Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Плевен, 30.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд в публичното заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Венелин Николаев

 

при секретаря Иглика Игнатова  и в присъствието на прокурора … , като разгледа докладвано от съдия Николаев н.а.х.д. №933 по описа за 2019 год., и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № 15-0000561/15.01.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-Плевен, на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.С.М. с ЕГН **********, в качеството му на работодател е наложена на основание чл.416, ал.5 от КТ и във вр. с чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева за това, че при извършена проверка на 17.12.2018г. в 13:53 часа на място в обект – заведение за бързо хранене „***“, намиращо се в гр. Плевен, ***, стопанисвано от „***“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес и седалище на управление ***, с управител Т.С.М. с ЕГН **********, е установено следното: „***“ ЕООД в качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на ТЗ, а именно: Допуснал е до работа на 17.12.2018г. в 13:53 часа в горецитирания обект да работи лицето П.И.И. с ЕГН ********** като продавач-консултант, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено в ТД на НАП, с което е нарушен чл.63, ал.2, във вр. с ал.1 от Кодекса на труда.

Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Т.С.М., който в качеството си на управител на „***“ ЕООД – гр. Плевен го обжалва и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно.

Ответникът по жалбата - редовно призован – не се представлява в съдебното заседание.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Акт за установяване на административно нарушение  №15-0000561 е съставен на 19.12.2018г. от М.Г. Б. на длъжност гл.инспектор при Д. “И.п.т.” – П. против „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.С.М. с ЕГН **********, в качеството му на работодател за това, че при извършена проверка на 17.12.2018г. в 13:53 часа на място в обект – заведение за бързо хранене „***“, намиращо се в гр. Плевен, ***, стопанисвано от „***“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес и седалище на управление ***, с управител Т.С.М. с ЕГН **********, е установено следното: „***“ ЕООД в качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: Допуснал е на 17.12.2018г. в 13:53 часа в горецитирания обект да работи лицето П.И.И. с ЕГН ********** като продавач-консултант, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено в ТД на НАП, с което е нарушен чл.63, ал.2, във вр. с ал.1 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят е записал в акта, че няма възражения.

От показанията на актосъставителя и свидетел по делото М.Г. Б. се установява, че работи като главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен. Посочва, че на 17.12.2018г. заедно с колега си Б.Н. посетили заведение за бързо хранене „***“, намиращо се в гр. Плевен на бул. „Хр. Ботев“. На място    установили, че в заведението работи П.И.И., която  попълнила декларация, в която вписала, че работи в обекта от три месеца, без да е сключила трудов договор с работодателя и без да й е предоставена справка за регистрация на трудовия договор. Твърди, че работодателят отсъствал по време на проверката, поради което му оставили призовка да се яви на 19.12.2018г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен. Заявява, че при явяването на работодателя в офиса на дирекцията, съставила АУАН на същия за това, че е допуснал лицето П.И.И. на 17.12.2018г. в 13:53 часа да работи, без  да й е предоставил справка за регистрация на трудовия й договор в ТД на НАП-Плевен. Посочва, че свидетел по акта станал колега й Б.Н., който присъствал и при установяване на нарушението в обекта, и при извършване на документалната проверка.

Показанията на актосъставителя Б. се потвърждават и от показанията на свидетеля Б.А.Н. – присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на акта. Н. заявява, че е служител в Дирекция „Инспекция по труда“-Плевен. Посочва, че на 17.12.2018г. с колежката си М. Б. извършили проверка в обект – заведение за бързо хранене, находящо  се в гр. Плевен на ***. По време на проверката установили, че в обекта работи като продавач-консултант лицето П.И.. Твърди, че продавач-консултантът собственоръчно попълнил  декларация, в която е посочил, че работи от три месеца в обекта, без да има сключен трудов договор и без да му е предоставена справка от заверка на такъв в ТД на НАП. Заявява, че при извършената документална проверка на 19.12.2018г. установили още, че лицето има сключен трудов договор на 16.12.2018г., но по време на посещението им в обекта на 17.12.2018г. не му е връчена справка от заверка на трудовия договор в ТД на НАП. Твърди още, че посещението в обекта било в 13:53 часа, а издадената от ТД на НАП справка е с час 23:00 часа в деня на посещението им в обекта – 17.12.2018г. За констатираното нарушение колежката му М. Б. съставила акт за установяване на административно нарушение на работодателя.

