сочи, че за
процесното вземане на 15.01.2022г. по ч. гр. д. № 46/2022г. по описа на РС-Благоевград е
1
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която от страна на длъжника е
постъпило възражение по чл. 414 ГПК.
Ответникът изразява становище за неоснователност на ищцовата претенция. Тази си
процесуална позиция обосновава с доводи, че не бил уведомен за извършените цесии по
установения в закона ред (чл. 99, ал. 3 - ал. 4 ЗЗД. Заявява, че не се било установявало
предоставяне на далекосъобщителните услуги по процесния договор, както и че не била
налице изискуемост на вземането. Прави възражение, че по настоящето исково
производство била предоставена различна фактура от тази, която е била приложена по
заповедното производство.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е
установителна искова претенция по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, имаща за предмет установяване на
дължимостта на вземане в размер на 36,51 лв. - главница, представляваща неизплатено
парично задължение за далекосъобщителна услуга по Договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга с клиентски номер 15955446001 от дата 12.08.2015г., сключен
между А. В. В., ЕГН **********, и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК
***, което вземане е прехвърлено на "С. Г. Груп" ЕАД, ЕИК *** на дата 24.02.2020 г.,
съгласно Уведомление по т. 1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018 г., а "С. Г. Груп"
ЕАД, ЕИК ***** го е прехвърлило на „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ***** на дата 10.03.2020 г.,
съгласно Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г.
За вземаното по така предявения установителен иск е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 42 от 15.01.2022г. по ч. гр. д. №
46/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград. Срещу цитираната заповед, в рамките на
едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящия
ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявения установителен иск:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим. Същият изхожда от
легитимирано лице, депозиран е пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК
2. Относно основателността на предявения иск:
От представените от ищеца документи се установява, че между „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК ***** и ответника А. В. В. е сключен
процесният договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги от дата 12.08.2015г., с
клиентски номер 15955446001, с предмет - предоставяне от БТК ЕАД на ответника на
далекосъобщителни услуги по мобилен номер ********** с месечна абонаментна такса
15,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца.
Въз основа на сключения договор за предоставянето на далекосъобщителни услуги от дата
12.08.2015г., с клиентски номер 15955446001 била издадена следната фактура: №
**********/22.02.2019 г., както и месечни сметки.
По делото е представен Договор ********** за прехвърляне на вземания (цесия) от
16.10.2018 г., сключен между “Българска телекомуникационна компания” ЕАД (цедент) и
„С.Г.Груп“ ООД (цесионер), съгласно който цедентът прехвърля възмездно на цесионера
вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към договора, срещу
цена, която ще бъде определена в Приложение № 1. Представено е потвърждение за
прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжник А. В. В. с общ размер на
прехвърлените вземания 36,51 лв. Цедентът “Българска телекомуникационна компания”
ЕАД (цедент) е упълномощил цесионера „С.Г.Груп“ ООД да представлява БТК пред лицата,
чиито задължения към БТК са предмет на прехвърляне по Договора за цесия при и по повод
изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като подписва
съответните уведомителни писма.
На 01.10.2019 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „С.Г.Груп“
2
ООД (цедент) и ищеца “ЮБЦ” ЕООД (цесионер), по силата на който цедентът прехвърля на
цесионера вземания в размер на 70 000 418,53 лева, които вземания са подробно
индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 - “Списък на
вземанията“, неразделна част от договора. Приложено е извлечение от Приложение № 1 към
Договор за цесия от 01.10.2019 г., в което е записано, че по силата на договора за цесия
вземането на „ЮБЦ“ ЕООД спрямо Александра В. В., произтичащо от договор за мобилни
услуги, и начислени неустойки по него, подписани преди датата на сключената цесия от
01.10.2019 г. и в размер на 36,51 лв., е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД, като в качеството си
на цесионер „ЮБЦ“ ЕООД има всичките предвиден в законите на Р. Б. права на кредитор.
По делото е прието като доказателство уведомление за цесия, адресирано до ответника
А. В. В., с което ищцовото дружество „ЮБЦ“ ЕООД и „С.Г.Груп“ ООД уведомяват
ответника, че задължението към БТК ЕАД, възникнало по договор/и за мобилни услуги, в
размер на 36,51 лв. е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, което дружество от своя страна е
прехвърлило вземането на „ЮБЦ“ ЕООД, което дружество е единствен титуляр на
вземането.
Следователно в настоящия случай ищецът основава вземането си въз основа на договор за
прехвърляне на вземания (цесия), сключен от него със „С.Г.Груп“ ООД, което дружество от
своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с
прехвърлител на вземания “Българска телекомуникационна компания” ЕАД.
