Присъда по дело №116/2022 на Районен съд - Раднево

Номер на акта: 38
Дата: 26 октомври 2022 г.
Съдия: Христина Вълчанова
Дело: 20225520200116
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 38
гр. Раднево, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и шести
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
СъдебниДесислава М. Велева

заседатели:Стефка Р. Желева
при участието на секретаря Иванка Д. С.
и прокурора В. Ив. Г.
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Наказателно дело от
общ характер № 20225520200116 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Д. И. М., родена на *** г. в гр. Нова Загора, с
постоянен адрес с.****, българска гражданка, българка, без образование,
неомъжена, безработна, осъждана, ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА в това,
през периода 10.02.2022 г. до 13.02.2022 г. в с.Сърнево, общ.Раднево, като
продължавано престъпление на два пъти, отнела чужди движими вещи: 1 бр.
телевизор марка „Crown 32J1100“ и 1 бр. мобилен телефонен апарат марка
„Nokia“, модел ТА 1008, ведно със сим карта на „А1“, всичко на обща
стойност 205,40 лева, от владението на М. Д. М. от с. Сърнево, без неговото
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Кражба в немаловажен
случай, извършена повторно, за което и на основание чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.
194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК във вр. с чл. 373, ал.2, във вр.
чл. 372, ал. 4, от НПК, и чл. 58а, ал. 1 от НК/ д.в. бр. 26 от 2010г./ и чл.54 от
НК я ОСЪЖДА на 1 /една/ година ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПОСТАНОВЯВА отделно от днес определеното наказание „Лишаване
от свобода” да изтърпи ефективно и наказанието от 10 месеца „Лишаване от
1
свобода” определено по НОХД № 202155002022338 /2021г. по описа на
Окръжен съд Стара Загора с присъда № 13 от 16.09.2021г., в чиито
изпитателен срок е извършила настоящото деяние.
НА ОСНОВАНИЕ чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНС наказанието „Лишаване от
свобода” да се изтърпи при първоначален „общ” режим.
На основание чл. 59, ал. 2 и ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА времето, през
което подсъдимата Д. И. М. е била задържана с мярка за неотклонение
„Задържане под стража” взета във фазата на съдебното производство на
основание чл. 66, ал. 1 от НПК, от 13.10.2022г. до влизане на присъдата в
законна сила.
На основание чл.53, ал.1, б. „а” НК ПОСТАНОВЯВА веществените
доказателства по делото:
- ДНК иззето посредством тампон от евробукса към черен кабел, да се
отнеме в полза на държавата, като след отпадане на нуждата от него да се
унищожи.
- заложен билет №6775631 издаден от заложна къща „9000.БГ“ ЕООД;
мобилен телефонен апарат „Нокия” с IMEI 356003085353013 със сим карта на
„А1”, да се върне на наследниците на пострадалите независимо на кой от тях.
ОСЪЖДА подсъдимата Д. И. М. със снета самоличност, да заплати на
Държавата по сметка на ОД на МВР - гр.Стара Загора разноските по
досъдебното производство в размер на 78.00 /седемдесет и осем лева / лв.
ОСЪЖДА подсъдимата Д. И. М., със снета от по - рано самоличност да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Раднево
направените в съдебното производство разноски в размер на 40.00 лв.
ОСЪЖДА подсъдимата Д. И. М., със снета от по - рано самоличност да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Раднево
държавна такса в размер на 5лв. /пет лева/ за всеки служебно издаден
изпълнителен лист.
Присъдата може да се обжалва или протестира пред Старозагорския
окръжен съд в петнадесетдневен срок от днес.
Председател: _______________________
2
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите Свали мотивите

М О Т И В И към Присъда №38 от 26.10.2022г. по НОХД № 116 по
описа на Районен съд Раднево за 2022 година.

Подсъдимата Д.И.М. е предадена на съд по обвинение по чл.195, ал.1,
т.7, вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 28, ал.1 от НК за това, че през
периода 10.02.2022 г. до 13.02.2022 г. в с. Сърнево, общ. Раднево, като
продължавано престъпление на два пъти, отнела чужди движими вещи: 1 бр.
телевизор марка „Crown 32J1100” и 1 бр. мобилен телефонен апарат марка
„Nokia”, модел ТА 1008, ведно със сим карта на „А1”, всичко на обща
стойност 205,40 лева, от владението на М.Д.М. от с. Сърнево, без неговото
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Кражба в немаловажен
случай, извършена повторно.
Пострадалите лица не предявяват граждански иск против подсъдимата
за причинени имуществени или неимуществени вреди.
При проведеното разпоредително заседание не са направени
възражения по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК.
Подсъдимата прави искане да се проведе предварително изслушване и
на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се
събират повече доказателства за тези факти.
Съдът прецени, че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от
НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства,
поради което с протоколно определение обяви, че при постановяването на
присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид
това в хода на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е
извършван разпит на подсъдимия за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и
предлага на съда, на подсъдимата да бъде наложено наказание „лишаване от
свобода” за срок от една година и шест месеца, което да бъде редуцирано по
реда на чл.58а от НК и да и бъде наложено наказание една година лишаване
от свобода, като изтърпяването на наложеното наказание да бъде при
първоначален „общ” режим. Моли наказание наложено по НОХД
№2338/2021г. на Окръжен съд Стара Загора, да бъде изтърпяно отделно от
днес постановеното.
В хода на съдебното следствие подсъдимата заявява, че разбира в какво
е обвинена и се признава за виновна, че е наясно с последиците от
проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласна с тях.
Защитникът на подсъдимата се присъединява към казаното от
прокурора и поддържа направеното от него предложение за налагане на
подсъдимата наказание в размер на една година, както и наложеното
наказание по НОХД № 2338/2021г. на ОС Стара Загора да бъде изтърпяно
1
отделно от днес наложеното.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимата Д.И.М., родена на ***** г. в гр. Нова Загора, с постоянен
адрес с.**** българска гражданка, българка, без образование, неомъжена,
безработна, осъждана, ЕГН ********** е осъждана както следва:
1. НОХД №1574/2013г. по описа на РС Стара Загора с присъда №
225/13.12.2013г. влязла в законна на 30.06.2014г. Потвърдена с Решение №
102/30.06.2014г. по описа на ОС Стара Загора е призната за виновна, за
извършено деяние на 19.11.2012г. в с. Горно Ботево, общ. Стара Загора, за
което и на осн. чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр. с чл.194, ал.1 от НК е определено
наказание една година лишаване от свобода, което на осн. чл.58а, ал.1
намалява с една трета и я осъжда на осем месеца лишаване от свобода,
изпълнението на което наказание е отложено с изпитателен срок от три
години.
2. Дело №2338/2021г. с Присъда №13/16.09.2021г. на ОС Стара Загора
влязла в законна сила на 02.10.2021г. за извършено деяние на 31.10.2020г. в
гр. Стара Загора е призната за виновна, за което и на осн. чл.249, ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 и чл.58а, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.55, ал.1,
т.1 от НК я осъжда на десет месеца лишаване от свобода, което наказание на
осн. чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години, считано
от влизане на присъдата в законна сила.
М.Д.М. нямал семейство, живеел сам в къщата си в с. *****. Грижел се
сам за себе си, въпреки възрастта си. Свидетелката М. ходела да го наглежда,
като от месец януари започнала да го посещава по два пъти в седмицата, като
му носела и храна. Постоянно се чували с М. по телефона, чиито номер бил
0885 512778.
М.Д.М. бил посещаван в жилището си и от подсъдимата М..
На 09.02.2022 г. свидетелката М. се чула по телефона с М., като той
заявил, че е ходил да плаща сметките си за ток и вода. На касата разбрал, че
имал висока сметка за вода над 1000 лева. Свидетелката М., му казала, че
щяла да отиде до ВИК дружеството за да изпратят човек, който да провери за
теч. Оказало се, че теч на вода няма, явно имало повредата във водомера. М.
не се е оплаквал от здравословни проблеми.
На 10.02.2022 г. сутринта, подсъдимата М. отнела телевизор марка
„Crown 32J1100“ от жилището на М.Д.М. докато той спял. След това в 13:11
ч. го занесла в гр.Ст. Загора и го заложила в заложна къща „Заложна къща
9000 БГ“ЕООД за сумата от 80 лв. (л.25 от ДП)
На 12.02.2022 г. М. споменал на свидетелката И., която отишла до дома
му, че е бил заплашван от някакви цигани, без да посочи конкретни лица.
Заявил, че това станало предходният ден на 11.02.2022 г. Освен телевизора,
2
заявил, че му взели чувал с дърва и парите. Действително на този ден
свидетелката И. установила липсата на телевизора му марка „Кроун” 32 инча.
На 13.02.2022 г. сутринта подсъдимата М. отнела от жилището на М. и
мобилният му телефон марка „Nokia”, модел ТА 1008, ведно със СИМ карта
на „А1”. От този телефон се обадила на свидетеля Ч. за да вземе отпадъчните
метали от двора на М., след което го изключила и оставила в себе си с
намерение да го присвои.
