Решение по дело №97/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1350
Дата: 1 декември 2022 г.
Съдия: Пламен Колев
Дело: 20221100900097
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 14 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1350
гр. София, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Колев
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №
20221100900097 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът Застрахователна компания „У.“ АД, ЕИК *******, твърди, че на 15.11.2018 г., в
град Варна, в района на сервиз „Сателит“, посока ул. „Девня“, до хотел „Адамо“, се
реализирало ПТП с участието на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, с peг. № СС
*******, собственост на „Диел“ ООД и управляван от П.С.Т., и лек автомобил „Мерцедес Е
350 4 Матик“, с peг. № *******, собственост на Л.П.Р. и управляван от Н. М.А..
Сочи, че в съставения протокол за ПТП № 1722356 от 15.11.2018 г. като причина за ПТП е
отразено, че водачът на товарния автомобил при маневра движение на заден ход не се е
убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и ударил другия автомобил.
В исковата молба се излагат твърдения, че към момента на събитието по отношение на
лекия автомобил била налице застрахователна полица № 18053110603 по застраховка
„Каско на МПС“, валидна за периода 02.11.2018 г. – 01.11.2019 г.
Поддържа, че във връзка с застрахователното събитие била образувана щета № 18110530098,
по която на 16.11.2018 г. бил извършен опис и били констатирани настъпилите вследствие
на инцидента увреждания на автомобила. Бил определен размер на обезщетение от 7287,43
лева. Излага, че застрахованият бил неудовлетворен от определеното обезщетение, поради
което завел искова претенция, въз основа на която било образувано гр.д. № 18895/2018 г. по
описа на РС – Варна. Искът бил уважен и в полза на застрахования Л.П.Р. били присъдени
следните суми:
- 19 562,77 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди на лек автомобил
„MERCEDES-BENZ Е 350“, с peг. № *******, ведно със законната лихва от 2043,22 лева,
считано от 13.12.2018 г. – датата на предявяване на искова молба и разноски за две съдебни
1
инстанции в общ размер на 3482,51 лева.
Сочи, че на 27.12.2019 г. заплатил обезщетението, възлизащо общо на 25 088,50 лева.
Поддържа, че привлякъл ответника в настоящото производство ЗАД „ОЗК – З.“ АД като
трето лице помагач по делото пред РС-Варна с оглед на възможността да предяви
впоследствие регресното си вземане срещу него в качеството му на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица №
BG/23/118000154016 на автомобил „Мерцедес Спринтер“, с peг. № СС *******.
При тези твърдения моли ЗАД „ОЗК – З.“ АД да бъде осъдено да му заплати 25 088,50 лв.,
представляващи платеното на основание постановено съдебно решение обезщетение за
нанесени имуществени вреди на л.а. „MERCEDES-BENZ Е 350“, с peг. № *******, ведно
със законната лихва от предявяване на настоящата искова молба до датата на окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски по делото.
Ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, е депозирал отговор на исковата молба, с
която оспорва исковете по основание и размер.
Не оспорва, че лекият автомобил е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ответното дружество; че е настъпило ПТП на твърдените от ищеца дата
и място, както и че ищцовото дружество е изплатило обезщетение в размер на 25 088,50 лв.
Възразява срещу твърденията, че дължи възстановяване на платените от ищеца лихви върху
присъдената главница за периода от 13.12.2018 г. до 27.12.2019 г., съдебно-деловодни
разноски по гр.д. 18895/2018г. по описа на Районен съд - Варна и в.т.д.№ 1697/2019 г. по
описа на Окръжен съд – Варна и че дължи заплащане на законна лихва от датата на
завеждане на исковата молба. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ застрахователят,
с плащането за застрахователното обезщетение, встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК – З.” АД
като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност” на л.а. „Мерцедес Спринтер“ с
рег. № *******, поради което, моли предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни. В случай че исковете бъдат приети за основателни, възразява срещу техния
размер. Претендира разноски.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която пояснява първоначалната. Намира за
неоснователно направеното възражение за недължимост на платените лихви и разноски по
гр. дело №18895/2018 г. по описа на Районен съд Варна и по в.т.д. № 1697/2019 г. по описа
на Окръжен съд Варна.
Уточнява, че претендираната сума в размер на 25 088,50 лава включва:
- присъдена главница за имуществени вреди - 19 562,77 лава;
- законна лихва за периода от 13.12.2018 г. до 23.12.2019 г. - 2043,22 лева;
2
- разноски в първоинстанционното производство - 2182,51 лева;
- разноски във въззивното производство - 1300 лева.
Ответникът в срок е подал допълнителен отговор, с който поддържа всички възражения в
първоначалния отговор.
