Определение по дело №105/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 260172
Дата: 1 април 2021 г. (в сила от 17 април 2021 г.)
Съдия: Магдалена Кръстева Недева
Дело: 20213001000105
Тип на делото: Въззивно частно търговско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

   260172/01.04.2021 година                           град Варна

 

 

          Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на горепосочената дата                                                         година 2021

в закрито  заседание в състав :

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : В.Аракелян                                                                                  ЧЛЕНОВЕ : А.Братанова

                                                                                                  М.Недева

 

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.ч.т.д. № 105 по описа  на Варненския апелативен съд за 2021г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.2 ГПК вр.чл.248 ГПК.

          Образувано е по подадена частна жалба от „ЕНТЪРПРАЙЗ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 109, ет. 4, офис 6, представлявано от Б С Дпротив определение № 260987/14.12.2020г.  на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1907/2019г., с което е оставено без уважение искането на дружеството с правно основание чл.248 ал.1 ГПК, обективирано в молба вх.№ 270015/20.11.2020г. за изменение на постановеното решение № 260317/28.10.2020г. в частта за разноските.  Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, предвид на това, че според него първостепенният съд неправилно е изчислил размера на адв.възнаграждение на насрещната страна, с оглед направеното възражение за прекомерност, като също така неправилно е приел, че не е обвързан от минималния размер на това възнаграждение, изчислен съобразно чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1/2004г. за мин.размери на адв.възнаграждения предвид заявения материален интерес. Изразено е и несъгласие с извода на съда, че делото се отличава с фактическа и правна сложност. Спорът е решен въз основа на една извършена съдебно-счетоводна експертиза, разпита на по един свидетел на страните и събраните писмени доказателства, като предявяването на насрещен иск не съставлява процесуално усложняване на спора. Моли определението да бъде отменено и вместо него – постановено друго, с което молбата му за изменение на решението в частта за разноските да бъде уважена и присъденото възнаграждение на ищцовата страна бъде сведено до неговия минимален размер от 1 461,10лв.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по частната жалба страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от съда същата да бъде оставена без уважение. Изхождайки от общата цена на главните искове 31 036,76лв и тази на насрещния иск от 23 469,96лв, присъденото адв.възнаграждение на ищцовото дружество от 2 900лв надвишава само с около 200лв минималното такова съгласно Наредба № 1/2004г.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е  процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява неоснователна,  по следните съображения :

          Определяйки размера на адв.възнаграждение на ищцовата страна окръжният съд е съобразил както фактическата и правна сложност на делото, така и процесуалното му усложняване с оглед предявения насрещен иск и е уважил направеното от ответника възражение за прекомерност, като  е редуцирал исканото възнаграждение от 3 911,66лв на 2 900лв. Споделяйки тези съображения, настоящият състав изразява съгласие и с извода, че при уважено възражение за прекомерност съдът не е задължен да присъди минималния размер на адв.възнаграждение, определен по реда на Наредба № 1/2004г. Освен това процесуалният представител на ищцовото дружество е осъществил правната му защита в пълен обем – депозирал е допълнителна искова молба, отговор на насрещния иск, писмени бележки по делото, както и е осъществил процесуалното му представителство по всяко едно открито заседание.  Не се споделя разбирането на частния жалбоподател, че предявяването на насрещен иск и осъществената по него защита не представлява усложнение на делото. Представеният от ищеца списък по чл.80 ГПК инкорпорира искане за присъждане на адв.възнаграждение от 2000евро, с левова равностойност от 3 911,66лв. Съгласно договора за правна защита и съдействие процесуалният представител на ищеца е поел ангажимент да окаже правна помощ  и представителство пред съда на клиента си както във връзка със защитата на неговите права, произтичащи от процесното правоотношение, така и всякакви правни и фактически действия във връзка с това. Следователно оказаната правна помощ на ищеца включва и защитата му по предявения насрещен иск. Това разбиране на процесуалния представител на ищеца е изразено както в отговора на молбата по чл.248 ГПК, така и в отговора на настоящата частна жалба. Предвид на това съдът намира, че присъденото адв.възнаграждение  от 2 900лв надвишава с около 200лв минималния размер, изчислен по реда на чл.7 от Наредба № 1/2004г. за главните и насрещния иск.

          Ето защо частната жалба се преценява като неоснователна, а обжалваното определение – като правилно и законосъобразно, предвид на което същото подлежи на потвърждаване.

          Водим от горното, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И    :

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение № 260987/14.12.2020г.  на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1907/2019г., с което е оставено без уважение искането на „ЕНТЪРПРАЙЗ КОНСУЛТИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 109, ет. 4, офис 6, представлявано от Б С Дс правно основание чл.248 ал.1 ГПК, обективирано в молба вх.№ 270015/20.11.2020г. за изменение на постановеното решение № 260317/28.10.2020г. в частта за разноските. 

          Определението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ: