Р Е Ш Е Н
И Е №
335
28.07.2022г., гр. Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд Стара Загора, седми състав, в закрито съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при секретаря Албена Ангелова
и в присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №153 по описа на съда за 2022г.
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от М.Д.М.,
действащ като ЕТ „М. – М.М.“******, чрез адв. Я. Т. против Уведомително писмо
/УП/ с изх. № 02-240-2600/11447 от 24.11.2021г. за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане за подадено заявление по чл.3, ал.1, т.1-2 от
Наредба №2/2020г. за прилагане на Мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за
земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати
от кризата, предизвикана от COVID-19“ от ПРСР
2014-2020, в частта на извършеното прихващане на оторизирана сума от
10 000 лева.
Жалбоподателят сочи, че на 08.02.2022г.
чрез СЕУ на ДФЗ получил горепосоченото писмо, подписано от Зам. Изпълнителния
директор на ДФЗ с КЕП, сер. № *********, валиден до 24.06.2022г., като
оригиналът на електронния документ бил станал известен на адресата чрез
интернет страницата на ДФЗ чрез свалянето му на посочената дата.
Прави се искане за прогласяване
нищожността на обжалваното УП, както и се атакува той като незаконосъобразен,
издаден в противоречие с материалния закон, при съществени процесуални
нарушения на административно производствените правила, в несъответствие с целта
на закона. Нищожността се претендира поради липсата на годно правно основание
за обективирането фактически на пълен отказ от оторизиране на заявените
10 000 лв. подпомагане, което се следвало от извършеното прихващане на въпросната сума. На практика жалбоподателят
бил санкциониран повече от веднъж на за едно и също и това се получавало от
обременената хронология на административното производство с начало от 2018г. до
2021г., по част от която едва сега имало произнасяне, срещу което да се
организирала защита, извън всякакви представи за разумен срок по чл.11 от АПК.
От фактическа страна се сочи, че
жалбоподателят депозирал заявление с рег. №24/010920/20766 на осн. чл.23, ал.2
от Наредба №2/2020г. Средствата били представени от Европейския земеделски фонд
за развитие на селските райони и съфинансирани от националния бюджет. На същото
била извършена административна проверка на заявените данни и проверка за
допустимост по подаденото заявление по мярка 21 „Извънредно
временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия,
които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“
от ПРСР 2014-2020“ и въз основа на това бил изчислен и размера на финансовото
подпомагане от 10 000лв.
Жалбоподателят не оспорва факта, че УП
било издадено от материално компетентния орган, в писмена форма, но без никакви
мотиви, поради което и не можела да се извърши преценката за неговото
съответствие с материалния закон. От акта не ставало ясно кое било правното
основание, на което се позовал ответникът, за да не плати в пълен размер
заявеното подпомагане, което и било оторизирано. Де факто, актът имал по-скоро
информативен характер. Така била нарушена нормата на чл.59, ал.2 от АПК.
Относно данните за приспаднати от
оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции или недължимо оторизирани
суми, за които имал издаден АУПДВ или приспаднати суми от изискуеми задължения
по други схеми и мерки, администрирани от ДФР /колона 4 от таблица две от УП/,
жалбоподателят сочи, че не му било известно против него да имало издаден АУПДВ,
а едва през 2022г. узнал, че от 2018г. имал не приложени рестриктивни мерки,
срещу които тепърва щял да упражнява правото си на защита. Липсата на мотиви
била самостоятелно основание за отмяна на административния акт в оспорената му
част.
Така мотивиран, жалбоподателят иска отмяна
на оспорваната част от УП, връщане на преписката и даване на срок за ново
произнасяне в смисъл на изплащане на оторизираната сума и присъждане на
разноските му по делото. Алтернативно се иска отмяната на УП изцяло като
нищожно.
Жалбоподателят, редовно призован в с.з.,
не се представлява и не се явява.
Ответникът, редовно призован в с.з., не
изпраща представител. По делото се депозират молби от процесуален представител,
юрк. Т.В., в които се излагат доводи по същество на спора в насока
законосъобразността на жаленото УП.
Съдът, въз основа на приетия по делото
доказателствен материал, Съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
До ДФЗ при МЗХГ на 01.09.2020г. било
подадено по електронна поща заявление по образец за подпомагане/ за плащане с
вх. № 24/21/1/23808 за кандидати по чл.3, ал1, т.1 за мярка 21 „Извънредно
временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия,
които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“
от ПРСР 2014-2020“ от ЕТ „М. – М.М.“ с УИН 24/010920/20766 /л.40-42/. В
заявлението било посочено, че подпомаганата дейност е в сектор
„растениевъдство“ от кандидат по директни плащания за кампания 2019 и 2020 за
рози за площи /за кампания 2019/ - 12,83 ха, /за кампания 2020/ - 12,83 ха.
Били приложени и допълнителни документи, както и декларации /л.43-50/.
Под изх. № 02-240-2600/11447 на
24.11.2021г. Зам. Изпълнителния Директор на ДФЗ издал УП за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане за подадено заявление по чл.3,
ал.1т.1-2 от Наредба №2/2022г. за прилагане на мярка 21 „Извънредно
временно подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия,
които са особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“
от ПРСР 2014-2020“. В него бил посочен изчислен размер на финансово подпомагане
по мярка 21 от 10 000лв. /табл. 1/. В таблица 2 – извършени плащания в
кол. 4 – прихванати суми, била посочената такава от 10 000лв. УП било подписано
с ПКЕП, валиден до 24.06.2022г.
Съгласно приложено извлечение от журнал на
изтеглените уведомителна писма, на 08.02.2022г. М.М. изтеглил файл, съдържащ УП
по мярка 21 във връзка с Ковид -19. /л.23/. По пощата на 22.02.2022г. била
подадена жалба против решението /л.12, л.84-87/.
По делото се прилагат още : заповед №
03-РД-2891-2 от 16.06.2021г. /л.14/; решения от заседание на УС на ДФЗ
/л.17-18/; УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по
смехи и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2018 с изх. №
02-240-2600/4581 от 31.03.2021г. /л.24-26/; УП за извършена оторизация и
изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР
2014-2020 за кампания 2018г. с изх. № 02-240-2600/844 от 02.06.2020г. /л.28-37/;
становище от 01.03.2022г. /л.38-39/;
При така установеното от фактическа
страна, от правна Съдът приема следното:
По допустимостта – жалбата следва да се
приеме за процесуално допустима на първо
място като подадена от активно легитимирано лице, тъй като е насочена против
частта от индивидуален административен
акт, с който фактически е отказано изцяло изплащане на оторизарана сума за
подпомагане по мярка 21 от Наредба №2/2020г., предвид разпореденото й
прихващане. Въпросното УП има характеристиките на ИАА по см. на чл.21, ал.1 от АПК, поради което съставлява и годен предмет за съдебен контрол. Жалбата е
направена в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК и пред местно компетентния
административен съд. Не се установява наличие на други обстоятелства, които да
правят жалбата недопустима на осн. чл.159 от АПК.
Разгледана същата по същество й, Съдът я
намира за напълно основателна.
Относно валидността – издател на
процесното УП е Зам. Директора на ДФЗ. В съответствие с разпоредбите на чл.
20а, ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители
и на чл.
23, ал. 3 от Наредба № 2/05.08.2020 г. и при наличното не оспорено
писмено доказателства на л. 14-15 от делото / вж. т.22 от заповедта/, Съдът
приема извода, че конкретния издател притежава по пълномощие правото да издава
актове по чл.23, ал.2 от Наредба №2/2020г. Ето защо не е налице основание за
обявяването на УП за нищожно поради некомпетентност на неговия издател, а тя не
се оспорва.
По делото няма спор, че има подадено
заявление за подпомагане, че същото е възприето от органа за допустимо, че по
него е била оторизирана съотв. финансова помощ в размер на 10 000лв. Спорно
е дали ответникът законосъобразно и валидно е извършил прихващане на
оторизираната финансова помощ.
Според съда отговорът е двупосочен и за
неговото разрешаване следва да се разсъждава на две плоскости. Първата е - дали
в полза на ответника има регламентирано изобщо правомощието да „прихваща“
оторизираната финансова помощ, определена по този специален законов ред. Видно
от съдържанието на специалния норматив – Наредба №2/2020г. и по арг. на чл.22
от нея, за административния орган не се установява изрично такова правомощие,
т.е. органът освен да оторизира конкретно определената финансова субсидия или
да откаже изцяло/частично същата, формално на нейно основание не може да
извършва и прихващане, т.е. съгласно наредбата, за органа не е предвидена
възможността чрез УП, издадено на основание на коментирания норматив да
прихване оторизирана финансова помощ.
Ето защо, Съдът възприема за основателен доводът на жалбоподателя, че е
налице нищожност поради липса на валидно правно основание, на което да се
извърши жаленото прихващане на оторизираната финансова помощ от 10 000лв. в
специалния норматив, където не е налице изрична правна норма в този смисъл.
Освен това за валидното извършване на
прихващане между две вземания, в ЗЗД, съотв. ДОПК се съдържат редица
изисквания, а наличието на същите тук не се установява. По делото, нито в акта,
нито в друг документ към който да се препраща, се съдържат ясни данни с какво
друго насрещно вземане на ответника към жалбоподателя се прихваща сумата от
10 000лева, какъв е характерът на това вземане /т.е. публично ли е/, дали
то е установено по основание и размер. Едва в приложеното на л. 38-39 становище
от 01.03.2022г. /т.е. след издаване на процесното УП и във връзка с подадената
против него жалба/, което не се цитира в УП, поради което и не е сведено до
знанието на засегнатото лице, се изяснява от органа, че по отношение на
заявителя на финансовата помощ били издадени две други УП относно заявления за
подпомагане по схеми и мерки, финансирани със средства от фондовете на ЕС, по които били определени редукции и наложени
санкции за бъдещи периоди и за които се прилагал чл.28 от Регламент /ЕО/ №908/2014г.
По делото обаче еднопосочно се установи, първо, че въпросните УП както към
датата на процесния акт, така и към датата на приключване на съдебното дирене
все още не са влезли в сила, т.е. същите са обжалвани пред съд относно своята законосъобразност.
По преписката се прилагат коментираните в становището две УП, но видно от
тяхното съдържание на същите не е дадено предварително изпълнение, нито по
силата на закон, нито с разпореждане на орган, съотв. установените с тях
„задължения“ не са безспорни /съотв. ликвидни/, за да бъдат прихващани и то в
това специално производство. Също така се установи по несъмнен начин, че няма
издаден АУПДВ за публични задължения от страна на жалбоподателя, които да са
резултат на редукции и наложени санкции по мерки и схеми, за които той е търсил
подпомагане. Дори обаче и при наличието на чл.28 /от европейския регламент/
Съдът приема, че е недопустимо да бъде извършено „прихващане“ на оторизираната
сума за конкретното целево подпомагане на заявителя на помощта, защото и съгласно
новелата на чл.28 от регламент /ЕО/ №908/2014г. той се прилага по отношение на установените
задължения с оглед националното законодателство, което включва и тяхната
безспорност по основание и размер.
Не
на последно място следва да се отчете и приетото в Решение №125/28.03.2022.,
постановено по а.д. №50/2022г. по описа на този съд: по своето естество и
предназначение средствата, отпускани от фондовете на ЕС по схемите и
мерките за подпомагане на земеделските производител, са публични финансови
средства съгласно чл. 17а от ЗПЗП, а съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП
предоставянето им съставлява публично
финансиране. Според чл.11а, ал.1, т. 2 от ЗПЗП, ДФ “Земеделие“, действа
като Разплащателна агенция за България и е оторизиран за извършва разплащания
по схемите и мерките за подпомагане на Общата селскостопанска политика
/ОСП/. Регламент (ЕС) № 1306/2013 съдържа уредбата на финансирането,
управлението и мониторинга на ОСП. Според изложеното в преамбюлната част
на Регламент (ЕС) № 1306/2013 бюджетът на Съюза следва да финансира разходите
по ОСП, включително разходите за развитието на селските райони чрез Фондовете.
Съгласно чл. 3 от регламента, с оглед постигането на предвидените в ДФЕС цели
на Общата стопанска политика, финансирането на различните мерки, попадащи в
тази политика, включително мерките за развитие на селските райони, се извършва
от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като фондовете са
включени в общия бюджет на Европейския съюз. Бенефициери на тези плащания
в пълния им размер, съгласно чл.11 от Регламента, са
регистрираните земеделски производители, а целта е влагане на средствата от ЕС
в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска
политика. Според Регламентът плащанията трябва да се извършват навреме, за да
могат да се използват от бенефициерите ефективно по предназначение. Същността
на така посочената уредба е субсидиите да достигнат персонално до бенефициерите
и да се употребят за целта, за която са отпуснати, откъдето се следва, че
финансирането е целево. Разпоредбите са императивни и съвкупният им анализ
обосновава извод, че субсидиите съставляват публично целево финансиране с
единствен овластен да ги получи в пълния им размер бенефициер – земеделският
производител. /на още по-силно основание горното важи и в случая на отпускане
на финансова субсидия по реда на наредба №2/2020г./
След като финансирането от ЕС за земеделските стопани е целево, като не се допуска то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики на ЕС за развитие на селското стопанство и това, че за бенефициерите е предвидено по императивен начин правото да получат цялата помощ, която им е отпусната и е с източник средства от ЕС, то се налага изводът, че тези средства не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно предназначение от това, за което са отпуснати.“.
Горните
мотиви допълнително обосновават извода, че недопустимо чрез издаденото процесно
УП ответникът извършва прихващане на оторизираната целева финансова помощ, за
погасяване на неустановени /неясни дори/ по основание и размер други публични
вземания на ответника, които той претендира да има към жалбоподателя/.
Втората плоскост на която може да се
разсъждава е, ако „прихващането“ се възприеме като израз на пълен отказ от
изплащане на заявената финансова помощ. Макар безспорно и това да не е целеният
с УП правен резултат, то в този случай Съдът отново би възприел извод за обявяването
на акта за невалиден, защото отказът /частичен или пълен/ е възможен само в
изчерпателно визираните в чл.22 от наредбата хипотези. В конкретния случай обаче не се визира в акта
проявлението на която и да е от визираните там хипотези, нито се мотивира
такава, а както вече се посочи по-горе „прихващането“ не е сред посочените в
специалната норма. Т.е., отново няма да
е налице валидно съществуващо правно основание за пълен отказ /ако би се
приравнило прихващането на такъв/. Но не в този смисъл е УП, който в едната си
част изрично постановява допустимост на заявлението и основателност, като се
оторизира заявената сума от 10 000 лв. финансова субсидия.
Така мотивиран, Съдът приема извод,
обоснован с горните доводи, че УП в
частта му, в която е извършено „прихващане“ на оторизирана финансова
субсидия в размер на 10 000 лв. по мярка 21 „Извънредно временно
подпомагане за земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са
особено засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19“
от ПРСР 2014-2020“ в размер на 10 000 лева за нищожно.
Това налага преписката по заявлението,
подадено от ЕТ да бъде върната на административния орган за ново произнасяне в 7
дневен срок от влизане в сила на това решение, при съобразяване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона за изплащане на
оторизираната финансова помощ в размер на 10 000 лева.
Оспорващата страна претендира своевременно
направените от нея разноски, които се доказват единствено до размера от
платената ДТ от 50 лева за образуване на съдебното производство, които
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ЕТ.
Водим от горното и на осн. чл.173, ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ
:
ОБЯВЯВА
НИЩОЖНОСТТА
на Уведомително писмо с изх. №
02-240-2600/11447 от 24.11.2021г. за извършена оторизация и изплатено финансово
подпомагане за подадено заявление по чл.3, ал.1, т.1-2 от Наредба №2/2020г. за
прилагане на Мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за земеделските стопани
и малки и средни предприятия, които са особено засегнати от кризата,
предизвикана от COVID-19“ от ПРСР
2014-2020, издадено от Зам. Директор на ДВЗ, в частта на извършеното прихващане на оторизирана сума за финансово
подпомагане в размер на 10 000 лева.
ВРЪЩА преписката на
органа за ново произнасяне по заявление за плащане с вх. № 24/21/1/23808 за
кандидати по чл.3, ал1, т.1 за мярка 21 „Извънредно временно подпомагане за
земеделските стопани и малки и средни предприятия, които са особено засегнати
от кризата, предизвикана от COVID-19“ от ПРСР
2014-2020“ от ЕТ „М. – М.М.“ с УИН 24/010920/20766, при съобразяване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона за изплащане на
оторизираната финансова помощ в размер на 10 000 лева.
Определя 7 дневен срок за новото
произнасяне на органа.
ОСЪЖДА ДФЗ- София да
заплати на ЕТ „М. – М.М.“, ЕИК ***, седалище град *** деловодни разноски в
размер на 50 / петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 – дневен срок от съобщението му на страните пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: