РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Смолян , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20215400500003 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адвокат Р.Д., пълномощник на
Й.М.Б., ЕГН **********. адрес: гр. Ч. срещу решение № 10026/11.09.2020 г.
по гр.д. 50/2020 г. на районен съд Ч., с което му е отхвърлен иска по чл.45
ЗЗД като неоснователен и недоказан.Счита ,че обжалваното решение е
неправилно и необосновано, постановено в противоречие със събраните по
делото писмени и гласни доказателства.Твърди ,че по делото се установява че
именно ответника Д.К. е извършил действия по разпространяване на неверни
и позорящи го твърдения, уронващи честта и достойнството му. Твърди ,че в
качеството си на председател на кооперацията, той е направил предложение
пред Управителния съвет на кооперация ВПК „Н.“ да бъде изключен Й.Б.
като член-кооператор поради „заплахи на УС, обиди“ /вж. Протокол № 17 от
25.02.2020 г. на УС/. Намира ,че е неправилен извода на съда, че Д.К. не е
инициирал изключването му, а само е докладвал решенията на УС. Всъщност
първите действия по разпространяване на невярните твърдения твърди ,че
започват още от заседанието на Управителния съвет, от чието име ответникът
действа по-късно . Твърди че в поканата за свикване на Общото събрание,
ръководният орган не конкретизира нито членовете, предложени за
изключване, нито основанията. Едва на проведеното 95-то Общо отчетно
събрание на 07.03.2020 г., отново Председателят на кооперацията конкретно
1
изброява членовете и причините за изключване. Съдът е приел, че
показанията на св. К. противоречат на протокола, макар че нейните
впечатления са непосредствено от случилото се в залата на общото събрание,
докато протоколът е изготвен дни по-късно, така че формално да са отразени
изискуемите от закона процедурни действия. Счита ,че на самото събрание не
са изложени никакви подробности кога и как са били заплашвани членовете
на Управителния съвет, никой от тях не излага конкретни събития или
застрашаващи ръководните членове действия. От протокола на проведеното
на 07.03.2020 г. Общи събрание,намира ,че се вижда, че на Общото събрание
е отредена функцията да „утвърждава“ решенията на Управителния съвет
относно приемането и изключването на член- кооператорите. Твърди ,че
всички активни действия по предлагането за изключването на Й.Б.,посочване
на основанието „заплахи и обиди“, както пред управителния съвет, така и
пред общото събрание на кооперацията са извършени от ответника.Твърди ,че
в решението си първоинстанционният съд набляга на обстоятелството, че
Д.К. действа като управляващ орган или като председател на такъв орган,
поради което, той лично не носел отговорност за разпространението
опозоряващите твърдения и заведеният иск бил срешу него в лично качество.
Счита ,че изявлението на Председателя на кооперацията е ключов момент в
механизма на разпространение на клеветата и именно то е предизвикало
интерес у присъстващите и у други жители на Ч.. Всъщност длъжността на
Председател засилва влиянието, което неговото изказване би имало сред
останалите членове на коопрацията и лицата, свързани с бизнес-отношения с
ищеца. Обстоятелството, дали претенцията срещу Д.К. е насочена в
качеството му на Председател на кооперацията или в лично качество счита
,че е ирелевантна за спора.Възразява относно извода на съда, че има
действителна заплаха, отправена към член на Управителния съвет . Твърди
,че цитираната реплика - „Какъв си ти-днес те има, утре те няма“ е била
изказана само и единствено по повод председателската длъжност, която К.
заема, а с членовете на действащия управителен съвет, избрани през 2018 г.