На същия ден (13.02.2022 г.) свидетелката М. взела бланка за заявление
до ВИК дружеството, което М. да подпише, за да му бъде изследван водомера
и около 09,30-10,00 часа, заедно със съпруга си– свидетеля М., отишла до
жилището на М.. Една част от двора на къщата му не бил заграден тъй като
паднала оградата. В тази част на двора, М. имал много метални отпадъци. На
улицата, до разградената част на двора свидетелката М., видяла лек
автомобил „Опел” с прикачено ремарке, за който автомобил е установено, че
е с рег. № **** собственост на свидетеля Ч.. Видяла свидетеля Ч. и съпругата
му, да товарят железа изнасяйки ги от двора на вуйчо й. Там била и
подсъдимата М.. Попитала ги дали вуйчо й знае, при което подсъдимата М.
заявила, че знаел. Подсъдимата М. заявила също така, че М. е пред къщата,
при което свидетелката М. тръгнала към него. Не го видяла отпред пред
къщата, натиснала вратата да влезне в нея, но било заключено. Направило й
впечатление, че стъклото на входната врата е счупено от към страна на
бравата. През това време при нея отишла подсъдимата, която й завила, че М.
преди малко бил отвън, но умалял и отишъл да легне вътре в къщата.
Свидетелката М. започнала да чука по стъклото на стаята му, но той не се
обаждал. Извадила телефона си и се опитала да му се обади, но получила
сигнал, че телефона е изключен. Свидетелката М. и подсъдимата М.
започнали да чукат по стъкло от прозореца на стаята. Помислили си, че М. е
заспал. Тъй като не могла да отключи вратата прокарвайки ръката си през
счупеното стъкло, свидетелката М. извикала подсъдимата, която стигнала до
ключа поставен от вътрешната страна и отключила. Влизайки вътре,
свидетелката М., видяла вуйчо си на леглото си, със свити крака, ръце
изпънати нагоре и широко отворени очи. Помислила си, че е пиян и дори го
попитала дали е пил. Преди това, влизайки, подсъдимата й дала 10 лева, като
й обяснила, че М. й дал стара печка и тези пари били за нея. След като
подсъдимата си тръгнала, свидетелката М., установила, че от стаята на М.
липсва телевизора, дамско колело, три чувала с дърва за огрев, около 100 кг.
Връщайки се при него в стаята той поискал да я прегърне. Тя от своя страна
виждайки липсата но гореизброените вещи се обадила на кмета на селото,
като имала и съмнения за нанесен му побой. Кмета я посъветвал да подаде
сигнал на тел.112, което и направила. Пристигайки на място лекарят, който
прегледал М. заявил, че същият е получил инсулт, няма травматични
увреждания и наранявания от нанесен побой. М. е бил откаран в УМБАЛ гр.
Стара Загора, придружен от свидетелката М.. Там е било установено, че М. е
получил исхемичен инсулт, настанен е бил за лечение в болницата, като
3
лекарите отново отрекли да има следи от насилие.
На 13.02.2022 г от разследващите органи е бил извършен обиск на
подсъдимата М., като в дрехите й били открити заложен билет с дата
10.02.2022 г. със заемател самата тя и заложена вещ телевизор марка „Сrown”,
отнет от жилището на М., както и мобилен телефонен апарат марка „Нокиа”
със сим карта, за който е било установено, че е на М..
На 14.02.2022 г. М.Д.М. е починал.
От заключението на назначената оценителна експертиза е видно, че
стойността на вещите предмет на обвинението - 1 бр. телевизор марка „Crown
32J1100” и 1 бр. мобилен телефонен апарат марка „Nokia”, модел ТА 1008,
ведно със сим карта на „А1” е 205,40 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на самопризнанията на подсъдимата в хода на съкратеното съдебно
следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, която признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да
не се събират повече доказателства за тези факти.
Съдът намира, че самопризнанията се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред,
които са приобщени по реда на чл.283 от НПК - от показанията на
свидетелите Н.М. М., М.Г. М., Х.П. Ч., Г.С. И. и от приобщените по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства. Стойността на отнетите вещи, се
установява от заключението на назначената на досъдебното производство
съдебно-икономическа експертиза.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимата се установява, че
същата е осъждана и за други престъпления против собствеността.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл.195,
ал.1, т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.28, ал.1 от НК, тъй като е
отнела чужди движими вещи /а именно: 1 бр. телевизор марка „Crown
32J1100” и 1 бр. мобилен телефонен апарат марка „Nokia”, модел ТА 1008,
ведно със сим карта на „А1”, собственост на М.Д.М./. Престъплението е
извършено повторно, тъй като подсъдимата е била осъждана за престъпление
чл.195, ал.1, т.3 и т.5 вр. с чл.194, ал.1 от НК, с присъда по НОХД 1574/2013г.
на РС Стара Загора, влязла в законна сила на 30.06.2014г. и с присъда №
13/16.09.2021г.по НОХД №2338/2021г. на ОС Стара Загора е осъждана за
престъпление по чл.249, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 и чл.58а, ал.4,
във вр. с ал.1, във вр. с чл.55, ал.1 т.1 от НК, като от изтърпяването на
наказанието по НОХД №2338/2021г. на ОС Стара Загора не са изтекли
сроковете по чл.30, ал.1 от НК /наказанието, наложено с първата присъда е
изтърпяно на 30.06.2017г., а по последната посочена присъда е било
определено наказание от десет месеца лишаване от свобода с изпитателен
срок от три години, което не е изтърпяно. Отделните деяния са извършени в
4
кратък срок /в случая- непосредствено/ едно след друго, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, поради което съдът намира, че е
налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 от НК. Няма
основания случаят да бъде счетен за маловажен, предвид броя на отделните
деяния, размерът на причинените вредни последици и предходната съдимост
на извършителя.
Престъплението е извършено с пряк умисъл, като извършителят е
съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
При определяне на наказанието на подсъдимата съдът отчете като
смекчаващи обстоятелства младата й възраст и материално й положение при
извършването на деянието /същата е безработна/, направените на досъдебното
производство самопризнания. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете
немалката обща стойност на процесните вещи, както и обстоятелството, че
деянието е извършено при условията на чл.26 от НК. Според константната
съдебна практика продължаваното престъпление, като усложнена престъпна
дейност, е с по-висока степен на обществена опасност, в сравнение с
еднократното разделно извършено престъпление (Решение №23/98г. на ВКС,
ІІІ н.о.). От обстоятелството, че подсъдимата е осъждана и за друго
престъпление от вида на процесното се налага извода за повишената
обществена опасност на лицето и значителната му склонност да извършва
престъпления против собствеността. Действително, посочените присъди
обуславят правната квалификация на деянието като извършено при условията
на повторност. Според константната съдебна практика обаче наказателният
кодекс посочва само минимално изискуемите обстоятелства за
съставомерност на деянието. Проявлението на същите обстоятелства над
необходимото за съответната квалификация се отчита при определяне на
наказанието /Решение №189/94г. на ВС, I н.о./. При това положение съдът
намира, че предходната съдимост на лицето следва да бъде отчетена при
оценката на обществената опасност на извършителя и съответно- като
отегчаващо отговорността обстоятелство.
Предвид констатираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът
определи наказание при превес на смекчаващите такива, с отчитане на
отегчаващите, в размер малко над законоустановения минимум, а именно -
една година и шест месеца лишаване от свобода. С оглед разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът намали определеното
наказание с една трета, при което същото се редуцира до размер от една
година лишаване от свобода.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи „общ” режим на
изтърпяване на така наложеното наказание.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът зачете предварителното задържане
на подсъдимия по мярка за неотклонение ”задържане под стража” по
настоящото дело, считано от 13.10.2022г.
5
Тъй като деянието е извършено в срока на условното осъждане
по НОХД № 2338/2021 г. на Окръжен съд Стара Загора, при което с присъда в
сила от 02.10.2021 г. за извършване на престъпление по чл. 249, ал.1 вр. с
чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 НК като й е било наложено наказание от 10 месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 от
НК за срок от 3 години, които са изтичали на 02.10.2024 г. Поради това на
основание чл. 68, ал.1 от НК, съдът постанови така определеното наказание
от 10 месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно отделно и изцяло от
наложеното по настоящото наказателно производство наказание от една
година лишаване от свобода при първоначален общ режим.
ПО РАЗНОСКИТЕ И ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
По отношение на веществените доказателства: ДНК иззето посредством
тампон от евробукса към черен кабел, да се отнеме в полза на държавата, като
след отпадане на нуждата от него да се унищожи.
- заложен билет №6775631 издаден от заложна къща „9000.БГ“ ЕООД;
мобилен телефонен апарат „Нокия” с IMEI 356003085353013 със сим карта на
„А1”, да се върне на наследниците на пострадалите независимо на кой от тях.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата М.
следва да заплати направените в хода на досъдебното разноски в размер на
78.00 лева в полза на Държавата по сметка на ОДМВР Стара Загора.
Следва подсъдимата М. да заплати направените в хода на съдебното
производство разноски в размер на 40.00 лева в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Раднево.
Следва подсъдимата М. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС Раднево държавна такса в размер на 5 лв. за всеки
издаден служебно изпълнителен лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Съдия в Районен съд:
6