Решение по дело №362/2020 на Районен съд - Добрич

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

град Добрич, 13.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, двадесети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година в състав:

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Николай Николов

при участието на секретаря Ирена Иванова.....................................................

сложи за разглеждане гр.дело № 02871 по описа за 2019г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Подадена е искова молба от Б.С.П., ЕГН ********** с адрес ***8Б, срещу “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, представлявано от изп.директор Саркис Харутюн Караджиян, за постановяване на решение, по силата на което да се отмени Заповед № ЛС-05-38 от 13.01.2020г., с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца с  ответното дружество на основание чл.328, ал.1, т.6, предл.първо КТ и същият се възстанови на заеманата преди това длъжност „водопроводчик-шофьор”. Претендират се сторените разноски.

В исковата молба се навеждат твърдения, че между страните е сключен трудов договор, който е бил прекратен на основание чл.328, ал.1, т.6, предл.първо КТ – когато работникът не притежава необходимото образование за длъжността, за което е издадена заповед № ЛС-05-38 от 13.01.2020г. Счита се, че това уволнение е незаконно, а заповедта – назаконосъобразна. Това е така, тъй като законовата разпоредба предполага промяна в изискванията за образование за заеманата длъжност след сключване на трудовия договор. Такова изменение няма – не му е връчвана друга длъжностна характеристика със съответната промяна за изискване по отношение на образованието, а ситуацията е известна на работодателя, който го е назначил на длъжността, знаейки за завършеното от ищеца образование. Много други работници в ответното дружество работят на длъжности, за които нямат нужното образование, но само ищецът е бил уволнен, като по този начин спрямо него се извършва дискриминация. Налице е и злоупотреба с право от страна на работодателя, тъй като ищецът е със заболяване захарен диабет, ползващо се със закрила от КТ и прекратяване на трудовото правоотношение по друг ред ще е трудно осъществимо.

В законоустановения срок не е подаден отговор на исковата молба.

         Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

         Видно от трудов договор № 91 от 19.11.2015г., ищецът е бил назначен на длъжността „водопроводчик услуги” в ответното дружество със срок на изпитване, а след това за определен срок - 30.06.2016г. Към договора е приложена длъжностна характеристика на длъжността „водопроводчик”, връчена на 19.11.2016г., свидетелство за зрелост и квалификация, решение на ТЕЛК от 24.09.2015г. В длъжностната характеристика е посочено изискване за образование – средно специално, придобито в строителен техникум, професионална гимназия по специалност „вътрешни ВиК мрежи” и „външни ВиК мрежи”. С допълнително споразумение от 29.06.2016г., считано от 01.07.2016г. на ищеца е променено основанието и срока на договора – по реда на чл.67, ал.1, т.1 КТ /за неопределено време/ и месечното възнаграждение. На 01.07.2016г. му е връчена длъжностна характеристика за длъжността „водопроводчик-услуги”, като е посочено, че се изисква средно-специално образование. С допълнително споразумение от 29.06.2018г., считано от 02.07.2018г. ищецът е преназначен на длъжността „водопроводчик-шофьор” в район Добрич-2 и Генерал Тошево. Връчена е длъжностна характеристика, от която е видно, че се изисква образование средно, средно-професионално. На 30.01.2019г. е връчена длъжностна характеристика за длъжността „шофьор”, от която е видно, че се изисква средно специално образование, придобито в професионална гимназия или ТМСС. На същата дата е връчена длъжностна характеристика за длъжността „водопроводчик”, от която е видно, че се изисква средно специално образование, придобито в строителен техникум, професионална гимназия по специалност „вътрешни ВиК мрежи” и „външни ВиК мрежи”. На 06.02.2019г. шщецът е поискал да бъде преназначен на длъжността „шофьор-водопроводчик” в район Добрич. Прекият началник е изразил съгласие.

         По делото са приложени: длъжностно разписание за район Добрич-2 и Генерал Тошево към 13.02.2018г., за район Добрич към 01.08.2018г., справка за лицата, заемащи длъжностите „водопроводчик”, „водопроводчик-групов майстор”, „водопроводчик-помпиер”, „водопроводчик услуги”, „шофьор-водопроводчик”, „помпиер-водопроводчик” и наличие на прекратени трудови договори на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ към 13.01.2020г., ЕР на ТЕЛК № 3476 от 176 заседание от 05.11.2019г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Не се спори по делото, че между страните е имало сключен трудов договор, който по своята същност е такъв със срок за неопределено време, на длъжността „водопроводчик-шофьор” в район Добрич. Спорно е наличието на предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение, а при уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ - за възстановяване на предишната длъжност на ищеца.

Съдът намира, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2  КТ.

В случая елементите от фактическия състав на прекратителното основание на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6, предл.първо КТ са следните: в уволнителната заповед да са налични факти, мотиви относно това кой от двата фактически състава е налице – липса на образование или квалификация; следва да е настъпила промяна в изискванията за заемане на длъжността, установена в нормативен акт или длъжностна характеристика, която да е редовно връчена на служителя, преди връчване на уволнителната заповед; необходимо е връчването на длъжностната характеристика да предхожда уволнителната заповед, тъй като по този начин работникът/служителят разполага с възможност да представи доказателства за това, че евентуално отговаря на новите променени изисквания; промяната в изискванията трябва да следва сключването на трудовото правоотношение; работникът/служителят да не отговаря на новите променени изисквания за заемане на длъжността.

Искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е главен и конститутивен. Включва в себе си две искания, които са неразривно свързани – признаване уволнението за незаконно и искане на отмяна на незаконното уволнение. Ако бъде отхвърлен, решението има установително действие, а ако е уважен – конститутивно (промяна в правната действителност – от прекратено трудово правоотношение, към отмяна на прекратяването). Тежестта на доказване законосъобразността на уволнението по този иск е изцяло на работодателя, който следва да проведе пълно главно доказване на факта, че е упражнил правото си в съответствие със закона.

По релевантния за спора въпрос е налице константна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, обективирана в редица решения, включително и в цитираното от пълномощника на ответното дружество в писмената защита Решение № 436 от 23.08.2010г. по гр.дело № 441/2009г., ІІІ г.о. на ВКС. Приема се,  че работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение при основанието на чл.328, ал.1, т.6 КТ, когато служителят не е имал изискуемото образование или квалификация още при сключване на договора, но когато изискването за образование и квалификация е било предвидено в нормативен акт. В този случай работодателят може да се позове законосъобразно на основанието по чл.328, ал.1, т.6 КТ и да прекрати трудовия договор без оглед на причината, поради която при назначението е пренебрегнал установените в нормативен акт изисквания /Решение № 134 от 17.06.2013г. на ВКС по гр. д. № 1041/2012 г., III г.о. и др./.

Изискваното образование от работодателя в случая не е нормативно закрепено, а е въведено от него с длъжностната характеристика. Още при назначението си ищецът не е отговарял на въведени изисквания по отношение на образованието за заемане на длъжността. По време на срока на действие на договора е бил преназначен на длъжността „водопроводчик- шофьор”, за която първоначално се е изисквало средно или средно-професионално образование. Впоследствие са били връчени няколко длъжностни характеристики, като в последната се изисква средно специално образование, завършено в посочени видове учебни заведения. Една година след това работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. При липса на промяна в изискването за образование и неустановеност на това изискване в нормативен акт, уволнителното основание по  чл.328, ал.1, т.6, предл. първо КТ не може да бъде приложено /вж. Решение № 119 от 02.06.2020г. на ОС - Добрич по в.гр. д. № 168/2020г./.