твърди ,че ищецът никога не се е срещал, така че не е могъл да отправи към
тях каквито и да било обиди и заплахи. Свидетелските показания и на св. М. и
на Д. твърди,че са се отнасяли за събития, случили се преди март 2018 г.,
когато членове на управителния и контролния съвет са вече други лица, а със
сегашните членове на Управителния и Контролния съвет г-н Б. не се е виждал
и срещал по никакви поводи.Счита ,че г-н К. се позовава на несъществуващи
заплахи, за да поиска изключването на Й.Б. като член-кооператор.Намира ,че
е налице противоправно поведение, изразяващо се в изказване на публично
твърдение, че Й.Б. е заплашвал и отправял закани към членовете на
ръководството на кооперацията. Разпространението на това твърдение счита
,че накърнява доброто му име в обществото и се явява противоправно
поведение - елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане.Твърди ,че като последица от действията на ответника са
накърнени честта и достойнството му, влошило се и здравословното му
състояние- повишено кръвно налягане и безсъние.Поради това моли съда да
отмени решението, постановено от районен съд- гр. Ч. и уважи предявения
2
иск за неимуществени вреди, както и да му присъди и направените съдебно-
деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В законният срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
Д.Ж К. от гр.Ч. чрез адв. А.В. С.,който намира ,че същата е неоснователна и
следва да бъде потвърдено обжалваното решение като законосъобразно и
обосновано постановено.Твърди ,че не е спорно между страните в настоящото
производство, че доверителят му е председател на ВПК „Н.“, а
жалбоподателят е член-кооператор в кооперацията. Твърди ,че не е спорно, че
на 07.03.2020 г. в гр. Ч., в конферентна зала /втори етаж на „Универмаг“/, се е
провело 95-то Общо събрание на ВПК „Н.“.От представените от доверителя
му доказателства счита ,че се установява, че на проведено на 25.02.2020 г.
събрание на УС на ВПК „Н.“ е взето единодушно решение да бъде
предложено на ОС на кооперацията ищецът да бъде изключен поради
нарушение на устава на кооперацията. Счита ,че нарушението се изразява в
отправяне на заплахи към членовете на УС на кооперацията, както и в
представителство на лице, което е предявило претенции по съдебен ред срещу
кооперацията.Счита ,че от разпитаните в хода на производството свидетели
се установява , че жалбоподателят е искал да закупи недвижими имоти на
кооперацията чрез търговец, който действа от името на съпругата му. През
2016 г. кооперацията е взела решение да продаде имотите, наети от съпругата
му, но без да се посочва на кое лице и за каква сума. Основанието за
продажбата е било тежкото финансово състояние на кооперацията. След като
положението на кооперацията се подобрява УС е решил, че имотите не следва
да се продават и то на цена, която считат, че не съответства на реалната
стойност на имотите. Твърди ,че във връзка с нежеланието на кооперацията да
продава активи, жалбоподателят е започнал да проявява агресивно поведение
спрямо членовете на УС. Започнал да нахлува на заседания на УС, като по
думите на свидетелката Д. влезнал в помещението с трясък и „още от
вратата“ започнал вербална агресия към председателя на кооперацията и към
членовете на УС. През 2018 г. се е провело събрание на УС на кооперацията.
Твърди ,че в един момент свидетелят К. се е обадила на жалбоподателя.
Господин Б. е влязъл в помещението, в което се е провеждало събранието,
стоял е прав, ръкомахал е. Твърди ,че с доста висок тон е заявил на членовете
на УС: „****”. На председателя на кооперацията е заявил: „*** Кой си ти? ”.
Твърди ,че Г.С. член на УС му казал да седне и да се успокои. Б. се обърнал
към него и му казал: „Кой си ти? Ти един к* през живота си не си построил".
Свидетелят М. заявява , че е попитал какво прави Б. на събранието след като
не е член нито на Контролния съвет, нито на Управителния съвет. Със
свидетеля М. са започнали да си разменят думи, а след това с г-н С.. След
това ответникът е заявил , че въпросът на Б. не се обсъжда, а жалбоподателят
се отправил към доверителя му като казал: „Ти запомни от мен, че в скоро
време ще те ликвидирам теб”. Тръгнал си и тряснал вратата след себе
си.Твърди ,че след многобройни прояви на агресия от жалбоподателя и
неуважение към членовете на УС в един момент, когато той се е появявал на
заседанието му, то е било прекъсвано и всички членове са напускали
помещението. Твърди ,че свидетелката Д. посочва, че един от случаите ,
3
когато жалбоподателят се е появявал на заседанията на УС и членовете
напуснали помещението, тя се обърнала назад и видяла, че главният
счетоводител Д. която трябвало да заключи сградата, в която се помещава
кооперацията, а е и водела и протоколите на събранието, я е нямало. Тогава се
уплашила и се върнала, защото Б. бил вербално агресивен, но вече бил
успокоен. Половин час разговаряли докато се уталожат нещата. Свидетелят
посочва, че непрекъснато на тези заседания е ходила с нежелание. Дори
веднъж след едно от заседанията си измерила кръвното налягане и то било
160 на 110. Вдигала е кръвната захар след тези заседания.Твърди ,че след като
