Решение по дело №7518/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260124
Дата: 26 януари 2021 г. (в сила от 17 февруари 2021 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20205330207518
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  

260124

 

гр.Пловдив, 26.01.2021г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

              ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД - IX наказателен състав в публично заседание на петнадесети яйнуари, две хиляди, двадесет и първа година, в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ

 

при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА 

като разгледа АНД № 7518/2020г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 36-0000696 от 12.11.2020г., издадено от Г. В. В., на длъжност *** на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на С.Ш.П., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.178в. ал.5, предл.2 от Закона за вижението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.178в. ал.5, предл.2 от Закона за движението по пътищата.

С жалбата се посочва, че наказателното постановление е  незаконосъобразно, като се оспорва факта на извършване посоченото нарушение, а също и се сочи, че при издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Предлага наказателното постановление да бъде отменено.

Ответната страна – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив не изпраща представител, в придружителното писмо посочва, че атакуваното наказателно постановление е съобразено с материални и процесуалния закон, по безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя, както и неговата вина. 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното: 

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 19.11.2020 г., видно от приложената към същото разписка, а жалбата е изпратена до РС-Пловдив, чрез Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив на 24.11.2020г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 23.10.2021г., на главен път Е80 – Кемера, в посока на движение за гр.Садово, свидетелят Т.В.Г. – в качеството и на *** в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Пловдив, спряла за проверка движещо се на същото място МПС – товарен автомобил марка „Волво Флол“ с рег.№ „***“. При това свидетелят Г. установила, че последното МПС, собственост на „Лидер 01“ ЕООД, било управлявано от жалбоподателя С.Ш.П., който извършвал превоз за собствена сметка П. - П. - К., видно от заповед с дата 23.10.2020г.. Свидетелят Г. констатирала още, че водачът С.Ш.П. не притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, като водачът не представил такова, а след справка свидетелят Г. още установила, че П. притежавал Удостоверение за психическа годност № 415444, което било валидно до 15.03.2020г..

С оглед на горното, на място свидетелят Г. съставил АУАН с бланков № 280364/23.10.2020г. срещу жалбоподателя П. за нарушение на  чл.178в. ал.5 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал, без да отрази възражения. Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел  Т.В.Г., която  помни случая и описва извършената проверка и сторените при същата констатации, както и начина на съставяне на АУАН. Съдът намира показанията на свидетеля Г. за последователни, логични, непротиворечиви, поради което приема последните за истинни. От същите показания се установява начина на констатиране описаните като установени факти, както и процедурата по съставяне на акта.

Горната фактическа обстановка се установява и от приложените по делото писмени доказателства – заповед с дата 23.10.2020г., от която се установява извършения превоз за собствена сметка, оригинал на  Удостоверение за психическа годност № 415444, както и Справка от регистър на психическите изследвания на водачите, от които се установява, че към момента на проверката – 23.10.2021г., водачът  П. не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност, а притежаваното от него Удостоверение за психическа годност № 415444 било валидно до 15.03.2020г..

Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се установява, в светлината на горепосочената доказателствена съвкупност.

Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното,  съдът  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната компетентност на административнонаказващия орган се установява от така представената Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на чл.189, ал1, от ЗДвП. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са  и сроковете по чл. 34  от ЗАНН.

Въпреки горното, съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, не се установяват достатъчно данни за това, че на 16.06.2020г.жалбоподателят С.Ш.П. е извършил нарушение на чл.178в. ал.5, предл.2 от Закона за движението по пътищата, предвид следното:

Нарушението на  чл.178в. ал.5, предл.2 от Закона за движението по пътищата се изразява в това, че водачът ИЗВЪРШВА таксиметрови, превози за собствена сметка или обществени превози на пътници или товари без валидно удостоверение за психологическа годност.

Ето защо жалбоподателят С.Ш.П. извършва нарушението на чл.178в. ал.5, предл.2 от Закона за движението по пътищата тогава, когато извършва въпросния превоз за собствена сметка, в случая – на 23.10.2020г., а не на датата, на която изтекла валидността на Удостоверение за психическа годност № 415444 – 15.03.2020г., след „удължаване“ предвид извънредното положение  - 16.06.2020г. и др. подобни.

Предвид това административнонаказтелното обвинение, формулирано в АУАН и наказателното постановление, а именно – за нарушение, извършено на 16.06.2020г., на главен път Е80 – Кемера, в посока на движение за гр.Садово остава НЕДОКАЗАНО, доколкото по делото не се установи (нито въззиваемата страна изобщо твърди), че жалбоподателят С.Ш.П. на 16.06.2020г. е осъществявал превоз за собствена сметка без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност.

Горното мотивира отмяна на наказателното постановление като по същество неправилно.

Единствено с оглед изчерпателност следва да се посочи, че по делото се установиха достатъчно данни за извършено от жалбоподателя на 23.10.2020г. нарушение на  чл.178в. ал.5, предл.2 от Закона за движението по пътищата, но подобно административнонаказателно обвинение не е предмет на обжалваното наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 36-0000696 от 12.11.2020г., издадено от Г. В. В., на длъжност *** на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Пловдив, с което на С.Ш.П., ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.178в. ал.5, предл.2 от Закона за вижението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл.178в. ал.5, предл.2 от Закона за движението по пътищата.

 

         Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)

         ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

         И. Й.