Определение по дело №631/2018 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 21.01.2019 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: И. ГЕОРГИЕВ

             ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Иванова ч. гр. д. № 631 по описа за 2018 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

 

Образувано е по частна жалба на „Б.Д.” ЕАД срещу определение № 5205 от 28.09.2018 г., постановено по гр.д. № 467/2018 г. на Ботевградски районен съд, с което е върната исковата молба на „Б.Д.” ЕАД поради неотстраняване в срок на нередовностите й,  и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излага оплакване, че даденото от първоинстанционния съд указание за довнасяне на допълнителни държавни такси е било незаконосъобразно. Сочи се, че с исковата молба са били предявени два кумулативно съединени искове  - за главница в размер на 1000 лева и за договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 1802,10 лева, като общият размер на дължимата държавна такса по двата иска е 122,08 лева, която сума е била заплатена и е представен документ за това с исковата молба. Излага се довод, че възприетата от съда теза, че държавна такса следва да се събира по всеки иск срещу всеки ответник противоречи на разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ГПК. Отправено е искане обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд с указание за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 467/2018 г. на Ботевградски районен съд е образувано по искова молба вх. № 1779/16.03.2018 г., подадена „Б.Д.” ЕАД, с която се иска  наследниците на М. Д. Н. да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата 2802,10 лева, от които 1000 лева главница и 1802,10 лева договорна лихва, произтичащи от предсрочна изискуемост на сключения между банката и М. Д. Н. договор за издаване и обслужване на кредитни карти MAXICARD от 25.02.2009 г.

В изпълнение на дадени от първоинстанционния съд с разпореждане от 16.03.2018 г. указания след издадено съдебно удостоверение за снабдяване с удостоверение за наследниците на М. Д. Н., с молба от 24.04.2018 г.  ищецът е посочил, че ответници по предявените от него искове са С. П. М., М. Н. Г. и Л. П. П., като от всеки от тях претендира част от исковите суми съобразно наследствените им дялове, а именно 2/4 от първия ответник и по ¼  от втория и третия ответник.

С исковата молба е представен документ за платена държавна такса в размер на 112,12 лева, а допълнително с молба от 30.03.2018 г. е представен документ за доплатен държавна такса в размер на 9,96 лева.

            В изпълнение на дадени с разпореждане от 02.05.2018 г. указания, ищецът е представил поправена искова молба с посочени в нея ответници С. П. М., М. Н. Г. и Л. П. П., и петитум с конкретизиран размер на сумите за главница и договорна лихва, които се претендират от всеки от тези ответници, изчислени съобразно наследствения им дял.

            С разпореждане от 21.06.2018 г. съдът отново е указал на ищеца да посочи поотделно размерите на претенциите си срещу всеки един от ответниците в рамките на общите размери на исковите суми, както и да представи доказателство за заплатена държавна такса за разликата над внесената такава от 122,08 лева и дължимата държавна такса по предявените искове съобразно изискването на чл. 72, ал. 2 от ГПК, възлизаща общо на сумата 300 лева, а именно да внесе още сумата 177,92 лева. На ищеца е указано, че при неизпълнение на тези указания исковата молба ще бъде ръвната, а производството прекратено.

            В изпълнение на горното указание ищецът е представил поправена искова молба с конкретно уточнени суми за главница и договорна лихва, претендирани от всеки от ответниците. Отправено е искане за отмяна на разпореждането на съда в частта му относно указанието за доплащане на държавна такса, мотивирано с разпоредбата на чл. 72, ал. 2 от ГПК.

            С обжалваното определение, приемайки, че ищецът не е изпълнил даденото му указание за внасяне на сумата 177,92 лева, представляваща разликата между внесената държавна такса от 122,08 лева и дължимата държавна такса от 300 лева, на основание чл. 129, ал. 3, изр.1, вр. ал. 2 от ГПК, е върнал исковата молба и прекратил образуваното по нея производство.

Частната жалба е допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване определение и в законоустановения срок.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Ищецът е предявил субективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на всеки от ответниците да му заплати съответни на наследствените им дялове суми за главница и договорна /възнаградителна/ лихва, дължими по сключения между ищеца и наследодателя на ответниците договор за издаване  и обслужване на кредитни карти. Общият размер на претендираните от всички ответници суми за главница по този договор е 1000 лева, а за възнаградителна лихва в посочения период – 1802,10 лева.  Ищецът е представил доказателства за внесена държавна такса по така предявените искове в размер на 122,08 лева. Първоинстанциионният съд е приел, че дължимата държавна такса по исковете е в общ размер на 300 лева /по 50 лева за всеки от предявените срещу тримата ответници иск за главница и договорни лихви/, въз основа на което и след като указанието за довнасяне на държава такса до този размер не е било изпълнено от ищеца, е върнал исковата молба и прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК.

Указанието на първоинстанционния съд за внасяне на държавна такса в размер на 177,92 лева, представляваща разликата между внесената такава от ищеца и дължимата държавна такса от 300 лева, е незаконосъобразно.

Съгласно чл. 72, ал. 1 от ГПК /в актуалната му редакция, ДВ, бр. 86/2017 г., действаща и към момента на подаване на исковата молба/, за предявените с една молба искове за защита на един интерес се събира една държавна такса върху защитавания интерес независимо от броя на ответниците. В новата й редакция разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ГПК /за разлика от редакцията й преди изменението/ поставя като критерий за определяне на размера на дължимата държавна такса по предявените с една искова молба кумулативно съединени искове не броя на предявените искове, а вида на защитимия с всеки от предявените искове интерес. От значение за преценката за дължимата държавна такса е дали с исковете се търси защита на едно признато от закона благо /субективно материално право/ или различни такива. В случая предявените осъдителни искове се основават на претенции на ищеца за заплащане на суми за главница и договорна лихва по сключен с наследодателя на ищците договор за банков кредит, т.е. с тях ищецът защитава едно свое благо за главница и едно за възнаградителна лихва. Разликата в размерите на предявените срещу всеки от ответниците кумулативно съединени искове се дължи на различието в наследствените им дялове и не обуславя различни защитими интереси на ищеца.  По отношение на всички ответници е налице общност в основанието, на което ищецът основава претендираното от него вземане за дължими суми по сключения от наследодателя им договор за кредит. Поради това дължимата държавна такса е една по всички субективно съединени искове, съответно за главница и договорна лихва, независимо от броя на лицата, от които това вземане се претендира при наличие на общност на основанието.

Съобразно горния критерий, дължимата държавна такса по предявените от жалбоподателя искове, е в общ размер на 122,08 лева, от които 50 лева по исковете за главница и 72,08 лева по исковете за договорна /възнаградителна/ лихва. Тази сума е внесена от ищеца, поради което исковата му молба е била редовна и не е било налице основание за прекратяване на производството по чл. 129, ал. 3 от ГПК.

По горните съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на производствените действия по исковете.

 

С оглед  на горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 ОТМЕНЯ определение № 5205 от 28.09.2018 г., постановено по гр.д. № 467/2018 г. на Ботевградски районен съд, което на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върната исковата молба и прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Ботевградски районен съд за продължаване на процесуалните действия по предявените искове.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.