О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е № 7
гр. Пловдив, 10.01.2020 г.
Пловдивският апелативен съд,
първи търговски състав, в закрито заседание на десети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
като разгледа
докладваното от съдията Стойчев в.т.д. № 426 по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
В определение №568/09.12.2019г.
постановено по т.д.№ 369/19г. по описа на ВКС е прието, че предвид
необжалваемостта самостоятелно на съдебните решения относно разноските искането
за отмяна на решението в частта за разноските формулирано в касационната жалба
следва да бъде квалифицирано като молба за изменение на въззивното решение по
реда на чл.248 от ГПК, по която следва да се произнесе въззивния съд, поради
което и е върнато делото на ПОС за произнасяне.
В постъпилия отговор на
касационната жалба не се съдържа становище относно искането за разноските
формулирано от жалбоподателя. При дадената му изрична възможност жалбоподателят
пред въззивната инстанция Б.И. АД е взел становище за неоснователност на
молбата.
П. Апелативен Съд, като разгледа
молбата по чл.248 от ГПК намери за установено следното:
В касационната жалба на Ф.Х.И. е
формулиране оплакване, че решението на въззивния съд, в частта му за
разноските, е недопустимо и неправилно. Сочи се, че ищецът е освободен от
внасяне на ДТ и разноски по чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, като поради това и същите
се дължат от осъденото лице. Съобразно мотивите и диспозитива на решение № 307 от 12.11.2018г. очевидно съдът е приел
за необходимо да осъди ищеца и относно дължимата ДТ пред първата инстанция по
съразмерност. В този аспект и очевидно се касае за молба по чл.248 от ГПК,
независимо, че оплакването е част от касационната жалба, каквато е и
констатацията на ВКС.Разгледана по същество молбата по чл.248 от ГПК е частично основателна относно присъдената сума
от ПАС за дължимите от ищеца в първоинстанционното производство, въззиваема
страна пред ПАС, Ф.И.. Принципно съобразно новелата на чл.83, ал.1, т.4, с
оглед наличието на присъда относно деликта довел до отговорността на
застрахователя пострадалият е освободен от внасянето на ДТ и разноски. По същество
обаче това не означава, че ответникът по предявения иск няма право да получи,
съразмерно на отхвърлената част от иска, сума за сторените от него разноски
пред Окръжен Съд С.. Дължимата от ищеца сума съразмерно на отхвърлената част от
иска обаче не може да съдържа в себе си, като компоненти дължимата ДТ и
сторените разноски платими от бюджета на съда съобразно чл.83 от ГПК.
Релевантни са единствено сумите материализиращи заплатеното адвокатско
възнаграждение от застрахователя и сторените от него разноски по назначаването
на експертиза. Пред първата инстанция са представени доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лева и за експертиза в размер на 300
лева, общо 3800 лева. При изхода от спора пред ОС С. ответникът застраховател е
имал възможност да получи сумата от 760 лева представляваща дължими разноски по
съразмерност, съобразно отхвърлената част от иска за 10 000 лева. Липсва
обаче произнасяне на първоинстанционния съд относно поисканите и дължими на
ответника по претенцията деловодни разноски. Не е постъпила и нарочна молба по
чл.248 от ГПК или 250 от ГПК, нито съдържанието на депозираната въззивна жалба
може да обоснове извод, че З.Б.И. е искало изменение на постановеното решение в
частта му за разноските или нещо друго. Ето защо и възможността да бъде
заплатена сумата от 760 лева е преклудирана. Изхода от спора обективира, че
сумата, за която е уважен иска от въззивната инстанция, след корекцията на
първоинстанционното решение, е 28000 лева, което съпоставено с цената на
предявената претенция от 50000 лева и размера на сторените пред ОС С. разноски
в размер на 3800 лева определя извод, че общо дължимите разноски пред първа
инстанция, които следва да се присъдят на застрахователя са в размер на 2129
лева. От тях обаче следва да бъде извадена сумата от 760 лева, за която е
преклудирана възможността за присъждане на разноски, предвид отхвърлителния
диспозитив за 10 000 лева и липсата на изричен диспозитив за разноските,
както и на искане по реда на чл.248 или 250 от ГПК. Т.е. размерът, който
релевантно следва да присъства в диспозитива на въззивното решение е сумата от
1368 лева. Относно формулираната воля на въззивния съд относно дължимите
разноски пред въззивната инстанция не следва да се изменя решението, в частта
му за разноските, тъй като същото обективира правилен извод относно дължимите
суми. По повод оплакването на Ф.И. следва да се посочи, че въпреки, че същият
не дължи заплащане на ДТ по принцип, несъмнено в негова тежест следва да бъде
възложен направения разход за заплащане на ДТ по отношение на извършеното
въззивно обжалване приключило с изменение на първоинстанционното решение и
отхвърляне частично на предявения пред първата инстанция иск.
Поради това Съдът
Р
А З П
О Р Е
Д И
ИЗМЕНЯ решение
№ 307/12.11.2018г. постановено по настоящото дело, в частта му за разноските, в
която Ф.Х.И. с ЕГН ********** е осъден да заплати на З.Б.И. АД с ЕИК ***
направените разноски пред първата инстанция по съразмерност, като ги НАМАЛЯВА
от посочената в диспозитива на съдебния акт сума в размер на 3305.54 лв. на
дължимата сума от 1368 лева.
Определението подлежи на
обжалване в едномесечен срок пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.