Преценката на работодателя за въвеждане на нови изисквания за образование и/или квалификация за заемане на дадена длъжност е такава по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, но при наведен от ищеца довод за злоупотреба с право от страна на работодателя, както е в случая, съдът дължи проверка дали изменението в изискванията е въведено с оглед нуждите на конкретната работа или само с цел да бъде уволнен ищецът, т.е. съдът преценява дали работодателят е действал добросъвестно, в съответствие с чл.8, ал.1 КТ, тъй като контролът за законосъобразност на уволнението във всички случаи, и в частност – на основание  чл.328, ал.1, т.6 КТ, включва и преценка дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно /вж. Решение № 65 от 25.03.2019г. на ОС - Добрич по в.гр.д. № 64/2019 г., в което е цитирана голяма част от практиката на ВКС: решение № 321/31.10.2011 г. по гр. д. № 13/2011 г. на ІІІ г. о., ГК на ВКС; решение № 417/19.10.2011 г. по гр. д. № 143/2011 г. на ІV г. о., ГК на ВКС; решение № 71/24.07.2013 г. по гр. д. № 284/2012 г. на ІV г. о., ГК на ВКС; решение № 345/06.03.2014 г. по гр. д. № 3868/2013 г. на ІV г. о., ГК на ВКС; решение № 235/04.10.2017 г. по гр. д. № 4531/2016 г. на ІV г. о., ГК на ВКС и др./. В тази връзка съдът намира,  че работодателят е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение на ищеца. Това е така с оглед представената справка от страна на ответното дружество по отношение наличие на прекратено трудово правоотношение с лице/лица на длъжностите „водопроводчик”, „водопроводчик-групов майстор”, „водопроводчик-помпиер”, „водопроводчик услуги”, „шофьор-водопроводчик”, „помпиер-водопроводчик” на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ към 13.01.2020г. От справката е видно, че нито един от тези 31 работници не притежава средно специално образование, придобито в строителен техникум, професионална гимназия по специалност „вътрешни ВиК мрежи” и „външни ВиК мрежи”, като 12 от тях са с начално и основно образование, но никой от тези 31 работници на са уволнени  на основание  чл.328, ал.1, т.6, предл. първо КТ. Тази справка съдът приема като признание на факт по реда на чл.175 ГПК. Съпоставяйки описанието на работата на заемащия длъжността "водопроводчик-шофьор" по длъжностната характеристика от 02.07.2018г. и длъжностната характеристика на длъжността „водопроводчик-услуги” от 01.07.2016г., разлика в трудовите задължения няма, както и по отношение на изискваното образование. На 30.01.2019г. на ищеца са връчени две длъжностни характеристики - за „шофьор” и „водопроводчик”, в които се сочат различни изисквания, които са несъвместими, включително и по посочено образование за съответната длъжност. За „водопроводчик” се изисква то да е  средно специално образование, придобито в строителен техникум, професионална гимназия по специалност „вътрешни ВиК мрежи” и „външни ВиК мрежи”, а за „шофьор” – да е средно специално, придобито в професионална гимназия или ТМСС. По делото не са представени доказателства за връчвани други длъжностни характеристики, т.е. няма връчена нова длъжностна характеристика за заеманата от ищеца длъжност „водопроводчик-шофьор”.

Презумпцията за добросъвестност по чл.8, ал.2 КТ е оборена, тъй като по делото е установено, че чрез предоставените му от закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с конкретен служител, че липсват въведени нови изисквания за изпълнение на трудовите задължения по заеманата длъжност „водопроводчик-шафьор” след 02.07.2018г. Връчени му са на 30.01.2019г. две несъвместими длъжностни характеристики – за две отделни длъжности, което не е с оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати впоследствие трудовия договор с този служител или да се заобиколят изискванията за подбор по чл.329, ал.1 КТ или предварителната закрила по чл.333 КТ /ищецът представя ЕР на ТЕЛК № 3476 от 176 заседание от 05.11.2019г., в което е посочено, че същият е със захарен диабет ІІ инсулинополучаващ, а въпросното заболяване попада в списъка от 6 случая по смисъла на Наредба № 5 от 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 Кодекса на труда/.

Предвид изложеното искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да бъде уважен, като уволнението на Б.С.П. бъде признато за незаконно, а заповед № ЛС-05-38 от 13.01.2020г. отменена.

Искът за възстановяване на предишна работа – 344, ал.1, т.2 КТ, е конститутивен, като предпоставките са две: уважаване на главния иск по т.1, както и наличие на безсрочно трудово правоотношение или срочно такова, което да прави възможно възобновяване на трудово-правната връзка към момента на постановяване  на съдебното решение. Това право на работника/служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуване към момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване. В случая е безспорно установено наличие на сключен преди уволнението трудов договор между страните за неопределено време, поради което акцесорният иск за възстановяване на ищеца на предишната работа – „водопроводчик-шофьор”, също се явява основателен и следва да се уважи.

Предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца 750 лева заплатено адвокатско възнаграждение. За уважените искове на основание чл.78, ал.6 ГПК работодателят дължи държавна такса от общо 100 лева – по 50 лева за всеки от неоценяемите искове, вносима по сметка на ДРС.

Водим от горното, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на Б.С.П., ЕГН ********** с адрес ***8Б, сторено със Заповед № ЛС-05-38 от 13.01.2020г., издадена от изп.директор на “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, Саркис Харутюн Караджиян.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Б.С.П., ЕГН ********** с адрес ***8Б, на заеманата преди уволнението длъжност  „водопроводчик-шофьор” във “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, да заплати на Б.С.П., ЕГН ********** с адрес ***8Б, сумата от 750 лева (седемстотин и петдесет), представляваща сторени разноски по делото.

ОСЪЖДА “Водоснабдяване и канализация” AД Добрич със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, да заплати сумата от 100,00 лева (сто), представляваща държавна такса, по сметката на ДРС.

РЕШЕНИЕТО  подлежи  на  въззивно обжалване  пред  Добричкия окръжен съд  в двуседмичен срок, считано от датата за обявяване на решението, посочена на страните в открито съдебно заседание, а именно 13.07.2020г.

Районен съдия: