№ 395
гр. Бургас , 26.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вяра И. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско
дело № 20212100500685 по описа за 2021 година
Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба от „БГ ТРАНС” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н „Одесос“, ул.“Шар“ №18, ет.6,
ап.36, представлявано от адв. Ж.Г. от ВАК.
Обжалвано е определение /без номер/ от 7.01.2021г., постановено по гр.д.№ 5869 по
описа за 2020 г. на Районен съд- Бургас, с което делото е прекратено поради
неподведомственост на спора и е обезсилена издадената на 4.08.2020г. по ч.гр.д.
№3234/2020г. на РС- Бургас заповед №1875 за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК.
Жалбоподателят счита, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен.
Заявява, че действително в чл.23 от договора е записано, че споровете се решават от
Бургаски арбитражен съд. Оспорва се обаче съществуването на такава арбитражна
институция, поради което цитираната арбитражна клауза се счита от жалбоподателя за
недействителна. Развити са съображения. Цитирана е съдебна практика. Моли
определението да бъде отменено изцяло, а делото да се върне на районния съд за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбата е с правно основание чл.274, ал.1, т.1 от ГПК. Същата е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна,
която има интерес от обжалването, в законоустановения едноседмичен срок от
съобщаването на определението. Налице са приложенията по чл.260 и чл.261 ГПК. Ето защо
съдът намира частната жалба за допустима.
Ответното дружество не е представило отговор на жалбата, макар да е уведомено
редовно за тази възможност на 8.04.2021г.
След преценката на становищата на страните, въз основана събраните по делото
доказателства и закона, Бургаският окръжен съд приема от фактическа и правна страна
следното.
1
Производството по гр.д.№5869 по описа за 2020г. на Районен съд- Бургас е
образувано по иск, предявен от частния жалбоподател срещу „ТЕММА“ ЕООД, с искане за
осъждане на ответника да му заплати исковата сума, представляваща дължимо договорно
възнаграждение по договор за транспортни услуги от 1.07.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на падежа до окончателното плащане.
Понеже ищецът е обосновал правния си интерес от иска с обстоятелството, че в
негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
срещу която е постъпило възражение от ответника, районният съд е указал на ищеца да
формулира надлежен петитум на исковата молба, както и да конкретизира дестинациите и
периодите, в които са извършени превозите, начина на определяне на възнаграждението,
както и да конкретизира по размер и период претенцията си за присъждане на обезщетение
за забавено плащане /разпореждане на л.19/.
С уточняваща молба /л.21/ ищецът е отстранил горепосочените нередовности, като е
коригирал петитума на иска от осъдителен в установителен, с правно основание чл.422, ал.1
ГПК. С втора уточняваща молба /л.26/ са отстранени и останалите нередовности.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срока по чл.131 ГПК е
подал отговор. С него искът е оспорен, без да са изложени конкретни аргументи. Направено
е единствено възражение за неподведомственост на спора на гражданския съд. Сочи се, че
съгласно чл.23 от договора споровете между страните следва да се разглеждат от
Арбитражен съд. Затова моли производството по делото да бъде прекратено.
С обжалваното определение районния съд е приел, че отводът за неподведомственост
на спора- поради предвиден арбитраж, е редовно заявен и допустим, като направен в
преклузивния срок по чл.119, ал.3 от ГПК, а по същество е основателен. Констатирал е, че
според чл.23 от представения договор за транспортни услуги, страните изрично са
уговорили, че всички спорове по него ще се решават от арбитраж- Бургаския арбитражен
съд, като е приел, че това е Арбитражният съд при БТПП- гр.Бургас. Затова е прекратил
производството поради неподведомственост на спора и е обезсилил издадената заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно формираната трайна съдебна практика /например Определение №781 от
12.12.2014г. по ч.т.д.№3544/14г. на ВКС, второ търг.отд. и цитираните в него съдебни
актове/, като самостоятелен процесуален договор, с който страните възлагат на арбитраж да
реши техен спор, арбитражното споразумение трябва да отговаря на изискванията за
валидност на договорите /дееспособност на страните, неопорочена воля/, както и на
изискванията за валидност, предписани от процесуалния закон /за арбитрируемост на спора
и за форма/, което споразумение, като договор за арбитраж, е самостоятелно спрямо
материално-правния договор. По направено възражение от ответника за
неподведомственост поради уговорена арбитражна клауза, следва да се произнесе за
съществуването и действителността й. Арбитражното споразумение като договор, подлежи
на тълкуване съобразно правилата на чл.20 ЗЗД за тълкуване на договорите, като
действителната обща воля на страните следва да е несъмнена относно органа, до който ще
отнесат евентуален спор по сключения договор- пред арбитражна институция, надлежно
2
индивидуализирана. Клауза, от която не може да се изведе волята на страните за уговорения
овластен орган, е недействителна. Когато арбитражната институция е индивидуализирана по
белези, които не оставят съмнение за това, кой е арбитражният съд, който следва да разреши
спора, който несъмнен извод се прави от съдържанието на арбитражната клауза, за която
индивидуализация не следва да се изисква страните да са посочили и институцията, към
която е създаден арбитражен съд, непосочването на тази институция не прави арбитражната
клауза недействителна- налице е воля за арбитраж, арбитражният орган е индивидуализиран
надлежно, арбитражната клауза е действителна.
Водима от горните принципи, въззивната инстанция намира за основателно
възражението на частния жалбоподател за недействителност на арбитражната клауза,
уговорена в чл.23 от процесния договор за транспортни услуги, сключен между страните на
1.07.2019г. Според същата, всички спорове по договора се решават в Бургаски арбитражен
съд. Несъмнено е, че не е посочена институцията, към която е създаден този съд. Но,
основателно е оплакването в частната жалба, че арбитражна институция с посоченото
наименование няма. При това положение липсва основание да се сподели тълкуването на
районния съд, че уговорката на страните по чл.23 от договора касае арбитрируемост на
споровете им пред Арбитражния съд при БТПП- гр.Бургас.
При това положение Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е
основателна, поради което обжалваното определение следва да бъде отменено изцяло, а
делото се върне на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение /без номер/ от 7.01.2021г., постановено по гр.д.№
5869 по описа за 2020 г. на Районен съд- Бургас.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Бургас за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3