Р Е Ш Е Н И Е
№ 2338
град Пловдив, 09.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди и двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН
РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа
докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 2593 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Делото е образувано по касационна жалба от М.Л.Н.
с ЕГН **********, чрез адв. С.П., против
Решение
№ 1726 от 01.09.2022 г. по АНД № 1193 от 2022 г. по описа на Районен съд
Пловдив, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 5326334 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на М.Л.Н., на основание чл. 189,
ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 600 лева за нарушение по чл. 21,
ал. 1 от Закона за движението по
пътищата.
Жалбоподателят
счита, че така постановеното решение от състав на Районния Съд е
незаконосъобразно, като от изложените доводи може да се направи извод, че се
релевират касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, а именно неправилно
приложение на материалния закон, поради което моли решението и електронния фиш
да бъдат отменени.
В съдебното заседание - М.Л.Н.
не се явява, не се представлява. С писмено становище по делото адв. П. поддържа жалбата, излага съображения по същество, претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР
Пловдив не се представлява. С писмено становище по делото се оспорва жалбата,
претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на така подадената
касационна жалба.
Пловдивският
административен Съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и
съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира касационната
жалба за допустима и неоснователна по същество, поради следното:
Съдът е приел за установено, че на 11.07.2020г.
в 20.36ч. в с.Житница, ул. „1-ва“ № 94 е заснето извършено нарушение за скорост
с МПС – лек автомобил „БМВ 320 Д” с рег.
№ ****, установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение тип TFR1-M511, като при въведено ограничение на
скоростта в населено място от 50 км/ч. и отчетен толеранс на измерената скорост
от – 3 км/ч. в полза на водача, била установена скорост от 91 км/ч. или
превишаване на разрешената скорост с 41 км/ч. Горепосоченото МПС е с
регистриран собственик М.Л.Н. с ЕГН **********, като няма ангажирани
доказателства друго лице, на процесната дата и час да е управлявало превозното
средство. Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДП,
като на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.5 от ЗДП на М.Н. било наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лв.
За
да приеме за доказана посочената фактическа обстановка, съдът е разгледал и
кредитирал приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, а именно:
снимков материал клип № 9246 от радар № 511, Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835, Протокол № 1-33-20/26.02.2020г. от проверка
на мобилна система за видеоконтрол, протокол за използване на АТСС, разписка за
получен електронен фиш, справка от база данни КАТ за собственици на превозното
средство, справка за нарушител/водач, копие от инструкция за експлоатация на
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение по
пътищата TFR1-M, писмо изх. № 1100- 90/04.05.2022г. на Община Калояново.
Обосновано
и правилно, с оглед конкретната фактическа обстановка, съдът е посочил, че специалните
ограничения на скоростта с пътен знак са уредени в чл.21 ал.2 от ЗДП, а в
случая позоваване на тази норма в ЕФ липсва. Липсва и посочване в
обстоятелствата по извършеното нарушение, че ограничението е въведено с пътен
знак В26, но пък изрично в ЕФ е посочено, че нарушението е извършено в населено
място и касае установената за това място максимално разрешена скорост на
движение от 50 км/ч.
Съдът правилно е ценил приетото като
писмено доказателство по делото писмо с изх. № 1100-90/04.05.2022г. на Община
Калояново, че знак „В26“ въвеждащ ограничението от 50 км.ч е монтиран към пътен
знак „Д12“, който е със специално предназначение и изобразява начало на
населеното място. Или релевантното обстоятелство, че се касае за превишение на
допустимата скорост в населено място, по безспорен начин е установено по
делото.
Оспореното решението е валидно, допустимо
и правилно.
Към датата на извършване на процесното
нарушение е била в сила разпоредбата на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП, съгласно която " При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение“.
Безспорно по делото е установено нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено и заснето с техническо средство. Съгласно
чл.189, ал.4 от ЗДВП, при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен
фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
В случая не е било спорно обстоятелството,
че електронният фиш е изготвен в съответствие с одобрения със Заповед
№Iз-305/04.02.2011 г. на Министъра на вътрешните работи образец и от посочената
в него ОД на МВР Пловдив към МВР на РБ.
В случая изискуемите реквизити са налице,
като процесният фиш съдържа посочени териториалната структура на МВР, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. С оглед горното, безспорно в случая са налице всички изискуеми
елементи от съдържанието на акта, в каквато насока са и изводите на районния
съд.
Протоколът за използване на АТСС – по
образец приложение към чл.10, ал.1 от Наредбата е изпратен от
административно-наказващия орган заедно с преписката, приложен и приет е като
писмено доказателство по делото. Видно от същия, при използването на мобилната
система за видеоконтрол са спазени всички изисквания, отразена е датата на
използване на техническото средство, която съвпада с тази по изготвения клип и
приложения дневник за обработка, посочено е точното местоположение на мястото
за контрол, превозното средство върху което е монтирано АТСС. Чрез посочването
на своите имена и полагане на подпис полицейският служител, използвал
техническото средство, е удостоверил, че техническото средство е разположено и
настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания.
Мотивите на решаващия първоинстанционен
състав, с които наведените доводи на пълномощника на жалбоподателката са
отхвърлени, се споделят изцяло от настоящия състав.
При извършената проверка за правилно
приложение на материалния закон също не се обосновават изводи за наличие на
основания за касиране на първоинстанционния съдебен акт. Материалният закон е
приложен правилно. Отговорността на касатора е ангажирана на основание чл. 182,
ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Движението в населено място на МПС
със скорост от 91 км/ч при валидно за населено място ограничение, въведено с ПЗ В26, изискващо скорост
непревишаваща 50 км/ч, покрива хипотезата именно на вменения административнонаказателен
състав. Наложената глоба е в размера, предвиден в чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
С оглед на това, като взе предвид
събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че АТСС, заснела
процесното нарушение на 11.07.2020 г. в 20:36 часа е правилно експлоатирана,
поради което и производството по ангажиране на административнонаказателна
отговорност чрез издаването на електронен фиш, се е развило при спазване на
установените процесуални правила.
Предвид горното, като е потвърдил ЕФ,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. При
извършената проверка на съдебния акт не се установиха пороци във връзка с
неговите валидност и допустимост. Решението е постановено и при правилно
приложение на материалния закон.
Предвид
изхода на делото на ОД на МВР Пловдив следва да бъде присъдена сумата от 80 лв.
за юрисконсултско възнаграждение, дължимо за процесуалното представителство
пред тази съдебна инстанция.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 1726 от 01.09.2022 г. по АНД № 1193 от
2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА М.Л.Н. с ЕГН **********,***,
сумата от 80лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: