О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Плевен, 09. 10. 2020 год.
Плевенският
районен съд, І граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми септември
през двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2340
по описа за 2020 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба от М.П.И. *** против Т.Г.Б. и Д.Т.Б.,***. Видно е,
че с молбата е предявен иск за разваляне на договор за издръжка и гледане за 1/
2 ид. част от недвижим имот- ***с идентификатор ***, с административен адрес: ***.
Правната квалификация на предявения иск е по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД.
Плевенският
районен съд намира, че по правилата на родовата подсъдност делото е подсъдно на
Плевенския окръжен съд като първа инстанция по следните съображения:
С иска по чл. 87 ал. 3 от ЗЗД
изправната страна по договора упражнява едно свое потестативно право. С него се
дава възможност на същата едностранно да прекрати съществуващата между страните
договорна връзка. Затова по своето естество това право има облигационен, а не
вещен характер. Поради това искът, с който то се упражнява, не е иск за
собственост или вещно право върху имот. Последният иск ще е налице, когато се
търси защита на самото право на собственост, но не и когато се упражняват
облигационни права, макар и чрез тях косвено да се влияе на отношенията на
собственост, върху предмета на договора. С оглед на изложените съображения
родовата подсъдност на иска по чл. 87
ал. 3 от ЗЗД следва да се определи по правилото на чл. 104 т. 4 от ГПК, а не по правилото на т.
3 от същата разпоредба. Цената на иска по
чл. 87 ал. 3 ЗЗД се определя съгласно разпоредбата на чл. 69 ал. 1 т. 4
във връзка с т. 2 от ГПК, доколкото договорът, чието разваляне се иска има за
предмет право на собственост върху посочения в него имот. Разпоредбата на чл.
69 ал. 1 т. 2 от ГПК постановява, че цената на иска се определя въз основа на
данъчната оценка, на конкретното вещно право, чиято защита се иска или което е
предмет на договора по чл. 69 ал. 1 т. 4 от ГПК.
В случая от представеното писмо
от ***„***“ при Община П./л. 89 от делото/ се установява, че данъчната оценка
на процесния недвижим имот е в размер на 59 862, 30 лв., съответно за 1/ 2 идеална
част от същия, е в размер на 29 931, 15 лв., което е и цената на предявения иск
за разваляне на договора за издръжка и гледане. Съгласно чл. 104 т. 4 от ГПК на
окръжния съд са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска
над 25 000 лв. Съгласно чл. 69 ал.1 т. 4 от ГПК размерът на цената на иска по
искове за разваляне на договор, който има за предмет вещни права върху недвижим
имот, се определя съгласно т. 2, а именно- от данъчната оценка на имота /в
случая 1/ 2 от нея/ и е в размер на 29 931, 15 лв. Следователно по иска с
правно основание чл. 87 ал. 3 от ЗЗД родовата подсъдност е на окръжен, а не на
районен съд съобразно посочените правила.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че следва да прекрати производството,
като изпрати делото по подсъдност на Плевенския окръжен съд.
По
горните съображения и на основание чл. 119 ал. 1 във вр. с чл. 118 ал. 2 от ГПК
Плевенският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело №
2340/ 2020 год. по описа на Плевенския районен съд.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Плевенския
окръжен съд.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Плевенския окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: