№ 23456
гр. София, 06.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Частно
гражданско дело № 20231110144260 по описа за 2023 година
На заявителя са дадени указания в едномесечен срок от съобщението да предяви
иск за установяване на вземането си, тъй като длъжникът е депозирал възражение
срещу издадената заповед за изпълнение. Заявителят е получил съобщението и
указания за последиците от бездействието 12.04.2024г., като в определения
едномесечен срок и до този момент доказателства за предявен иск в съда не са
представени.
По гореизложената аргументация, на основание чл. 415, ал. 5 ГПК издадената
заповед за изпълнение следва да бъдат обезсилена.
По разноските:
При този изход на спора в полза на длъжника следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение.
В Определение № 140 от 19.03.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 236/2020 г., II т. о.,
ТК, е пояснено, че заповедното производство е уредено като едностранно, затова в чл.
7, ал. 7 НМРАВ то е поставено наред с други едностранни производства –
производство по обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на
изпълнителен лист. Защитата на длъжника в рамките на тези производства се
осъществява чрез обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай
минималното адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба №
1/09.07.2004 г. Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК е основание за
иницииране на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи произнасяне,
а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен
характер и е само формалната предпоставка за прерастване на заповедното
производство в състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита
на длъжника, в този смисъл – определение № 45/23.01.2019 г. на ВКС, ТК, І т. о. по ч. т.
д. № 3074/2018 г., споделяно от настоящия съдебен състав.
По аргумент от изложеното следва извода, че при подадено възражение от
длъжника, чрез процесуален представител се дължи възнаграждение по реда на чл. 6, т.
5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, което е в размер на
200.00лв. В този смисъл Определение № 1821/23.08.2021г. на СГС, постановено по
гр.д. № 7006/2021г.
На следващо място за пълнота следва да се отбележи, че съгласно практиката на
СЕС, обективирана в решения постановени по дела С-427/16 и С-428/16, съдът, след
1
като съобрази фактическата и правна сложност на делото, може да присъди
възнаграждение под определения минимален размер по Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА издадената по настоящото ч.гр.д. № 44260/2023г., по описа на
СРС, IIIГО, 180-ти състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК, от 12.09.2023г.
ОСЪЖДА „Ф.и.“ ЕАД, ЕИК **********, да заплати на И. Д. Б. , ЕГН
**********, сумата от 200.00лв. – разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред СГС, в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2