Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско отделение, IV-в с-в, в публичното заседание на двадесет и първи
ноември през 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Цветослава
Гулийкова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 2445 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 ГПК.
С решение от 22.10.2018 г. СРС, 120 с-в, по гр.д.№ 75773/18 г. е признал за
установено в отношенията между страните „Т.С.“ ЕАД и „Б.“ ЕООД по предявените
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ,
че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сумата
от 207,94 лв.-главница, представляваща сума, с която ответникът неоснователно
се е обогатил, ползвайки доставеното му от ищцовото
дружество топлинна енергия през периода 01.01.2015 г.-31.12.2015 г. вкл. в
имот, ползван под наем и представляващ магазин, находящ се в гр.София, ул. „*********със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-25.07.2017
г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 134,67 лв. за периода от
03.03.2015 г. до 18.07.2017 г., като е отхвърлил исковете до пълните им
предявени размери, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 50553/17 г. на СРС, 120 с-в.Решението е
постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД като трето лице-помагач на ищеца.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
ответника- „Б.“ ЕООД в частта, с която са уважени исковете с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК.Въззивникът твърди, че между
страните не се спори, че ответникът не е собственик или носител на вещно право
върху топлоснабдявания имот, и че между тях няма сключен договор за доставка на
топлинна енергия.Твърди, че ищецът има договор за доставка на топлинна енергия
със собствениците на имоти на адрес-гр.София, ул. Я.*********, и че титуляр на
правата и задълженията за процесния абонатен № ******
е собственикът на имота.Твърди, че той като наемател на имота има задължения за
заплащане на наемна цена и консумативи спрямо своя наемодател, не и към
ищеца.Позовава се на ТР № 2/17.05.2018 г. по т.д.№ 2/17 г. на ОСГТК на ВКС,
съгласно което собствениците на ограничено вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на което ползвателят
като клиент на топлинната енергия за битови нужди дължи цената й.Изразява
становище, че след като не е в търговски или други отношения с ищеца, не дължи цената
на доставената топлинна енергия.Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да отхвърли предявените искове.
Ответникът по въззивната жалба-
„Т.С.“ ЕАД оспорва същата, без да излага конкретни доводи и мол съда да
потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Третото лице-помагач не взема становище по нея.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с положителни
установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.59, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът- „Топлофикация-София” АД твърди, че на
25.07.2017 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Б.“ ЕООД за сумата 629,62 лв.-главница, представляваща стойността на
неплатена от ответника топлинна енергия за периода м.01.2015 г.-м.12.2015 г. и
293,22 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва от 03.03.2015 г. до
18.07.2017 г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението.Ответникът е депозирал възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 50553/17 г. на СРС, 120 с-в и на ищеца е даден
1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането.Твърди, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден
имот-магазин № 2, находящ се в гр.София, ул. Я.*********, ет.0, магазин с аб.№ 337793.На основание & 1, т.43 от
ДР на ЗЕ потребител на топлинна енергия за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, което купува топлинна енергия с топлоснабдител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за
стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет.Съгласно
чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ е регламентирано, че продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на
писмени договори при Общи условия /ОУ/, които се сключват между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди.С Общите
условия, които се изготвят от „Топлофикация София“ АД и се одобряват от ДЕВР
към МС и с тях се регламентират търговските отношения между потребителите на
топлинна енергия и дружеството, като правата и задълженията на страните; редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия,
отговорността при неизпълнение на задълженията и др.За процесния период са били
в сила ОУ за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Т.С.“ ЕАД ***,
одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, в сила от датата на
решението.Съгласно чл.63 и чл.66 от цитираните ОУ всеки собственик на
топлоснабден имот, ползващ го за стопански нужди /или предназначен за стопански
нужди/ е длъжен да сключи писмен договор с продавача на топлинна енергия.Твърди,
че ответникът не е предприел необходимите действия като ползвател на
топлоснабден имот за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, като ползва доставена от ищеца за стопански нужди без да
заплаща стойността на консумираната топлинна енергия, поради което се е
обогатил за негова сметка.Твърди, че съгласно чл.139 ЗЕ разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл.139а.В случая сградата-етажна собственост, в която се
намира процесния имот, е сключила договор за извършване на услугата „дялово
разпределение“ на топлинната енергия с „Т.С.“ ЕООД.Съгласно разпоредбата на
чл.155, ал.1, т.2 сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани
от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от ФДР на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение и са издадени изравнителни сметки.Съгласно глава IV, чл.40, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия-в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура.Твърди, че в срока по
чл.40, ал.2 от ОУ ответникът не е подал възражение относно стойността на
начислената топлинна енергия.Въпреки връчената му покана за доброволно
изпълнение ответникът не е заплатил дължимите суми.Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му
дължи сума за консумирана топлинна енергия в размер на 629,62 лв.-главница,
представляваща стойността на неплатена от ответника топлинна енергия за периода
м.01.2015 г.-м.12.2015 г. и 293,22 лв.-лихва за забава от 03.03.2015 г. до 18.07.2017
г. със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
Със заявление вх.№ 3058487/25.07.2017 г. ищецът е поискал
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу „Б.“ ЕООД за сумата 593,70 лв.-главница, представляваща стойността
на неплатена от ответника топлинна енергия за периода м.01.2015 г.-м.12.2015 г.;
287,06 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва от 03.03.2015 г.
до 18.07.2017 г.; сумата от 35,92 лв.-такса за дялово разпределение и 6,16
лв.-лихва за забава върху таксата за дялово разпределение със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението.В обстоятелствената част
на заявлението е посочено, че с посочените суми ответникът се е обогатил без
основание за сметка на дружеството.На 23.08.2017 г. е издадена заповед по чл.410 ГПК.Ответникът
е подал възражение по чл.414 ГПК.На 25.09.2017 г. ищецът е уведомен за възможността
да предяви иск за установяване на вземането си.Исковата молба е подадена на 25.10.2017
г. / в срока по чл.415, ал.1 ГПК/.
На 18.08.2010 г. е подписан договор за наем, по силата на
който Йрий Ценков Ценков е
предоставил на „Б.“ ЕООД за временно и възмездно ползване под наем следния
недвижим имот: магазин, находящ се в 6-етажна масивна жилищна сграда в гр.София,
ул. Я.*********, със застроена площ от 77,60 кв.м. срещу месечна наемна цена от
750 евро, като в наемната цена не се включват консумативните разноски, които
следва да се заплащат в срок от наемателя.Наемателят се е задължил да заплаща
договорената наемна цена в срока и по начина, определен в чл.2, както и
консумативните разходи за наетия имот.
Представено е
писмо изх.№ П-3934/01.06.2016 г. на „Т.С.“ ЕАД, адресирано до „Б.“ ЕООД с
покана за заплащане на топлинна енергия за период от м.03.2014 г. до м.04.2016
г. в размер на 1003,18 лв.-892,62 лв.-главница и 110,56 лв.-лихва за доставена
топлинна енергия на адрес: бул. Я.*********, магазин, с аб.№
337793, както и 4,38 лв.-за услугата дялово разпределение, от която 41,36
лв.-главница и 4,02 лв.-лихва в суми в 7-дневен срок от датата на получаването
му.Липсват данни писмото да е връчено на ответника.Представени са обратни
разписки с отбелязване „получателят отсъства“ и „преместен на друг адрес“, без
да е видно съдържанието на същите.
Първоинстанционният
съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че ответникът „Б.“ ЕООД е наемател на процесния топлоснабден
имот-магазин в 6-етажна масивна сграда, находяща се в гр.София, ул. „*********със
застроена площ от 77,60 кв.м.
От заключението на приетата техническа експертиза на в.л.
Б.Валева-Тодорова е установено, че общият размер на
начислените по фактури суми за топлинна енергия за процесния имот за периода м.01.2015
г.-м.12.2015 г. възлиза на 595,01 лв., а след съобразяване на изравнителните
сметки-207,94 лв.Сумите за топлинна енергия са начислявани в съответствие с
действащата нормативна уредба.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза
на в.л.Е.Нейков е установено, че не са представени документи за извършени
плащания от ответника, касаещи процесния период.Законната лихва върху всяка
главница от датата на изпадане на ответника в забава до 18.07.2017 г. възлиза
на 134,67 лв.Сумата за дялово разпределение е
36,06 лв.Сумите за дялово разпределение са 35,92 лв.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Ищецът мотивира правния си интерес с
твърдението, че ответникът е подал възражение в срока по чл.414 ГПК, поради което в срока по
чл.415, ал.1 ГПК е предявил искове относно
вземането си за главница и лихва за забава.При това положение е налице правен
интерес от предявяване на положителните установителни искове и същите се явяват
допустими.
Съгласно
разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва
на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.По делото не се
спори, че ответникът е наемател на процесния имот, и че абонатният номер касае
небитов потребител.Не се установи да е сключен писмен договор между страните.
При това положение следва да се приеме, че е
допустим субсидирния иск по чл.59, ал.1 ЗЗД.За да е
налице фактическия състав на този иск, е необходимо кумулативното наличие на
следните предпоставки: обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие
на причинна връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно
основание за това имуществено разместване.Обогатяването може да се изрази в спестяване на разходи, които обогатилото се
лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на
пасивите му. В случая ответникът е спестил разходи от заплащане стойността на
доставена услуга за топлинна енергия.
От заключението на техническата експертиза е установен
размера на реално потребеното количество топлинна
енергия за процесния топлофициран имот.
Поради изложените съображения искът за главница се явява
основателен за сумата 207,94 лв.
С оглед липсата на установени договорни отношения и на
срок за плащане на сумата за доставена топлинна енергия цитираните от ищеца ОУ
са неприложими и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД за изпадането на
ответника в забава е необходима покана.От съдържанието на представените
известия за доставка не е видно съдържанието на изпратените документи, същите
не са и надлежно получени от адресата.
С оглед липсата на договорни отношения между страните
доводите на въззивника за приложимост на ТР № 2/17.05.2018
г. по т.д.№ 2/17 г. на ОСГК на ВКС са ирелевантни към
предмета на спора.
Поради изложените съображения искът по чл.422 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД се явява неоснователен.
Настоящият съдебен състав
констатира, че първоинстанционният съд е дал
неправилна правна квалификация на предявения иск за главница такъв по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД вр.
чл.150 ЗЕ вместо с основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.59 ЗЗД.Не са налице основания за обезсилване на решението, тъй като съдът се
е произнесъл при събрани по делото доказателства и по фактическите твърдения и петитума на исковата молба.Неточната правна квалификация
обаче е довела до неправилно прилагане на материалноправна
норма, поради което обжалваното решение следва да се отмени и да се постанови
ново решение с точната правна квалификация /в този смисъл-Р № 61/13.07.2017 г.
на ВКС, II ГО, гр.д.№
3439/16 г.; Р № 45/20.04.2010 г., т.д.№ 516/09 г. на ВКС, II ТО; Р №
65/27.04.2016 г., гр.д.№ 3693/15 г., ВКС, III ГО; Опр.
№ 322/05.03.2012 г., гр.д.№ 1299/11 г., ВКС, III ГО/.
Поради частично разминаване на крайните
изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се отмени в частта, с
която е уважен иска по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55,
ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 207,94 лв. за периода 01.01.2015
г.-31.12.2015 г. със законната лихва; в частта, с която е уважен иска по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 134,67 лв. за
периода 03.03.2015 г.-18.07.2017 г., както и в частта,
с която ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски за исковото
производство над 232,40 лв. до 271,95 лв., а за заповедното производство-над
16,90 лв. до 27,75 лв., като вместо него се постанови решение, с което да се
уважи иска по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД за
сумата от 134,67 лв. за периода 03.03.2015
г.-18.07.2017 г. със законната лихва, а искът по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 134,67 лв. за периода 03.03.2015 г.-18.07.2017 г. следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед изхода на спора въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника разноски за настоящата инстанция на основание
чл.78, ал.3 ГПК в размер на 9,83 лв., а за СРС-още 43,40 лв. или общо сумата от
53,23 лв.
Разноски на въззиваемия
за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като същият не е
подал отговор на въззивната жалба, не е бил представляван
в съдебно заседание, а само е подал бланкова молба за отхвърляне на въззивната жалба.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 22.10.2018 г. на
СРС, 120 с-в, по гр.д.№ 75773/18 г. в
частта, с която е уважен иск на „Т.С.“ ЕАД срещу „Б.“ ЕООД с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата
от 207,94 лв. за периода 01.01.2015 г.-31.12.2015 г.;
в частта, с която е уважен иска по чл.422 ГПК вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 134,67 лв. за периода 03.03.2015
г.-18.07.2017 г., както и в частта, с която „Б.“ ЕООД е осъден да заплати на
ищеца разноски за исковото производство над 232,40 лв. до 271,95 лв., а за
заповедното производство-над 16,90 лв. 27,75 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59 ЗЗД по иска, предявен от „Т.С.” ЕАД с ЕИК ********и
с адрес: *** срещу „Б.“ ЕООД, че „Б.“ ЕООД с ЕИК ********и със седалище и адрес
на управление:*** дължи на „Т.С.” ЕАД с ЕИК ********и със седалище и адрес на
управление:*** сумата от 207,94 лв. /двеста и седем лева и деветдесет и четири
стотинки/, представляваща сума, с която той
се е обогатил, ползвайки доставената от ищеца топлинна енергия за периода 01.01.2015 г.-31.12.2015 г. за имот, представляващ магазин, находящ се в гр.София, ул. „*********със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-25.07.2017 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Т.С.” ЕАД с ЕИК ********и с адрес: *** срещу „Б.“
ЕООД с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление:*** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 134,67 лв. за периода 03.03.2015 г.-18.07.2017 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Т.С.”
ЕАД с ЕИК ********и с адрес: *** да заплати на „Б.“ ЕООД с ЕИК ********и със
седалище и адрес на управление:*** сумата 53,23 лв. /петдесет и три лева и
двадесет и три стотинки/ на основание чл.78, ал.3 ГПК-разноски за двете съдебни
инстанции.
Решението е постановено при участието на „Т.С.” ЕООД като
трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.