възникнал конфликта, на заседание на УС от 25.02.2020 г. ,е взето решение
жалбоподателят да бъде изключен като член кооператор. Причината, според
показанията на свидетеля Д., била агресията от негова страна по отношение
на членовете на Управителния съвет, неспазване на устава, както и че
започнал да съди кооперацията за около 140 хиляди лева за дървен стайлинг,
който е направил пред заведението, за което няма решение от страна на
кооперацията. Счита ,че от неоспорения от жалбоподателя протокол от ОС на
ВПК „Н.“, както и от показанията на свидетелите се установява, че ответника
не е изразил лично мнение, а е докладвал решението на УС.Твърди ,че извън
прочитането на точката, доверителят му не е разпространявал в какво се
състои заплашването на УС, нито е посочвал пред други лица извън
присъствалите член-кооператори решението на УС за изключване на
ищеца.По отношение на оплакванията в жалбата намира ,че доколкото
изложените в исковата молба факти не се установяват и при липсата на
уточнение от ищеца, че предявява иска срещу ответника в качеството му на
член на УС, взел решението за изключване поради отправени заплахи, съдът
правилно е приел ,че иска е неоснователен.Намира ,че правилно съдът е приел
, че от събраните по делото доказателства се установява, че в случая
доверителят му не е действал в лично качество, а като орган на юридическо
лице. Изказаното от него предложение за изключване на ищеца като член-
кооператор, в което се твърди, че се съдържат обидни и клеветнически
твърдения, представлява изпълнение на законовите му задължения по чл. 26
от ЗК да докладва решение на Управителния съвет на кооперацията. Тоест,
автор на това твърдение ,счита че не е доверителят му, а УС. Предвид
изложеното, ако евентуално се приеме, че е налице противоправно поведение,
то би било извършено от страна на Управителния съвет на кооперацията. Ако
се приеме, че от страна на ответника е налице противоправно поведение, той
не го е извършил в лично качество, а като орган на ВПК „Н.“, поради което не
може да носи отговорност по реда на чл. 45 ЗЗД. Счита ,че това обстоятелство
не може да се опровергае от факта, че доверителят му е направил
предложението до УС, което е било прието. Жалбоподателят твърди в
исковата молба, че вредите, които бил претърпял, са вследствие на
разпространеното твърдение пред ОС на кооперацията за отправени заплахи
към УС, а не от това, че доверителят му е предложил изключването му пред
УС.Моли въззивният съд да обърне внимание ,че за първи път в жалбата се
навеждат твърдения, че увреждащото действие било започнало с отправяне на
предложението от страна на ответника до УС. Счита ,че в исковата молба
4
ясно е посочено основанието на иска .Ето защо, направеното оплакване, че
районният съд погрешно е установил фактическата обстановка по делото ,е
неоснователно. Намира ,че правилно съдът е приел, че показанията на
свидетелката К. противоречат на неоспорения от жалбоподателя протокол от
проведеното ОС на кооперацията. Счита ,че протокола е изготвен от лице,
което е присъствало на заседанието, а именно свидетелят Д., която заявява в
откритото заседание от 11.08.2020 г., че: „Когато председателя на събранието
му даде думата [на К.] да изчете какво решение сме взели, той прочете
единствено и само решението на Управителния съвет и го подложихме на
гласуване. “ Никога ответникът не е разпространявал по какъвто и да е начин
неверни и обидни обстоятелства за жалбоподателя. В случая, единствено е
прочел решение на УС на кооперацията, което е бил длъжен да стори
съгласно чл. 26 от ЗК и устава на кооперацията.Намира за неоснователно
твърдението на жалбоподателя, че е ирелевантно обстоятелството дали се
ангажира отговорността на ответника в лично качество или в качеството му
на орган на кооперацията. В първия случай, който в настоящото производство
счита ,че не е налице, тъй като в исковата молба твърденията са свързани с
действията на ответника като председател на кооперацията, пасивно
легитимиран по иска би бил ответникът. Във втория случай пасивно
легитимиран да отговаря по иска е кооперацията, доколкото ответникът е
действал като орган, изразяващ волята на юридическото лице.Намира ,че
правилно съдът е достигнал до извод, че в случая липсва противоправно
деяние от страна на ответника. В чл. 39 - 41 от Конституцията на Република
България и в чл.10 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и
разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В
обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето
мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация
,независимо от начина на изразяване. Счита ,че за да е налице обида или
клевета, следва да са изложени определени фактически твърдения от страна
на лицето, за да може да се направи извод дали тези обстоятелства
представляват обидни или клеветнически твърдения. Наличието на
клеветнически твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на
конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни – неприемливи
от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи
еднозначна негативна оценка на обществото. Освен това, те трябва и да са
неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност.
Неистинността на приписваните обстоятелства счита ,че има правно значение
само ако те са обективно позорни .Счита ,че в случая, от докладваното
решение на УС на кооперацията се установява, че изложените обстоятелства
не представляват факти, а оценъчни съждения относно поведението на ищеца.
Същите се отнасят до поведението г-н Б., който пред целия УС на
кооперацията е заявил по адрес на председателя му: „ ***. Кой си ти?”.
Твърди ,че последният многократно и в продължителен период от време е
оказвал натиск върху членовете на УС да вземат определено решение.
Държал се е агресивно спрямо тях и е показвал пренебрежение спрямо тях
5
като личности. Намира че действията на жалбоподателя са се развили в един
продължителен период от време и са били нееднократни. Обстоятелството, че
това се е случило през 2018 г. не освобождава от отговорност жалбоподателя.
Законът за кооперациите не предвижда срок, в който следва да бъде
предложен за изключване кооператор за извършени от него действия или
бездействия. Тоест, в общия 5-годишен давностен срок от възникване на
правото да бъде изключен кооператор е допустимо да се извърши
изключването, без да може да кооператорът да възрази за погасяване на
правото. В случая този срок е спазен.Поради това намира ,че не е налице
извършено от доверителя му противоправно поведение, поради което и
правилно съдът е отхвърлил иска.По отношение на твърдението за наличие на
неимуществени вреди и причинна връзка между тях и поведението на
ответника намира ,че не се установяват данни за наличие на претърпени
неимуществени вреди от страна на жалбоподателя във връзка с твърдените от
него обстоятелства, предмет на исковата претенция. Моли съда да има
предвид , че двамата свидетели са заинтересовани от изхода на делото.
Първият свидетел е лице, което се намира в близки отношения с
жалбоподателя, доколкото се установява, че тя се е обаждала на Б., когато е
заседавал УС, за да вземе отношение по проблема за продажба на имотите на
кооперацията. Вторият свидетел е адвокат на жалбоподателя, който е бил
негов представител на проведеното ОС на кооперацията от 07.03.2020 г.
Счита че от показанията на свидетелите се вижда, че жалбоподателят не е
претърпял каквито и да е вреди, а дори да е претърпял такива, те не са
свързани с основанието за изключване, а със самия факт на изключване.
Счита ,че няма данни ответникът да е разпространил основанието за
изключване на жалбоподателя. Напротив, свидетелят К. ,счита ,че е посочила
какво е основанието за изключването му.Счита ,че от описаните
преживявания, които е понесъл жалбоподателят не може да се установи, че
интензитетът в неимуществената му сфера е достигнал до определения праг,
при който правният ред следва да се намеси, като санкционира доверителя
му.Дори хипотетично да се приеме, че са налице вреди, счита че те не са в
причинна връзка с поведението на ответника. Видно от твърденията на
жалбоподателя, вредите му се изразяват в накърняване на честта, достойнство
и доброто му име в обществото от достигането до неопределен кръг на
основанията за изключването му като кооператор. Всъщност доверителят му
не е докладвал до неопределен кръг лица решението на УС. Напротив,счита
,че същото е докладвано на Общото събрание на кооперацията. Намира ,че
подобни вреди биха били в причинна връзка само с обстоятелството, че други
лица са разпространили някакви обстоятелства, които доверителят му не знае
в какво се изразяват и дали отразяват вярно решението на УС, гласувано от
ОС на кооперацията. От показанията на разпитаните свидетели намира ,че не
се установява какво точно знаят хората и какво се е случило на ОС на
кооперацията. Счита ,че дори и да не се приеме, че жалбоподателят е
единствената причина за настъпване на увреждането, то той е станал
основната причина за него. Ето защо, ако окръжният съд приеме, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно и се дължи
6
обезщетение, то следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Твърди ,че в случая доверителят му е докладвал решение на УС. Същото е
взето по повод многобройни прояви на жалбоподателя спрямо членовете на
УС, които са го възприели като заплашване. Намира ,че ответникът не е
действал умишлено, нито при условията на груба небрежност. Поведението
на жалбоподателя намира ,че е в пряка причинна връзка с увреждането, тъй
като ако не е било неговото поведение спрямо ответника и членовете на УС,
нямало да се стигне до приемането на решението на УС. Поради това и
поведението на жалбоподателя има изключителната тежест за настъпване на
увреждането и приносът му следва да бъде определен на 90 %.Моли съда да
обърне внимание ,че претендираният размер на обезщетението е
прекомерен,за което излага подробни съображения.Поради това моли съда да
отхвърли подадената срещу решение № 10026 от 11.09.2020 г. по гр. д. №
50/2020 г. на районен съд – Ч. въззивна жалба от Й.М.Б..
В случай, че жалбата бъде уважена, моли размерът на обезщетението да
бъде намален съобразно изложените възражения в отговора на исковата
молба и настоящия отговор.Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание пред окръжен съд гр.С. жалбоподателят Й.М.Б.
,редовно призован ,не се явява Вместо него пълномощникът му адв.М. се
явява и поддържа изцяло депозираната въззивна жалба .Представя писмена
защита Претендира разноски съгласно представен списък за разноските.
Въззиваемият Д.Ж К. редовно призован , не се явява Вместо него
пълномощникът му адв.С. поддържа становище ,че въззивната жалба е
неоснователна и моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение на
районен съд –Ч. като законосъобразно и обосновано постановено Претендира
разноски по представен списък.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима.Депозирана е в законният срок ,от надлежно
упълномощен в хода на процеса процесуален представител , с внесена
държавна такса,срещу съдебен акт , подлежащ на обжалване , при наличие на
правен интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения :
Предявен е иск с правно основание чл.45 във вр. с чл.52 ЗЗД от
Й.М.Б. срещу Д.Ж К. за сумата 5 000 лева , представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди ,в резултат на разгласяване от страна на
ответника К. на несъществуващо позорно обстоятелство,а именно че е
отправил закани и заплахи към ръководството на ВПК „Н. „ гр.Ч. ,ведно със
7
законна лихва ,считано от деня на увреждането - 07.03.2020г.
Смолянският окръжен съд намира ,че не е спорно между страните
в настоящото производство, че Д.К. е председател на ВПК „Н.“, а Й.Б. е
член-кооператор в кооперацията.Няма спор , че на 07.03.2020 г. в гр. Ч., в
конферентна зала /втори етаж на „Универмаг“/, е било проведено 95-то Общо
събрание на ВПК „Н.“.
Видно от представеният по делото протокол от проведено на
25.02.2020 г. събрание на УС на ВПК „Н.“ след като председателят на
кооперацията Д.К. е предложил да бъдат изключени изброените в
протокола лица,между които и Й.Б. като е взето единодушно решение да
бъде предложено на ОС на кооперацията ищецът да бъде изключен поради
нарушение на чл.12 от Устава на кооперацията във вр. с чл.11,ал.1т.2,т.6 от
Устава –заплашване на Управителният съвет както и представителство на
лице/ЕТ „Т. “/, което е предявило претенции по съдебен ред срещу
кооперацията.
Въззивният съд констатира ,че по делото е приложена покана за
свикване на 95-то редовно общо годишно отчетно събрание на кооперацията
на 07.03.2020г. с определен дневен ред като т.1 от дневният ред е
Утвърждаване решения на УС за приемане на нови член-кооператори и
изключване на член- кооператори
От разпитаните в хода на производството пред първата инстанция
свидетели се установява , че жалбоподателя Б. е искал да закупи недвижим
имот на кооперацията чрез търговец, който действа от името на съпругата му.
През 2016 г. кооперацията е взела решение да продаде имотите, наети от
съпругата му, но без да се посочва на кое лице и за каква сума. Основанието
за продажбата е било именно по онова време тежкото финансово състояние
на кооперацията. След като положението на кооперацията се е подобрило
Управителният съвет е взел решение , че имотите не следва да се продават и
то на цена, която считат, че не съответства на реалната стойност на имотите.
Видно от показанията на св. Д. Й.Б. след като разбрал ,че имота няма
да се продава от Кооперацията ,започнал да проявява агресивно поведение
спрямо членовете на Управителният съвет,нахлувал на заседания на
8
Управителният съвет , като влизал в помещението с трясък и „още от
вратата“ започвал вербална агресия към председателя на кооперацията и към
членовете на Управителният съвет . Установява ,че през 2018 г. се е провело
събрание на Управителният съвет на кооперацията като в един момент
свидетелят К. се е обадила на жалбоподателя,който влязъл в помещението, в
което се е провеждало събранието, стоял прав, ръкомахал и с доста висок
тон заявил на членовете на Управителният съвет - „*****. На председателя
на кооперацията е заявил: „*** Кой си ти? ”. Установява , че св. Г.С., член на
Управителният съвет му казал да седне и да се успокои. Б. се обърнал към
него и му казал: „Кой си ти? Ти един кенеф през живота си не си построил".
Свидетелят М. заявява , че е попитал какво прави Б. на събранието след като
не е член нито на Контролния съвет, нито на Управителния съвет. Със
свидетеля М. са започнали да си разменят думи. След това Д.К. е заявил , че
въпросът на Б. не се обсъжда, а жалбоподателят се отправил към К. като му
казал: „Ти запомни от мен, че в скоро време ще те ликвидирам теб”. Тръгнал
си и тряснал вратата след себе си.След многобройни прояви на агресия от
жалбоподателя и неуважение към членовете на Управителния съвет в един
момент, когато той се е появявал на заседанието му, то е било прекъсвано и
всички членове са напускали помещението. Дори св.Д. установява ,че поради
това тя ходела на тези заседания с нежелание .Св. Д. посочва, че един от
случаите , когато жалбоподателят се е появявал на заседанията на УС и
членовете напуснали помещението, тя се обърнала назад и видяла, че
главният счетоводител Доралиева, която трябвало да заключи сградата, в
която се помещава кооперацията, а е и водела и протоколите на събранието, я
е нямало. Тогава се уплашила и се върнала, защото Й.Б. бил вербално
агресивен, но вече бил успокоен.
Св.Д. установява ,че след като възникнал конфликта, на заседание на
УС от 25.02.2020 г. ,е взето решение жалбоподателят да бъде изключен като
член -кооператор. Причината, според показанията на свидетелката била
агресията от негова страна по отношение на членовете на Управителния
съвет, неспазване на устава, както и че започнал да съди кооперацията за
около 140 000 лева за дървен сайлинг, който е направил пред заведението, за
което няма решение от страна на кооперацията.
Св Я. ,който присъствал на общото събрание на Кооперацията на
9
07.03.2020г.,който бил редовно упълномощен от Й.Б. да го представлява в
качеството му на член –кооператор установява ,че г-н К. докладвал на
събранието за основанието за изключване на г-н Б. ,а именно отправени
заплахи към него и към Управителния съвет и свидетелстване по дело срещу
Кооперацията .Свидетелят възразил категорично ,че е незаконосъобразно това
действие,тъй като в поканата с определения дневен ред това трябвало да
присъства ,а липсвало Но никакви обяснения не били дадени и
предложението за изключването му било прието с болшинство .
Смолянският окръжен съд намира ,че в конкретният случай след като
протокола от общото събрание на ВПК „Н. от 07.03.2020г. е бил неоспорен
от жалбоподателя Б. и от показанията на свидетелите се установява, че
ответника Д.К. не е изразил лично мнение, а той докладвал решението на
Управителния съвет .Видно от приложеният протокол от 07.03.2020г. Д.К. не
е разпространявал в какво се състои заплашването на Управителния съвет ,
нито е сочил пред други лица извън присъствалите член-кооператори,
решението на Управителния съвет за изключване на Й.Б. .
Въззивният съд намира ,че твърденията, изложени в исковата молба
представляват рамката ,в която се движи исковия процес По отношение на
оплакванията в жалбата доколкото изложените в исковата молба факти не се
установяват и при липсата на уточнение от ищеца, че предявява иска срещу
ответника в качеството му на член на Управителния съвет , взел именно
решението за изключване поради отправени заплахи, районният съд
правилно е приел ,че иска е неоснователен.От събраните по делото
доказателства се установява, че в случая Д.К. не е действал в лично качество,
а като представител на Кооперацията Прочетеното от К. предложение за
изключване на ищеца Б. като член-кооператор, в което се твърди, че се
съдържат обидни и клеветнически твърдения, представлява изпълнение на
законовите му задължения по чл. 26 ЗК.
Възражението във въззивната жалба ,че районният съд погрешно е установил
фактическата обстановка по делото също е неоснователно.Правилно
районният съд е приел, че показанията на свидетелката К. противоречат на
неоспорения от жалбоподателя протокол от проведеното ОС на
кооперацията.Протоколът е изготвен от лице, което е присъствало на
10
заседанието, а именно св. Д., която заявява в откритото заседание от
11.08.2020 г., че: „Когато председателя на събранието даде думата на К. да
изчете какво решение сме взели, той прочете единствено и само решението на
Управителния съвет и го подложихме на гласуване. “ Никога ответникът не е
разпространявал по какъвто и да е начин неверни и обидни обстоятелства за
жалбоподателя.“
Законосъобразно и обосновано Чепеларски районен съд е достигнал
до извода, че в случая липсва противоправно деяние от страна на ответника.
За да е налице обида или клевета, следва да са изложени в исковата молба
определени фактически твърдения от страна на лицето, за да може да се
направи извод дали тези обстоятелства представляват обидни или
клеветнически твърдения,които твърдения липсват в исковата
молба.Напротив съдът констатира ,че видно от докладваното решение на
Управителния съвет на кооперацията се установява поведението г-н Б.,
който пред целия Управителен съвет на кооперацията е заявил по адрес на
председателя му- „***. Кой си ти?”., поради което законосъобразно и
обосновано районният съд е отхвърлил иска на Й.Б.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и
следното: Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на
нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически
или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
11
елементи на който са: 1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/
противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината
се предполага до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Основният обективен елемент от горепосочения правопораждащ
фактически състав на деликтна отговорност е извършване на
противоправно деяние т. е. такова действие или бездействие, което
обективно да води до накърняване на защитен от закона правен интерес,
субективно право или правнозначима ценност от категорията на естествените
права.
В този смисъл твърдението за позорното обстоятелство трябва да е
ясно и да съдържа информация за времевите му и пространствени параметри
и всички релевантни детайли, която да бъде поднесена от разгласяващия като
сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е
разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат
лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези
обстоятелства са безспорен факт. И това е предпоставено от необходимостта
за установяване на неговата достоверност, подлежаща на доказване в
гражданския процес. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само
факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. Освен това
обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат
чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност. Следва да се посочи, че в Конституцията на
Р. България, чл. 39 - 41 от същата, както и в чл. 10 от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да
изразява и разпостранява мнение и да търси, получава и разпостранява
информация. С обхвата на това право се включва свободата на всеки да
отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или
информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от основните
права на личността. Това право обаче не е безгранично. Самите норми, които
го прокламират, въвеждат ограничения, които не позволяват то да бъде
използвано за накърняване правата на личността, т.е. да се злоупотребява с
12
тях. Такова ограничително основание се съдържа, както в чл. 39, ал.1 и 2
Конституцията, така и в чл. 10, ал.2 от Конвенцията. В тази връзка следва да
се посочи, че основният закон закриля, т.е. свободата на изразяване и
свободата на мнение, но те не са безгранични - не се допуска да се
разпостраняват обиди, които нараняват честта, достойнството на хората,
доброто им име в обществото / т.н. умишлено унижаване достойнството на
дадено лице посредством неприлично отнасяне към него/, както и клевети.
Разбира се следва да се има предвид, че не може да се приеме за
клеветническо твърдението, което се основава на истински факти, т.е. същото
не е противоправно. /в този смисъл е решение № 1398 от 3.07.2014 г. на САС
по в. гр. д. № 368/2014 г.Ако разгласеният факт отговаря на действителното
положение /както е в конкретният случай и заради който Б. е предложен от
Управителния съвет за изключване от кооперацията /няма противоправно
поведение.
В този смисъл изводите на въззивния съд съвпадат с тези на
районния съд . Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание чл.78,ал.3 ГПК ще следва да бъде осъден Й.Б. да
заплати в полза на Д.К. от гр.Ч. разноски за въззивната инстанция в размер
на 600 лева , представляващи адв. възнаграждение за адв. Славчев .
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10026/11.09.2020 г. по гр.д. 50/2020 г.
на районен съд Ч.,като законосъобразно и обосновано постановено.
ОСЪЖДА Й. М. Б. ,ЕГН-********** от гр.Ч.,ул“З.“ №* ,да заплати в
13
полза на Д. Ж. К.,ЕГН-********** ат гр.Ч. ,ул“Д.П. „ №* разноски за
въззивната инстанция в размер на 600 /шестотин/лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14