РЕШЕНИЕ
№1367
гр.
Пловдив, 27 юли, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на четиринадесети
юли, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с участието
на прокурора от Окръжна прокуратура Пловдив Петър Петров, като разгледа
докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно дело № 1074 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Ш.,
обжалва Решение № 173 от 28.01.2020 г., постановено по АНД № 5407/2019 г. по
описа на Районен съд Пловдив, 8 н.с. С обжалваното решение е отменено
Наказателно постановление № 442560-F473767 от 13.06.2019 г., издадено от
Началник отдел „Оперативни дейности“
Пловдив при ЦУ на НАП, с което на „Евро Фрукт 13 ЕООД
гр. Мизия с ЕИК ***е наложена имуществена санкция от 500 лева на основание
чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.42,
ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр.
с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.
В касационната
жалба жалбоподателят моли за отмяна на съдебното решение като неправилно и
незаконосъобразно и вместо това да се постанови друго, с което да бъде
потвърдено наказателното постановление. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от 120 лева по представен списък с разноски. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не е изпратил представител.
Ответникът
по касационна жалба „Евро Фрукт 13“ ЕООД, надлежно
уведомен за делото чрез управителя му, не е изпратил представител в съдебно
заседание и не е депозирал отговор по касационната жалба.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Пловдив Петров изразява становище за уважаване на
касационната жалба, като се отмени решението на ПРС и се потвърди наказателното
постановление.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Районен
съд Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа обстановка,
която се възприема и от настоящия съд, като поради това е ненужно да се
повтаря. На базата на правилно установените въз основа на събраните
доказателства фактически положения, първоинстанционният
съд е направил и законосъобразния извод за наличието на категорично осъществено
от дружеството „Евро Фрукт 13“ ЕООД административно
нарушение на чл.42, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, изразило се в
несъхраняване от страна на дружеството в стационарния му обект на
свидетелството за регистрация на фискалното устройство, установено в
обекта. Впрочем, спор по отношение на
тези факти не е имало между страните.
Съдът, постановил обжалваното съдебно решение обаче, е счел, че наказателното постановление, издадено за
посоченото нарушение на дружеството, следва да се отмени, предвид факта, че в
акта, въз основа на който е издадено наказателното постановление, актосъставителят при описана идентична фактическа
обстановка е посочил като правна квалификация на нарушението чл.42, ал.1, т.1
от ЗСч, която разпоредба регулира съвсем различни отношения. Районният съд в
тази насока е преценил, че това разминаване между фактическото описание и дадената
правна квалификация на извършеното в акта съставлява нарушение на императивните
изисквания на чл.42, т.5 от ЗАНН, като разликата в посочената цифрово правна
квалификация между акта и наказателното постановление е довела до нарушаване
правото на защита на нарушителя и съответно е съществено нарушение на
процесуалните правила.
Посоченият
извод на Районен съд Пловдив относно наличие на допуснато съществено по своя
характер нарушение на процесуалните правила при издаването на наказателното
постановление не се възприема от настоящата съдебна инстанция като правилен.
Вярно
е установеното от въззивния съд обстоятелство, че
нарушението в АУАН е квалифицирано по чл.42, ал.1, т.1 от ЗСч, вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, а в наказателното
постановление - по чл.42, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС при напълно идентично
описание на фактите по осъществяване на нарушението, както и че посочената в
наказателното постановление цифрово правна квалификация е именно съответната на
описаните факти. Видно е обаче, че наказателното постановление е издадено и във
връзка с разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН, която гласи, че наказателно
постановление се
издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. В случая установеното от
наказващия орган несъответствие на нарушената разпоредбата с описаното
поведение на нарушителя е било надлежно отстранено именно по предвидения за
това ред и при наличие на предпоставките на чл.53, ал.2 от ЗАНН. С посоченото
процедиране по никакъв начин не е било засегнато правото на санкционираното
лице да разбере за какво именно негово поведение бива наказвано и въз основа на
кой закон, като е видно и че е реализирало в пълен обем и съвсем адекватно
своето право на защита. Ето защо и допуснатата нередовност в акта, при
наличието на категорично установени нарушение и негов извършител, който в
случая е юридическо лице, поради което и не се издирва въпросът за вината и която
нередовност е била отстранена по
законовия ред за това, не сочи на съществено по своя характер нарушение на
процесуалните правила, както неправилно е приел първоинстанционния съд. И това
е така, защото не е било налице съмнение относно точното съдържание на
волеизявлението на наказващия орган. В тази насока следва да се има предвид и
разрешението, дадено в мотивите към Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по т. д. № 7/2010 г.,
ОСК, ВАС, съгласно което „Неточната квалификация на нарушението в акта за
установяването му е без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно
посочена в наказателното постановление. Това е видно от правомощието на
наказващия орган по чл. 53, ал.2 ЗАНН да издаде наказателно постановление и при
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В
случай, че фактическите обстоятелства, приети в акта въз основа наличните по
преписката доказателства, сочат на друг вид нарушение, наказващият орган би
могъл да преквалифицира деянието, ако правилната според него правна
квалификация е относима към установените обективни и
субективни признаци на деянието.“
При
това положение и настоящата съдебна инстанция намира, че като е отменил
наказателното постановление считайки, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при издаването му, каквото в действителност не се
установява да е налице, районният съд е постановил незаконосъобразен съдебен
акт.
При установено по категоричен начин
административно нарушение, правилно е била ангажирана и отговорността на
ответника по касационната жалба, като му е била определена и съответната на
нарушението административна санкция, съобразно с приложимите в случая
разпоредби на чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС.
Случаят на административно нарушение, с оглед обстоятелствата по извършването
му, не може да се определи и като маловажен. Следва да се има предвид, че
въведеното изискване за съхранение на свидетелството за регистрация на
фискалното устройство именно в стационарния търговски обект не е самоцелно и се
отнася до възможността контролните органи да могат да осъществят съответна проверка
веднага на място в обекта на контрол. От доказателствата по делото, освен това,
се установява, че в конкретния случай представеното по-късно свидетелство за
регистрация, издадено за въпросното ФУ, описано в наказателното постановление, находящо се в обекта на проверката, е с дата на издаване,
следваща датата на осъществената от данъчните органи проверка в обекта на
дружеството. При това положение и случаят не би могъл да се определи като
маловажен случай на административно нарушение, поради което и правилно
наказващият орган не е прибегнал до възможността,
предвидена в чл.28 от ЗАНН, а вместо това е определил имуществена санкция.
С оглед на изложените мотиви и съставът на
административния
съд счита, че оспореното в настоящето производство съдебно решение следва да
бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова по същество, с
което да се потвърди процесното наказателно
постановление.
При този изход на производството и с оглед
направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от
ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр.
с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта
на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Поради
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 173 от 28.01.2020 г.,
постановено по АНД № 5407/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, 8
наказателен състав, вместо което
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 442560-F473767
от 13.06.2019 г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при
ЦУ на НАП, с което на „Евро Фрукт 13“ ЕООД гр. Мизия
с ЕИК ***е наложена имуществена санкция от 500 лева на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС за нарушение по чл.42, ал.1, т.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118,
ал.4, т.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Евро Фрукт 13“ ЕООД гр. Мизия с
ЕИК ***и адрес на управление гр. Мизия, ж.к. “Лазар Драганов“ № 7, вх. А, ет. 1,
ап.1, да заплати в полза на Централно управление на Национална агенция за
приходите - гр. София сумата от 80 лв. /осемдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.