При тези данни се установява, че между ответната страна и БТК ЕАД е имало валидно
сключен писмен договор с предмет - предоставяне на ответника ползването на мобилни
услуги, както и че на основание този договор и Общите условия към него са договорили
дължима от абоната неустойка при неплащане на дължимите такси и цена на доставената и
ползвана мобилна услуга, в случая на упражнено от мобилния оператор право да прекрати
предсрочно договора за мобилни услуги.
Съгласно общите постановки, касаещи института на прекратяване на едно
правоотношение - чл.87, ал.1, изр. 2 ЗЗД - в случаите на неизпълнение по двустранен
договор, какъвто е процесния, кредиторът следва да даде подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за развален. Следователно - в
случая ищецът не установи, че кредиторът по спорното материално правоотношение „БТК“
ЕАД правно валидно е упражнил едностранното си право да прекрати договора, по начина,
по който е договорено в договора и ОУ към него, доколкото в чл.87 ал.1, изр. 2 ЗЗД
постановява, че в случаите, когато договорът е сключен в писмена форма, какъвто е
настоящият, то и писменото предупреждение с даден срок за изпълнение и респ. настъпване
на последиците за прекратяване на договора чрез едностранно волеизявление от тази страна,
следва да бъде също писмено. В случая от страна на ищеца не се представиха доказателства,
че при писмено сключен договор е настъпила забава в изпълнението на насрещното и
изискуемо вземане на ответника, както и че същото е системно такова по смисъла на
чл.50.6, б "в" ОУ, което да обуслови правото на насрещната страна – „БТК“ ЕАД да упражни
правото си на волеизявление за прекратяване на договора на това основание, както и не се
представиха доказателства, че това право е направено в необходимата за това писмена
форма. По същество - това представлява договорена клауза за едностранно разваляне на
договори от страните при договорени условия и предпоставки.
Твърденията в исковата молба са, че поради неплащане на две поредни месечни вноски,
мобилният оператор, който е цедирал на ищеца спорното вземане, е упражнил правото си
едностранно да прекрати сключения между страните договор. За посоченото обстоятелство
обаче липсват писмени доказателства. След като договорът за мобилни услуги е сключен в
писмена форма, самото прекратяване, макар и едностранно упражнено от едната страна по
договора, също следва да е в писмена форма, за което потребителят следва да е уведомен по
надлежния ред. По делото липсват доказателства за писмено прекратяване на договора от
страна на мобилния оператор и за уведомяването на потребителя за това. Поради това съдът
3
приема, че договорът не е прекратен, в резултат на което не се дължи и процесната сума,
доколкото не се установи по делото, че за мобилния оператор е възникнало материалното
основание за претендиране на това задължение от потребителя, поради виновно
неизпълнение от последния по посочения в исковата молба начин.
Горните факти не могат да се установят и от издадените фактури. Последните са частни
документи, съставени от мобилния оператор и в този смисъл съдържат изгодни за тази
страна по материалното правоотношение факти и като частни документи, които нямат
свидетелстващо значение, въз основа на записванията в тях не могат да се правят изводи
относно осъществени релевантни факти и обстоятелства. Поради неустановяване факта на
прекратяване на правоотношението между ответника и „БТК“ ЕАД, то неустановен е
останал и фактът на конкретната дата, на която това е станало, което от своя страна прави
невъзможно преценката дали вземането е станало изискуемо и считано от коя дата.
Последното от своя страна прави невъзможно преценката на съд по възражението на
ответната страна за погасяване на това вземане по давност, по аргумент на чл.120 вр. с
чл.11, б "в" ЗЗД, тъй като е неясен началният момент, от който да се отчита течението на
такава.
С оглед изложеното се налага изводът, че предявеният иск е неоснователен, поради което
същият следва да бъде отхвърлен.
Относно разноските.
При този изход от делото (неоснователност на предявения иск) на ищеца не се дължат
разноски нито за заповедното, нито за настоящото исково производство. Право на разноски
има ответникът, но той не е направил искане в тази връзка.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на ‚ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С.****** представлявано от Ю.Б.Ц. – управител, предявен против А. В. В., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. **, ул. „К.“ № **, с който се претендира да
бъде признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца
следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 42 от
15.01.2022г., издадена по ч. гр. д. № 46/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 36,51 лв. /тридесет и шест лева и петдесет и една стотинки/ - главница, представляваща
неизплатено парично задължение за далекосъобщителна услуга по Договор за предоставяне
на далекосъобщителна услуга с клиентски номер 15955446001 от дата 12.08.2015г., сключен
между А. В. В., ЕГН **********, и „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, ЕИК
***, което вземане е прехвърлено на "С. Г. Груп" ЕАД, ЕИК *** на дата 24.02.2020 г.,
съгласно Уведомление по т. 1.1.1 към договор за цесия от дата 16.10.2018 г., а "С. Г. Груп"
ЕАД, ЕИК *** го е прехвърлило на „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ***** на дата 10.03.2020 г.,
съгласно Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4