Сочи, че на 08.04.2022 г. извършил плащане в полза на ищеца в размер на 19 562,77 лв.,
представляващо претендираната по делото главница за имуществени вреди, която не
оспорва. Заявява, че не е дал повод за завеждане на настоящото дело, а от страна на ЗК „У.“
АД не била предявена доброволна претенция, като счита, че по този начин не е спазена
разпоредбата на чл. 496 КЗ, съгласно която е задължително отправянето на писмена
претенция по реда на чл. 380 КЗ. Поради посоченото, както и поради това, че ищецът не му
е предоставил банкова сметка, по която да нареди сумата, каквото е изискването,
предвидено чл. 380, ал. 3 КЗ, намира, че не е изпаднал в забава и не дължи изплащане на
лихва върху главницата от 19 562,77 лв. Счита и че не следва в негова тежест да се възлагат
разноски за настоящото производство.
В съдебно заседание на 04.11.2022 г. заявява, че не оспорва наличието на вземането за
главница в размер на 19 562,77 лв., поради което и е осъществил плащането му в хода на
процеса, като като този факт се признава от ищеца.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че с представените по делото съдебни актове по гр. дело
№18895/2018 г. по описа на Районен съд Варна и по в.т.д. № 1697/2019 г. по описа на
Окръжен съд Варна ищецът е бил осъден да заплати обща сума в размер на 25 088,50 лева,
включваща : присъдена главница за имуществени вреди - 19 562,77 лв представляваща
обезщетение за нанесени имуществен вреди на л.а. „MERCEDES-BENZ Е 350“, с peг. №
*******; законна лихва за периода от 13.12.2018 г. до 23.12.2019 г. – 2 043,22 лева; разноски
в първоинстанционното производство - 2182,51 лева; разноски във въззивното производство
- 1300 лева, при участието на ищеца като негов помагач.
Ищецът е заявил, че не оспорва вземането за главница в размер на 19 562,77 лв. и на това
основание е извършил плащане в хода на процеса. Предвид наличието на този
новонастъпил факт искът за главница се явява неоснователен.
По отношение на вземанията законна лихва за периода от 13.12.2018 г. до 23.12.2019 г. – 2
043,22 лева; разноски в първоинстанционното производство - 2182,51 лева; разноски във
въззивното производство - 1300 лева. искът е неоснователен. Присъдената лихва за забава се
явява обезщетение за неточно изпълнение във времево отношение на собствено на ищеца
задължение, установено в хода на посоченото гражданско дело. Следователно не е налице
нито встъпване в правата на застрахования, нито самостоятелно вземане срещу ответника,
налагащо извода за неоснователност на исковете, съответно и на искането за законна лихва
върху тези суми.
По отношение на законната лихва върху главницата 19 562,77 лв. за периода от исковата
3
молба до датата на плащане.
Съгласно нормата на чл. 412 от КСО застрахователят по имуществена застраховка, който е
встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като прилага
доказателствата, с които разполага, в това число доказателства за удостоверяване на
пътнотранспортно произшествие в случаите на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" удостоверява
всяка претенция, заведена по изречение първо. Когато застрахователят по имуществената
застраховка не е представил всички доказателства или когато са необходими допълнителни
доказателства за установяване на основанието или размера на вредата, необходимостта от
които не е могла да бъде предвидена към датата на завеждане на претенцията,
застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" има право да ги поиска в срок до
45 дни от датата на завеждане на претенцията, като за случая се прилага съответно чл. 106,
ал. 5. В срок 30 дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва:1. да
определи и изплати размера на своето задължение по предявената претенция, или 2.
мотивирано да откаже плащането.
Ищецът признава, че не е предявил претенцията си пред ответника. В такъв случай за
такова действие следва да се приеме предявяването на исковата молба. Последното
уточнение в контекста на чл.412, ал.2 КЗ е направено с допълнителната искова молба
25.03.2022 г., а плащането е осъществено на 08.04.2022 г. Следователно не е налице забава,
тъй като не е изтекъл нормативно определения 30 дн. срок.
По отношение на разноските:
Ответникът е заявил, че не оспорва вземането за главница и е извършил плащане, явяващо
се признание на иска, доколкото обхваща не само правопроизводящите факти, но и
спорното право. Същевременно той не е дал и повод за завеждане на иска, тъй като
плащането е извършено преди настъпването на изискуемостта. Следователно не дължи
разноски.
Воден от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Застрахователна компания „У.“ АД, ЕИК *******, гр.София,
ул.“******* срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, гр. София, ж.к. Възраждане, ул.“Св.
******* искове с правно основание чл. 411 КЗ за сума от общо 25 088,50 лв., а по пера: 19
562,77 лв представляваща обезщетение за нанесени имуществен вреди на л.а. „MERCEDES-
BENZ Е 350“, с peг. № *******; законна лихва за периода от 13.12.2018 г. до 23.12.2019 г. –
2 043,22 лева; разноски в първоинстанционното производство - 2182,51 лева; разноски във
въззивното производство - 1300 лева по гр. дело №18895/2018 г. по описа на Районен съд
4
Варна и по в.т.д. № 1697/2019 г. по описа на Окръжен съд Варна .
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5