Горната фактическа обстановка се изяснява от  показанията на разпитаните свидетели М.Г. Б. и Б.А.Н.; Акт № 15-0000561/19.12.2018г. за установяване на административно нарушение; Трудов договор №2/16.12.2018г. на П.И.И.; Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№15388183041001/17.12.2018г. и Декларация от П.И.И..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира че е извършено нарушението така както е описано в акта за установяване на административно нарушение и  в наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.

На дружеството-жалбоподател “***” ЕООД гр. Плевен е наложено минималното наказание предвидено в закона за извършеното нарушение.

Съдът счита, че наложеното наказание е справедливо, съответства на извършеното нарушение и ще постигне целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.

 Неоснователни са възраженията на  жалбоподателя за маловажност на санкционираното деяние. Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма, както и уведомлението за сключването му до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, са регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки. Следователно, нарушаването на императивната разпоредба на чл.63, ал.2 от КТ – изрично забраняваща на работодателя да допуска до работа работника, преди да му предостави цитираните документи, пряко засяга тези права и категорично изключва извод, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или притежаващо явно незначителна такава, както и да обуслови извод за маловажност на деянието.  В тази връзка следва да се отбележи, че специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл.415в, ал.1 от  КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в, ал.1 от  КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер.  Същевременно съгласно Тълкувателно решение №3 от 10.05.2011г. по т.д. №7/2010г. ОСНК на ВАС, в случаите, в които бъде установено, че са налице визираните от законодателя кумулативно дадени предпоставки по чл.415в КТ конкретно нарушение да бъде прието за маловажно, административно наказващият орган  респ.касационната инстанция следва да приложи привилегирования състав на административно нарушение по чл.415в КТ.  За да е приложима разпоредбата на чл.415в КТ обаче следва  по делото да са установени доказателства, че от нарушението за работника не са настъпили вредни последици. Законодателят е предвидил отстраняването на нарушението и липсата на вредни последици като две самостоятелни и кумулативно предвидени предпоставки за приложението на привилегирования състав на чл.415в от КТ. В случая прилагането на привилегирования състав, като аргумент за липса на настъпили вредни последици се сочи именно отстраняването на нарушението. Отстраняването на нарушението не обуславя извод за липса на произтекли вредни последици за работника. Това е така, тъй като вредните последици не винаги имат само имуществен характер - ТР № 6 от 15.XI.1973 г. по н. д. № 2/73 г., ОСНК относно понятието "вредни последици". Възможно е в резултат на нарушението за работника да са настъпили и неимуществени вредни последици. Вредните последици в случая, макар и непредвидени в състава на това формално нарушение, се изразяват в това, че от неопределен период от време, но категорично до момента на извършване на проверката, работодателят не е изпълнявал задълженията си по Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и работното оборудване,  както и е поставил в риск  здравето на своя работник. Неспазването на нормативните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд би довело до невъзможност да се предотврати  инцидент в работния обект.

Предвид горното, съдът     

 

Р   Е   Ш    И :

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН наказателно постановление № 15-0000561/15.01.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-Плевен, с което на „***“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т.С.М. с ЕГН **********, в качеството му на работодател е наложена на основание чл.416, ал.5 от КТ и във вр. с чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500,00 /хиляда и петстотин/ лева за това, че при извършена проверка на 17.12.2018г. в 13:53 часа на място в обект – заведение за бързо хранене „***“, намиращо се в гр. Плевен, ***, стопанисвано от „***“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес и седалище на управление ***, с управител Т.С.М. с ЕГН **********, е установено следното: „***“ ЕООД в качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на ТЗ, а именно: Допуснал е до работа на 17.12.2018г. в 13:53 часа в горецитирания обект да работи лицето П.И.И. с ЕГН ********** като продавач-консултант, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП, с което е нарушен чл.63, ал.2, във вр. с ал.1 от Кодекса на труда, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Плевенски регионален административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ: