№ 485
гр. Търговище, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Боряна Ст. Петрова
при участието на секретаря Женя Люб. Иванова
като разгледа докладваното от Боряна Ст. Петрова Гражданско дело №
20203530101662 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл. 232, ал.2 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че по силата на договор за наем от 22.08.2019
година е отдал на ответника под наем, собствения си имот. Ответникът се е задължил да
заплаща наем по договора, в размер на 300 лв., както и разходите, свързани с ползването на
имота. Ищецът твърди, че ответника не е заплатил за периода 22.03.2020 г. до 22.07.2020
година наем, в размер на 1 200 лв., както и разходи за ток, за периода 03.02.2020 г. до 01.07.2020
година, в размер на 451.48 лв. Твърди се, че ответникът не е заплатил и разходите за вода, за
периода 16.09.2020 г. до 15.07.2020 г.,които са в размер на 354.67 лв., такса вход, в размер на 160
лв. за периода 01.09.2019 г. до 30.06.2020 г., както и 30 лв., разноски за подмяна на ключ. Ищецът
твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение за дължимите по договора
суми и въз основа на него му е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1243/20 по описа на
РСТ. Заповедта е била връчена на ответника, при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което
обуславя правният му интерес от предявяването на иска. Поради това моли съда да постанови
решение, с което да признае съществуване на вземането му от ответника 1 200 лв., както и
разходи за ток, за периода 03.02.2020 г. до 01.07.2020 година, в размер на 451.48 лв. Твърди се, че
ответникът не е заплатил и разходите за вода, за периода 16.09.2020 г. до 15.07.2020 г.,които са
в размер на 354.67 лв., такса вход, в размер на 160 лв. за периода 01.09.2019 г. до 30.06.2020 г.,
както и 30 лв., разноски за подмяна на ключ, за което е издадена заповед за изпълнение № 621 от
05.10.2020 г. по ч.гр.д.№1243/20 по описа на РСТ. Претендират се разноски в заповедното и в
настоящото производство.
Ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове.
Твърди се, че разходите във връзка с използването на имота са заплатени от трето лице, а не от
1
наемодателя- ищец. Твърди се, че договорът не съдържал изискуемите по закон реквизити. Освен
горното наемодателят не е упражнил правото си да прекрати договора след забава от страна
на наемателя да заплати дължимия наем.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Видно от приложения по делото договор за наем от 22.08.2019 година, ищецът е отдал
под наем на ответника, собствен имот, находящ се в гр.В.. Срокът на договора е 12 месеца,
като е посочен период 25.08.2019 година до 20.08.2019 година, което очевидно говори за
допусната техническа грешка при изписването на периода на договора. Очевидно е, че договорът
е сключен за срок от 12 месеца, а именно от 25.08.2019 г. до 25.08.2020 година. В тази връзка
възраженията на ответника са неоснователни. Наемателят се е задължил да заплаща наем за
наетия имот, в размер на 300 лв., от 22-ро до 26-то число на текущия месец. Наемателят дължи
заплащане и на всички разходи по използването на обекта- за вода, електричество, телефон,
кабелна телевизия и др. Поради неплащане на задължението за консумираното в имота
електричество, електрозахранването е било временно преустановено на 18.06.2020 година.
Съгласно приложените фактури за периода 02.03.2020 г. до 22.07.2020 година, стойността на
разходите за електричество в имота са в размер на 451.48 лв. От наемането на обекта, до
15.07.2020 година в имота е консумирана от наемателя вода, на стойност 354.67 лв. Таксите
дължими към етажната собственост за периода месец септември 2019 г. до октомври 2020
година са в размер на 160 лв. В началото на месец юли 2020 година ищецът е сменил ключалката
на жилището, като разходите за това са в размер на 30 лв.
При така установеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан.
Безспорно се установи, че между страните е имало валидно сключен договор за наем, по силата
на който ищецът е отдал на ответника собствения си имот. Последният е следвало да заплаща
в определените срокове договорения наем, както и консумираната в имота ел.енергия и вода и
други разходи във връзка с ползването му. Въпреки оспорването от страна на ответника, че
между страните не е имало валидно наемно правоотношение, то съдът намира това за
неоснователно. Договорът за наем е неформален такъв, така, че писмената форма е форма за
неговото доказване. Действително в адресната част на договора не са изписани в цялост
имената на наемодателя, но това не е реквизит, който ще доведе до порочност на изявленията
на страните по договора. От събраните по делото доказателства се установи, че действително
ищецът е отдал под наем на ответника своя имот, като страните са постигнали споразумение
относно съществените условия на договора- предмета, цената, срока и задълженията на
страните. Ответникът оспорваше прекратяването на договора с мотив, че наемодателят не се
е възползвал от правото си по чл.4 в раздел 2 на договора и да изиска от наемателя
освобождаване на имота. Дори и това да е така, това е право на наемодателя, а не негово
задължение, неизпълнението на което освобождава наемателя от неговите насрещни
задължения по договора. Наемното правоотношение е прекратено от наемодателя на
11.07.2020 година с конклудентни действия, сменяйки бравата на входната врата на имота.
Ответникът е напуснал имота, но за срока на договора той не е изпълнявал основното си
задължение да заплаща наемната цена. От месец март 2020 година не е заплащал дължимия
наем по договора. Поради това, съдът намира, че предявеният иск за заплащане на дължимия
наем за периода 22.03.2020 г. до 22.07.2020 година наем, в размер на 1 200 лв., е основателен и
2
доказан.
Ответникът не е изпълнил и задълженията си да заплаща текущи разходи по
използването на обекта за посочените в исковата молба периоди. Наемодателят е предоставил
имота предмет на договора за наем, поради което се явява изправна страна по него. Договорът е
бил прекратен от страните. Наемателят обаче дължи консумативи в обекта за периода на
действие на договора. От представените по делото писмени доказателства е видно, че тези
задължения на ответника са изплатени от ищеца, след прекратяването на договора.
Неоснователно е твърдението на ответника, че тези разходи са заплатени от трето по
договора лице, а не от наемодателя. Действително в платежните документи е отразено като
платец Л.В. И.а, но видно от приложения нотариален акт за дарение, това е бившия собственик
на имота, като очевидно партидите не са прехвърлени на новия такъв. Ето защо съдът намира,
че предявения иск за заплащане на разходи за ток, за периода 03.02.2020 г. до 01.07.2020 година, в
размер на 451.48 лв. Твърди се, че ответникът не е заплатил и разходите за вода, за периода
16.09.2020 г. до 15.07.2020 г.,които са в размер на 354.67 лв., такса вход, в размер на 160 лв. за
периода 01.09.2019 г. до 30.06.2020 г., както и 30 лв., разноски за подмяна на ключ, е основателен
и доказан.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски, в настоящото производство, в размер на
429.35 лв., както е разноски в заповедното производство, в размер на 345.45
Въз основа на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че вземането на СВ. Н. ИВ. от гр.В., ЕГН **********,
съдебен адрес ***************, адвокат А.А. Г. АК В. от АХМ. Б. Х. ЕГН ********** от
************, представляван от назначения му особен представител, адв. С.В. АК-Търговище, в
размер на 1 200 лв., наем за периода 22.03.2020 г. до 22.07.2020 година както и разходи за ток, за
периода 03.02.2020 г. до 01.07.2020 година, в размер на 451.48 лв., разходи за вода, за периода
16.09.2020 г. до 15.07.2020 г., в размер на 354.67 лв., такса вход, в размер на 160 лв. за периода
01.09.2019 г. до 30.06.2020 г., както и 30 лв., разноски за подмяна на ключ, за което е издадена
заповед за изпълнение № 621 от 05.10.2020 г. по ч.гр.д.№1243/20 по описа на РСТ, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА АХМ. Б. Х. ЕГН ********** от ************, представляван от назначения му
особен представител, адв. С.В. АК-Търговище за заплати на СВ. Н. ИВ. от гр.В., ЕГН
**********, съдебен адрес ***************, адвокат А.А. Г. АК Върна, разноски по ч.гр.д.№
1243/20 по описа на РСТ, в размер на 345.45 лв.
ОСЪЖДА АХМ. Б. Х. ЕГН ********** от ************, представляван от назначения му
особен представител, адв. С.В. АК-Търговище за заплати на СВ. Н. ИВ. от гр.В., ЕГН
**********, съдебен адрес ***************, адвокат А.А. Г. АК В., разноски по делото, в размер
на 429.35 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд- Търговище.
3
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
4